Елоиза Джеймс
Кулата на любовта (12)

Глава 12

Еди се приготви за сън като упоена. Изкъпа се и облече нощница и халат, после седна на табуретката, за да може Мери да извади фибите от косата й и да я вчеше.

Гауан бе такава странна смесица — сериозен, но в същото време притежаващ язвителен хумор. Но сърцето му бе истинско. Той имаше сложен характер и, по нейно мнение, не се разкриваше пред никого.

— Искате ли вече да си легнете, милейди? — запита Мери и й се усмихна.

— Още не — отговори Еди. — Първо трябва да се упражнявам. Благодаря ти, това беше всичко.

След като Мери излезе, Еди взе виолончелото от стойката му до стената. Макар да беше уморена, трябваше да свири поне час, защото утрешният ден щеше да бъде изцяло изгубен.

Преди години, когато беше започнала да отказва да пътува без виолончелото си, баща й беше поръчал да му изработят специален калъф, подплатен с кадифе, почти дубликат на неговия. Сега двата инструмента пътуваха в отделна карета, а калъфите бяха толкова тежки, че между къщата и каретата ги пренасяха двама слуги.

Започна с Вивалди. Не се справяше добре със „Зимата“. След половин час тя работеше вече упорито, повтаряйки пасажите, които не харесваше, отново и отново, докато не останеше доволна.

После започна отначало с намерението да изсвири цялата мелодия, преди да си позволи почивка. Беше се концентрирала така пълно, че се стресна, когато внезапно подухване откъм френските прозорци, водещи към терасата, изпрати няколко страници на пода и разроши косата й. Пръстите й потрепериха, тя изруга тихо и започна отново.

Вече нямаше нужда от нотите — музиката препускаше в ума й на половин нота преди лъка й. Звуците се плъзгаха като вода от челото й.

Ветрецът отново раздвижи страниците, но този път не наруши концентрацията й. Беше почти стигнала края, когато вратата към коридора се отвори без предупреждение. Тя вдигна рязко глава, смръщила вежди. Мери знаеше колко много мрази да я прекъсват, когато се упражнява.

Но не беше Мери, а баща й, който носеше виолончелото си. Лицето му беше изопнато, очите — потъмнели от гняв.

Тя вдигна лъка и посочи стола от другата страна на камината, близо до прозореца. Докато той прекосяваше стаята, тя дръпна нощницата и покри коленете си. Тъй като често се упражняваше преди лягане, всичките й нощници бяха ушити с висок прорез, което освобождаваше краката й, докато в същото време те бяха покрити, както подобаваше.

Баща й разбираше ограниченията, които създаваше свиренето по дамски обичай. Нито един сериозен челист не можеше да понесе ограничението на движенията на ръката.

Той седна и извади лъка си.

— Новият аранжимент на италианския концерт на Бах? — предложи тя. Свиренето в дует беше сърцето на връзката между баща и дъщеря. Още когато бе съвсем малко момиченце, тя се радваше на нощните му посещения в детската стая. Беше започнала да се труди усърдно в полето на музиката, за да си спечели усмивка от негова страна. Но музиката влезе в кръвта й и тя продължи ревностно да се упражнява.

Графът не умееше да дава израз на привързаността си, но влизаше в детската стая всяка вечер, без да пропусне нито една, и я бе научил да свири. И дойде времето, когато нямаше на какво повече да я научи. Оттогава насам просто се упражняваха заедно.

Сега кимна, показвайки мълчаливо съгласието си. Двамата поставиха едновременно лъковете върху струните.

Свиреха заедно толкова отдавна, че се следваха без всъщност да мислят за това. Предложената от нея музика беше могъща и богата на емоции, звуците бяха дълбоки и излизаха от струните почти като ридания.

Тя свиреше контрапункта, нотите й танцуваха около неговите, подхващаха строгия бас, сливаха се с мелодията, бяха като слънчева светлина в полунощ. Баща й седеше с лице към нея, изражението му бе смесица от радост и концентрация.

По средата на мелодията ветрецът отново подухна и тя вдигна поглед. Лъкът й едва не се поколеба, няколко листа отново паднаха на пода. Добре, че баща й се бе концентрирал изцяло в музиката, защото, за нейно огромно изумление, на терасата, точно зад него, стоеше Гауан.

Лявата й ръка се движеше почти като в транс, докато тя гледаше втренчено херцог Кинрос. После баща й вдигна лъка от струните и музиката рязко спря, а нейните ноти се посипаха във въздуха като слаби копия на онова, което трябваше да бъдат. Дали не беше чул нещо? Тя също вдигна лъка си от струните, като не смееше да диша.

— Da capo? — запита той. За нейно огромно облекчение, в гласа на баща й нямаше и следа от подозрение. Той само признаваше, че тя вече не е концентрирана в музиката. Беше й чудно и невъзможно да се концентрира. Да, наистина, малко е трудно да постигнеш концентрацията, която се изисква за такава трудна мелодия, когато годеникът ти се материализира като шотландско привидение на малката тераса, намираща се на шест метра над земята. Как, за бога, се беше озовал там?

Ако баща й се обърнеше…

Нейната суетна част искаше Гауан да повярва, че е чувствена жена, чиито червени устни са индикатор за природата й. Подръпна нощницата си и тя се разтвори, откривайки левия й крак. Баща й нямаше да забележи, защото нито един музикант не гледа другия, докато свирят. Той дори често затваряше очи, докато свиреше.

— Да — отговори тя. — Или, по-скоро, не. Да изсвирим концерта в G мажор на Вивалди.

— Имаш ли нужда от ноти?

— Не. Работих по него месеци наред, преди да се разболея. Ще свиря втори глас, ако искаш да вземеш първия.

Баща й кимна.

— Мисли за лириката в музиката, Еди. Последния път се беше концентрирала прекалено много в движенията на пръстите и не чуваше значението на музиката. — Това бе казано спокойно, лишено от всякакви чувства.

Уверена, че баща й не знае за присъствието на Гауан на терасата, Еди се отпусна малко и си позволи отново да хвърли поглед на херцога. Той все още беше там, облегнат на перилата, мълчалив, силуетът му се очертаваше на нощното небе. Чувствата, които изпитваше към него, бяха толкова странни.

Срещна погледа му и видя дяволски пламъчета в очите му… и усети нещо странно в сърцето и тялото си — сякаш чуваше звуците на виолончелото за първи път.

Баща й наведе глава и постави лъка си върху струните. Еди също се приготви, след това двамата засвириха плавно.

Тя искаше Гауан да разбере тази нейна страст, да види, че тя не свири просто за да убие времето. Затова го изхвърли от ума си и се отдаде на музиката с опита на годините зад себе си.

Музиката бавно изпълни пространството между тях с толкова нежни и сладки звуци, подобни на истински чувства. Тялото й се изпълни с покой. Стигнаха до най-трудната част. Еди наведе глава и се погрижи пръстите й да скачат абсолютно сигурни от нота на нота.

Не се запъна нито веднъж. Никога не беше свирила толкова добре. Баща й не я погледна нито веднъж, но знаеше, че тя долавя как радостта изпълва тялото му. У него вече нямаше гняв и отчаяние, той дишаше в такт с музиката, създаваше я. Музиката и въздухът като че ли се преплитаха в едно.

Когато и последната нота заглъхна, баща й най-после вдигна глава. Еди отново остави нощницата да покрие крака й, като много внимаваше да не поглежда към терасата зад него.

— Права беше — каза той и се изправи. — Наистина си се научила да свириш тази мелодия. — Това беше висока похвала.

Еди му се усмихна. Двамата често се караха, но тя много го обичаше. И знаеше, че въпреки скованото си държание, той също я обича.

— Благодаря — каза тихо. — Лека нощ, татко.

Той наклони глава — като музикант, който отдава почит на друг музикант.

— Лека нощ, дъще.

Взе инструмента си, прекоси стаята и излезе, без да каже и дума повече.

Еди затвори вратата след него и се обърна. Гауан се бе слял с мрака. Едва долавяше очертанията на тялото му на фона на звездното небе. Не отиде при него, а се облегна на вратата и, като чувствена жена, остави краката си да се покажат през нощницата.

— Ваше благородие — каза. — Изненадана съм, че имам посетител по това време на нощта.

Гауан влезе в стаята.

— Аз също съм изненадан.

— От какво? — Тя остана на мястото си, желаеща той да отиде при нея. Музиката въодушевяваше Еди и тя винаги беше осъзнавала, че е така. Но никога досега не беше осъзнавала, че може да извлече още по-дълбоко въодушевление, което просто да пее във вените й. Това новото и по-дълбокото я караше да иска да си играе с мъжа пред себе си като с инструмент. Или да го остави да си играе с нея… Не беше сигурна. Тази нова лудост й беше непозната, но от това не ставаше по-малко всепоглъщаща.

Тя беше като кръвта, която течеше в тялото й, като музиката, която изпълваше душата й.

Лудост.

— Баща ти казва, че съперничиш на най-добрите музиканти в Англия.

— Той ми е баща. Преувеличава.

— От това, което чух тази вечер, съдя, че той също е един от най-великите в Англия. — Беше скъсил наполовина разстоянието между тях.

— Вярно е. — Опияняващо чувство за власт изпълваше вените на Еди. Чувство за женска власт — нещо, за което никога не си бе направила труда да научи. Нищо чудно, че Лейла флиртуваше с други мъже…

Гауан смръщи вежди.

— Мисля, че в цяла Шотландия няма нито един човек, който да свири на виолончело.

— Хм. — Еди не даваше и пукната пара. Харесваше й да свири с баща си, но също така обичаше да свири и сама. И беше щастлива да свири с часове. — Как, за бога, стигна до терасата ми?

— Покатерих се. Реших да играя ролята на Ромео и да те извикам навън, но като чух, че свириш, бях прикован от музиката. Сякаш се лееше от вълшебна уста.

— Вълшебна уста? Какво е това?

— В Шотландия съществува вярването, че музиката идва от земята на феите, която се намира под покрит с трева хълм. — Направи още няколко крачки към нея.

Еди му се усмихна. Не помръдваше.

— Значи съм те привлякла така, сякаш от струните ми се е изливала магия?

— Да.

— Свирихме концерт на Вивалди.

Той мълча известно време.

— Има много неща, които не знам за музиката, моя лейди.

— Досетих се. След като никога не си чувал за виолончело.

— Всъщност никога не съм чувал жена да свири. Да пее, да. И със сигурност знам, че дамите свирят на пиано.

Еди кимна. Никога не беше мечтала да свири пред публика.

— Аз не искам да свиря пред публика. Макар че тази вечер ми хареса да имам такава.

— Ще свириш ли отново за мен?

— Разбира се.

Той се приближи още повече към нея — толкова близо, че дъхът му раздвижи малките къдрици на челото й.

— Бях на терасата, преди баща ти да влезе в стаята.

Този поглед в очите му… Гореща руменина заля бузите на Еди.

— Ти, свиреща на виолончело, беше най-еротичната гледка на света — прошепна. После устните му се спуснаха над нейните.

Първата й целувка.

Устните му бяха сладки и нежни, макар и непознати. И все пак бе възможно той да я познава по-добре от всеки друг.

Първата му целувка.

Устните й бяха като най-сладките венчелистчета в сърцето на цвят орлови нокти. За секунда Гауан не можеше да повярва, че я целува. Устните им се докоснаха веднъж, два пъти… и езикът му се гмурна в устата й.

Тя разтвори устните си под натиска на неговите и издаде тих звук на изненада. Той се наведе още по-ниско, подпрял длани на вратата. Езиците им затанцуваха за миг, после Гауан целуна очите и бузите й. Неспособен да устои, се върна на устните й. Целуваха се, докато в главата на Гауан не изникнаха образи на белите крака на Еди, преплетени с неговите, тялото й, извито в дъга на леглото, вик, надигащ се от гърлото й…

Не.

Нямаше да обезчести бъдещата си невеста, независимо че ръцете му обгръщаха врата й, а тя го целуваше трескаво, езикът й бе така смел и чувствен като неговия.

Независимо че тънките й пръсти си играеха с косата му и тази лека ласка можеше да го подлуди.

Независимо че сърцето му биеше тежко като нейното. Усещаше го през тънката материя на нощницата й, както и гърдите й, меки и тръпнещи до неговите.

Извърна глава и чу как дъхът излиза със свистене от собствените му гърди. Тя прошепна нещо и устните й погалиха брадичката му. Усети ги да докосват ухото му и той изстена.

— Не можем да го направим — прошепна той и подпря чело на хладното дърво на вратата. — Не трябва.

— Гауан. — Тя произнесе името му леко като дихание. И, господ да му е на помощ, дланите й се плъзнаха по врата му и надолу по гърдите му.

— Еди. Няма да отнема честта ти. Ти ще бъдеш моя невеста. Моя херцогиня.

Очите й горяха, устните й бяха леко подпухнали от целувките му. Но тя наклони глава и разумът й се върна за части от секундата.

— Много благородно от твоя страна.

Гледаха се втренчено. Всичките й сетива се бяха събудили за живот, но нищо от това нямаше значение.

Леко кривата усмивка на устните, които допреди малко беше целувал, спря дъха му и изтръгна стон от гърлото му.

— Трябва да сляза обратно по стълбата — каза с дрезгав глас.

Усмивката й стана по-уверена.

— Откривам, че ще бъда много щастлива да се омъжа за теб, херцоже.

— Много съм щастлив да го чуя, момиче. При дадените обстоятелства. — Не можеше да се сдържи да не я докосва, да не обгръща врата й с ръце, да не приближава устните си до нейните.

— Не вярвам, че това е нещо обичайно сред… сред благородниците — каза тя миг по-късно.

Гауан поклати глава. Не можеше да се сети за нито една двойка, която да е била обгърната от пламъци на вулкан като тях. Взе лицето й в дланите си.

— Трябва да бъдем сигурни — каза, а думите му прозвучаха като клетва, — че няма да правим прибързани неща, които ще ни доведат до грешка.

Дланите на Еди покриха неговите.

— Чувствам, че трябва да наема гувернантка, която да дойде с мен в Шотландия. Отново ли цитирам Шекспир?

Той кимна.

— Никога не съм обичала особено поезията — каза тя, обърна глава и целуна дланта му. — Макар че ти може би ще успееш да промениш мнението ми.

— Аз обожавам поезията.

— Всяка жена би видяла веднага, че се издуваш гордо от съблазнителните си умения.

Той отстъпи крачка назад и избухна в смях.

— Издувам се? Издувам се?

И бездруго вече зачервените бузи на Еди поруменяха още повече.

— Знаеш какво искам да кажа! — каза тя. — Ти си… Знаеш всичко, а аз — нищо.

Трябваше ли да бъде честен с нея?

Тя постави ръце на хълбоци, а те бяха чувствени и съвършени. Движението накара нощницата да се опъне по също толкова съвършените й гърди. Погледът й бе така искрен и прям, че той призна истината.

— Аз също не знам нищо, Еди.

— Не говоря за брака — каза тя веднага и бузите й станаха моравочервени.

— За какво, тогава? — запита той. Наистина се забавляваше.

— За леглото! — извика тя. — За това. Ти знаеш всичко, а аз не. — Присви очи. — Макар че, ако отново ми се присмееш, може би ще видя дали няма да мога да придобия известен опит през следващите няколко месеца преди женитбата ни.

Той я притисна към вратата, само с едно бързо движение закова двете й ръце над главата със своята и почувства горещото й тяло до своето.

— Абсолютно не.

В очите му танцуваха весели пламъчета, а тя пърхаше преднамерено с мигли.

— Сигурна съм, че ще бъдеш благодарен да откриеш, че нямаш невежо момиче като мен в леглото си в сватбената нощ.

— Не. — Наведе глава и я целуна страстно.

Когато устните му се откъснаха от нейните, тя каза задъхано:

— Ти знаеш всички тези любовни поеми, стихове от Шекспир и всичко останало. А аз не разполагам с нищо, Гауан. Не мога да прочета пиеса, дори животът ми да зависи от това. Опитах, но не успях да стигна дори до средата.

— Не ме интересува. Нека те науча на любовната поезия. — Проследи очертанията на долната й устна с пръст. — Ти си моя, Еди.

— Едва ли исках да кажа това — каза тя. — А ти си…

— Така недокоснат като теб — каза той, очарован от начина, по който гъстите мигли обрамчваха очите й.

Тя смръщи вежди.

— Девствен — каза той с недоволно ръмжене, защото не се предполагаше мъжете да бъдат девствени. Никога.

Пусна ръцете й и я взе в прегръдките си. Женствеността й изпрати топли вълни по крайниците му. Но той се застави да я заведе до стола, вместо да я положи на леглото.

— Ти? — Тя беше изумена.

— Да. — Той седна и я взе в скута си. — Бях сгоден от съвсем малък, затова не можех да спя с жена, която можеше да има очаквания — или мечти — да стане херцогиня. Идеята да плащам за любовния акт ми се струваше отвратителна, а, освен това, щях да опетня честта и на годеницата си, и своята собствена.

Еди седеше тиха като мишка, но го прегърна по-силно. Очите й потърсиха неговите, широко отворени и изненадани.

— Затова съм абсолютно сигурен, че нямам „болест от интимен характер“ — каза.

— А, писмото ми — разпозна тя собствените си думи. — Да, предполагам, че нямаш.

Той я целуна отново и дори още по-страстно. Когато дойде краят на целувката, въздухът между тях бе зареден с електричество, което бе едва ли не видимо. Сега погледите им се срещаха с обещание за възможности.

— Заедно — прошепна тя с благоговение. — Не очаквах подобно нещо. Винаги съм мислела, че жената встъпва девствена в брака, но мъжът…

— Трябва първо да е спал с прислужница или камериерка — каза Гауан. — Но така ще унижа и себе си, и жените, които работят при мен.

От устата на Еди се разнесе приглушен смях.

— Ти си мъж с принципи.

— А това не е ли добре?