Кристина Лорен
Красив негодник (2)

Две

Мамка му, как се прецаках! Няма спасение!

Бях се събудил преди половин час, лежах и гледах в тавана. Състоянието ми можеше да се опише с четири думи: акъл — няма, пенис — вкочанен. Е, добре, пак вкочанен. За кой ли път!

Мисля, че си говорех с тавана. Колко пъти го карах на ръчна, откакто ме остави снощи? Отказах се да броя. И не минаваше. Никаква промяна. Стотици пъти преди тази вечер се бях събуждал в подобно състояние и всеки път си бях казвал, че не може да е по-зле. Е, грешал съм! Тази сутрин беше много по-зле. Защото сега вече знаех какво искам. А тя дори не ме остави да свърша!

Девет месеца. Девет шибани месеца. Събуждаш се надървен като цепеница, следва ръчна, безкрайни фантазии за жена, която дори не исках. Последното не е вярно. Исках точно тази жена.

Исках я повече от всяка друга, а познавах стотици красиви жени. Проблемът бе в малката подробност, че колкото и да я исках, не можех да не я мразя. И тя ме мразеше. Откровена, чиста омраза. През всичките си трийсет и една години на този свят не бях срещал човек, който да може да ме взриви така лесно и бързо, както умееше тя. Госпожица Милс.

Само името й беше достатъчно да накара шибаният ми маркуч да надигне глава. Погледнах към чаршафа, който приличаше на палатка, прокарах ръка по лицето си и седнах.

Той е виновен! Шибаният израстък ме забърка в тая каша! Защо не мога да го държа в панталоните?

Почти една година бях железен, бях успял. И всичко беше наред. Стоях настрани, държах я на разстояние, командвах я, карах я да прави какви ли не глупости. Дори аз трябваше да призная, че почти през цялото време се държах с нея като истински кучи син. И после ми падна пердето. Колко ми е трябвало — сам в една стая с нея, ароматът й е навсякъде, навира се в ноздрите ми, задникът й е в лицето ми. Кой нормален мъж няма да се прекърши?

Бях сигурен, че ако я изчукам веднъж, ще се окаже кофти, ще се разочаровам и най-сетне ще се успокоя.

И? Ето, лежа в леглото като девствен тийнейджър.

Погледнах часовника. Бяха минали едва четири часа, откакто свърших за последен път. Сам.

Взех си бърз душ, старателно изтрих тялото си, за да премахна всяка следа от нея. Трябваше да сложа край на всичко това. И щях да сложа край. Бенет Райън не се държи като обезумял загорял тийнейджър. Бенет Райън определено не чука на работното си място. Нямах нужда от някаква прилепчива жена, която да ми казва какво да правя и как да го направя. Нямаше да й позволя да провали живота и кариерата ми.

 

 

Всичко беше толкова по-лесно, преди да я докосна, преди да знам какво е усещането да си с нея, да си в нея. И преди беше зле, но сега беше хиляди пъти по-зле.

Видях я, когато вървях към офиса си. Съдейки по начина, по който едва не изби вратата на излизане снощи, бях подготвен за няколко сценария. Първият — да ме гледа любвеобилно и да ми казва с очи, че предишната нощ „означава много за нас“, че ние означаваме нещо един за друг. Ако не това, другият възможен сценарий беше… да ме смаже.

Ако се разчуеше за случката, не само щях да загубя работата си, но и всичко, за което бях работил яко. Ала колкото и да я мразех, не мислех, че ще направи такова нещо. Едно знаех със сигурност — тя бе лоялна и можеше да й се има доверие. Беше злобна кучка, но не мислех, че ще ме хвърли на лъвовете. Беше започнала да работи в компанията след колежа. Всички я ценяха. И ненапразно. След няколко месеца щеше да си вземе дипломата и не само нямаше да й е трудно да си намери работа, ами щеше да се чуди на кое предложение да откаже по-напред. Нямаше начин да си прецака бъдещето.

Нищо обаче не стана по моя сценарий. Тя ме отсвири. Влезе с палто до коленете, което добре прикриваше всичко, освен прелестните й крака. Да, мантото вършеше удивително добра работа, за мое нещастие.

Мамка му, ако беше сложила онези обувки… щеше…

О, не, не тази рокля, моля те! Боже, не тази рокля. Имай милост към мен. Знаех със сигурност, че няма да устоя на тази рокля. Не можех да устоявам на нищо. По дяволите!

Гледах я как закача мантото и сяда зад бюрото си.

Е, да ме вземат мътните, ако тази жена не знаеше как да те подлуди. Беше облечена с тази рокля, бялата. С деколтето, което разкриваше меката кожа на врата, бялата материя очертаваше съвършено и без друго разкошните й гърди. Роклята бе крахът на моето съществуване. Моят рай и ад в съблазнителна опаковка. Стигаше точно под коляното, а това е най-възбуждащото нещо в една жена. Тази дължина. Под коляното. Под нейното коляно! Беше предизвикателна, но имаше нещо в шибаната кройка, нещо в девственото бяло. И така, щях да си ходя надървен цял ден, както всеки друг ден, когато идваше с тази рокля. А на всичкото отгоре, когато я обличаше, винаги носеше косата си пусната.

Една от най-честите ми фантазии беше как разпускам косите й, как ги събирам в юмрук и я чукам до припадък. Мой или неин припадък… не знам.

Господи, как ме вбесяваше това момиче!

И когато продължи да не ми обръща внимание, аз влязох в офиса си и затръшнах вратата. Защо ми действаше така? Как е възможно след снощи, след като ме заряза, пак да ме изкарва от релси. Никой никога не бе успял да ме откъсне от работата, да ме разсее. Мразех я, защото тя, единствено тя успя.

В същото време обаче не можех да не мисля и да не пазя скъпия спомен от победоносното й изражение, когато ме погледна и на практика ме остави без дъх, когато ме накара да я моля да свърша в устата й! Момичето беше смело, имаше гръбнак от стомана.

Потиснах усмивката си и се съсредоточих върху това да я мразя. Така, работа, да се заловим за работа. Трябваше само да се концентрирам върху задачите си и щях да престана да мисля за нея. Отидох до бюрото си и седнах. Тези устни… удивителни, колко сладко целуват…

Не си помагаш, Бенет!

Отворих лаптопа да проверя програмата си за деня. Програмата за деня… мамка му. Програмата ми беше на компютъра на кучката! Надявах се да нямам някакви суперспешни срещи тази сутрин, защото нямаше абсолютно никакъв начин да я викна в офиса си, да й позволя да влезе с онази рокля тук. Нейно Величество Ледената кралица.

 

 

Точно разглеждах една таблица, когато на вратата се почука. „Влез“, извиках. Тя беше. Влезе и хвърли на бюрото ми бял плик. Вдигнах поглед — гледаше ме нагло, с вирната вежда. И без да обели дума, се обърна и излезе от офиса ми.

Погледнах плика и ме обзе паника. Очевидно бе спретнала официално писмо с оплакване от мен и моето поведение. Или пък завеждаше дело за сексуален тормоз. Отворих плика. Очаквах да видя до кого е адресирано, очаквах да видя подписа й в края на писмото. Това, което не очаквах, бе да видя платежно от онлайн магазин за дрехи, платила бе от сметката на компанията. Скочих и хукнах след нея.

Беше тръгнала към стълбището. Добре! Никой, освен нас двамата, не ползваше стълбището. Можех да й викам, да й крещя, да я обиждам и никой нямаше да ни чуе.

Вратата към стълбището се затвори с трясък и чух как токчетата й кънтят по стълбите надолу.

— Госпожице Милс, къде, по дяволите, си въобразявате, че отивате?

Тя се обърна и ме изгледа предизвикателно.

— В качеството си на ваша секретарка отивам до кафенето на четиринайсетия етаж, за да ви взема кафе — изсъска. Не мога да допусна да изпаднете в кофеинова абстиненция. Не е добре за мен.

Как е възможно толкова сексапилна жена да бъде противна, груба кучка! Успях да я стигна на площадката между етажите, хванах я за ръката и я притиснах към стената. Очите й бяха свити презрително. Зъбите й — здраво стиснати. Като змия, която се кани да ухапе. Развях бележката пред очите й.

— Какво е това?

— Знаеш ли… — каза тя и поклати глава. — За такъв надут пуяк, който си мисли, че знае всичко, понякога си адски тъп. На какво ти прилича? Това е платежно.

— Виждам — изръмжах, смачках платежното в юмрук и прокарах намачканата хартия по меката кожа около деколтето й. Тя пое рязко въздух, а аз с отчаяние усетих ерекцията си. Погледът й омекна, замъглен и сластен. — Защо си позволяваш да използваш сметката на компанията, за да си купуваш дрешки?

— Снощи един гадняр скъса блузата ми — каза, сви рамене, приближи лице до моето и прошепна: — И бикините.

Е, майната му, дотук бях.

Поех дълбоко въздух, хвърлих бележката на пода, наведох се към нея и притиснах устни към нейните. Зарових ръце в косата й. Тялото й бе залепено на стената. Пенисът ми пулсираше болезнено, притисках го в корема й. Тогава усетих, че тя прави същото. Прокара пръсти в косата ми, после стисна юмруци и я дръпна грубо.

Вдигнах роклята й нагоре, докоснах дантелата на чорапите й, простенах. Правеше го нарочно, да ме измъчва. Това беше, нямаше друго обяснение. Почувствах как езикът й се стрелва по устните ми. Погалих меката и вече влажна материя на бикините й. Увих ги в юмрук и ги дръпнах силно.

— Купи си още един чифт — рекох и плъзнах език между устните й.

Вкарах двата си пръста в нея, тя простена силно. Беше мокра, много мокра, по-готова от предишната вечер, ако това изобщо бе възможно.

Бяхме в ужасно положение, напълно откачено, но нямах воля да се замислям или да се боря със себе си. Тя откъсна устни от моите, за да поеме въздух — сякаш не й стигаше. Чуках я с пръсти, силно, настоятелно, движех палец с бясна скорост по клитора й.

— Извади го, искам да те усетя в мен. Сега!

Погледнах я с присвити очи, полагайки огромни усилия да прикрия въздействието от думите й.

— Помолете ми се, госпожице Милс.

— Сега — каза тя още по-нетърпеливо и настоятелно.

— Командваш ли ме?

Погледнах я. Това момиче можеше да съживи пениса на импотентен мъж и да го накара да я чука. И въпреки волята си, се засмях. Знаеше как да получи своето.

— Добре, че днес съм щедър — казах и с бясна скорост разкопчах колана си, вдигнах я нагоре, краката й се сключиха около мен. Влязох в нея рязко и нетърпеливо. Господи, какво бе това усещане да си в нея! Беше толкова сладка. Това до известна степен обясняваше защо не можех да си я избия от главата. А един много тих глас, някъде в подсъзнанието, ми прошепна, че има голяма вероятност никога да не мога да й се наситя.

— Мамка му! — Диханието й свистеше през зъбите й, накъсано, неравно. Цялото й тяло се вкопчи в мен, в пениса ми. Краката й — на гърба ми, зъбите й — впити в рамото ми през сакото. Започнах да се движа бързо, тялото й се удряше в стената с ритъма, с който влизах все по-дълбоко в нея. Всеки момент някой можеше да се появи на стълбището и да ни хване, но, честно казано, в този миг не ми дремеше от никого и от нищо.

Трябваше задължително да я изкарам от системата си, да я махна от плътта си, от съзнанието си. Тя пусна рамото ми и впи зъби в брадичката ми, после захапа долната ми устна.

— Близо съм — простена и ме притисна с крак по-дълбоко в себе си. — Близо съм.

Много добре!

Зарових глава във врата й, за да заглуша нечовешките стенания, с които експлодирах най-неочаквано и за самия мен. И преди да успее да ме задържи още малко в себе си, аз се дръпнах назад и я пуснах. Краката й трепереха.

Тя ме гледаше с убийствен поглед. Над нас тегнеше тишина. Тежка и непоносима.

— Как можа? Не е истина! — каза тя, въздъхна и отпусна глава върху стената.

— Много благодаря. Беше фантастично — казах и започнах да си оправям панталона.

— Подъл задник, отвратително гадно копеле!

— Мисля, че вече го спомена — казах и вдигнах ципа си.

Когато я погледнах, тя бе оправила роклята си, но, бога ми, изглеждаше толкова красива. И част от мен отчаяно искаше да протегна ръка, да я сложа между краката й и да я накарам да свърши. Но другата, по-силна и упорита част от мен, се наслаждаваше на незадоволеното желание в очите й.

— Нека го кажем така — каквото почукало, такова се обадило — казах.

— Жалко, че дори едно чукане не можеш да докараш до края — отвърна спокойно тя. После тръгна по стълбите; изведнъж спря, обърна се към мен, погледна ме и каза: — Да, на противозачатъчни съм. Благодаря, че попита, задник такъв.

Гледах след нея, докато изчезна от погледа ми. Върнах се в офиса си, изръмжах недоволно и се строполих на стола. Прокарах пръсти през косата си, извадих скъсания чифт бикини от джоба си. Загледах се в бялата коприна, повъртях ги из ръцете си, после отворих шкафа на бюрото си и ги добавих към чифта от предишната нощ.