Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
True Discipleship, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Религиозен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2гласа)

Информация

Сканиране
Еми(2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
Стаси 5(2020)

Издание:

Автор: Уилиям Макдоналд

Заглавие: Истинско следване на Христос

Преводач: Ясен Дамянов; Красимира Ненова (стихове)

Година на превод: 2000

Издание: второ (не е указано)

Издател: Верен

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Националност: не е указана

Печатница: ЕТ Ко-Ко-92

Редактор: Юлиана Балканджиева

Коректор: Юлияна Балканджиева

ISBN: 978-619-7015-57-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10493

История

  1. —Добавяне

Ученикът и бракът

„Има скопци, които сами себе си са скопили заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме.“

(Мат. 19:12)

Един от най-важните въпроси, с който всеки ученик се сблъсква, е дали Бог го е призвал към семеен живот, или към безбрачие. Това е изцяло въпрос на лично водителство от Господа. Никой не може да решава това за някой друг и е много опасно занимание да се месим в такава важна област.

Общото учение на Божието Слово е, че бракът е Божия институция, създадена за човека със следните няколко цели:

1. Той е създаден за приятелство и за удоволствие. Бог видя, че „не е добре за човека да бъде сам“ (Бит. 2:18).

2. Той е предназначен за продължение на човешкия род. Това се вижда от заповедта на Господа: „Плодете се и се размножавайте, и напълнете земята“ (Бит. 1:28).

3. Той е въведен с цел запазване чистотата в семейството и в обществото. „За да се избягва блудството, нека всеки мъж има своя собствена жена“ (1 Кор. 7:2). Нищо в Божието Слово не намеква, че брачният живот е несъвместим с живота на чистота, посвещение и служение на Христос. Напротив, напомня ни се, че „женитбата е на почит и леглото — неосквернено“ (Евр. 13:4а). Записано е и следното: „Който е намерил съпруга, намерил е добро“ (Пр. 18:22). Думите на Проповедника: „По-добре са двама, отколкото един“ (Екл. 4:9) често се прилагат по отношение на брака, особено ако двамата са свързани заедно в служба на Бога. Нарастващата ефективност на общите усилия се вижда от Втор. 32:30, където един гони хиляда, а двама гонят десет хиляди.

Но макар че бракът е Божията воля за човешкия род като цяло, той не непременно е Божията воля за всеки отделен човек. Въпреки че на него може да се гледа като на неотменимо право, ученикът на Христос може да избере да се откаже от това свое право, за да се отдаде по-пълно на служба на Христос.

Господ Исус отбеляза, че в Неговото царство ще има и такива, които са станали скопци заради Него:

„Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има и скопци, които са били скопени от човеци; а има скопци, които сами себе си са скопили заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме“.

(Мат. 19:12)

Това е едно доброволно обричане, което човек прави в резултат на два фактора:

1. Чувство за водителство от Господа да живее безбрачен живот.

2. Желание да се отдаде по-пълно на работата за Господа, без допълнителните отговорности на семейния живот.

Трябва да има убеждение за призвание от Бога (1 Кор. 7:7б). Само тогава един ученик може да бъде сигурен, че Господ ще му даде необходимата благодат, за да издържи.

Второ, това трябва да е доброволно. Когато безбрачието се налага принудително от страна на църквата, опасността от нечистота и неморалност е огромна.

Апостол Павел е подчертавал факта, че нежененият човек често може да се отдаде по-пълно на Бога:

„Нежененият се грижи за това, което е Господно — как да угажда на Господа; а жененият се грижи за това, което е световно — как да угажда на жена си“.

(1 Кор. 7:32-33)

Поради тази причина той изразява желанието неженените, неомъжените, вдовците и вдовиците да останат както са, т.е. неженени и неомъжени (1 Кор. 7:7-8).

Дори за тези, които вече са женени или омъжени, апостолът подчертава, че понеже времето е кратко, всичко трябва да бъде подчинено на великата задача да се благовества Христос:

„Това казвам, братя, че времето е кратко. Затова, отсега нататък тези, които имат жени, нека бъдат, като че нямат, и онези, които плачат — като че не плачат, които се радват — като че не се радват, които купуват — като че не притежават, и които си служат със света — като че не са предадени на него, защото сегашното състояние на този свят преминава“.

(1 Кор. 7:29-31)

Това, разбира се, не означава, че човек трябва да зареже семейните си задължения, да изостави жена си и децата си и да се втурне да мисионерства. Означава обаче, че той не трябва да живее за удоволствията и удовлетворението на семейния живот. Той не бива да използва жена си и децата си като извинение за това, че поставя Христос на второ място.

Чарлз Стъд[1] се страхувал да не би годеницата му да е толкова свързана с него, че Господ Исус да изгуби първото място в нейния живот. За да избегне това, той съчинил един стих, който тя да си повтаря всеки ден:

Обичам те, Исусе,

Тъй скъп си Ти за мен!

По-скъп дори от Чарли

— любим и скъпоценен.

Комунистите са се научили да подчиняват семейния си живот на великата си цел да завладеят света за своята кауза. Гордън Лонсдейл[2] е един пример за това. След като бил заловен в Англия като руски шпионин през 1960, полицията намерила едно писмо от жена му и неговия отговор от шест страници. Жена му била написала: „Колко несправедлив е животът. Напълно разбирам, че работиш и това е твой дълг, и ти обичаш тази работа, и я вършиш напълно съзнателно. Въпреки това разумът ми е някак си по женски ограничен и страдам ужасно. Пиши ми колко ме обичаш и може би ще се почувствам по-добре“.

От своя страна Лонсдейл бил отговорил: „Всичко, което ще кажа, е, че имам само един живот и той не е лесен. Искам да го изживея така, че когато погледна назад, да не се срамувам от начина, по който съм го изживял… Скоро ставам на трийсет и девет. Мислиш ли, че ми остава още много?“[3].

„Времето е кратко“ пише Павел, „нека… тези, които имат жени, бъдат, като че нямат…“.

Трагедията е, че прибързаният или неправилен брак често е бил оръжието на дявола за отклоняване на младия ученик от пътя на пълно служение на Христос. Много целеустремени пионери са пожертвали пътя си на неразделено служение върху сватбения олтар.

Бракът може да бъде жесток враг на изпълнението на Божията воля — всички да чуят за Христос. „Бракът е даден от Бога. Но когато той се превърне в препятствие пред Божията воля, с него е злоупотребено. Можем да посочим мнозина — мъже и жени — които са получили ясно призвание да отидат на мисионерското поле, но не са стигнали там, защото са били задържани от близките си… Нищо, дори и Божието благословение на другар в живота, не бива да се изпречва пред Божия план за живота ни… Днес души умират без Христос, защото любимите са взели първенство пред Божията воля.“[4]

Вероятно безбрачието е особено полезно в случаите на пионери-мисионери. „На мъжете и жените от предната линия може да се наложи да се лишават и от най-необходимото, да не говорим за приятните, макар и съвсем законни удоволствия на живота. Техен дълг е да понасят страдания, да бъдат добри войници, необременени с нещата от този живот, атлети без никакво излишно тегло… Това е повик, призвание и назначение на особена служба.“[5]

За онези, които чуят този призив и откликнат, ето я наградата на Христос: „Истина ви казвам… всеки, който е оставил къщи или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или ниви заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот“ (Мат. 19:28а, 29).

Бележки

[1] C. T. Studd

[2] Gordon Arnold Lonsdale

[3] Time magazine, February 17, 1961.

[4] Gustafson, Wesley L., Called but not going, Chicago: IVCF Press, p. 10.

[5] Cable and French, Ambassadors for Christ, Chicago: Moody Press.