Елоиза Джеймс
Кулата на любовта (8)

Глава 8

Фенсмор

Домът на граф Шатерис

Кеймбриджшир

Еди беше наясно, че не се държи по установения начин. Беше свикнала да изпитва силни чувства само в отговор на музиката или при кавга с баща си. Гордееше се, че има пълен контрол над разума и чувствата си.

Но сега, когато оставаше по-малко от час до новата й среща с годеника й, граф Шатерис и гостите, събрали се в трапезарията преди вечеря, тя беше прекалено напрегната, и то казваме това само заради липса на по-подходяща дума. Чувстваше се така, сякаш всеки момент щеше да излезе от кожата си. Беше наистина неспокойна и й беше трудно да се задържи на едно място.

Откри, че крачи напред-назад из стаята за гости, която й бяха дали, и отхвърляше бързо всяка рокля, която Мери й предлагаше. Еди не беше от типа жени, които прекарват часове наред в тревога за облеклото си. Но това не означаваше, че не познава силата на дрехите и въздействието, което те имат върху мъжете.

Вчера не бе обърнала особено внимание, когато Мери бе приготвила куфара й за няколкото дни, които щяха да прекарат във Фенсмор, защото вниманието й бе приковано от произведенията на Бокерини. Но сега, след като беше тук и лейди Хонория Смайт-Смит, която скоро щеше да бъде графиня Шатерис, току-що я бе информирала, че херцог Кинрос вече е пристигнал, се чувстваше съвсем различно по отношение на облеклото.

Херцогът щеше да се появи на вечеря и тя щеше да го види за първи път след предложението за женитба. Самата идея я караше да се чувства трескава.

Всяка жена с ума си би отхвърлила идеята да се представи пред съпруга си, облечена като девствена весталка, на която й липсва само факлата, а бялата рокля със скромните къдри при подгъва очевидно потвърждаваше тази илюзия.

След размяната на писмата, тя беше сигурна, че Кинрос иска за съпруга откровено чувствена жена. Такава, която не би се изчервила, ако чуе думата „пенис“, и въобще думи, чийто смисъл Еди едва успяваше да разбере. Повече от всичко на света тя искаше да погледне в очите му и да види там желание. Страст дори. Ако я погледнеше, без пенисът му да реагира, тя щеше да бъде унижена.

Искаше да го заслепи.

Най-глупавото беше, че дори не беше сигурна дали щеше да го познае. Беше сгодена за висок мъж с шотландски акцент, но не можеше да си спомни лицето му.

Но писмата му, и особено онова писмо, бяха създали у нея впечатлението, че той има засмени очи. Не развратни очи или недостойно изражение. Но очи, пълни с желание.

Едва след като Мери й бе предложила всичките рокли, които бяха взели със себе си и Еди ги бе отхвърлила като прекалено скромни, тя се предаде пред неизбежното и изпрати камериерката си да намери Лейла.

— Може ли да облека някоя от твоите рокли? — запита Еди, когато Лейла застана на прага. — Ненавиждам моите. Карат ме да изглеждам блудкава и глупава.

— Прекрасно знаеш, че младите неомъжени жени трябва да носят само светли тонове. — Лейла прекоси стаята и отвори прозореца.

— Няма да пушиш! — заповяда Еди и й посочи стол.

Лейла въздъхна и седна.

— На практика съм омъжена. Кинрос е тук и просто не мога да облека някоя от тези скучни рокли. — Не знаеше как да го каже по различен начин, но ако не видеше желание в очите му, можеше да развали годежа от чисто смущение. Не можеше да престане да мисли, че може би й бе предложил брак вследствие на мълчанието й онази вечер.

— Скъпа, ти си като бреза в сравнение с мен — възрази Лейла. — Разбирам, наистина. Роклите са в цветове, неподходящи за кожата ти. Но нямаме време като по чудо да преправим някоя от моите рокли.

— Но ние сме еднакви на ръст. Може да съм малко по-стройна в бедрата, но гърдите ни са еднакви.

— Гръдната ми обиколка, по старата мода, е равна на обиколката на ханша ми.

— Можеш да наричаш твоята гръд старомодна, но аз харесвам своята. Размерът е почти един и същ. Всяка твоя рокля ще ми стане — настоя Еди. — Не виждаш ли, Лейла? Кинрос така и не ме е забелязал истински, макар да оценявам факта, че си е избрал съпруга на базата на рационалния анализ. Наистина. Одобрявам.

Лейла изви очи към тавана.

— Рационалният анализ е абсурдна причина за брак. Веднъж баща ти ми каза, че след смъртта на майка ти направил списък от шест точки за качествата, които би искал да намери в следващата графиня, и че аз съм отговорила на пет от тях. И виж колко сполучлив излезе бракът.

— Кое е било шестото качество?

Лейла стана и отиде при купа рокли.

— Плодовитост, разбира се — каза и започна да обръща роклите една по една. — Способността да ражда. Какво ще кажеш за тази, зелената? Не е така блудкава като бялата.

— Вие с татко се обичате — каза Еди, без да обърне внимание на безполезните опити на Лейла да придаде на деколтето на роклята малко повече чувственост. — Просто не…

— … се харесваме — завърши изречението Лейла. И с рязко движение махна дантелата, която обрамчваше деколтето на роклята.

— Напротив. Вярвам, че се харесвате. Само мисля, че трябва да разговаряте повече. Но да оставим за малко нещастния ти брак. Опитвам се да направя така, че моят да бъде успешен. Не искам Кинрос да мисли, че съм някаква глупава и безвкусна лейди.

— Едва ли ще мисли така, след като е чел писмата ти — отбеляза Лейла. — Слава богу, че баща ти намери цитатите от Шекспир. Предполагаш ли, че Кинрос ще те сметне за интелектуалка, изчела всичките тези текстове?

— Скоро ще разбере, че не е така — каза Еди. — Съсипваш роклята, Лейла.

Мащехата й вдигна зелената рокля, сега лишена от бялата дантела.

— Ако дръпнеш ръкавите надолу и оголиш раменете си, в тази рокля ще изглеждаш привлекателна.

— Не искам да бъда привлекателна. Искам да бъда жена, която с лекота поднася цветисти шеги.

— И такава жена определено щеше да хареса роклята. Може би трябва да избягам от баща ти и да отворя собствен бутик.

Еди отиде до нея и вдигна роклята.

— Не мога да я облека. Погледни, разкъсала си раменния шев. Просто не искам да играя ролята на непорочната девица.

— Но ти си девица — въздъхна Лейла. — Мисли за това като неизбежен етап от живота. Като остаряването и изпадането на зъбите, което ще те принуди да се храниш само със супа. За нещастие, мъжете като че ли мислят, че жените са като новото вино, което е добро само преди да махнеш тапата.

Еди се опита, но не успя да схване значението.

— Оттам и фактът, че жените, които са навършили трийсет и са омъжени, продължават да се обличат само в бяло. Намирам дамите, които се къпят в тази илюзия, достойни за съжаление. — Всеки би могъл да се досети колко силно бе смръщила вежди, като види разликата между бялото и цветните рокли на Лейла.

— Аз не отричам девствеността си — каза Еди и се върна до табуретката, поставена пред огледалото. — Просто не искам да играя ролята на скромното момиче, за което се представих, когато бях болна. Всъщност играла съм я през целия си живот.

— Това няма да се хареса на баща ти.

— Баща ми изгуби властта си над мен в мига, в който подписа документите за годежа. А сега трябва да се погрижа съпругът ми да остане абсолютно сигурен, че не е бил поканен да играе ролята на бащата.

— Добре казано — отбеляза Лейла. — Мислиш ли, че голямата разлика във възрастта подтиква баща ти да ме възприема като дете?

Еди изви очи към тавана.

— А нима на теб никога не ти е хрумвало?

Когато значението на това стигна до нея, Лейла захвърли зелената рокля на леглото.

— Имам подходяща рокля за теб. Мери, моля те, отиди в стаята ми и помоли Тротър да ти даде червената копринена рокля. Правя жертва, мила — обърна се към Еди. — Щях да я облека утре вечер, но мисля, че ти имаш по-голяма нужда.

И отиде до прозореца.

— Да не си посмяла да извадиш пура — заповяда отново Еди.

— Този тон вероятно си наследила от баща си. Но ще ти бъде необходим, защото понякога се налага да се издават заповеди при управлението на замък.

— Упражнявам се с теб. Няма повече да пушиш близо до мен.

— Опитвам се да ги откажа — каза Лейла, облегна се на перваза и се загледа през прозореца. — Баща ти не обича дима и не одобрява навика ми да пуша, а ще делим стая, докато сме тук.

Еди се замисли дали да не запита как ще се отрази на отношенията им тази неочаквана близост, но точно тогава се появи Мери с копринената рокля в ръка.

— Ето я! — каза напевно Лейла, обърнала се в мига, в който вратата се отвори. — Този цвят се нарича китайска роза. Не е ли най-прекрасното нещо, което някога си виждала? Близо е до цвета на тъмночервеното вино.

Само след миг Мери бе съблякла Еди до долна камизола.

— Ушита е така, че да се носи с долна камизола, но без корсет — отбеляза Лейла.

Мери облече роклята през главата на Еди и коприната се разпиля като тъмночервени вълни. Допирът до кожата й беше като ласка.

Лейла сама оправи горната част.

— Красива си. Опустошителна.

Еди се обърна и се погледна в огледалото. Коприната падаше на такива гънки, че разкриваше по-голямата част от цепката между гърдите й. На всяко рамо имаше малък набор от плисета, които сякаш сочеха към ръкава, но такъв нямаше.

Голотата бе точно толкова, колкото трябваше, роклята имаше колан, който бе завързан на панделка на гърба.

Мери коленичи и помогна на Еди да обуе червените обувки с високи токчета на Лейла.

— Не ми изглежда справедливо, че стъпалата ни са една и съща мярка, а хълбоците ни са различни — отбеляза Лейла.

Еди се обърна, за да се види отстрани. Роклята я променяше напълно и от класическата девица в бяло я бе превърнала в класическата Лейла. Правеше гърдите й по-големи, а краката й по-дълги. Комбинацията не беше лоша.

— Мислиш ли, че ще му хареса?

— В тази рокля ще се харесаш на всеки мъж — каза Лейла с тон, който не търпеше възражение. — Опустошителна си. А сега ти трябва подходящо червило. Ела до нощното шкафче.

Еди не бе свикнала с толкова високи обувки и едва не изгуби равновесие. Когато беше болна, сякаш се носеше по пода. Тази вечер нямаше да се носи плавно. Изглеждаше така, сякаш се полюшва наляво и надясно като закотвена лодка.

Ефектът беше доста женствен — нещо, което Еди не постигаше много често. Със сигурност не беше женствено да стискаш огромното виолончело между краката си и да изтръгваш приятна музика от него. Ако някоя истинска дама настояваше да прави нещо толкова скандално като свиренето на виолончело, обръщаше крака на една страна, пазеше равновесие само на едното си бедро и свиреше странично.

И Еди можеше да свири така, но не виждаше смисъл в това. Не беше достатъчно глупава да мисли, че може да направи кариера. Като дъщеря на граф, Еди свиреше единствено за собствено удоволствие, което означаваше, че има право да седне в най-удобното положение.

Фактът, че баща й обожаваше виолончелото и че тя бе наследила огромния инструмент, не означаваше, че тя не е дама. Нито това, че баща й й беше купил „Руджиери“ за шестнайсетия й рожден ден.

Между баща й и нея имаше нещо като мълчалива сделка. Еди бе отложила дебюта си колкото се можеше повече, но и двамата знаеха, че тя ще се омъжи за избрания от него мъж. Това бе обещание, а Еди държеше на обещанията си, независимо дали бяха изречени на глас или не.

Отиде с полюшване до тоалетната масичка и седна. По-рано същия следобед Мери бе навила косата й на подходящите къдрици, които не бяха така диви като естествените извивки на косата й.

Лейла започна да си играе с къдриците й и да ги подрежда в небрежен безпорядък.

— Съсипваш упоритата работа на Мери — възрази Еди.

— Не, не искам да изглеждаш толкова съвършена. А сега да сложим червило.

Боядисани в червено, устните на Еди изглеждаха два пъти по-големи от нормалното и особено долната.

— Не е ли малко вулгарно? Сигурна съм, че татко няма да одобри. — Не приличаше на себе си, което бе обезпокоително. Всъщност чувстваше се като трансформирана от обхваната от треска светица на обхваната от треска куртизанка.

— Това е точният цвят. Баща ти никога не е разбирал, че малко вулгарност е в реда на нещата.

— Защо?

— Щеше да е вулгарно, ако все още ти търсеше съпруг — обясни Лейла. — Но сега трябва да покажеш на Кинрос, че дори да се ожени за теб, той няма да те притежава.

Еди се обърна, улови погледа на Мери и кимна към вратата. Когато тя се затвори след нея, Еди каза:

— Лейла, мила, техниката, която препоръча, не доведе ли до провал на отношенията ти с татко?

— Каква техника? — Лейла бе вдигнала косата си в умел венец от къдри, в които бяха преплетени смарагдови нишки. Стоеше пред огледалото и се опитваше да подреди един кичур така, сякаш неволно е паднал на рамото й.

— Да накараш мъжа да повярва, че никога няма да те притежава или че поне няма да притежава верността ти. Според мене е възможно тя да е причината за някои от трудностите в брака ти.

Лейла смръщи вежди.

— Никога няма да изневеря на баща ти. Би трябвало да го знае, защото ме познава.

— Но ако непрекъснато му изпращаш съобщението, пък макар и мълчаливо, че никога няма да му принадлежиш… Прави ми впечатление — дори само като ви гледам двамата — че мъжете са доста примитивни, или поне татко е. Той те гледа с болка и собственическо чувство. Двете са примесени.

— Но аз го уверих, че не спя с Грифъс. А той трябва да ми вярва безусловно. Аз съм му съпруга.

— Може би иска да го увериш, че никога няма да му изневериш и че другите мъже не те интересуват.

— Това ще означава да му дам прекалено много власт — отговори Лейла незабавно. — Той и бездруго вече мисли, че ме притежава. Снощи ми заповяда да престана да пуша пури!

Това не изненада Еди.

— А ти какво му каза?

— Отказах, разбира се. Макар да не съм пушила днес. — Ъгълчетата на устните й увиснаха тъжно. — Бракът е много по-трудно нещо, отколкото мислиш, Еди. Ако не правиш нищо друго, освен да се мъчиш да направиш съпруга си щастлив, ще полудееш.

Еди я целуна.

— Прости ми, ако ти кажа, че ще бъда в добра компания. Ти си прекалено добра за моя вечно намусен баща. — Взе ръкавиците си и прозрачен шал. — Да слезем на вечеря. Любопитна съм да видя как изглежда годеникът ми.