Иван Вазов
Песен

На българския орач през 1885 година

Таз година не засяхме

наште ниви и поля;

ний по битките летяхме,

много кръв се там проля

 

Ний при Сливница се бихме,

тамо всякой беше пръв;

бихме се и не щадихме

чуждата и нашта кръв.

 

Ний не бяхме твърде вещи

в тая новата игра

и от всички мъчни вещи

помняхме ура.

 

Таз година не фърляхме

семе в наште ниви, грях!

Нейде с бомби ги орахме

и сеяхме кости в тях.

 

Няма много жито тамо

догодина да сберем:

умни хора казват само,

чудна слава ще пожнем.

 

Ех, юнашки се борихме,

ех, че беше ли борба!

Много рани придобихме,

ала никоя в гърба.

 

Нищо. Те са белег, божем,

че сме ходили с войска —

доста ралото да можем

пак да тикаме с ръка.

 

София, Ноември 1885