Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- True Discipleship, 1962 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- , 2000 (Пълни авторски права)
- Форма
- Религиозен текст
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Уилиям Макдоналд
Заглавие: Истинско следване на Христос
Преводач: Ясен Дамянов; Красимира Ненова (стихове)
Година на превод: 2000
Издание: второ (не е указано)
Издател: Верен
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Националност: не е указана
Печатница: ЕТ Ко-Ко-92
Редактор: Юлиана Балканджиева
Коректор: Юлияна Балканджиева
ISBN: 978-619-7015-57-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10493
История
- —Добавяне
Сянката на мъченичеството
Когато човек е истински посветен на Исус Христос, изглежда, че за него не е важно дали живее, или умира. Важното е само Господ да бъде прославен.
Когато четете „Триумфът на Джон и Бети Стам“[1], ще забележите нещо, което се повтаря през цялата книга — „…Христос да бъде възвеличен в тялото ми — било чрез живот, или чрез смърт“ (Филип. 1:20).
Същият подтекст се открива и в писанията на Джим Елиът. Още като студент в Уийтън Колидж, той пише: „Готов съм да умра за аука-индианците“. По друго време той пише: „Отче, вземи живота ми — да, кръвта ми, ако желаеш; нека Твоят огън ги погълне. Те не са мои, за да ги пазя. Вземи ги, Господи, вземи всичко. Излей живота ми като жертвен дар за света. Кръвта има стойност само когато се излива върху Твоя олтар“.
Изглежда, че много от героите на вярата са достигнали същото ниво в отношенията си с Бога. Те са осъзнали, че „ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно, но ако умре, дава много плод“ (Йн. 12:24). И те са били готови да станат това житно зърно.
Спасителят е учел Своите ученици точно на това разбиране: „Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мен — той ще го спаси“ (Лука 9:24).
Колкото повече размишляваме за това, толкова по-разумно ни се струва то.
Първо, нашият живот и без това не е наша собственост. Той принадлежи на Онзи, който ни купи с цената на Своята безценна кръв. Можем ли егоистично да стискаме за себе си нещо, което принадлежи на друг? Чарлз Стъд е дал за себе си такъв отговор:
„Знаех, че Исус е умрял за мен, но изобщо не разбирах, че ако Той е умрял за мен, аз вече не принадлежа на себе си. Изкупление означава да бъдеш откупен обратно, така че или трябваше да стана крадец, като задържам това, което не е мое, или в противен случай трябваше да предам всичко на Него. Когато осъзнах, че Исус Христос е умрял за мен, вече не ми се виждаше тежко да се откажа от всичко заради Него“.
Второ, всички ние и без това ще умрем, ако междувременно Господ не дойде. По-голяма трагедия ли е да умреш в служба на Царя, отколкото като пореден номер в статистиката за злополуки? Не е ли бил прав Джим Елиът, като е казал: „Не е глупак онзи, който дава онова, което не може да задържи, за да получи онова, което не може да изгуби“?
Трето, твърде логично е, че ако Господ Исус умря за нас, най-малкото, което бихме могли да направим, е и ние да умрем за Него. Ако слугата не е по-горен от господаря си, какво право имаме ние да влезем в небето по по-приятен начин от Него? Това разсъждение е накарало Джон Стъд да каже: „Ако Исус Христос е Бог и е умрял за мен, тогава няма жертва, която е прекалено голяма, за да я направя за Него“.
И последно, престъпление е да стискаме живота си, когато чрез смелото му жертване би могло да се излее вечно благословение върху нашите ближни. Хората нерядко дават живота си в интерес на някакви медицински изследвания. Други рискуват живота си, за да спасят любимите си хора от горящи сгради. Мнозина други умират в битки, защитавайки страната си от вражески сили. Колко според нас струва животът на човека?
Виждам душите им — на хората край мене:
оковани завоеватели, поробени царе.
Втренчени с празни очи в своите въжделения,
съдържащи външното само — на смъртта синове.
Непоносим копнеж ме връхлита с вълнение,
разтърсва ме, ломи като тромпетен зов —
Да ги спася! Да изгоря за тяхното спасение,
живота си да дам, за жертва съм готов!
Не от всекиго се изисква да даде живота си като мъченик. Кладата, куршумът, гилотината са запазени за малцина избрани. Но всеки от нас трябва да има духа на мъченик, ревността на мъченик, всеотдайността на мъченик. Всеки от нас може да живее като онези, които вече са пожертвали своя живот за Христос.
Дали съм болен, или здрав,
с кръст тежък или със корона,
Дали съм мълния, или дъга —
захвърлям тяло и душа:
За Бога да ги преора.