Уилиям Макдоналд
Истинско следване на Христос (9)

Молитва

Единствената напълно задоволителна книга, която някога е била написана по въпроса за молитвата, е Библията. Всички други опити ни оставят с чувството, че има още недостигнати дълбочини и неизкачени височини. Не можем да се надяваме в тази книжка да надминем опитите на другите. Най-многото, което можем да направим, е да обобщим някои от важните принципи на молитвата, и особено във връзка с християнското ученичество.

1. Най-добрата молитва извира от дълбока вътрешна потребност. Всички сме се уверили, че това е вярно. Когато животът ни е ведър и спокоен, нашите молитви са склонни да стават еднообразни и равнодушни. Когато изпаднем в криза, в момент на опасност, в сериозна болест, под тежък товар, тогава молитвите ни са пламенни и живи. Някой е казал, че „стрелата, която ще достигне до небето, трябва да бъде изстреляна от лък, обтегнат до край“. Усещането за неотложност, за безпомощност, за осъзната нужда, е утробата, от която се раждат най-добрите молитви.

За съжаление ние прекарваме по-голямата част от живота си в опити да предотвратим изпадането в нужда. Чрез хитри икономически методи ние се подсигуряваме срещу всеки възможен неблагоприятен случай. Чрез чисто човешка пресметливост достигаме състояние, при което сме вече богати, презадоволени сме с блага и нищо не ни липсва. А след това се чудим защо молитвеният ни живот е плитък и безжизнен и защо от небето не пада огън. Ако наистина ходехме чрез вяра, а не чрез виждане, тогава молитвеният ни живот щеше да бъде революционизиран.

2. Едно от условията за успешна молитва е да „пристъпваме с истинно сърце“ (Евр. 10:22). Това означава, че трябва да бъдем честни и искрени пред Бога. Няма никакво място за лицемерие. Ако трябва да изпълним това условие, ние никога няма да се молим на Бога да направи нещо, което самите ние можем да направим. Например никога няма да Го молим да осигури пари за определен християнски проект, ако ние самите имаме пари в излишък, които могат да бъдат употребени за това. Бог не е за подиграване. Той не отговаря на молитви, на които вече е дал отговора, но ние не желаем да го използваме.

В същата връзка не може да се молим Господ да изпрати други хора на нивата Си, ако самите ние не сме готови да отидем. Стотици хиляди молитви са били изречени за мюсюлманите, хиндуистите и будистите. Но ако всички, които се молеха, бяха готови и да бъдат използвани от Господа за достигане на тези хора, тогава вероятно историята на християнското мисионерство би била доста по-насърчителна.

3. Молитвата трябва да бъде проста, с вяра и без съмнения. Много е лесно да бъдем погълнати от теологичните проблеми, свързани с молитвата. Това спомага само за притъпяване на духовните сетива. По-добре е да се молим, отколкото да се опитваме да разгадаем всички тайни около молитвата. Нека оставим докторите по богословие да развиват своите теории за молитвата. А обикновеният вярващ нека атакува небесните врати с детско доверие. Августин е казал: „Неучените превземат небето със сила, а ние, с цялата си ученост, не се издигаме по-високо от плът и кръв“.

Не зная по какъв специален метод,

но зная: чува Бог молитвен шепот.

Не зная Бог кога изпраща Свойта Дума,

да схванем, че молитвата ни чул е.

Но рано или късно тя ще дойде, зная,

затуй ще чакам със търпение до края.

Не зная нито как, кога или къде

ответа верен Господ ще даде.

На Него се надявам и само Него моля.

Той мъдър е: Да бъде Неговата воля!

Лола К. Хенсън

4. За да имате истинска сила в молитва, не задържайте нищо за себе си. Предайте се изцяло на Христос. Бъдете готови на всичко за Него. Отречете се от всичко, за да следвате Спасителя. Такова посвещение, което увенчава Христос като Господ над всичко, получава награда от Него.

5. Изглежда, че Бог особено цени молитвата, която ни е струвала нещо. Тези, които стават рано сутрин, се радват на общение с Онзи, който също ставаше рано, за да получи напътствията Си за деня от Своя Отец. Също така онези, които са толкова ревностни, че са готови да се молят цяла нощ, преживяват Божията сила по неоспорим начин. Молитвата, която не ни струва нищо, няма стойност. Тя е просто съпътстващ продукт на едно евтино християнство.

Новият Завет често свързва молитвата с поста. Въздържането от храна може да бъде от значителна помощ в духовните упражнения. За човека то води до яснота, концентрация и проницателност. От Божия страна изглежда, че Господ е особено готов да отговаря на нашите молитви, когато сме ги поставили преди насъщния си хляб.

6. Избягвайте егоистичните молитви. „Просите и не получавате, защото зле просите, за да го разпилеете за страстите си“ (Як. 4:3). Основното, за което се молим, трябва да бъдат интересите на Господа. Първо трябва да се молим: „Да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля на земята, както е на небето“ и чак тогава: „дай ни и днес ежедневния ни хляб“.

7. Трябва да почитаме Господа с големи искания, защото Той е Велик Бог. Нека имаме вярата да очакваме големи неща от Бога.

Приближаваш се при Цар:

Приготви си дълъг списък за подаръци;

Че за Него няма невъзможен дар:

Любовта и силата Му не познават граници.

Джон Нютон

Колко често сме наскърбявали Господа, като сме очаквали от Него толкова малко! Били сме доволни от толкова дребни победи, от толкова оскъдни постижения, от така посредствени стремежи, че не сме оставили у околните впечатлението, че нашият Бог е велик Бог. Не сме Го прославили в очите на хората, които не Го познават, чрез един живот, който би приковал вниманието им и би събудил интереса им към силата, която го поддържа. Често е било трудно да се каже за нас както за апостола: „И славеха Бога поради мене“ — Е. Мур^[1].

8. Когато се молим, трябва първо да сме сигурни, че сме в рамките на Божията воля. И тогава трябва да се молим с вярата, че Той ще чуе и ще отговори. „И увереността, която имаме към Него, е това, че ако молим нещо според Неговата воля, Той ни слуша; и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да помолим, знаем, че получаваме това, което сме помолили от Него“ (1 Йн. 5:14-15).

Да се молим в името на Господ Исус означава да се молим по Неговата воля. Когато наистина се молим в Негово име, това е същото, като че ли Самият Той изрича искането към Своя Отец. „И каквото и да поискате в Мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина. Ако поискате нещо в Мое име, ще го направя“ (Йн. 14:13-14). „И в онзи ден няма да Ме питате за нищо. Истина, истина ви казвам: ако поискате нещо от Отца в Мое име, Той ще ви го даде“ (Йн. 16:23). „Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде от Моя Отец, който е на небесата. Защото, където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях“ (Мат. 18:19-20).

„Да се молим «в Неговото име» означава да бъдем хванати за ръка и водени от Него в молитвата си. Означава, ако мога да се изразя така, че Той е коленичил до нас и Неговите желания протичат през нашето сърце. Това означава «в Неговото име». Неговото име е това, което е Той самият, Неговата същност, така че да се молим в името на Христос трябва да означава, че се молим в съгласие с Неговата благословена воля. Мога ли да се моля за зло в името на Божия Син? Това, за което се моля, трябва да бъде истински израз на Неговото същество. Така ли се моля в действителност? Молитвата трябва да диша със силата на Светия Дух, ума и желанията на Христос в нас и за нас. Наистина не би трябвало да завършваме молитвата си без думите «в името на нашия Господ» — но тогава и всички наши молби трябва да са проникнати, напоени от благословеното име на Исус — всичко трябва да е в съгласие с това име.“

Самюел Ридаут^[2]

9. Ако искаме молитвеният ни живот да е наистина ефективен, сметките ни с Бога трябва да се уреждат бързо. С това имаме предвид, че грехът трябва да бъде изповядван и оставян веднага щом осъзнаем, че е влязъл в живота ни. „Ако в сърцето си имах неправда, Господ не би послушал“ (Пс. 66:18). Трябва да стоим в Христос. „Ако стоите в Мен и думите Ми стоят във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде“ (Йн. 15:7). Човек, който стои в Христос, е така близо до Него, че е изпълнен с разбиране на Божията воля. Тогава той ще се моли в съгласие с нея и ще бъде сигурен в отговора. И отново, животът на стоене в Христос изисква да се покоряваме на заповедите Му. „… и каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим Неговите заповеди и вършим това, което е угодно пред Него“ (1 Йн. 3:22). За да бъдат чути и отговорени молитвите ни, е необходимо правилно състояние на душата ни (1 Йн. 3:20).

10. Не трябва да се молим само в определено време на деня. Трябва да развием постоянна молитвена нагласа, така че да се обръщаме към Бога докато вървим по улицата, шофираме, работим на бюрото си или подреждаме вкъщи. Неемия е класически пример за такъв спонтанен вид молитва (Неем. 2:4б). Добре е да „живеем под покрива на Всевишния“, вместо да наминаваме там от време навреме.

11. Накрая, молитвата ни трябва да бъде конкретна. Само когато се молим за ясни и определени неща, ще получим ясни и определени отговори.

Молитвата е наша огромна привилегия. Чрез нея, както е казал Хъдсън Тейлър, се учим да променяме хората чрез Бога. „Какви възможности за вършене на чудеса се оказват в ръцете ни в чудното царство на молитвата! Можем да внесем светлина в студени и тъмни места. Можем да запалим лампата на надеждата в тъмницата на малодушието. Можем да свалим веригите от ръцете и краката на затворниците. Да изпратим топлина от родината в чужда страна. Да изпратим небесен поздрав на отпадналите духом, дори да живеят далеч отвъд океана. Чудеса в отговор на молитва!“ — Дж. Джоует^[3].

Към това един писател на име Уенам^[4] добавя следното: „Проповядването е рядък дар; молитвата е още по-рядък. Проповедта е като меч — оръжие за близко разстояние. Онези, които са далеч, не могат да бъдат достигнати от нея. Молитвата е като карабина: действа на голямо разстояние и при определени обстоятелства е дори по-резултатна“.

Господи, каква промяна става

чрез Твоето присъствие в тоз кратък час!

Какви товари смазващи се надделяват,

каква изсъхнала земя пои се с дъжд!

Пред Тебе коленичиме и сякаш

около нас нещата се смаляват.

Изправяме се пак — и близко и далечно

изглежда светло очертано, ясно.

Пред Теб сме на колене — колко слабост!

Изправяме се — пълни сме със сила.

Защо да вършим нещо не тъй, както трябва?

Или защо не можем да сме силни винаги?

И нужно ли е да сме претоварени от грижи,

уплашени и притеснени, или „мат“,

когато чрез молитва Ти със благост

ни даваш радост, сила и кураж?

Тренч