Елоиза Джеймс
Кулата на любовта (16)

Глава 16

Гауан се върна в каретата си, изкачи стъпалата, седна и скръсти ръце по време на краткото пътуване до градската си къща.

Щом веднъж си бе у дома, кимна на иконома, захвърли палтото си и отиде в спалнята си. През цялото време го разкъсваше отчаяна чувственост, представяше си пълните гърди на Еди и си спомняше как дъхът засядаше в гърлото й, когато я целуваше.

Влезе икономът му и го запита дали, докато Негово благородие се съблича, ще иска да прегледа доклада за домакинските разходи. Гауан поръча да му напълнят ваната, после каза на иконома да излезе. Нямаше желание да видят ерекцията му, която не показваше никакви признаци на отмиране.

По дяволите, вероятно никога нямаше да изчезне. Щеше да отиде така възбуден пред олтара. И какво щеше да последва? Какво щеше да направи тогава?

Да хвърли херцогинята си в каретата и да я вземе като диво животно, направо там, на седалката? Умът му веднага услужливо му подсказа, че Еди няма да има нищо против. Всъщност, мислеше, че е истински късметлия, че е намерил жена, която няма да отхвърли нищо, предложено от него.

А той можеше да има безброй предложения. Не само че имаше силно развито въображение, такова имаха и предците му и бяха напълнили библиотеката с толкова много книги, че в къщата вече нямаше място за тях. Странно, сега, след като бе целунал Еди и бе чул тихия й вик, всичките онези образи от книгите му се струваха вулгарни. Представяше си примамливата извивка на шията й, докато се бореше да си поеме въздух.

Искаше му се да я заведе в Крейгивар и да се ожени за нея там, за да може да я заведе от собствения си параклис право в собствената си спалня. Но не, Еди беше казала, че ще предизвикат огромен скандал, ако избягат в Шотландия. Честно казано, той не виждаше разлика между това да се оженят прибързано в Лондон и това да се оженят прибързано в Гретна Грийн. Всеки мъж с няколко лири в джоба можеше да получи специално разрешение, но пътуването до Шотландия беше скъпо, като се имаха предвид смяната на пощенските коне, странноприемниците и неизбежната счупена ос на каретата.

Защо това да предизвика огромен скандал?

Огледа спалнята с известно отвращение. Отказваше да приеме седалката на каретата за заместител на брачното легло, затова трябваше да намери квартира в Лондон, която да е достойна за първата им брачна нощ. Тази тук нямаше да свърши работа. Къщата беше в най-добрия квартал на Лондон, само на три или четири улици от градската къща на графа, обаче той не си беше направил труда да поднови мебелите, след като бе купил къщата, а предишният собственик имаше истинска мания за египетски украшения.

Всяка нощ спеше под фриз от глави на чакали. Възразяваше не защото не обичаше чакалите. От видяното в Британския музей знаеше, че чакалите имат дълги муцуни и царствено изражение. Но тези чакали приличаха повече на дребна порода ловджийски кучета. И не искаше да заведе невестата си в легло, заобиколено от задъхващи се кучета.

Трябваше да я заведе в хотел „Нерот“. Звънна със звънчето и камериерът му, Трандъл, се появи със задоволителна бързина.

— Информирай Бардолф, че искам да отиде в „Нерот“ и да наеме най-добрия апартамент.

Трандъл се поклони.

— За колко време, Ваше благородие? — Докато Гауан мислеше, Трандъл излезе от стаята, за да даде разпореждания, и в банята влезе слуга, който носеше гореща вода.

Граф Гилкрист щеше много да се ядоса, ако предложеше сватбата да се състои на сутринта. Но, от друга страна, той не искаше и не можеше да чака повече.

— От утре, докато не отменя резервацията — каза, когато Трандъл се появи отново. — Ако най-добрият апартамент е зает в момента, платете на хотела двойно, за да го освободи.

— Искате ли да се съблечете сега, Ваше благородие?

— Не.

— За да можете да се изкъпете, докато водата е гореща? — Трандъл звучеше леко отчаяно.

— Не. Можеш да излезеш. Предай съобщението на Бардолф. Ще се съблека сам.

Трандъл смръщи вежди и отвори уста.

Гауан повдигна вежди и икономът побърза да излезе.

Гауан отиде в банята и загледа водата във ваната, от която се вдигаше пара. Трудно му беше да събере мислите си, защото непрекъснато си представяше устните на Еди. Това го разсейваше и дори нещо повече — подлудяваше го.

Съблече се, обърна се и видя образа си в огледалото. Дали тялото му щеше да се хареса на Еди?

На двайсет години беше спрял да расте на височина. През последните две години само пълнееше. Или, по-скоро, нарастваше на ширина заради издутите мускули, следствие от тренировките. Краката му бяха огромни. Когато беше в Крейгивар, ставаше в пет часа и отиваше в кабинета си, но следобед излизаше в полето или се отдаваше на езда и други физически занимания.

Това не би се очаквало от един английски благородник, но неговите хора очакваха от него да им помага в работата, когато може. Независимо дали режеха греди, или строяха, той работеше редом с тях.

Физическата работа, както и годините плуване, бяха направили гърдите му широки и мускулести и той се различаваше значително от слабите и бледи англичани. Макар да не се заблуждаваше, че те са нежни и беззащитни. Знаеше, че не са. Беше се отбивал в салона на Джаксън в Лондон и ги беше виждал да се боксират с добре пресметната ожесточеност. Но физиката на англичаните, общо взето, бе по-слаба.

Шотландците бяха здрави и широкоплещести.

А под широките му гърди и мускулестия корем…

Беше по-голям от средния размер, знаеше го заради наблюдения, които нямаше как да избегне. След тежък ден в полето, хората му се събличаха голи и се хвърляха в студените води на езерото. И той беше заедно с тях. Дори на осемнайсет, беше по-добре въоръжен от тях. Но ако Еди не харесаше тази част от анатомията му?

Протегна ръка надолу и взе топките си в дланта си. Беше леко възбуден, откакто бе видял Еди по-рано вечерта. Не беше особено приятно да се чувстваш напрегнат и готов да избухнеш.

Като продължаваше да се гледа в огледалото, той обгърна инструмента си с длан и го загледа през очите на Еди, сякаш тя стоеше до него и го обхващаше със своите дълги и деликатни пръсти.

Тя изглеждаше съвършената дама, но върховете на пръстите на лявата й ръка бяха загрубели от безкрайните часове свирене. Все още се опитваше да осмисли факта, че ще се ожени за музикантка. Беше истинско откровение да я гледа как свири дует с баща си. Тялото й се накланяше в такт с музиката като върба на силен вятър, а лицето й бе озарено от радост.

Искаше му се да могат да почувстват музиката заедно. Искаше още тя да го погали с ръцете си на музикант.

Мисълта го накара да си представи Еди коленичила в краката му, преметнала златистата си коса през рамо, устните й се отваряха…

От гърлото му излезе дрезгав стон и ръката му се стегна около ствола.

След няколко минути влезе във ваната. Водата беше като ласка и тялото му отново се втвърди. Бързината, с която бе загубил контрол, не му харесваше. Беше неприемлива.

Не можеше да се разгаря така бързо — имаше отговорности към Еди. Това бе дори нещо повече от отговорност, що се касаеше до успеха на брака им. Имаше определеното чувство, че първите им две нощи заедно ще решат връзката им през идните години.

Тъй като бе наследил херцогската титла рано в живота си, беше се научил да планира и дори да репетира новите неща и действия. Младо момче, натоварено с грижата за цяло домакинство, може да се упражнява за отговорностите си в усамотението на банята, ако това е единственото място, където остава само.

Онзи ден бе репетирал речта си, която трябваше да изнесе пред банкерите. През годините бе станал толкова добър в предварителното обмисляне и разиграването на възможните изходи от действията си, че рядко правеше грешки. Винаги обмисляше внимателно и слабите си страни.

Бракът и интимността бяха просто още едно предизвикателство. Съществуваше опасността — тъй като не бе извършвал акта преди — да изгуби контрол и да се представи като четиринайсетгодишно момче. Това щеше да бъде неприемливо, но той не се тревожеше прекалено. Не му беше харесало да прекъсне любовната игра по-рано вечерта, но никога не бе застрашен от опасността да изгуби контрол.

Ключът бе в това да състави мислен списък на нещата, които трябваше да направи, за да се наслади Еди на първото си преживяване. Особено като се имаше предвид болката, която жените очевидно изпитваха. Последното нямаше как да отчете предварително, защото, както бе чувал, болката варираше при различните жени. Някои изпитвали остра болка, а други — по-слаба. Някои жени въобще не изпитвали болка.

Надяваше се Еди да е една от тях, но както и да беше, той беше отговорен за удоволствието й. Тя отвръщаше на ласките, затова не трябваше да се тревожи дали е фригидна. Не му беше необходимо много време да измисли, стъпка по стъпка, план за първата брачна нощ. Образите продължаваха да изскачат в главата му, благодарение на илюстрираните томове, които бе открил в херцогската библиотека.

Умът му се замъгли, като си спомни колко задъхано дишаше Еди и как извикваше тихо всеки път, когато засмучеше зърното й. Мисълта да се потопи в горещите й дълбини, да види как очите й се отварят широко от удоволствие, да я почувства влажна и стягаща се около него…

Гауан отметна глава назад и я подпря на ръба на ваната. По дяволите, беше му дошло до гуша от това. Щом веднъж се оженеше, нямаше да му се налага да се докосва повече. Никога.

Щяха да го докосват ръцете на Еди. Ръцете й…

Тялото й.