Уилиям Макдоналд
Забравената заповед: „Бъдете свети!“ (10)

Въпросът е: „Как можем да бъдем сигурни, че след като един човек е спасен, той ще живее свят живот? Какъв е най-добрият начин да се гарантира неговото отделяне от греха и от света?“.

Ако отговорността за съставянето на програма за това беше оставена на човека, той почти сигурно щеше да измисли някаква система от правила и закони. Той би настоявал да поставите християните под закон. По този начин, постигайки някакви стандарти на поведение, вярващият щеше да става свят: „Прави това и ще живееш“.

Това е светостта, която се постига чрез спазването на закони. Законите могат да включват десетте Божии заповеди, пазенето на съботния ден, въздържането от алкохол, опиати, филми, цигари, танци, неморално поведение и др. Евентуалният брой на „прави това; не прави онова“ може да бъде безкраен.

Но тъй като законът без наказание е само добър съвет, то за онези, които не успеят да спазят този закон, трябва да има и някакво наказание.

Обикновеното наказание, което се предписва в такива случаи, е загубата на спасение. Според тази идея ние наистина се спасяваме чрез вяра, но ако не живеем християнски живот, загубваме вечния си живот. Онези, които защитават идеята за спасението чрез спазването на закон в една или друга форма, искрено вярват, че единственото нещо, което може да опази вярващия в правия път, е страхът от наказание.

Този подход за постигане на светостта е изключително погрешен. Той не е библейски. Библията никъде не казва, че ние можем да станем свети, като се подчиняваме на известни закони или избягваме определени табута. Точно обратното: Павел укорява галатяните, че изобщо могат да имат такава представа. Той им задава следния въпрос: „Толкова ли сте неразумни, че след като започнахте в Духа, сега се усъвършенствате в плътта?“ (Гал. 3:3). С други думи, ако вие най-напред не можете да се спасите чрез пазене на закона, как изобщо ще можете да се осветите по този начин?

Този подход не само не намира подкрепа в Библията, но изобщо не действа! Както казва Джеймс Дени, не планината Синай, а хълмът Голгота произвежда светии. Законът изисква сила от един човек, който няма такава, не му дава способността да я покаже и го проклина, ако не успее да я покаже. Също така под закон грехът оживява (Рим. 7:8-13). Падналата природа на човека го кара да желае да прави това, което е забранено. Вината не е в закона, а в обитаващия в човека грях.

Божият път към святост

Божият път към святост е съвсем друг. Той следва благодатта, а не закона. Господ всъщност ни казва: „Аз ви спасих по Своята благодат. Сега очаквам от вас да Ме следвате и да живеете по начина, който подобава на това, но не защото се страхувате, а защото Ме обичате. Дал съм ви и Светия Дух да обитава във вас и Той ще ви даде сила да живеете достойно на призванието ви. А Аз ще ви награждавам всеки път, когато устоите на някое изкушение, всеки път, когато кажете «Не!» на греха“.

Разбира се, на това място ние обикновено се питаме: „Как бих могъл да зная кое поведение съответства на християнското призвание?“. Тогава Бог ни казва: „Аз съм ви дал практически указания в Новия Завет. Някои от тях са наречени дори заповеди, но не забравяйте, че те не са закони, подкрепени със съответните наказания. Те са конкретни примери за начин на живот, който Аз одобрявам“.

В мига, в който биваме спасени, ние получаваме положение на святост пред Бога. Това, че сме в Христос, ни дава статут на святост. От своя страна ние носим отговорност да живеем така, че животът ни да съответства на нашето положение, състоянието ни — на статута ни.

Любов, а не страх

Когато живеем под благодат, мотивът да се стремим към святост не е страхът, а любовта. Вярващите инстинктивно се стремят да бъдат свети, когато си спомнят цената, която Господ Исус плати, за да отмахне греховете им. Споменът за Голгота е най-мощният възможен стимул да живеем трезво, праведно и благочестиво. Вярващият се пита и веднага си отговаря:

Трябва ли закон да ме обвързва,

за да стана вечен роб аз Твой?

Роб е и сърцето ми и пее,

че е роб на Тебе, Боже Мой.

Някой може да каже: „Ако се позволи на християните да живеят под благодат, те ще започнат да правят каквото си искат и да живеят както си искат“. С други думи, според тази представа доктрината за благодатта насърчава греха. Спърджън отговаря така:

„Нито новото естество, нито благодатта помагат на човека да намира извинения за греховете си в Божията благост… Ще мразя ли Бога за това, че е добър към мен? Ще Го проклинам ли заради това, че ме благославя?… Вярващият в Исус мисли по съвсем различен начин. Бог наистина ли е толкова добър? Тогава аз не искам да Го натъжавам. Той наистина ли е готов да прости моите прегрешения? Тогава аз ще Го обичам и няма да Го обиждам повече… Едва ли имаме нужда от по-благородни и по-убедителни мотиви, които да ни водят към пълно отдаване на Божията кауза и отвращение към всяко зло, от тези, които ние получаваме чрез подарената ни Божия благодат.“

Вярно е обаче, че с благодатта, както и с всяко друго нещо, може да се злоупотреби. Сигурно има хора, които са използвали свободата от закона, за да съгрешат. Но това са изключения.

Вярно е също, че макар и да сме освободени от закона, ние не сме беззаконни. Както Павел казва в 1 Коринтяни 9:21, ние не сме без закон пред Бога, а сме под закона на Христос. Не законът, а Господ Исус е правилото за живота на вярващия.

Вярно е също така, че правим каквото си искаме, но само в смисъл че това, което сега искаме, е различно от онова, което сме искали преди. Сега ние искаме да сме свети. Искаме да се съпротивляваме на изкушенията, да бягаме от тях. Искаме да правим това, което радва сърцето на Исус. Единствено в този смисъл живеем както си искаме.

Ние не отричаме, че във всяка част на Църквата днес има християни, които живеят свят живот. Някои от тях правят това, защото са здраво основани в Божията благодат. А други го правят от законничество.

Тук трябва да спрем за малко и да си зададем един въпрос, който възниква неизбежно: Възможно ли е вярващият да достигне съвършена святост, да стигне до състояние, където повече няма да съгрешава? Какво казва Библията?