Уилиям Макдоналд
Забравената заповед: „Бъдете свети!“ (1)

Въведение

Провалът сред хората, които изповядват вяра в Христос, е ужасяващ. Мнозина като че ли са родени бегачи: стартът им е чудесен. Но по време на пътя падат в грях и се изгубват преди финала. Разбира се, не всички, които казват, че са християни, са наистина спасени, но дори и сред тези, които показват истинност във вярата, процентът на жертвите е доста голям.

Много често се случва така, че едно-единствено падане в грях прави човека безполезен до края на живота му. Въпреки че се е покаял и изповядал греха си, той се чувства като изпаднал в немилост. Вижда себе си като негоден за служение. Онемява, когато става въпрос за свидетелстване. Животът му става като живот на спортист, който сам се е отказал от състезанието. Църквите ни са пълни с такива хора.

Не трябва да е така. Бог е Бог на прощението. Когато една птица счупи крилото си и то оздравее, тя може отново да лети толкова високо, колкото е летяла преди. Бог може да възстанови годините, които хората са пропилели. Бедата е там, че много хора не знаят как да се възползват от прощението. Те изповядват греховете си, но не вярват на Божието слово, че греховете им наистина са простени. Може би не чувстват, че греховете им са простени. Или може би знаят, че греховете им са простени, но не могат сами да си простят. И така те живеят като победени християни.

Тази книга има за цел да помогне на такива хора. Но преди всичко тя има за цел да предпази вярващите от попадане в такова положение. Личният опит понякога струва скъпо на един човек. Ако сме готови да се учим от Божието слово, няма нужда да изпитваме всичко на свой гръб. Чрез простото послушание на Библията вярващият може да познае всички благословения на светия живот и да разбере всички болезнени последствия от греха. Защо трябва да търпим срам и позор, за да научим това, което е така ясно за всеки, който отделя време за изучаване на Библията?