Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Crossroads, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Цвета Маркова, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Белва Плейн
Заглавие: Кръстопътища
Преводач: Цвета Костадинова Маркова
Година на превод: 2010
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Издателска къща „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2010
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково
Излязла от печат: 28.10.2010
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Нина Славова
ISBN: 978-954-26-0870-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10519
История
- —Добавяне
Петнадесета глава
Завист е мисълта, че другите се забавляват.
Милиони страници на всички възможни езици са посветени на откриването на любовта. Стан често си задаваше въпроса какво го беше отвело при Гуен и какво бе отвело нея самата при него.
Тя не беше красива и Стан го знаеше, но същевременно осъзнаваше, че за него това няма значение. Тя беше прекалено тиха и принадлежеше към оня тип хора, които понякога наричат „очарователно старомодни“. Стан се чудеше откъде бе събрал смелостта да я нарече така. Не беше лесно да я опознае човек, поне в началото. Нещо в нея го накара да се отбие в един цветарски магазин в деня след тържеството й и да й купи малък храст, отрупан с декоративни розови рози.
Стан наскоро се беше преместил в една нова сграда в центъра на Райтстаун. Той отнесе в апартамента си розовия храст и го сложи на кухненската маса. В този момент осъзна, че храстът му даваше отговор на въпроса, който го бе измъчвал. Двамата с Гуен се бяха разбрали да отидат заедно на кино и той се чудеше дали трябва да й се обади и да я покани официално на среща, или да отиде до дома й под претекст, че е искал да провери дали работят още фенерите, и неангажиращо да спомене за киното. В подаръка му обаче нямаше нищо неангажиращо.
Той погледна розовия храст, който беше избрал с толкова внимание. Четири нежни цвята вече бяха разцъфтели, а други два бяха започнали да разтварят розовите си венчелистчета.
Чувствата, които изпитваше към Гуен, не бяха неангажиращи. Никога не беше имал толкова сериозни намерения към момиче, а беше излизал с достатъчно жени, за да осъзнава разликата. Купуването на розовия храст за Гуен не беше случайно. Дълбоко в себе си той искаше да бъде искрен с нея.
— В киносалона, за който ти споменах, прожектират чешки филм — каза той на Гуен по телефона.
— Знам — издаде се тя. — Аз… просто случайно… видях… рекламата… — допълни момичето с леко заекване. Нямаше намерение да му разкрива, че е проверила програмата във вестника. Гуен не беше сигурна, че иска да знае за чувствата й. Всъщност самата тя не знаеше какво чувства.
През главата на Стан също бяха минали подобни мисли и въпроси.
— Искам утре да отидем да го гледаме. Ще ми позволиш ли след това да те заведа на вечеря? — каза той. Стенли искаше да й предаде ясно посланието си.
Каня те на среща, Гуен Райт. Ако трябва да употребя старомодния термин, ухажвам те. Разбираш ли?
Тя се съгласи да отиде с него на кино и да вечерят заедно.
— Розите обичат слънчева светлина — каза Стенли следващата вечер, когато пристигна във внушителната бяла къща в подножието на хълма. Гуен бе отворила вратата след второто позвъняване на звънеца. Вероятно го беше чакала, защото в имението със сигурност имаше прислуга, която изпълняваше тази функция. Гуен обаче не действаше като останалите жени и не го беше накарала да я чака във фоайето. Сигурно не знаеше, че това е част от играта.
— Можеш да засадиш храста навън или да го държиш близо до някой слънчев прозорец в твоята стая — продължи той и за своя изненада осъзна, че се притеснява от израза „твоята стая“. Едва сдържа усмивката си, тъй като му се стори забавно, че пуританската жилка в него е успяла да оцелее в тези модерни времена.
Докато й подаваше розовия храст, си представи бегло стаята й, декорирана в розова драперия. Такова видение не го беше спохождало с друго момиче досега.
— Ще го сложа на перваза на прозореца срещу леглото ми — заяви тя. — Розовият храст ще е първото нещо, което виждам, когато се събудя сутрин.
Гуен не изглеждаше дори леко притеснена, че споделя с него толкова интимни подробности. Тя се различаваше много от останалите момичета, а може би беше и прекалено наивна за възрастта си.
Градчето Тайлър, в което се намираше киносалонът, беше идеалното място за среща с момиче. То бе едно от многобройните градчета в Нова Англия, обречени на бавна гибел, тъй като индустрията, която ги поддържаше, бе прехвърлена отвъд океана и жителите на града бяха изправени пред дилемата да гладуват или да се преместят.
Но населението на Тайлър беше борбено. В дните на разцвет малката общност в него бе натрупала състояние и сега градът разполагаше с хубави обществени сгради и красиви частни домове, построени във великолепната крайречна зона. Жителите на Тайлър бяха превърнали тези ценни придобивки в туристическа атракция и търгуваха с тях. Старите домове бяха преобразени в чаровни хотелчета, предлагащи нощувка и закуска, а сградата на операта от деветнадесети век, градският съвет и библиотеката бяха реставрирани и добавени в Националния регистър на историческите забележителности. Новопостроеният мост се беше превърнал в притегателен център за множество възхитителни малки магазинчета и щандове за храна.
След филма и хубавата вечеря в едно малко бистро близо до доковете Стан и Гуен, които се бяха отказали от десерта, решиха да се разходят край реката, похапвайки сладолед във вафлени фунийки. Сладоледът имаше ментов вкус. Момичето зад щанда ги беше информирало, че това е най-хубавият сладолед, който предлагат. Рояци от звезди блестяха над разкъсаните облаци, долу реката се ширеше тиха и сребриста. Стан знаеше, че винаги ще помни острия и сладък ментов вкус и лицето на Гуен със замисления израз, който добиваше, когато разсъждава за нещо важно.
— Филмът ми хареса, особено краят му. Сценаристът сигурно се е изкушавал да върже всички сюжетни линии с голяма панделка, но не го е направил — рече тя.
— Не обичаш ли щастливия край? — попита Стенли.
— Не и когато си личи, че е прикачен към някоя история само за да продава повече билети — отвърна тя твърдо.
Категоричното й изказване го изненада. В повечето случаи, когато Стан поискаше мнението й, тя отговаряше неопределено или отвръщаше, че не е компетентна по въпроса. В този момент обаче тя изглеждаше достатъчно самоуверена.
— Ако става въпрос за лековато забавление, което също има своето място, не виждам нищо лошо в това сценарият да има щастлив, макар и не дотам достоверен край. Но при филми като днешния, в който героите и ситуацията са реални, сценаристът трябва да остане верен на истината, дори с риск да натъжи зрителите на финала. Аз самата не се чувствам тъжна, а по-скоро възродена, защото съзнавам, че героите постъпиха правилно, макар това да не ги направи щастливи — продължи тя разпалено.
— Винаги ли анализираш филмите по този начин? — попита Стенли. Харесваше му тази нейна пламенност.
— Преди не съм го осъзнавала, но сега си давам сметка, че това, което всъщност ме вълнува, е разказването на истории. Винаги съм се чудила защо една книга докосва душата ти, а друга с подобен сюжет те оставя безразличен. Трябва да е заради начина, по който е написана, нали? — отвърна бавно тя.
— Боя се, че не съм мислил много по въпроса.
— Предполагам, че човек като мен, който чете толкова много, не може да не се пита кое прави нещата завършени. Обичаш ли да четеш?
— Да. Но не толкова белетристика, а предимно биографии.
— На хора като Бенджамин Франклин ли? Поръчах си биографията, след като го спомена онзи ден.
Стан реши, че е смешно да се чувства толкова поласкан от факта, че Гуен бе потърсила информация за име, което случайно беше споменал.
С времето, докато продължаваше своето внимателно ухажване, младият мъж откри, че Гуен не преувеличава, като казва, че чете непрекъснато. Сякаш една книга я насочваше към друга.
След като завърши биографията на Франклин, тя започна да чете „Алманах на бедния Ричард“, а след нея подхвана биографиите на Вашингтон, Адамс и Джеферсън. След тях за разнообразие се върна отново към любимия си Толстой и препрочете „Ана Каренина“.
— Караш ме да се срамувам — каза й Стенли.
— Нямам какво друго да правя. Аз би трябвало да се срамувам, защото не работя като теб — отвърна тя.
Няколко седмици по-късно той реши, че най-накрая е настъпил моментът да й покаже неговия сервиз за ремонт на електроуреди, който се намираше в търговската част на Райтстаун между магазин за канцеларски материали и една пицария. Сервизът беше неговата гордост и извор на радост. Той бе отворил врати преди няколко месеца, но вече работеше на печалба, и то достатъчно голяма, за да позволи на младия мъж да се премести в нов апартамент с две спални и кухня, който се намираше в лъскава нова сграда, снабдена с всички удобства.
Въпреки това Стан изпитваше колебания дали да покаже на Гуен малкото местенце, наречено „Стане Електроникс“. Той се боеше, че Гуен може и да не осъзнае какво постижение е неговият прохождащ бизнес, тъй като бе израсла с представата за предприятия като стъклозавода, който печелеше милиони. Осъзнаваше, че се бои не толкова от нейното разочарование, колкото от това, че той ще бъде разочарованият, ако тя не оцени постижението му. Въпреки това трябваше да поеме риска.
Стан доведе Гуен в сервиза, разведе я наоколо, предложи й студен чай от малкия хладилник в тесния офис и се приготви за реакцията й. Оказа се, че излишно се е притеснявал.
— Ти можеш всичко! — възкликна Гуен. — Инсталираш нова електрическа мрежа на някой бизнес комплекс и после отговаряш за поддръжката й. Освен това се занимаваш сам с рекламата и счетоводството си. В стъклозавода има цели отдели за тези дейности.
— Бизнесът ми не е голям и се налага сам да се грижа за всичко. Не мога да се сравнявам със стъклозавода „Райт“ — възрази той, но в действителност се зарадва като дете и се почувства поласкан.
— Според мен, дори фирмата ти да беше голяма, колкото тази на майка ми, пак щеше да искаш лично да контролираш всичко. Майка ми е такава. Въпреки всичките отдели и началниците, които ги управляват, тя винаги контролира нещата. Научила си е урока, след като едва не загубила всичко. Преди не е разсъждавала така и затова е оставила всичко на моя…
Гуен внезапно млъкна и той разбра, че премълчава нещо. „Можеш да ми се довериш — насърчи я мислено той. — Каквото и да кажеш, ще го запазя в тайна“.
Гуен усети, че лицето й почервенява. Едва не откри тайната за истинските си родители! Стан я караше да се чувства толкова добре, че й се струваше напълно нормално да му разкрие най-голямата си тайна.
Не биваше да я издава, защото щеше да извърши предателство спрямо Каси. И все пак това си беше тайна на Гуен и тя се питаше дали трябва да я пази винаги и от всички. Момичето погледна Стан. Той я беше довел в малкия си сервиз с вярата, че ще разбере какво означава той за него. Неговата гордост беше бизнесът му, в който бе вложил толкова труд, талант и мечти. Стан ги беше споделил с нея, защото искаше Гуен да го опознае. Вероятно беше време и тя да направи същото.
Гуен приседна на една пейка, която Стан бе сковал със собствените си ръце, и му направи знак да седне до нея.
— Има нещо, което искам да ти кажа за себе си — рече тя. После му разказа за баща си и рождената си майка. Разказът й не беше дълъг, защото тя не знаеше много за тези двама души. Когато приключи, Гуен се почувства така, сякаш бе работила до изнемога, бягала в маратон или изкачила планина. Тя поспря, колкото да си поеме дъх, и се обърна към Стан. Несъзнателно го беше подложила на изпитание. Той можеше да й каже толкова погрешни неща! Най-лошият отговор щеше да е: „Касандра Райт се е проявила като добра жена, като те е приютила“. Нямаше да й хареса и ако кажеше: „Какъв късмет си извадила, че не те е изоставила!“. Внезапно я обзе страх. Не искаше Стан да се провали в изпитанието, но същевременно сама не знаеше кой е правилният отговор.
Той се взира в нея цяла вечност.
— Съжалявам, че майка ти не ти е казала истината още преди години. Трябвало е да го знаеш — каза Стан накрая.
Той беше съвършен! Гуен разтвори ръце и го прегърна. За секунди и той я прегръщаше, но после момичето усети промяна в него. Стан я притисна към себе си, сякаш не можеше да се откъсне от нея. Той хвана лицето й в ръцете си и с върха на пръстите отметна косите й настрани. Момичето разбра какво ще последва и реши, че може би е редно да го предупреди, че никога преди не я бяха целували истински. Но в същия миг усети промяната в себе си. Вече нямаше време да мисли или говори и тялото й се притискаше в неговото, сякаш бе създадено за това. Устните им се сливаха и тя усещаше вкуса на студения чай по езика му. Ако той пожелаеше, можеше да го целува цяла нощ.
Стан прекъсна целувката. Каза си, че Гуен е прекалено млада, а той не искаше да прибързват, макар да съзнаваше, че това не е единствената причина. Тя беше в мислите му от седмици, а тази вечер го беше развълнувала по непознат за него начин. Отношенията им бяха твърде сериозни, за да прибързват.
— Ще те закарам до вас — каза той нежно и се почувства неимоверно щастлив, когато видя разочарованието й.
Стан търсеше подходящо определение за Гуен и реши, че тя е интересна. „Трябва да я помоля да измисли нещо по-оригинално“, помисли си той със самоирония, докато я караше към дома й. Вече беше разбрал, че тя обича думите толкова, колкото и книгите. За кратко време беше научил много за нея, а и тя за него.
След като се освободиха от първоначалната сдържаност, двамата сякаш се надпреварваха кой ще сподели по-лична история. Гуен му разказа за това какво е да си различен като дете и „странна птица“, за ранното й увлечение по думите, за странните й хрумвания.
Той пък й разказа за своето детско увлечение по изобретенията и техниката и за късната му любов към математиката. Стан й беше обяснил, че в неговото съзнание те бяха две страни на едно и също нещо. Сборът от една колонка с цифри винаги беше един и същ, също както един уред можеше да се поправи или да се изхвърли.
— Харесва ти това, че всичко е ясно и точно — кимна Гуен разбиращо.
Двамата се бяха опознали за кратко време, но историите им бяха различни. Гуен нямаше никакъв опит и беше необикновено невинна за възрастта си, защото цял живот я бяха закриляли. Момичето беше израсло като привилегировано дете от богато семейство и приемаше това за даденост много повече, отколкото сама го осъзнаваше. Тя таеше спомени от събития, случили се в ранната й възраст, но едва сега започваше да го осъзнава.
Стан, от своя страна, бе отрасъл в работническо семейство. Баща му работеше в стъклозавода, а майка му беше офис мениджър в една адвокатска фирма. Той имаше един по-голям брат. Детството му не беше изпълнено с много събития и нямаше спомен от някакво разтърсващо преживяване. Беше заживял самостоятелно по собствено желание от седемнадесетгодишна възраст и по тази причина нито беше неопитен, нито закрилян. Младият мъж се издържаше сам от години и никога не беше приемал парите за даденост. С родителите си поддържаше сърдечни, но дистанцирани отношения. Те не проумяваха защо синът им не беше пожелал да постъпи в колеж, за да „излезе нещо от него“, но и не се опитваха да го принудят да го направи. Стан се наслаждаваше на компанията им в умерени дози.
Отношенията между Гуен и майка й бяха от типа, който той принципно не харесваше. Връзката между двете им беше объркана, клаустрофобична, подхранвана в еднаква степен от любов и вина.
Мъж като него не би трябвало да се обвързва с момиче като Гуен. Но въпреки това все по-често му се случваше да се буди нощем с мисълта, че тя ще стане част от живота му. Това щеше да се случи пряко волята на страховитата й майка, защото Касандра Райт не го харесваше. Нейното влияние върху дъщеря й бе огромно, независимо колко се бунтуваше Гуен срещу това.