Елоиза Джеймс
Кулата на любовта (40)

Глава 40

Гауан може и да беше припаднал — само за миг, но когато дойде на себе си, откри, че е коленичил на пода и държи Еди в обятията си, тя е заровила глава в рамото му и плаче тихо.

— Не — прошепна той. — Не плачи, mo chridh. Съжалявам — каза, отдал се на самообвиненията. — Не исках да те нараня.

Тя вдигна лице към него и сърцето му се отвори, като видя очите й. Тялото го болеше прекалено много, за да може да се изправи.

— Мокър си до кости! — Тя стана, отдалечи се и се върна с хавлия, която бе топла, защото бе висяла пред огъня. Започна да съблича мокрите му дрехи. Видя превръзката на ребрата му и застина ужасена.

— Паднах от коня в канавката — обясни той, изправи се и съблече останалите си дрехи.

— Боли ли?

Той поклати глава и взе хавлията от ръцете й. Еди гледаше безмълвно как подсушава краката си, после гърдите и ръцете си. Накрая вдигна ръцете си, макар да трепна от болка, и подсуши косата си, след което завърза хавлията на кръста си. Имаше ерекция, разбира се. Не обръщаше внимание на това, не и когато беше край нея, защото беше неизбежна.

Тя отстъпи назад, когато той пристъпи към нея. Той спря на място.

— Не исках да кажа, че няма да си добра майка, Еди. Ще станеш прекрасна майка. Трябва само да си представя как държиш в ръцете си нашето дете, и сърцето ми се разтопява.

Очите й бяха затворени и той не знаеше какво мисли.

— Не трябваше да уреждам осиновяването на Сузана, без да се допитам до теб, но резултатът ми се виждаше неизбежен. Никога повече няма да постъпя така. Ще те питам винаги и за най-дребното нещо, което може да те интересува. — Това беше клетва.

— Сузана и Лейла, а сега и баща ми, са щастливи — каза Еди. Мелодичният й глас извика радост в сърцето му.

— Моля те, прости ми — каза той и направи втора крачка към нея, защото не можеше да се спре. — Аз съм твърдоглав глупак, а и бях в плен на чувството, че съм се провалил. Мразя се за това, че бях толкова жесток.

— Изказа това, в което вярваш. Макар и да мисля, че грешиш относно качествата ми на бъдеща майка. — Лека усмивка озари очите й. — Двете със Сузана се сближихме през последните две седмици.

Това бе като кама в сърцето му. Защо не беше тук? Това бе неговото семейство. Беше такъв глупак да остане във Високите земи, когато сърцето му, причината му да живее, беше тук.

Прочисти гърлото си и откри, че му е трудно да оформи думите.

— Нямаше нищо нередно или отблъскващо в начина, по който постигна удоволствието, Еди. Беше най-красивото нещо, което съм виждал. Единственият проблем беше, че веднага познах, че не съм успял да ти дам удоволствие преди. Толкова съжалявам за това.

Клепачите й покриха очите.

— Всъщност, не искам да говоря за това, Гауан.

— Трябва да говорим — каза той отчаяно. — Не мога да те оставя да си отидеш, Еди. Не мога.

— Знам — каза тя неочаквано.

— Така ли?

Тя кимна.

— Успяваш във всичко, което правиш, Гауан. Сега трябва да успееш и в леглото с мен, защото не можеш да понесеш мисълта за провал. Или — добави и лицето й помръкна, — да оставиш да ти се изплъзне нещо, което си купил.

— Бил съм луд да кажа тези неща. Трябваше да падна в краката ти, да ти благодаря, че прие ръката ми, а вместо това се хвалех, че съм те купил, сякаш бе поредното перо в шапката ми.

Лицето й не промени изражението си, но той видя болката в очите й.

— Не те заслужавам. — Думите излязоха направо от сърцето му. — Провалих се в леглото, а после обвиних теб, защото ме беше срам.

Най-после, най-после, тя пристъпи към него и допря длан до бузата му.

— Не си се провалил в леглото, Гауан. Не трябва да мислиш по този начин. Ние просто не сме съвместими.

— Не е така — продължи да упорства той.

— Трябва да приемеш, че понякога нещата не са такива, каквито ти се иска — каза тя нежно.

Прииска му се да вие, като чу думите й. Каквито му се иска? С родителите му, които… Кучето, за което, изглежда, не можеше да престане да мисли… С работата, която нямаше край… Без Еди, беше изправен пред ден след ден упорита и тежка работа. Онова, което преди не го безпокоеше, сега беше като присъда от десет хиляди години мрак и самота. Не можеше да се лиши от нея сега, когато я познаваше.

— Моля те — каза с дрезгав глас. — Дай ни още един шанс, Еди. Моля те.

Настъпи дълъг, дълъг момент, после тя каза:

— Защо изкачи кулата?

— Не искаше да ме пуснеш, а трябваше да бъда с теб. — Беше толкова просто.

На устните й разцъфна усмивка. Те отново бяха примамливи и така бленувани.

— Ако тръгнеш с карета, аз ще бъда в каретата, която ще те последва — закле се той тихо, но не можеше и да има съмнение в думите му. — А когато стигнете у дома, ако баща ти прегради вратата, ще се покатеря до спалнята ти. И това няма нищо общо с брачното легло, Еди. Ти си всичко на този свят за мен. Разбрах го в мига, в който влязох в онази бална зала и те видях.

Взе ръцете й в своите, обърна ги с дланите нагоре и ги поднесе към устните си.

— Не мога да живея без теб. Ти си моят магнит и моята Северна звезда. — Много нежно, целуна първо едната й длан, а после и другата.

Еди се почувства така, сякаш бе попаднала в центъра на торнадо, вихрещо се около нея и затворило я в неподвижното око на бурята. Коя жена би устояла? Опита се да си припомни всички неща, които той бе казал, и… не успя. Освен едно.

Сведе очи под напористия му поглед и затърси начин да изкаже немислимото.

— Недей — прошепна той, сложи длани на гърба й и я привлече към себе си. — Не ме отблъсквай.

— Трябва да бъде казано.

Гласът му бе безкрайно нежен.

— Какво, mo chridh?

— Мисля, че никога няма да бъда онова, което искаш, в леглото — каза тя истината. — Може би, ако съм пияна. Но всъщност… Не искам да пия прекалено много вино. Прилоша ми, след като ти тръгна, чувствах се ужасно и на следващия ден. А не мога да свиря, когато се чувствам така.

— Започнах да разбирам, че отношението ми към алкохола става все по-нетърпимо — каза й той и я прегърна. — Когато беше пияна… Едва не полудях, защото се върнаха спомените за майка ми.

Беше й толкова хубаво в прегръдките на Гауан. Когато го бе видяла да изкачва кулата, сърцето й бе спряло. Дори само мисълта за това я накара да се притисне в него, прегърнала го през кръста, допряла буза до рамото му. Така прегърнал я, на него му се струваше, че всичко в света му е наред.

— Аз също не обичам да пия прекалено и ако това е единственият начин да намеря радост в леглото ни… Не мога да го направя. Съжалявам.

— Дори да не искаш никога вече да легнеш с мен, ще го приема — прошепна той и я целуна по върха на главата. — Боли ме обаче. И най-вече защото не успях да ти дам удоволствие. Единственото, което не мога да приема, е да ме напуснеш.

В този момент най-вероятно вярваше на думите си, но грешеше. Еди познаваше добре своя шотландец. Гауан щеше да прекара остатъка от живота си в опити да й достави удоволствие в леглото. Замисли се за това и усети как се усмихва. Това не беше нещо, от което повечето жени биха се оплакали.

Тя напълно съзнаваше, че се притиска към хлъзгаво, силно и голо мъжко тяло. Той не показваше по никакъв начин, че определени негови части са напрегнати, обаче Еди усещаше това през хавлията.

Ръцете й обгърнаха по-силно кръста му. Но тя стоеше неподвижно, страхуваше се да помръдне, да обещае нещо, което не може да изпълни. Той щеше да очаква от нея да изпита удоволствие. Самата идея я накара да изпита напрежение и сърцето й се сви.

— Шшш, тихо — прошепна той, а ръката му нежно описваше кръгове по гърба й. — Не се налага да правим нищо, Еди. И вероятно не бива. Китката ми е счупена и…

— Не е само китката ти. Имаш и пукнати ребра.

— Те не болят много. Бардолф ми изпрати съобщение, че се каниш да ме напуснеш. Трябваше да дойда. — Тя вдигна глава и погледите им се срещнаха. — Бих изкачил кулата отново, Еди. За секунда.

Обзе я чувство за мир. Гауан беше жив, не мъртъв в канавката или целият изпотрошен в основата на кулата. Какво щеше да прави, ако беше паднал? Мисълта бе така ужасяваща, че сърцето й прескочи удар. Целуна го нежно по врата.

— Еди, скъпа — каза той приглушено.

— Помниш ли последния път, когато бяхме в леглото, и ти каза, че става въпрос за мен?

Той кимна.

— И тогава, по-късно, каза, че лежа безчувствена като палачинка, но, за да бъдем честни, Гауан, ти ми каза само да лежа.

Той прочисти гърло.

— Трябва да се застрелям заради тази забележка. Баща ми се изразяваше така за жените. Бях толкова ядосан, че за миг се превърнах в него. — Очите му потъмняха от разкаяние.

— Не искам да се концентрираш върху мен. Не искам да трябва да се тревожа дали ще постигна малката смърт.

— А какво би искала?

— Да изследвам тялото ти. И не искам дори да ме докосваш, не и по този начин. Само тази вечер? — запита тя. — Моля те? Напрежението е толкова голямо.

— Никога не съм искал да изпитваш нещо друго, освен удоволствие. — Около устата му се бяха образували строги линии.

— Нека аз решавам какво ще правим. Поне веднъж да не се налага да се тревожа дали ще успея.

Той взе лицето й в дланите си.

— Няма успех или провал между нас, Еди. Ще те обичам дори никога вече да не си легнем заедно.

Усмивката й беше колеблива, устните й трепереха.

— Дори ако никога не успея да постигна малката смърт? И няма да…

Той поклати глава, погледът му не се откъсваше от нейния.

— Това не е въпрос на провал или успех. Любовта не измерва такива неща, а и провалът беше мой.

— Не. — Думата излезе от устните й лека като дихание. — Обичам те.

Радостта, блеснала в очите му, бе така чувствена, че тя хвана лицето му в длани и го целуна. Когато устните им се разделиха, дишането и на двамата бе накъсано. Тя виждаше как гърдите му бързо се повдигат и спускат.

— Първо трябва да се изкъпя — каза той с дрезгав глас. — Ще отида в замъка и…

— Миришеш на дъжд, кожа и пот — заяви тя и го погледна с желание. — Харесва ми. Повече отколкото ароматът на бадемов сапун. Миришеш… на мъж. И ми се иска да те имам целия. Целия.

Той изруга тихо, но успя да потисне желанието си да се нахвърли върху нея. Радостта опъваше тялото му като тетива. Искаше му се да вие, да падне на колене, да се хвърли в краката й…

Не.

— Ще направя, каквото искаш.

— Ако някой въобще ще прави нещо — каза Еди, — това ще бъда аз. Няма да ме докосваш по никакъв начин до утре вечер.

В очите на Гауан се появи изражение на чиста агония.

— Няма да те докосвам цяло денонощие?

— Не и докато не ти разреша.

Той сведе дългите си мигли, но въпреки това й се стори, че видя задоволство в очите му.

— А аз няма да ти разреша — заяви тя. — Обещавам да опитам отново утре вечер. Наистина обещавам, Гауан. Но искам да оставим този въпрос за момента.

— Както желаеш — каза той с известна неохота.

Тя обаче не се тревожеше дали той ще спази думата си. Можеше някой ден пак да изпадне в силен гняв — а тя трябваше да му даде да разбере колко нежелателно е това — но винаги щеше да спазва дадената дума и никога нямаше да й изневери.

Той каза, щастливо усмихнат:

— Прави с мен, каквото поискаш.

Еди усети странна възбуда. Беше като сънищата, които сънуваше, в които не Гауан правеше любов с нея, а тя с него. Сега той стоеше неподвижен, поставил ръце на хълбоци, усмивка повдигаше крайчетата на устните му. Гладки рамене, на едното моравосиньо петно, мускулести гърди, а под тях превръзката, стягаща ребрата му. Още по-надолу — мускулест корем и тънка линия косми, спускащи се надолу и изчезващи под хавлията. И навсякъде — одрасквания и синини.

Макар в очите му да гореше сексуален глад, тя знаеше, че няма да помръдне, докато тя не му даде разрешение. Еди се забавляваше. Направи бавно крачка назад, като го оглеждаше от главата до петите. Продължи да отстъпва, докато не стигна до леглото. Той не каза нищо, просто чакаше. Това бе най-еротичното преживяване на Еди — да знае, че този великолепен и силен мъжки екземпляр е изцяло на нейно разположение.

Ако му кажеше да коленичи, той щеше да го направи. Не че тя особено искаше това, но властта, която имаше над него, я главозамайваше. Облиза устни, а погледът му проследи движението на езика й. Огънят загоря в слабините й и се спусна по краката й. Тя се запита каква да бъде следващата й стъпка.

— Какво искаш да направя? — Дрезгавият му глас прекъсна мислите й. Ръцете му бяха на хавлията. — Искаш ли да я сваля?

Еди си пое дълбоко дъх и бавно кимна.

Той хвърли хавлията на пода, а на нея й се стори, че е по-красив от всякога. Членът му беше дълъг и дебел. Тя искаше…

Какво искаше?

— Каквото кажеш, съпруго моя. Каквото кажеш. — Гласът му я галеше като кадифе. Но в същото време усещаше как умът й отново щеше да попречи на удоволствието й. Какво трябваше да направи?

Той вероятно бе доловил несигурността в очите й, защото отиде от другата страна на леглото и легна, като протегна блажено тяло.

— Виждаш ли — каза, — не те докосвам.

Тя кимна.

— Но може би ще поискаш да съблечеш халата си?

Не беше сигурна.

— Няма да те докосна — каза той. После добави: — Освен ако не ме помолиш, разбира се.

Тя успя да се съвземе. Можеше да съблече халата си, защото се чувстваше неудобно облечена до него, след като той бе гол. Някак си не й се струваше правилно. И тя го съблече и остана само по нощница. После, преди да е размислила, съблече и нощницата и я хвърли върху близкия стол.

За неин ужас, желанието в очите му веднага изчезна и той изруга тихо.

Тя сведе поглед към тялото си.

— Какво има?

— Виждам ребрата ти! — Скочи от леглото и сложи дланите си точно под гърдите й. После я притисна към себе си и я прегърна. — Никога повече няма да те оставя сама. — Това беше клетва.

— Какво искаш да кажеш? — Сърцето й биеше тежко, и то не в радостно очакване. Отдръпна леко тяло назад, за да види изражението му.

— Лейла ми каза, че не си се хранила. — Беше пребледнял като платно, гласът му беше дрезгав.

— Аз…

На лицето му се изписа паника.

— Трябва да те нахраня.

Еди отново се забавляваше. Не беше обърнала кой знае какво внимание на факта, че бе изгубила тегло, макар да бе забелязала, че гърдите й са станали по-малки. Роклите на Лейла определено нямаше да са й по мярка напоследък.

— Има ли храна долу?

Тя кимна.

— Бардолф винаги оставя храна, в случай че реката придойде и слугите не могат да стигнат до мен.

Гауан я пусна и тръгна, както беше гол, надолу по стълбите.

— Добре, че не позволих на нито един слуга да остане в кулата — измърмори Еди под носа си. Отиде до стола пред огнището и седна, кръстосала крака. Запита се какво ли ще последва.

Не й се наложи да се чуди дълго, защото Гауан скоро се върна с чиния в ръка. Накара Еди да стане, после я взе в скута си. Тя също бе гола, само по пантофи, които бяха забележително елегантни, с тесни розови панделки. Тя протегна единия си крак и започна да мърда пръсти.

— Какво е мнението ти за новите ми пантофи, Ваше благородие? Лейла ми ги даде.

Гауан дори не ги погледна.

— Отвори уста — заповяда.

Тя се забавляваше, както никога в живота си.

— С какво ще ме храниш?

— Не знам. Намерих чинията на страничната маса.

— Ябълкови сладки! — възкликна Еди. Бяха оформени като цветя. — Не са ли красиви?

— Отвори уста — повтори той.

Тя послушно отвори уста и той сложи една изящна малка сладка вътре. Остави чинията, прегърна Еди и я притисна силно към себе си. Лейла беше права — беше изгубила интерес към храната през седмиците, в които Гауан не бе у дома, но сега вкусът на сладките й се стори превъзходен. Апетитът й се бе върнал.

— Обеща да не ме докосваш, освен ако не те помоля — отбеляза тя, след като преглътна. — Наруши дадената дума.

— В момента не правим любов — каза Гауан. Протегна ръка към друга сладка и си пое дълбоко дъх, когато напрегна ребрата си. — Няма да те оставя да умреш от глад. — Тонът му отново бе като на собственик, но този път това й се стори в реда на нещата.

След като изяде три сладки, тя каза, че това й е достатъчно. Стана от скута му и посочи леглото. Той също стана и се извиси над нея.

Еди вдигна поглед към него и хареса това, което видя. Гауан беше разтревожен от драматичната й загуба на тегло, лицето му бе цялото ъгли и сенки, устните му бяха здраво стиснати. Току-що бе разбрала още нещо за херцог Кинрос — когато се страхуваше, той отговаряше с гняв.

Но уплашен или гневен, той пак я обичаше.

Можеше да мисли за това и по-късно, защото сега видя, че погледът му обхожда тялото й. Устните му се свиха неодобрително, когато погледът му стигна до ребрата й, но после очите му се спуснаха още по-надолу, към златистите косми между бедрата й, и накрая спряха върху елегантните пантофи.

Когато вдигна поглед, в очите му отново гореше желание.

— Харесвам пантофите ти. И имаш най-красивите глезени, които някога съм виждал. — Тя виждаше как адамовата му ябълка подскача нагоре-надолу, докато говори. — Може ли да те целуна, Еди?

Тя поклати отрицателно глава. Забавляваше се както никога досега в живота си.

Тя отново посочи леглото. Сърцето й заби по-бързо при вида на мускулестия му корем и дългите крака.

Гауан лежеше на леглото така, сякаш бе свикнал да се предлага на жените. Хрумна й, че макар той да се държеше така, сякаш я притежаваше, той също бе неин и изцяло неин. Никога не беше докосвал друга жена. И никоя друга не го бе докосвала.

Качи се на леглото и коленичи до него. Целуна го по челото, по бузите, по носа, по устните. Пробва дали брадата му боде с върха на езика си, върна се на устните, спусна се към ключицата.

След това започна да изследва с пръсти всичко, което намираше за любопитно — силния му врат, широките рамене, ръцете. Обсипа с целувки гърдите му. Прокара пръсти от китките до раменете му, после погали корема му и се зарадва на гладката кожа и на силните мускули. Тялото му затрепери и това й достави удоволствие.

Той не помръдваше. Остави я да го изследва с пръсти и устни, да го милва и да му се радва…

От устните му излязоха първо тихи стонове, после и неразбираеми думи. Еди наведе глава, за да не види усмивката й. Това бе най-възбуждащото й преживяване — да гледа как този великолепен, огромен мъж се задъхва от желание, но без да протяга ръка към нея. Дори и когато прокара устни по вътрешната страна на бедрото му.

Ръцете му, които дотогава бяха под главата му, сега стискаха чаршафите. Но въпреки това той не я докосваше. Всеки негов стон я караше да тръпне, а тръпките се разпростираха по цялото й тяло и завършваха между бедрата й. Всяка ласка, с която го даряваше, изпращаше топлина до всяка част и на нейното тяло, сърцето й биеше бързо като неговото, дъхът засядаше в гърлото й.

Обгърна го с ръка и се удиви на кадифената му твърдост.

— Сънувах това — каза Гауан с дрезгав глас.

Еди вдигна поглед. Мислеше, че може да го целува така, както той бе целувал нея. Сигурно щеше да му хареса.

— Така ли?

Стисна го малко по-силно и устните му се разтегнаха в неопределена гримаса.

— По дяволите — задъха се той. — Много е хубаво.

Беше я сънувал. Еди чувстваше, че дори видът на голото му тяло е достатъчен, за да я възбуди. Чувстваше се неспокойна и гладна, тялото й пулсираше в ритъм, който тя не разбираше.

— Не даваш на мен да те докосвам, но ти можеш да ме докосваш, Еди. — Гласът му можеше да хипнотизира.

Еди го изгледа със смръщени вежди. Преди да е успял отново да отвори уста, тя наведе глава, сключи устни около интимните му части и пое контрола в свои ръце.

От устните му излезе вик. Тя щеше да се усмихне, но беше прекалено заета да увива език около него. През цялото време ръцете й галеха бедрата му. Откри, че може да го накара да стене и вика и че звуците, излизащи от устата му, я карат да се чувства влажна и празна и много, много неспокойна.

— Трябва да спреш — каза той миг по-късно с глас, напрегнат от нужда. — Еди.

Тя вдигна глава. Устните й бяха леко подути, затова тя ги нацупи мило и видя как очите му потъмняха още повече.

— Не мога да понеса повече — каза той с огромна трудност. Всичките му мускули бяха твърди, напрегнати.

Тя се усмихна и си помисли, че е много красив, после каза:

— Обожавам да знам, че мога да те накарам да ме молиш. Молиш ли ме?

— Да. Трябва да те докосна — каза той, без да се усмихва. Думите излязоха от устата му бързо, сякаш не можеше да ги задържи. — Не трябва да е така. Моля те, Еди, моля те.

Искаше докосванията му така отчаяно, че умът й бе замъглен и вече не помнеше какво му бе казала. Ръката й галеше мускулите на корема му, но може би…

— Еди!

Започваше да се чувства така, сякаш бе изпила цяла бутилка шампанско. Сведе глава и облиза зърното му.

— Ммм.

— Моля те, Еди. — Наистина я молеше — той, мъжът, когото обичаше повече от всичко на света.

Разбира се, винаги щеше да му дава това, което искаше.

— Както кажеш — каза и захапа леко зърното му само защото си спомни, че той…

Той я обърна бързо.

— Толкова си красива, Еди — измърмори. Едната му ръка погали гърдите й, подръпна зърната, спусна се по плоския й корем и се гмурна между краката й. Еди отвори очи и нададе стон.

Той постави единия си пръст в нея и двамата усетиха колко влажна, подута и готова е.

Той изстена. Тя не каза нито дума, защото тръпки разтърсиха цялото й тяло, отново и отново. Той постави още един пръст вътре и ги размърда, заля я вълна след вълна на удоволствие и отново се разтресе цялата. Стисна колене и започна да го моли, без думи, за още и още.

— Реших да науча какво довежда жените до оргазъм — прошепна той, допрял устни до нейните. — Там, във Високите земи.

Цялото същество на Еди бе концентрирано върху това, което той правеше с ръцете си. Чувстваше се така, сякаш… Зарови глава в рамото му. Искаше да скрие лицето си, защото й се струваше, че то може да се изкриви… Потискаше и стоновете, които напираха на устните й.

— Еди! — Ръката на Гауан престана да се движи и след секунда тя го погледна.

— Хм?

— Отидох в кръчмата.

Тя продължи да го гледа. Лицето му бе толкова красиво. Погледът й се спря на устните му.

Гауан обаче бе твърдо решен.

— Трябва да ти кажа това. Отидох в кръчмата, за да намеря жена, която да ме научи на тайните на женското тяло, да ме научи какво прави жените щастливи в леглото.

Трябваше да мине миг, но информацията стигна до мозъка й. И макар че Еди не беше от хората, които обикновено викат, сега тя изкрещя:

— Какво?

— Една от сервитьорките ме заведе горе.

Еди скочи от леглото.

— Не си го направил!

— Напротив. — Не изглеждаше да съжалява особено. Стана от леглото и се изправи пред нея. Еди дишаше учестено, беше стиснала ръце в юмруци и се опитваше да асимилира получената информация.

— Опитвал си се да решиш проблема — каза. Истината й причиняваше болка, макар че разбираше — Гауан по природа бе такъв, че търсеше разрешение на проблемите.

Той кимна, после я прегърна. Останаха така, голи, той бе допрял буза до косата й.

— Не можах да го направя. От самото начало не исках да легна с нея. Мислех да й задам въпроси за това, какво я възбужда и може би… може би да я накарам да ми демонстрира.

Неволна тръпка на отвращение разтърси тялото на Еди, но тя не каза нищо.

— Не можах — прошепна той и я притисна още по-силно към себе си. — Само след секунда в онази стая разбрах, че не давам и пет пари какво я възбужда. И че със сигурност не искам нищо да ми демонстрира. Но преди да мога да я спра, тя съблече роклята си.

— И какво направи ти?

Еди се чувстваше така, сякаш бе влязла в много топла стая, след като дълго бе стояла на дъжда.

— Извърнах поглед.

— А тя беше ли изненадана?

— Реши, че ме привличат единствено мъжете — каза Гауан. Гласът му издаваше, че изпитва болка. — Изнесе ми лекция, че не може да направи нищо за мен. Предложих й пари, но тя каза, че ме съжалява и не може да ги приеме.

Еди го прегърна през кръста и се опита да потисне смеха, който напираше в гърлото й. Не успя.

— Казвам, че съм глупак, Еди, но съм твоят глупак. Все още не знам къде греша. Но те моля да ми дадеш шанс. Ти… — Млъкна за миг, после продължи: — Ти си единствената за мен, Еди, и винаги ще бъдеш. Не искам да мисля, нито да чуя, за друга жена. Интересува ме само твоето удоволствие. Ако ми позволиш, ще прекарам целия си живот в опит да те направя щастлива.

Беше удивително колко бързо сълзите могат да заменят смеха.

— О, Гауан, толкова много те обичам.

Големите му длани се плъзнаха надолу по гърба й.

— Макар че съм идиот?

Тя се отдръпна леко назад и погледна в очите му.

— И двамата сме идиоти — каза твърдо. — Когато беше ядосан — просто ядосан — защото те излъгах, аз се поддадох на чувствата. Трябваше да имам повече смелост, да постъпя по друг начин. Трябваше да бъда откровена с теб от самото начало, но имам навик — а и такава ми е природата — да се опитвам да изглаждам всяко недоразумение. Постъпих глупаво.

Той взе лицето й в дланите си и я целуна нежно. Сладка целувка.

— Имам представа колко е бурен бракът на баща ти.

— Не се справям добре с гнева — призна Еди, повдигна се на пръсти и го целуна в отговор. — И не мисля, че някога ще се науча.

Без да откъсва поглед от лицето й, Гауан падна на едно коляно — точно както бе направил и във Фенсмор. Поднесе дланите й към устните си.

— Обещавам никога повече да не крещя. Заклевам се.

Радостта, изпълнила тялото на Еди, бе по-опияняваща от вино и по-топла от слънцето. Падна на колене.

— Обещавам никога да не те лъжа. Това е моята клетва. И никога няма да обичам никого така, както обичам теб. Мисля, че и двамата носим белезите на детството си.

Гауан издаде нечленоразделен звук. Еди се наведе напред.

— Обичам те, Гауан. Точно такъв, какъвто си — вечно решаващ някакъв проблем, интелигентен, доминиращ, красив и поетичен. Ти си истински поет, когато наоколо няма управители.

— И аз те обичам, момиче. — Каза го с шотландски акцент. — Ти си моето сърце, Еди. Ти си всичко за мен.

По лицето й се стичаха сълзи, а той ги отстраняваше с целувки. И някак си се озоваха отново в леглото.

— Не те заслужавам — каза той с дрезгав глас. — Не заслужавам такава любов…

Еди го прекъсна с целувка.

— Ти оцеля — каза му. — Обичам те не само защото оцеля, а защото триумфираш. Всички тези хора зависят от теб, Гауан. Можеше да си като баща си, да обърнеш гръб, но не го направи. И никога няма да го направиш.

Гауан не я слушаше, но тя щеше да му повторя думите си по двеста или триста пъти в следващите петдесет или шейсет години и накрая той щеше да разбере.

— Мога ли да те докосна, Еди? — запита с блеснали от желание очи.

Сърцето й бе толкова широко отворено, че тя не се поколеба.

— И двамата ще се докосваме — и протегна ръка към него.

Това бе равносилно на пожар. Той я целуваше по цялото тяло, устните му се спираха на най-деликатните места, езикът му работи дотогава, докато кръвта й не запулсира могъщо във вените. Докато не започна да стене и да моли. Пръстите и езикът му изтръгнаха от нея писъци, тялото й се извиваше в дъга.

Но той не спираше и не спираше, не и докато не откриха, че Еди може да стига до края отново и отново… Тя полудя от желание и му отвръщаше със също толкова смели ласки.

— Може ли? — запита той с дрезгав и нисък глас, когато бе така завладян от желанието да бъде с нея по най-дълбокия начин, че не можеше да се спре.

Еди стенеше, не можеше да произнесе и дума, започна да го дърпа. Гауан разтвори краката й и се плъзна вътре.

Не болеше. Ни най-малко. Обзе я опияняващото чувство, че е пълна… и че Гауан е в нея.

Той не помръдваше, чакаше.

— Боли ли? — запита. В този момент Еди разбра, че ако изпитва и най-малката болка, той ще се отдръпне. Мисълта — загрижеността му, самоконтролът му — запалиха пламъци в нея.

Поклати глава, стисна с все сила ръцете му, отвори уста, но в този миг той се отдръпна и после влезе отново в нея. Целуна я толкова страстно, че заглуши вика й на удоволствие.

Гауан се отдръпна и погледна съпругата си с удивление. Еди, извита в дъга, се притискаше в него, тялото й трепереше, очите й бяха здраво затворени. Косата й бе потъмняла от пот.

През тялото му, като ток, премина радост, която сякаш щеше да остане навеки. Той се отдръпна и започна да влиза в нея отново, отново и отново. Тя отвори очи и ахна:

— Усещаш ли, като правя така?

— По дяволите — задъха се той, защото усещаше много ясно какво прави тя. — Ако правиш така, Еди… Недей! Ще изгубя контрол.

Тя се засмя и не се подчини. С всяко спускане на бедрата му, тя се повдигаше да ги посрещне. Стискаше го с вътрешните си мускули, отново и отново. Той не можеше да спре, движенията му ставаха все по-мощни и той започваше да се страхува от силата им.

После Еди отново отвори прекрасните си зелени очи и възкликна:

— Гауан!

Гласът й бе отчаян и сексуалният глад се спусна по гърба му.

— Ще…

Той се наведе и я целуна нежно по устните.

— Кажи ми — успя да изрече.

Дланите й се плъзнаха по гърба му, стиснаха задните му части и ги притиснаха към тялото й. Той отметна глава назад. Смътно дочу да произнася името му и тя отново го стисна — по-стегнато и по-сладко, отколкото въобще можеше да си представи. Цялото й тяло се разтресе под него и тя извика…

Нещо в Гауан се освободи. Тялото му пламна и той влезе дълбоко в нея.

Еди хлипаше. Гауан отметна глава назад, изрева и се отдаде на оргазма, давайки всичко от себе си.