Кристина Лорен
Красив негодник (8)

Осем

В мига, в който Бенет отвори вратата, застинах. Стояхме лице в лице с Мина.

— Мога ли да знам какво правите тук толкова време? — попита тя. Гледаше ту него, ту мен. Само си представих какво може да е чула и ми се прииска земята под мен да се отвори. Погледнах го с крайчето на окото, но той гледаше мен, сякаш очакваше аз да й отговоря.

— Нищо, просто се наложи да поговорим. Това е — опитах се да замажа положението, но гласът ми трепереше и ме издаде.

— О, това, което чух, със сигурност не беше… разговор — каза тя и се засмя.

— Не ставай смешна, Мина. Трябваше да обсъдим положението в работата — каза той и се опита да я заобиколи.

— В банята?

— Да, в банята. Какво странно има. Пратихте ме да я търся. Е, намерих я тук.

Тя застана пред него и запречи пътя му.

— За глупачка ли ме вземаш? За никого не е тайна, че когато вие двамата обсъждате нещо, вие си крещите, а не скимтите. И сега какво? Гаджета ли сте?

— Не! — извикахме в един глас, спогледахме се за секунда и после извърнах очи от него.

— Значи само се чукате — констатира Мина и вече нито аз, нито той можехме да отговорим.

Напрежението бе толкова непоносимо, че започнах да обмислям дали да се метна от третия етаж и да ми олекне.

— Колко време продължава това?

— Мина… — започна той и за първи път ми стана адски кофти за неловкото положение, в което се бяхме нахендрили. Никога не го бях виждала такъв. Сякаш изобщо не бе допускал мисълта, че може да има и други последствия извън собствения ни ад.

— От колко време, Бенет? Клоуи? — попита пак, без да спира да върти глава ту към него, ту към мен.

— Аз… ние… просто… — Просто какво? И какво да кажа? Как можех да обясня, като самата аз не знаех. — Ние…

— Ние направихме грешка. Беше грешка — каза Бенет и някак разчупи напрежението. Това обаче не облекчи нещата. Погледнах го шокирана. Защо изобщо ми пукаше какво казва? Да, беше грешка, но когато го чух от неговата уста… заболя.

Не можах да откъсна очи от него. Не разбирах и защо бях толкова изненадана, но Мина реши да изнася реч и се наложи да я погледна в очите.

— Грешка или не, това трябва да спре! Ами ако не бях аз? Ако Сюзън бе дошла да ви търси? Бенет, ти си й шеф, по дяволите! Забрави ли? — Тя спря, въздъхна драматично и продължи: — Вижте, големи хора сте, не знам какво става тук, но каквото и да правите, не си позволявайте това да стигне до ушите на Елиът. Знам, че ще е много разочарован, а не искам това да се случи.

— Нямам проблем — казах, като старателно отбягнах погледа му. — Възнамерявам да се поуча от грешката си. Извинете ме.

Минах край тях и тръгнах към стълбите. Гняв и болка. Това изпитвах. Като огромна оловна топка в стомаха ми. Винаги имах безупречно поведение на работа и бях лоялна, имах изключително високи стандарти. Това именно ме бе спасило във всички трудни моменти — смъртта на майка ми, раздели с приятели, несполуки в отношенията ми с приятели. Сега обаче започвах да се съмнявам в себе си. Дали не ме гледаше с други очи само защото правех секс с него? Вече открито показа, че ако всичко се разчуе, връзката ни — или каквото беше там — няма да е кой знае какъв актив за него. Дали бе започнал да се съмнява в качествата ми? Или пък… дали не разглеждаше нещата в по-далечна перспектива?

Бях умна, можех много, много повече от едно вдигане на краката. И беше крайно време да се държа… умно.

Успях да се съвзема, излязох на верандата и седнах до Джоуел.

— Наред ли е всичко? — попита той. Обърнах се към него и го огледах. Той беше наистина симпатичен. Сресана черна коса, нежни черти, най-красивите сини очи в света. Той бе всичко, от което едно момиче като мен има нужда. Господин Райън се върна с Мина, но веднага отвърнах очи от него.

— Да. Всъщност не се чувствам добре. Мисля, че е по-добре да се прибера.

— Ще те изпратя до колата — каза той и стана.

Пожелах лека нощ на всички, тръгнах към колата, а Джоуел сложи ръка на гърба ми, малко под кръста. Беше ми съвсем чужд.

— Много се радвам, че се запознахме, Клоуи. Иска ми се да ти се обадя тези дни и да се видим за обед.

— Дай ми телефона си — казах и в същия миг ми стана още по-зле. С един допреди няма и петнайсет минути в банята, и ето ме — вече давам телефонния си номер на друг. Ала бе крайно време да се сложи точка на тази лудост и един обяд с мил и внимателен мъж бе идеално начало на моя нов живот.

Записах телефонния си номер в неговия телефон, върнах му го, а той, все така усмихнат, ми подаде визитката си.

— Ще ти се обадя в понеделник. Дано цветята не са съвсем повехнали — каза, взе ръката ми и я целуна галантно.

— Няма значение, важното е, че си се сетил — казах с усмивка. — Благодаря ти.

Изглеждаше така искрен, така щастлив, че е успял да ме убеди да се видим отново. Друго момиче на мое място би било доволно и би пърхало с мигли.

— Трябва да тръгвам.

Джоуел кимна и отвори вратата на колата ми.

— Разбира се, няма да те задържам — каза. — Надявам се да се почувстваш по-добре. Карай внимателно. Лека нощ, Клоуи.

— Лека нощ.

Затвори вратата, погледнах напред и подкарах, без да се обърна, без да погледна в огледалото за обратно виждане.

 

 

На следващата сутрин бях на йога с Джулия. Обмислях варианта да й кажа всичко. Макар на тръгване от къщата на шефа ми да бях убедена, че мога да се справя сама, не успях да мигна, започнах да се плаша, накрая съвсем откачих и реших, че трябва да кажа на някого.

Сара… тя би разбрала най-добре какъв ужас е да се работи с непоносимо сексапилния ми бос, но тя беше асистентка на Хенри и не исках да я поставям в неловко положение да пази такава тайна. Знаех, че Мина би говорила с мен, щеше да го направи с удоволствие, но тя пък беше от семейството и само като си помислех какво може да е чула, се отказах на мига.

Толкова ми липсваше мама! От самата мисъл за нея се просълзих и изпитах онази остра болка в гърдите. Най-доброто решение в живота ми бе да се преместя да живея тук и да прекарам последните години от живота й с нея. И макар татко и приятелите ми да бяха далеч и да ми липсваха, знаех, че нищо не се случва без причина. Само ми се искаше тая причина да се появи най-после отнякъде.

Можех ли да кажа на Джулия? Трябва да призная, че изпитвах ужас от това, което щеше да си помисли за мен, и най-вече от укора й. Но по-големият ужас бе да си призная, да изрека думите на глас.

— Добре, казвай какво има. По начина, по който ме гледаш, започвам да подозирам, че искаш да ми кажеш нещо. Ако не е така, значи съм ужасно изпотена и те е срам от мен.

Опитах се да замажа нещо, да я уверя, че говори глупости, но не успях. Напрежението от последните няколко седмици и тежестта в гърдите ми се надигнаха, устните ми се разтрепериха, тялото ми се тресеше, захлипах като бебе.

— Така си и мислех. Ела — каза, подаде ми ръка и ми помогна да стана. Събрахме си багажа и излязохме навън.

След двайсет минути, две питиета и един нервен срив, не можех да не забележа, че Джулия е в потрес, шок и още няколко други състояния, за които е много трудно да се намерят думи. Седяхме в любимия ни ресторант. Казах й всичко. Разказах за късането на бикини, за това, че въпросното късане на бикини всъщност ми харесва, за различните места, където въпросните бикини бяха скъсани, за „сесиите“ по време на обедната почивка, как Мина ни хвана, за чувството на вина, че предавам Елиът, Джоуел, Сюзън, за изказването на пещерняка Бенет Райън, че всичко е грешка, за това, че съм започнала много нездрава и вредна за мен връзка, но нямам абсолютно никаква сила да се противопоставя.

Погледнах я и това, което видях, никак не ми хареса. Сякаш току-що бе станала свидетел на зверска катастрофа, при която всички са загинали.

— Добре, нека повторим, за да съм сигурна, че съм разбрала правилно, става ли? — Кимнах. — Спиш с шефа си.

— Не съвсем… Технически погледнато…

Тя вдигна ръка и ме прекъсна.

— Да, да, вече ми е ясно. И това е същият мъж, когото наричаш Красивия Негодник? — Въздъхнах тежко и кимнах. — И ти го мразиш?

— Точно така — казах с половин уста и избегнах погледа й. — Мразя го. Много.

— И не искаш да си с него, но не можеш и да не си с него.

— Господи, като го чуеш от устата на някого другиго, изглежда по-зле, отколкото си мислех — казах и зарових лице в дланите си. — Не, това е абсурд.

— Но когато правите секс? Тогава е много хубаво, така ли е? — каза с усмивка.

— Думата не е „хубаво“. Феноменално, унищожително, мултиоргазмено, каквото и да кажа, няма да е и на йота от истинското усещане.

— Мултиоргазмено дума ли е?

— Млъквай — казах и разтрих бузи с дълбока въздишка.

— Е… — започна тя много бавно, замислено и с философско изражение. — В такъв случай малкият пенис отпада като обяснение на въпроса: „Какъв му е проблемът?“.

— Да, със сигурност отпада — ударих главата си в масата. Тя се засмя. Погледнах я отчаяно. — Не е смешно, Джулия!

— Позволи ми да не се съглася. От всички хора, които познавам, ти си последният човек, от когото съм очаквала да се окаже в подобна ситуация. Винаги си била толкова сериозна, всичко в живота ти е планирано и подредено. Хайде, погледни обективно. Имала си няколко гаджета, с които дори не ти е било хубаво и винаги си чакала няколко столетия, преди да легнеш с някого. Този мъж очевидно не е като тях.

— Знам, че няма нищо лошо да имаш изцяло сексуална връзка. С това мога да се справя. Знам, че на моменти изпадам в крайности и маниакално контролирам нещата в живота си. Но сега съм изгубила всякакъв контрол върху себе си. Дори не го харесвам и въпреки това… се връщам за още и още.

Джулия отпи от коктейла си, изражението й се обърна на 180 градуса, очевидно обмисляше всичко, което й бях казала.

— Добре, кое е най-важното за теб?

— Работата ми, животът ми след това, достойнството ми на служител, на когото може да се има доверие, моите ценности. Важно е да знам, че имам принос и че този принос има значение за някого.

— Можеш ли да съчетаеш това със сексуална връзка с него?

Свих рамене, не знаех какво да кажа, не можех дори да мисля по въпроса.

— Не знам. Ако мога да отделя двете неща, може би да, но проблемът е, че ние се виждаме на работа, чукаме се на работа, едното просто е свързано с другото.

— В такъв случай трябва да намериш начин да се отдръпнеш. И да спреш.

— Не е толкова лесно — отговорих и поклатих глава. — Работя за него, не е възможно да не остана насаме с него поне няколко пъти на ден. Неизбежно е. Не е за вярване колко пъти съм се заричала, че няма да правя секс с него, и веднага след това отивам и го правя. И на всичкото отгоре след две седмици отиваме на конференция, в един и същи хотел, заедно навсякъде. Легла!

— Клоуи, какво е станало с теб? — попита озадачено и добави саркастично: — Ако искаш това да продължи, защо просто не…

— Не, не искам, разбира се, че не искам.

Тя ме изгледа скептично.

— Истината е, че… с него съм друг човек. Искам неща, които никога преди не съм искала. И може би трябва да си позволя да имам нещата, които искам и не съм получавала преди. Просто ми се ще човекът, който ме кара да желая тези неща, да е друг, да е някой мил и внимателен, като Джоуел. А шефът не е от милите и добри мъже.

— Какво те кара да искаш? Да не би да те пляска или нещо такова? — засмя се тя, но после възкликна, сложи ръка на устата си и извика: — Господи, даваш му да те пляска!

— Може ли да викнеш малко по-високо, Джулия, та да те чуят из цялото заведение! Човекът зад нас със сигурност ни е чул… — Погледнах я ядосано, огледах се и когато се уверих, че никой не ни гледа и подслушва, казах: — Виж, знам, че трябва да спра това, но…

Не можах да довърша, полазиха ме тръпки, въздухът не ми стигаше. Обърнах се бавно към входа на ресторанта и го видях. Черна тениска, джинси, кецове, рошава коса, по-секси от… Ох, мамка му, какви ги говоря… Обърнах се към Джулия. Нямах и капка кръв в главата си.

— Какво ти е, Клоуи? Изглеждаш сякаш току-що си видяла призрак — попита и ме хвана за ръката.

Опитах се да преглътна, но не успях, опитах се да си възвърна гласа. Успях!

— Виждаш ли мъжа до входа… високия, хубавия?

Тя бавно вдигна глава и се наложи да я сритам под масата, за да си затвори устата.

— Не гледай така! Това е той.

Освен че го гледаше зяпнала, очите й бяха станали като тигани.

— Господи! — каза задъхано тя, огледа го от горе до долу, поклати глава и едва проговори: — Права си. Това копеле е много красиво. Не бих го изхвърлила от кревата си. Или от колата си, или от асансьора, или от съблекалнята…

— Джулия! Никак не ми помагаш!

— Коя е русата?

Обърнах се и видях как някаква блондинка го води към масата. Дълги крака, ръката му — на гърба й, доста под гърба дори. И ревността ме разкъса, сякаш някой ме проряза с нож.

— Как може да е такъв кретен! Задник! — изсъсках. — И това след снощи? Тоя подиграва ли се с мен?

Точно когато Джулия понечи да каже нещо по въпроса, телефонът й звънна. „Здрасти, мило!“, изгука тя и това беше достатъчно да разбера, че е годеникът й и че следва безкраен разговор. Погледнах ги. Мръсникът си седеше, говореше си и се смееше с тая руса кучка. Не можех да спра да ги гледам. Беше толкова хубав! Усмихваше се, не беше напрегнат, очите му излъчваха спокойствие и радост. Мръсно, подло животно!

И тогава, сякаш чул думите ми, той се обърна, погледите ни се срещнаха, макар че стояхме в двата края на ресторанта, обърнах глава, хвърлих кърпичката си на масата и казах:

— Сега се връщам, Джулия!

Тя кимна разсеяно, без да прекъсва разговора си. Станах, тръгнах бързо между масите, отбягвах погледа му. Завих към дамската тоалетна и точно да вляза, той ме докопа и ме спря.

— Чакай!

Не беше задължително да го поглеждам, само гласът му бе достатъчен да загубя почва.

Добре, Клоуи, можеш да се справиш. Просто се обърни и му кажи да се разкара. Та той те нарече „грешка“ снощи и сега се появява с някакво русо дългокрако… нещо.

Изпънах рамене и го погледнах. И… толкова, дотук бях.

Винаги го бях виждала гладко избръснат, но днес не си бе дал труда да се бръсне. Исках да усетя наболата му брадичка по бузата си, само това и нищо повече. Разбира се, че се заблуждавах. Или може би по бедрата си?

— Какво искаш? — излаях и се изскубнах от ръката му. Носех ниски обувки и, естествено, той се издигаше като кула над мен. Когато погледнах лицето му отблизо, видях леки следи от преумора и недоспиване. Е, много добре. Ако нощите му бяха тежки като моите, това само можеше да ме направи щастлива.

Той се огледа нервно и прокара притеснено ръка в косата си.

— Искам да говоря с теб — каза. — Да ти обясня за снощи.

— Какво има да обясняваш? — попитах и посочих с глава блондинката. — Промяна на колорита? Разбирам те. Всъщност се радвам да те видя с нея, което ми напомня защо всичко това между нас е голямо недоразумение. Не искам покрай теб да чукам косвено и всичките ти жени.

— За какво, по дяволите, говориш? — попита и проследи погледа ми. — За Емили ли става дума?

— Така ли се казва? Е, господин Райън, желая ви приятен обяд, както и на Емили — почти изплюх думите, обърнах се и тръгнах, но той ме хвана здраво за ръката. — Пусни ме!

— Какво те интересува всъщност?

Спорът ни привлече вниманието на хората в кухнята. Обръщаха се и ни гледаха с любопитство. Той се озърна, стисна ръката ми по-здраво и ме набута в дамската тоалетна, като не пропусна да заключи вратата.

Страхотно, поредната тоалетна!

Той се приближи, избутах го.

— Какво правиш? И какво искаш да кажеш с това: „Какво те интересува?“. Та ти ме чука снощи, каза ми, че не искаш да излизам с Джоуел, а сега си тук с друга! Как можах да забравя каква мъжка курва си! Не, не съм ядосана на теб, защото поведението ти е напълно обяснимо. Ядосвам се на себе си, че не се сетих по-рано.

Заби нокти в дланите ми.

— Мислиш, че съм на среща с тази жена? — викна и издиша тежко. — По дяволите, не мога да повярвам! Емили ми е приятелка. Има благотворителна организация, на която компанията помага. Това е. Трябваше да се видим в понеделник, за да подпишем останалите документи, но се наложи да смени полета си в последната минута и днес следобед напуска страната. Не съм бил с никоя, откакто ние… — Спря, замисли се, поколеба се. — Откакто ние за първи път… знаеш… — И после само махна с ръка.

КАКВО?

Стояхме и се гледахме. Опитвах се да осъзная думите му. Не е спал с никоя, откакто е бил с мен. Дали е вярно? Знаех, че жените буквално го разкъсваха. А и той не спираше да флиртува. Бях го виждала на всякакви събития, бях чувала легендите за репутацията му, за жените, които бе изчукал. Дори да казваше истината, това не променяше факта, че ми е шеф, и всичко беше ужасна грешка.

— При толкова много жени в краката ти не си заковал нито една? Трогната съм — рекох и тръгнах към вратата.

— Не е трудно да ми повярваш, ако искаш, разбира се — каза. Усетих как погледът му изгаря гърба ми.

— Знаеш ли, няма значение. Беше грешка, нали така?

— Виж, точно за това исках да говорим — каза и се приближи към мен. Усетих аромата му. Ухаеше на мед. Не можех да вдишам въздух, без да вдишам и него. Трябваше да изляза веднага. Какво каза Джулия преди пет минути? Не оставяй насаме с него. Добър съвет.

Освен това бикините, които носех, ми бяха едни от най-любимите и не исках в никакъв случай да се превърнат в разпрано парче сатен.

Добре, последното е безсрамна лъжа.

— Ще се виждаш ли с Джоуел пак? — попита зад гърба ми. Ръката ми бе на дръжката.

Трябваше само да отключа и щях да съм в безопасност. Но стоях като вкаменена и не можех да събера сили да отворя шибаната врата.

— Има ли значение?

— Мисля, че говорихме за това снощи. — Усетих горещия му дъх в косата си.

— Да, доста интересни неща се изговориха снощи.

Отмести нежно презрамката на блузата ми.

— Не исках да го казвам, не го мисля — каза едва чуто, думите му се потопиха в кожата ми. — Просто изпаднах в паника.

— Това не означава, че не е истина — облегнах се на него, без да мисля. — И двамата сме наясно.

— Не трябваше да го казвам — рече и преметна вързаната на опашка коса през рамото ми; плъзна меките си пръсти по гърба ми. — Обърни се.

Две думи. Как е възможно две съвсем обикновени думи да ме накарат да зачеркна всички свои решения? Едно е да ме притисне насила до вратата, да хване ръцете ми, за да не се отбранявам, но сега… той просто остави всичко на мен. Захапах устни, сякаш се канех да обезвреждам бомба, и се съсредоточих върху дръжката на вратата. И за да бъда откровена, положих огромни усилия, защото май леко натиснах дръжката надолу, но после… се предадох. Обърнах се и го погледнах в очите.

Погали бузата ми, леко прокара палец по долната ми устна и точно когато си мислех, че не мога да издържа и секунда повече, ме дръпна рязко към себе си и устните ни се срещнаха.

Предадох се. Чантата ми падна на пода, ръцете ми бяха вече в косата му. Той ме притисна към стената, ръцете му се движеха по тялото ми. Повдигна ме леко и плъзна длани под панталоните ми за йога. Хвана дупето ми и го стисна.

— Господи, какви са тези бикини? — изръмжа и опипа розовия сатен. После ме грабна, вдигна ме и сложи краката ми около кръста си. Захапах мекото на ухото му, засмуках го, а той простена така, че и глухите да ни чуят. Издърпа тениската ми нагоре и захапа зърното ми. Извих глава назад, ударих се в стената. Наболата му брадичка ме галеше… Мамка му, как възбуждаше! И тогава… оглушителен рязък звук. Бенет изруга, а на мен ми бе нужно доста време, докато се усетя, че телефонът ми звъни. Той ме пусна и лицето му отново придоби сериозно и навъсено изражение.

Оправих дрехите си набързо, извадих телефона, видях името на екрана и ми призля.

— Джулия? — казах задъхано в слушалката.

— Клоуи, да не би да си в тоалетната и да чукаш онова разкошно парче?

— Идвам до няколко минутки — казах, затворих и напъхах телефона в чантата си. Погледнах го и като че разумът ми взе предел. — Трябва да се връщам.

— Виж, аз…

Точно тогава телефонът пак звънна и без да поглеждам името на екрана, вдигнах и почти изкрещях:

— Джулия не чукам сладкото парче в тоалетната.

— Клоуи? — Беше Джоуел, крайно объркан и изненадан.

— О… здрасти!

Мамка му! Не, това не е истина!

— Радвам се, че не чукаш онова сладко парче в тоалетната — каза той и се изсмя нервно.

— Кой е? — изръмжа Бенет. Сложих длан върху устата му. Бях в състояние да му изтръгна гласните струни.

— Виж, не мога да говоря в момента.

— Съжалявам, че те притеснявам в неделя, но постоянно мисля за теб. Не искам да забърквам никого, но е станало недоразумение… Когато се прибрах снощи, проверих мейла си — имах писмо от доставчиците на цветята. Оказва се, че все пак са били доставени.

— Така ли? — попитах вече сериозно заинтригувана. Не откъсвах очи от Бенет.

— Изглежда, Бенет Райън ги е получил. И се е разписал за доставката.