Уилиям Макдоналд
Истинско следване на Христос (16)

Не пожела Той

„Не пожела Той никой да погине!“

Исус слезе от славата, от трона Си;

за света ни, паднал и изгубен, се смили;

И от любов на кръста Сам изля живота Си!

Погиващи, погиващи! Отчаяни вървят…

сърца прекършени, товарът ги препъва…

Кой ще им покаже спасителния път?

И кой ще ги привдигне нататък да пътуват?

 

„Не пожела Той никой да погине!“

Затуй облече като нас скръбта и болката;

Дойде да търси и спаси погиналото;

превързва рани, бърше сълзи бликнали.

Погиващи, погиващи! Отмина жетвата!

Жетварите са малко, а близо е нощта.

Отиваш ли? — Исус те вика, чуваш ли?

Ти трябва да спасяваш погиващи души!

 

За удоволствия намира ни се време,

а колко малко ни остава за Христа.

Ти даваш на света, за грижи, суетене,

а не на робите — храна и свобода.

Погиващи, погиващи! Чуй ги как викат:

Кажете ни, ни молят, за Спасителя Исус!

Ах, уморени сме от тежкото си бреме,

сълзи на скръб очите ни мъглят.

 

„Не пожела Той никой да погине!“

Последвахме Те, как можем да живеем

бездейно покрай някоя погиваща душа?

Да нямаме ни помощ, ни сърце за нея?

Погиващи, погиващи! — Нима ще сме спокойни?

Прости ни, о, Учителю! И пак ни вдъхнови!

От светското измий ни: да можем да живеем

за вечните Ти стойности — и вярно, и достойно.

Люси Р. Майер