Към текста

Метаданни

Данни

Серия
И заживели щастливо (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Once upon a Tower, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 39гласа)

Информация

Сканиране
Internet(2013)
Разпознаване и корекция
МаяК(2015)
Допълнителна корекция и форматиране
Еми(2015)

Издание:

Автор: Елоиза Джеймс

Заглавие: Кулата на любовта

Преводач: Силвия Желева

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Калпазанов

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014 (не е указана)

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Мая Арсенова

Технически редактор: Никола Христов

ISBN: 978-954-17-0291-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1976

История

  1. —Добавяне

Глава 19

Еди се чувстваше така, все едно едновременно участваше в действието и го наблюдаваше някъде отстрани. Двамата лежаха на леглото, но нейната друга версия ги наблюдаваше отгоре.

Тя лежеше с опънати крайници и беше примамлива като истинско угощение. Тръпнеше, разтърсвана от еротични тръпки, които се спускаха надолу по краката й. Нейното логично аз й казваше, че може би трябва да се обърне на една страна, за да не изглеждат краката й пълни. Общо взето, харесваше краката си, но бедрата й…

Гауан наведе глава и я погали нежно с език — там — и тя изгуби способността за всякаква свързана мисъл. След секунда инстинктите й взеха надмощие над първоначалното леко чувство на ужас и тя се чу да вика:

— Моля те!

Отново и отново. Точно както Лейла й бе демонстрирала в трапезарията.

Той започна да я целува и умът й вече не бе способен на никаква мисъл. Нейното логично аз се чувстваше малко самотно, което беше глупаво, защото Гауан я целуваше по този еротичен, интимен начин…

Усещаше краката си странно топли. Тялото му отново се надвеси над нейното.

— Мисля, че си готова, Еди.

Тя смръщи вежди. Думата я караше да мисли за надигащ се хляб и умът й веднага се проясни, но тя кимна и го притегли към себе си, защото все още се чувстваше странно сама.

— Толкова много те желая — каза той с дрезгав глас и я целуна по устните. — Но се страхувам, че ще те нараня.

Тя се усмихна. Сега, когато лицето му бе близо до нейното, тя се чувстваше по-добре.

— Казаха ми, че не боли чак толкова много. Лейла се надсмя над приказките на, както ги нарече, старите жени.

Той се спусна надолу и застана на входа на влагалището й. Еди гледаше надолу с известна почуда. Изглеждаше огромен, като голямо розово гъбено пънче, точна, макар и не особено романтична, метафора.

Първите няколко секунди бяха прекрасни. Странни, но прекрасни. Гауан спря и каза:

— Как е?

Беше толкова интимно, че Еди едва издържаше на чувството. Лицето му бе до нейното — не помнеше някое лице да е било по-близо. Тялото му върху нейното и онази негова част, която бе вътре в нея, я караха да тръпне цялата. Искаше да го отблъсне и в същото време да го придърпа още по-плътно.

— Добре ми е — каза и дъхът й погали лицето му.

— Мога ли да продължа?

Еди кимна. Гауан опъна бедра и от този миг тя вече не се чувстваше никак добре. Неволно си пое дълбоко дъх и заби нокти в раменете му.

— Боли ли те? — Гласът му бе паднал с една октава.

— Малко — успя да каже тя. Малко? Беше истинска агония.

— Да спра ли, Еди? Можем да опитаме отново утре.

Еди бе изгубила цялата чувственост, която изпитваше допреди малко. Чувстваше се така, сякаш тялото й бе разкъсано. Но последното, което искаше, бе да опита отново на следващия ден. Дори самото очакване щеше да я убие.

— Просто трябва да го направиш — каза, а гласът й излизаше на пресекулки. — Свършвай с това. Моля те.

Той я целуна по устните — леко и нежно докосване.

А после проникна дълбоко — конвулсивно движение, което може би бе продължило минута, а може би час. Умът й се дистанцира от болката, от натиска и от чувството, че е срязана на две.

Беше потънал в нея, сякаш тя бе бутилка, а той — коркова тапа. Сега Еди вече не участваше в действието, а само го наблюдаваше отгоре. През ума й премина поредица от ругатни и неща, които щеше да сподели с Лейла следващия път, когато я видеше. Болката била само приказки на стари жени? По дяволите.

— Свърши ли? — прошепна, когато той не помръдна.

— Не.

— И теб ли те боли?

— Не, по-хубаво е, отколкото си представях. — Издърпа се навън, после отново проникна в нея. Усещането бе ужасно.

И отново.

Направи го четири, пет, шест пъти… Сякаш беше метроном и отброяваше петолинията.

— Колко дълго продължава това? — задъхваше се тя. Седем, осем…

— Мога да го правя, докато ти имаш нужда — каза Гауан. Гласът му бе някак едновременно напрегнат и спокоен. — Не се тревожи, скъпата ми, ще стане по-добре. Всеки момент ще започнеш да изпитваш вълна на удоволствие.

Но не стана така. В ума й засвири погребален марш в ритъма на тласъците на Гауан. Девет, десет, единайсет… четиринайсет, петнайсет. Очите й се напълниха със сълзи.

— Извини ме — прошепна тя. — Наистина ще оценя усилията ти, ако свършиш сега.

Той спря за миг.

— Няма да свърша преди теб. — Звучеше по шотландски твърдоглаво.

— Може би следващия път, Гауан. Моля те!

— Съжалявам, че те боли толкова много.

— Просто ми е за първи път. — Инстинктът й проговори и тя изви гръб, за да може той да проникне по-дълбоко в нея. — Направи го, Гауан. По-бързо.

Той се отдръпна назад, после отново се гмурна в нея. И отново, и отново. Шестнайсет, седемнайсет… двайсет… двайсет и седем, двайсет и осем. Болеше, болеше и болеше. И тя вече не можеше да си представи, че някога ще спре.

— Гауан! — извика, готова да признае, че няма да се получи и да помоли да опитат отново на следващия ден.

— О, Еди — изстена той и тя го усети да пулсира дълбоко в нея.

Изпита облекчение, решила, че трябва да е свършило. Но не беше.

… двайсет и девет.

Трийсет.

Трийсет и едно.

Накрая тялото му потрепери и той се отпусна върху нея, тръпнейки целият. Еди го потупа по рамото и откри, че е мокър от пот, което бе доста неприемливо. Затова взе крайчеца на чаршафа, попи потта от рамото му и после отново го потупа.

После, слава богу, той се повдигна на ръце и излезе от нея.

Дори това я заболя толкова много, че преглътна сълзите си. Когато Гауан се търкулна и легна до нея, тя остана да лежи вцепенена за миг, страхуваща се да погледне надолу.

Кръвта сигурно беше навсякъде. Щеше да попие в дюшека. Ако бе у дома, слугите щяха да почистят и до вечерта леглото щеше да има нов дюшек. Но бяха в хотел и как би могла да я обясни? С цялото си сърце й се прииска да си е у дома.

Сигурно нещо не бе наред с нея, защото Лейла беше казала, че няма да боли. Или може би нещо не беше наред с него. Или и с двамата. Не знаеше какво да направи по въпроса. Не можеше да си представи да сподели с лекар нещо толкова интимно.

Гауан повдигна глава, очите му бяха все още замъглени от удоволствие, и запита:

— Еди, ужасно болезнено ли беше?

Тя преглътна и в този миг разбра, че не би могла да го разочарова.

— Не — каза, когато й се искаше да извика: „Да“.

Той нежно каза:

— Няма да го правим пак довечера.

Тя с готовност се съгласи.

— Добре. — А в същото време мислеше: „Никога повече няма да го направим“.

Сведе поглед към онази негова огромна част и отбеляза:

— Мислех, че трябва да омекнеш след това и да станеш по-малък.

Той също сведе поглед.

— Мисля, че мога да ти доставям удоволствие цяла нощ, ако искаш, Еди.

Сигурно бе пребледняла, защото той не каза нищо повече.

И дори когато откри, че кръвта не бе толкова много, колкото се бе страхувала — макар да бе повече, отколкото Лейла й бе казала — пак не можа да му изкаже страховете си, че е сериозно наранена.

Вместо това му позволи да я измие, което той направи.

Когато той най-после заспа, тя отстрани ръката му от кръста си и се обърна с гръб към него. Сви се възможно на най-малката топка и заплака — много тихо, за да не го събуди.