Джеф Абът
Адреналин (100)

100

Губернаторът Хапском видя мъжа, който бягаше и крещеше, че е агент на ЦРУ. Ако беше сам, сигурно само щеше да гледа нападателя. Но сега тринайсетгодишният му син Брайънт беше с него и мисълта, че детето му може да пострада, беше непоносима. Ето защо Хапском се хвърли върху изненадания си син в случай че смахнатият в хубавия костюм е въоръжен, точно когато куршумът прелетя над хиляди зрители. Наносензорите му търсеха мишената сред тях.

* * *

Видях проблясък през открехнат прозорец в края на главното ниво с частните ложи. Луси се беше насочила натам. Деляха ни няколко реда.

Хванах я и опрях пистолета на ченгето в ребрата й.

Завъртях я, за да виждам центъра на игрището. От тълпата се разнесоха писъци. Губернаторът и синът му бяха на земята и не помръдваха, а Огъст беше нападнат от куп полицаи.

— Пусни ме! — изкрещя Луси. — Пусни ме и ще ти кажа къде е бебето!

— Казвай! — Не бях спрял куршума на Едуард.

Бях се провалил.

Тя заби юмрук в челюстта ми. Не я пуснах и двамата се блъснахме в перилата.

* * *

— Сам Капра — каза купувачът. — Ето го там.

Едуард откъсна очи от центъра на игрището. Не можа да разбере дали момчето на Хапском е улучено или не. Тялото му се обля в пот. Той изхвърли пълнителя и сложи нов. Пушката избръмча. Нагаждането беше извършено. Куршумът имаше нова душа. Процесът на закодиране щеше да приключи, когато блеснеше зелената светлина.

Той нямаше търпение да чака. Вдигна пушката и стреля.

* * *

— Кажи ми! — извиках и я притиснах до себе си.

Луси се съпротивляваше.

— Даниъл е в… — започна тя и после се скова.

Чух как металът прониза плътта й и Луси се отпусна в обятията ми.

— Не! — изкрещях. — Не!

* * *

— Демонстрацията не мина добре. — Едуард трябваше да подбира внимателно думите си, иначе сделката щеше да се развали. — Мисля, че губернаторът пое куршума, предназначен за детето. Той се хвърли върху сина си точно когато стрелях. Ситуацията не е нормална, тъй като обикновено стреляме без предупреждение…

Той се обърна към купувача и в същия миг нож преряза гърлото му. Едуард залитна и се опита да запуши раната с ръка, когато бликна кръв, но напразно. Той се свлече до стената и си помисли: „Не, не. Боли. Страхувам се…“

Купувачът отстъпи назад от фонтана кръв и видя, че паника обзема не само зрителите близо до терена, но и в съседната секция, където беше попаднал вторият куршум на Едуард. Нямаше следа от Луси, нито от Сам Капра.

Той взе куфарчето с пробите ДНК. Технологията винаги можеше да бъде усъвършенствана. Демонстрацията беше твърде крайна. Добре. Времето беше на негова страна. Възможностите също. Имаше много групировки с престъпни програмисти, хакери, учени и убийци, които изгаряха от нетърпение да му помогнат да подобри прототипа на Бахджат Заид.

Чиповете бяха в него, а останалите оръжия щяха да пристигнат след няколко дни. Той щеше да вземе пратката и дори ако прототиповете се изгубеха, можеше да направи колкото оръжия поиска въз основа на пушката, която имаше. И не беше прехвърлил парите.

Той прегъна пушката, пъхна я в широка метална тръба и я сложи в куфарчето си.

Имаше и по-лоши дни.

Той излезе сред паникьосаната тълпа. Никой не го забеляза, докато бързаше към изхода. Хиляди хора започнаха да се изсипват от седалките. Полицаите се опитваха да въведат ред в евакуацията.

Беше близо до вратата, когато чу глас:

— Здравей, Хауъл.