Елоиза Джеймс
Кулата на любовта (37)

Глава 37

Еди, макар и бавно, започна да приема, че Гауан може да не си дойде у дома със седмици. Не искаше да я види. Тя бе такъв абсолютен провал, че той не искаше да се върне при нея. Разбираше, че в леглото тя никога нямаше да е това, което искаше той. Или пък беше решил, че не може да й има доверие.

Откри, че непрекъснатият плач нощем е предизвикал болка в гърлото й. Сълзите отнемаха апетита й. Беше по-лесно да забрави всичко и с часове да свири на виолончелото си. Свиреше дори след като ръката, която държеше лъка, се умореше. Не искаше да седи в тишината, защото тогава мислите й бяха оглушителни.

Баща й щеше да дойде след около седмица, а междувременно слугите сновяха между кулата и замъка като трудолюбиви мравки. Неочаквано, тя започнала харесва много Бардолф. Той никога не показа — дори с най-дребен жест — че не одобрява решението й, макар че, както отбеляза Лейла, това вероятно се дължеше на факта, че той не одобряваше абсолютно нищо.

Той постави слуга пред вратата в основата на кулата през деня, за да й е лесно да изпраща бележки на Лейла и да вика Мери при себе си. Той я посещаваше два пъти на ден. Един ден й каза, че сред слугите настанала кавга заради въртенето на два часа в кулата.

— Защо, за бога? — запита тя.

Бардолф стисна устни.

— Искат да ви чуят да свирите, Ваше благородие.

По-късно Лейла й каза, че под прозореца й се събирала тълпа, която ставала все по-голяма с всеки ден.

Значи Еди имаше първата си публика. Те никога не издаваха и най-малък звук и така тя не им обръщаше внимание, а работеше, отново и отново, върху определени мелодии и части от тях, докато не останеше доволна. И едва тогава изсвирваше цялото произведение.

Един ден чу Лейла да вика, останала без дъх, и отвори прозореца. Мащехата й тичаше надолу по хълма и размахваше писмо.

— Какво има? — извика Еди.

— Писмо от баща ти! — задъхваше се Лейла. — Той идва!

— Да, аз го помолих да дойде. — Сърцето на Еди се сви. Той щеше да я отведе, разбира се. Нали тя искаше това.

— Не, не, той дори не знае за писмото ти! — извика Лейла. — Вероятно вече е бил тръгнал, когато то е пристигнало. Пише, че идва, защото му липсвам! — Лицето й грееше. — Остават му само три или четири дни път дотук.

— Прекрасно! Ще бъде така радостен да се запознае със Сузана.

— Да — извика Лейла. После сведе ужасен поглед към тялото си. — А аз съм още по-дебела!

Еди се засмя.

— Изглеждаш прекрасно.

Лейла приличаше на красива, румена и закръглена матрона, която обича съпруга и детето си и няма никакви тревоги относно любовници на име Уинифред.

Лейла четеше писмото отново.

— Идва, за да ме отведе у дома — каза и избърса една сълза, търкулнала се по бузата й. — Казва, че не е разбрал колко ме обича, докато не съм заминала за дома на родителите си.

Еди се дръпна от прозореца и затича надолу по стълбите.

— О, господи! — извика Лейла, когато Еди отвори вратата на кулата. — Ами ако промени решението си?

— Няма — каза Еди. — Татко те обожава, Лейла. Може и да му е било необходимо известно време, но го е разбрал.

— Можем всички заедно да си отидем у дома — каза Лейла. — Като сън е. — Притисна писмото до гърдите си. — Прочетох го десет пъти, преди да дойда при теб, защото не можех да повярвам. Обаче го познавам. Той е искрен.

— Така е — каза Еди и кимна.

— Пише, че няма никаква Уинифред и никога не е имало. Беше така болезнено да не съм единствената, която обича — каза Лейла. — Няма нищо по-лошо от това да си в брак с човек, който по-скоро те презира, отколкото обича.

Сърцето на Еди прескочи един удар, после заби отново.

— О, мила, нямах предвид теб! — извика Лейла. — Ти си така смела! — През последните дни бяха прекарали много часове в разговори за Гауан. Лейла го мразеше. А Еди бе много по-отчаяно влюбена в него, отколкото мислеше за възможно. Прекарваше нощите си в плач и се събуждаше изтощена, спомняйки си нощта, в която бе свирила за него…

Беше я целунал така интимно. Тя можеше да го целуне по същия начин. В мечтите й пръстите й обхождаха всеки сантиметър от тялото му.

През по-голямата част от времето, което прекарваха в леглото, тя беше със затворени очи, но беше видяла достатъчно. Непрекъснато си го спомняше такъв, какъвто беше в хотел „Нерот“, когато бе станал от леглото. Извивките на тялото му, силата и красотата му…

И неизбежно си спомняше как я гледаха потъмнелите му очи — сякаш тя бе всичко, което той искаше на света. После избухваше в сълзи.

Точно в този миг по пътеката се зададе Бардолф и се присъедини към тях.

— Както, сигурна съм, лейди Гилкрист ти е казала — информира Еди иконома, — баща ми ще бъде тук след няколко дни. Предполагам, че пътува с камериера си.

Бардолф се поклони.

— Ще приготвя стая за лорд Гилкрист.

— Ще останем само два дни. Щом той си почине, ще тръгнем веднага. Ще поискаме още две карети — една за виолончелото ми и втора — за слугите и жената, която ще се грижи за Сузана.

За първи път видя истинска реакция, изписала се по лицето на управителя. Челюстта му увисна.

— Какво?

Тя повдигна вежда.

— Добре ли си, Бардолф?

Той се съвзе и се поклони.

— Аз мисля, че ще имаме нужда от още три, а не от две, карети — намеси се Лейла. — Имам доста багаж, а Сузана има много играчки, с които няма да иска да се раздели.

Еди се усмихна.

— Селото — каза мащехата й виновно. — Толкова хубаво място през следобеда. И след като веднъж реших, че Сузана има нужда от нови рокли, ми се струва, че е толкова лесно да се отбием там, колкото и да извикаме шивачката тук.

— Три карети, ако можете да ни отделите толкова — каза Еди, обръщайки се отново към Бардолф. — Разбира се, ще ги изпратим обратно веднага щом стигнем в Лондон.

Лицето на Бардолф имаше странен цвят — като изсъхнал пергамент.

— Сигурен ли си, че си добре? — повтори тя.

— Да, Ваше благородие — каза той с онзи сух тон, който не беше чувала напоследък.

Тя кимна и той тръгна бързо нагоре по пътеката.

— Тъкмо когато започвам да мисля, че е човек — каза Лейла, — той показва отблъскващата си страна. Но трябва да призная, че никога не съм виждала някой да работи толкова много и така упорито. Той става с пукването на зората и никога не спи.

Отново започна да вали. Еди дръпна Лейла вътре и започнаха да изкачват стъпалата.

— Кой би помислил, че в Шотландия е толкова влажно? Мислех, че Англия е известна с дъжда си, но никога през живота си не съм виждала толкова много вода.

— Много е уютно в кулата ти — каза Лейла. — Трябва да видиш колко студено става понякога в детската стая. Преместих повечето играчки на Сузана в друга стая, докато… — Тя продължи да говори, а Еди се опита да си представи как ще се качи в каретата. Да изостави кулата, Бардолф, слугите… И Гауан.

Фактът, че не се бе върнал, нито бе изпратил съобщение, щеше да направи нещата по-лесни. Ако съпругът, който вечно разрешаваше някакъв проблем, искаше да разреши този на брака им…

Щеше да се върне. Лейла се беше обърнала изцяло срещу Гауан и непрекъснато повтаряше, че друг мъж на негово място щеше да се върне. Но всеки път, когато Еди се опиташе да си представи такова нещо, виждаше очите на Гауан и си спомняше как я гледаше той.

Истината тежеше на душата й — тя нямаше да обича друг мъж, освен Гауан. Значи любовта на живота й щеше да бъде музиката.