Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Красив негодник (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Beautiful Bastard, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 81гласа)

Информация

Корекция и форматиране
hrUssI(2014)

Издание:

Автор: Кристина Лорен

Заглавие: Красив негодник

Преводач: Гергана Дечева

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: Уо; „Егмонт България“ ЕАД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска (не е указано)

Печатница: „Инвестпрес“ АД, София

Излязла от печат: 15.03.2014

Редактор: Петя Дочева

Художник: Michal Nowosielski

Коректор: Надя Калъчева

ISBN: 978-954-27-1178-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1993

История

  1. —Добавяне

Шестнайсет

След като бавно се приземихме от небесата, останахме да лежим със слети едно в друго тела и говорихме. За деня, за срещата с Гилоти, за неговата вечеря, за срещата ми с колеги. Говорихме за счупеното бюро, за това, че са ми останали малко бикини и не бива да ги къса повече.

Говорихме за всичко друго, само не и за опустошеното ми сърце. А то нямаше сили нито да се съпротивлява, нито да продължи напред.

Прокарах пръсти по гърдите му и той застина. После ги хвана и ги приближи до устните си.

— Толкова е хубаво да се говори с теб!

Засмях се и махнах кичура от челото му.

— Та ние говорим всеки ден. Викаме, блъскаме врати и се цупим.

Той прокара пръсти по корема ми.

— Знаеш какво искам да кажа.

Знаех. Много добре разбирах какво искаше да каже. И ми се щеше това да продължи. Да стане моята малка… безкрайност.

— Искам да те питам нещо — рекох.

Той ме погледна въпросително, усмихна се, но изглеждаше притеснен.

— Какво искаш да знаеш?

— Честно ли? Добре, ще карам направо. Да започнем от дребните неща. Разкажи ми за Бенет, когото не познавам. Онзи Бенет, с многото жени.

— Да започнем от дребните неща, от най-малките истини! — отвърна той и избухна в смях. После се изкашля и започна: — Няколко в училище, няколко в колежа, няколко, след като завърших колежа и една доста дълга връзка във Франция.

— По-подробно — казах и заиграх с един кичур над челото му. Не исках да се чувства неловко, не исках да остане с впечатлението, че го притискам. Но за моя изненада, той отговори веднага и без колебание.

— Казваше се Силви, беше адвокат в малка фирма в Париж. Бяхме заедно три години и се разделихме няколко месеца преди да се върна.

— Затова ли се върна?

— Не — отвърна и се усмихна.

— Разби ли сърцето ти?

Избухна в смях.

— Не, Клоуи!

Защо му задавах тези въпроси? Какво исках да чуя — да или не. Знаех, че може да разбие сърцето на всяка жена. В онзи миг бях повече от сигурна, че ще разбие и моето. Той се наведе, целуна ме нежно, после засмука долната ми устна и прошепна:

— Не, просто в един момент всичко тръгна надолу, не вървеше. В моя любовен живот нямаше драматизъм, докато срещнах теб.

— Радвам се. Нещо като „вятър на промяната“ — засмях се. Той целуваше шията ми, усещах усмивката му, нежния му смях.

— И то какъв вятър!

Плъзна дългите си пръсти по бедрата, по корема и между краката ми.

— Твой ред е.

— За какво? За оргазъм ли? О, да, моля. С огромно удоволствие.

Той направи няколко мързеливи кръгчета около клитора ми и много бавно вкара пръст в мен. Познаваше тялото ми по-добре от самата мен. Кога ли стана това?

— Не. Твой ред е да ми разкажеш.

— Няма шанс да мисля за каквото и да е, когато правиш това с мен.

Глупав ход! С една извинителна целувка той извади пръста си и отново зачерта лениви кръгчета по корема ми. Нацупих се, но той настоя.

— Господи, колко много мъже, не знам откъде да започна!

— Клоуи!

— Добре де, двама в училище и един в колежа.

— Правила си секс само с трима мъже?

— Ей, Айнщайн! С четири! — казах и се отдръпнах да го погледна.

Лицето му грейна, усмихна се доволно.

— И аз съм най-добрият, нали? Бия всички със значителна преднина.

Не отговорих. Усмивката му посърна.

— Греша, нали?

— Не, не грешиш.

Беше толкова лесно да съм честна с него. И начинът, по който реагира. Сякаш се топях отвътре, усещах странна мека топлина. Наведох се и го целунах по брадичката, опитвах се да прикрия какво изпитвам, но не знам доколко успях.

— Добре е да го знам.

Целунах рамото му, обичах да вдишвам аромата му — на чисто, на мъжествено, караше ме да се чувствам щастлива. Зарових пръсти в косата му и притеглих лицето му, за да го целувам. Той обаче не реагираше, седеше неподвижен, не отговаряше на целувките ми. Какво, по дяволите, става?

Понечи да каже нещо, пое дълбоко въздух, замълча. С върховно усилие отделих устни от неговите и попитах:

— Какво има?

— Разбирам, че ме мислиш за мъжка курва, за мръсник, който чука наляво и надясно. Но това няма никакво значение за мен, мисли каквото искаш.

— Какво има значение за теб?

— Искам ти да ми кажеш, да го чуя от теб.

Погледнах го озадачена, не разбирах какво иска да му кажа. Започнах да връщам лентата минути назад, а очите му позеленяваха от… Гняв? О! Сетих се.

— О, да!

— О, да…какво, госпожице Милс?

Гореща вълна се разля по тялото ми. Гласът му беше различен. Остър, рязък, заповеднически. И адски секси.

— Да, ти си най-добрият. Биеш всички със значителна преднина.

— Това вече е друго.

— Засега.

Той се претърколи отгоре ми, хвана здраво китките ми и ги задържа над главата.

— Не ме дразни, моля те — каза.

— Да не те дразня? О, моля те… Та ние се дразним през цялото време. Ти ме… — Не ми стигна дъхът. Бе притиснал пениса си към бедрото ми. Исках го по-нагоре и вътре, да усетя тласъка му. И сякаш да ми докаже, че греша, той го хвана, плъзна го в мен и застина. Не искаше да мръдне. Гледаше ме в очите, долната му устна потрепери от напрежение. Можех да си представя какво му струва да се сдържа.

— Моля те, движи се — прошепнах.

— Това ли искаш?

— Да.

— И ако не го направя?

Захапах устната си и се опитах да го погледна сърдито. Той се усмихна и заяви:

— Ето, това е дразнене.

— Моля те — опитах се да се притисна към него и да го принудя да влезе в мен, но той се отдръпна.

— Клоуи, аз никога не дразня, аз те чукам, докато мозъкът ти изтръпне.

Засмях се, а той затвори очи — искаше да се пребори с инстинкта си да се движи в мен.

— Не че има много разум в красивата ти глава — каза и захапа врата ми. — Сега ми кажи колко е хубаво, когато съм в теб.

Нещо в гласа му ми подсказа, че не се шегува. Беше уязвим, несигурен, наистина имаше нужда да го чуе.

— Никой мъж не е успявал да ме накара да свърша, никога не съм изживявала оргазъм с мъж. Нито с уста, нито с пръсти, нито с… друго.

И преди бе спирал по средата, но винаги виждах колко му струва. Раменете му трепереха, дишаше накъсано, сякаш цялото му тяло щеше да гръмне. Но когато казах това, той просто… замръзна.

— Никой?

— Само ти. — Вдигнах глава, за да захапя шията му. — Бих казала, че това ти дава значителна преднина.

Той издиша тежко, прошепна името ми като дихание, изтегли се назад и после рязко напред. И назад, и напред. И пак. И разговорът свърши. Устните му намериха моите, после целуваше брадичката ми, очите, където свареше. Опитваше се да ме обхване цялата. Намерихме идеалния ритъм, усещах как оргазмът се надига в мен; забих токчетата си в гърба му, молех го да се движи по-бързо.

— Ще ми се да го бях чул по-рано — каза насечено.

— Защо? — успях да попитам, но това бе вик, защото тялото ми крещеше: „Още, по-бързо“. — Това май не променя факта, че се държиш като задник.

Той се освободи от краката ми и с едно движение ме обърна на колене.

— Не знам. Иска ми се да го бях научил по-рано. — И се зарови в мен. — Господи. Колко съм навътре!

Движенията му бяха грациозни, като бавен танц, като вълните на спокойно море, като пълзящ по стената слънчев лъч.

Пружините на матрака изскърцаха под нас, с всеки негов тласък ме избутваше нагоре към рамката на леглото.

— Почти… — Стисках чаршафите, мачках ги, умолявах го. — Почти съм… там съм… готова съм… по-силно.

Той синхронизираше следващото движение с предишното. Ясно съзнаваше, че бяхме стигнали дотам, където никой от нас не можеше да промени нищо.

— За бога, направи го! Искам да свършиш!

Лицето му, гласът му, ароматът му, допирът му, всичко това се събра в едно, изпълни съзнанието ми, разпъна нервните ми окончания и аз покорно изпълних молбата му. Той влезе рязко, силно, после спря, мускулите му се изопнаха, сякаш се опитваше да остане цял сред опустошителната сила на помитащия оргазъм. Накрая затихна и се отпусна върху мен.

Климатикът се включи и ни стресна. Той легна до мен и прокара ръка по потния ми гръб.

— Клоуи?

— Ммм?

— Искам повече. — Гласът му бе толкова натежал и плътен, сякаш бълнуваше.

Замръзнах, мислите ми бягаха хаотично.

— Какво каза?

Той с мъка отвори очи, погледна ме и каза:

— Искам да бъда с теб.

Подпрях се на лакът и го погледнах. Не можех да измъкна и сричка от объркания си мозък. Прав беше, като каза, че няма кой знае какво в главата ми!

— Толкова ми се спи. — Очите ми се затваряха. Прегърна ме с отмаляла ръка и ме притегли към себе си.

— Ела тук, бебчо — каза със сгушено във врата ми лице. — Но ако не искаш, трябва да ми кажеш. Бих се задоволил с всичко, което си склонна да ми дадеш. Моля те, позволи ми да остана поне до сутринта.

Тогава вече забравих за сън и за умора. Гледах го с ококорени очи, гледах тъмната стена и слушах как климатикът тихо работи. Бях ужасена, че това може да промени всичко и… още по-ужасена от вероятността да не осъзнава какво говори; може би думите му… нямаше да променят нищо.

— Добре — прошепнах и чух как вече дишаше спокойно. Заспа веднага.

 

 

Обърнах се по корем и грабнах някаква възглавница. Отчаяно търсех спокойствие, но някак не го намирах. Ароматът на тялото му ме разбуди, ала чаршафите бяха студени. Бях сама! Погледнах към банята и се ослушах — не се чуваше никакъв шум. Взирах се в мрака, но клепачите ми тежаха. Исках да го изчакам. Имах нужда от тялото му, допряно до моето, исках да усетя сигурност, да ме прегърне и да ми каже, че всичко това е истина и че нищо няма да се промени с утрото.

Но сънят тегнеше над мен и явно съм заспала. По някое време пак се събудих. Нямаше го. Скочих и погледнах часовника — 5:14.

Какво става? Започнах да опипвам в тъмното, наметнах първата дреха, която ми попадна, и тръгнах към банята.

— Бенет? — Никакъв отговор. Почуках колебливо. — Бенет? — Чух как изпъшка и се размърда.

— Лягай. — Гласът му бе дрезгав, ехото се удари в стените на банята.

— Бенет, добре ли си?

— Не съм добре. Ще се оправя. Лягай да спиш.

— Кажи ми как да ти помогна.

— Добре съм, лягай.

— Но…

— Клоуи! — изръмжа той, очевидно раздразнен.

Въртях се из стаята, не знаех какво да правя и се опитвах да се преборя с безпокойството. Как така? Нима бе възможно мъж като него да се разболее? През последните девет месеца го бях виждала с хрема и нищо повече. Явно не искаше да се мотая около банята, но в никакъв случай не можех да легна, камо ли да заспя.

Върнах се в спалнята, опънах чаршафите, оправих одеялото и отидох в хола. Взех бутилка минерална вода от минибара и седнах на дивана. Ако беше болен… много болен, нямаше да може да отиде на срещата с Гилоти… А това беше след няколко часа. Пуснах телевизора и започнах да превключвам каналите. Новини, кофти филми, тъпи комедии. Върнах се на дивана, свих се и зачаках. Намерих един канал, където даваха „Светът на Уейн“. Към средата на филма чух водата в банята да тече. Седнах и се ослушах. През последния час не се бе чул нито звук. Вратата на банята се отвори, грабнах шише минерална вода и хукнах към него.

— По-добре ли си? — попитах.

— Да. Мисля, че трябва да легна. Трябва да спя — отвърна и се запрепъва към леглото. Отпусна се и зарови лице във възглавницата.

— Какво… има? — попитах и сложих шишето с вода на нощното му шкафче.

— Стомахът ми. Мисля, че е от сушито.

Очите му бяха затворени, но дори в тъмното можех да видя, че изглежда адски зле. Той обърна глава встрани, сякаш да избегне въпросите ми. Погалих косата му. Беше мокра, лицето — бледо, но макар да изпитваше болка, облегна лице в дланта ми.

— Защо не ме събуди? — попитах и махнах мокрите кичури от челото му.

— Защото не исках да гледаш как повръщам — каза почти сърдито.

Погледнах го изумена и му предложих вода.

— Щях да ти помогна. Не е нужно чак толкова да се правиш на мъжкар.

— Не е нужно да се правиш чак толкова на загрижена жена. Какво можеше да направиш? Хранителното натравяне е самотно изживяване.

— Какво да кажа на Гилоти?

Той изръмжа с досада, потърка лице с длани.

— Мамка му! Колко е часът?

Погледнах часовника.

— Минава седем.

— В колко е срещата?

— В осем.

Той се надигна. Не беше трудно да го бутна обратно в леглото.

— Няма начин да отидеш! Да не си полудял? Кога повърна за последен път?

— Преди няколко минути — изстена той.

— Значи не става! Ще му се обадя да насроча срещата за друго време.

Обърнах се да си търся чантата, където беше телефонът ми, но той ме хвана за ръката.

— Клоуи, ти го направи.

— Какво да направя — погледнах го озадачена.

Не отговори.

— Да ида на срещата ли?

Кимна.

— Без теб?

Пак кимна.

— Пращаш ме на среща сама?

— Госпожице Милс, не може да се каже, че сте схватлива.

— Майната ти — засмях се и го бутнах леко. — Няма да ходя без теб.

— Защо не? Сигурен съм, че познаваш случая толкова добре, колкото и аз. Освен това, ако му насрочим втора среща, ще се разходи до Чикаго след няколко дни и ще ни изпрати безумна сметка да му покрием разходите. Моля те, Клоуи.

Гледах го и чаках да се усмихне, да ми каже, че се шегува, но той замълча. Всъщност беше прав — много добре знаех за какво става дума, всички подробности ми бяха известни. Можех да се справя.

— Добре — казах и се усмихнах с надежда, че може и да се измъкнем от положението. — Става.

Изведнъж заговори авторитетно, дори грубо. За няколко дни бях отвикнала от този тон.

— Кажете ми плана, Милс.

— Трябва да се уверя, че е наясно със сроковете и условията на договора и че е съгласен да се заеме. Ще си отварям очите за нереални обещания. Знам, че обича да се изхвърля. — Бенет кимна, усмихна се и аз продължих. — Ще му кажа кога е началната дата на проекта и петте основни изисквания.

Той пак кимна и се усмихна, а аз изброих петте изисквания на пръсти.

— Ще се справиш.

— Знам — отвърнах и го целунах по челото.

 

 

Два часа по-късно, ако някой ме бе попитал дали мога да летя, без да се замислям, бих му отговорила, че това е най-лесното нещо на света.

Срещата мина много добре. Господин Гилоти бе доста озадачен и напрегнат, когато вместо Бенет видя стажантката му. После обаче се отпусна, особено като разбра защо шефът ми не се бе появил на срещата. По-късно бе много впечатлен от систематизираната информация, която му предоставих. Даже ми предложи работа „след като приключите при господин Райън, разбира се“. Но аз не казах нищо. Не бях сигурна дали искам изобщо да „приключвам“ с него.

Докато се прибирах от срещата, реших да се обадя на Сюзън и да я питам какво обича Бенет да яде и пие, когато е болен. Както предполагах, за последен път бе имала възможност да го поглези с пилешка супа още като е носел памперси. Зарадва се да ме чуе, а аз трябваше да преглътна вината, когато ме попита как се държи с мен. Уверих я, че всичко е наред, че има леко стомашно неразположение и й обещах да го накарам да й се обади.

Отидох в хотелската стая, оставих продуктите в кухнята и махнах сакото си.

Влязох в спалнята само по бикини, но той не беше там. Вратата на банята бе отворена, но и там го нямаше. Май камериерката бе минала да чисти. Имаше нови чаршафи, бяха събрали и купищата дрехи от пода. Вратата на балкона бе отворена, влизаше хладен въздух. Намерих го там, седнал на стола, подпрял глава на дланите си. Очевидно бе взел душ. Беше облякъл джинси и тениска с къси ръкави. Разтопих се само като погледнах тялото му.

— Здрасти — казах.

Погледна ме. Плъзнах поглед по всяка част на тялото му.

— Боже! Надявам се, не си отишла така на срещата.

— Точно така отидох, но в последния момент реших да метна сако отгоре и да си сложа пола.

— Много мъдро решение! — каза, хвана ме през кръста, притегли ме към себе си и опря лице в корема ми. — Липсваше ми.

Сърцето ми подскочи. Какво правехме? Какво ставаше с нас? Истина ли беше, или само си играехме на влюбени? А когато играта свърши… какво? Щеше ли всичко да бъде както преди. Не бях сигурна, че мога да се върна към рутината след всичко, което се случи, а и не виждах повече от два часа в бъдещето.

Попитай го, Клоуи!

Той вдигна глава, очите му ме изгаряха. И аз като една истинска пъзла… попитах:

— По-добре ли си?

Не очакваше да чуе това.

— Много по-добре. Как мина?

Макар че бях все още превъзбудена от срещата и че умирах от желание да му разкажа всичко, изведнъж почувствах студ. Не исках да ме пуска от прегръдката си, не исках да ме оставя… празна. Исках да натисна копчето и да върна момента, когато ми каза, че съм му липсвала, да му призная, че и той ми е липсвал, да го бях целунала и после да му разкажа за срещата.

Ала бе късно за съжаления. Постъпих страхливо и грубо, не направих нито едно от тези неща, а сега седях и му обяснявах всеки детайл от разговора с Гилоти. Как в началото е бил разочарован, като ме е видял, но после се е съсредоточил върху проекта. Явно бях изпаднала в подробности, защото към края на… изложението ми, той се смееше.

— Ти си безценна.

— Мисля, че мина чудесно — казах и се приближих до него. Моля те, прегърни ме пак! Но той не го направи. Облегна се и се усмихна сковано — с онази неискрена усмивка, усмивката на Красивия Негодник.

— Не се изненадвам. Ти си страхотна.

Не бях свикнала да получавам комплименти от него. Да, можеше да забележи подобрения ми краснопис, да отбележи страхотната свирка и толкова. Бях изненадана колко голямо значение имаше мнението му за мен. Дали винаги е съзирал тези неща? Дали изобщо ме е ценил? Щеше ли да се държи по-добре с мен, ако станехме… двойка, а не само секс другарчета? Не бях обаче сигурна, че искам да ме третира по различен начин, да съчетава чувства и работа. Май предпочитах Красивия Негодник за шеф. И може би дори за сексуален партньор.

В мига, в който тази мисъл ми хрумна, се сетих за начина, по който общувахме преди. Стори ми се твърде странно и някак потънало в забрава. Сякаш миналото бе чифт обувки, които ми бяха омалели. Стоях пред него, разкъсана между желанието да се държи гадно с мен и да ме върне в реалността, или да ме прегърне и никога да не ме пусне.

Клоуи, за кой път ти се казва! Това е сто и първата причина да не чукаш шефа си! Ето защо хората не правят такива неща. Превръщаш в пълна каша една връзка с установени правила, в хаос, където не се знае къде е началото, къде е краят, и дори средата е мъглява.

— Изглеждаш много изморен — казах, прокарах пръсти през косата му и обгърнах врата му.

— Изцеден съм. Добре че не отидох. Повръщах, след като излезе.

— Благодаря, че сподели — засмях се и обхванах лицето му. — Донесох ти ледени близалки, лимонада с джинджифил, курабийки с джинджифил, солени бисквитки. С кое искаш да започнеш?

Той ме изгледа стъписан, замисли се и каза:

— Обадила си се на майка ми…

 

 

Следобед слязох за два часа на конференцията. Исках да го оставя да поспи. Опита се да стане, да се приготви, искаше да докаже на себе си, че нищо му няма, но само при вида на храната лицето му пребледняваше. При това десетки хора щяха да го спират, да искат да говорят с него, да се здрависват. Така или иначе, дори и да беше здрав, нямаше да види онова, което си струваше.

Когато се върнах в стаята, той се бе излегнал на дивана в поза, която нямаше нищо общо с Красивия Негодник. Гол до кръста, с ръка в боксерките. Имаше нещо толкова простичко и човешко в начина, по който лежеше и гледаше телевизия. Почувствах се по-добре. В крайна сметка този мъж бе като всеки друг обикновен човек, който живее своя обикновен живот, без да е нужно да върти Луната около Земята.

С това ново прозрение, че Бенет си е просто Бенет, започнах да се надявам, че може да бъде и моят Бенет. В този момент исках само това, исках го повече от всичко друго на света.

Някаква жена с блестяща коса се усмихваше и обясняваше нещо от екрана. Строполих се уморено до него и попитах:

— Какво гледаме?

— Реклама за шампоан — каза и измъкна ръка от боксерките си. Засмях се и тъкмо щях да го питам няма ли с какво друго да си играе, когато той хвана ръката ми и започна да масажира пръстите ми.

— Ще дават „Продавачи“. Даже започна вече.

— Това ми е един от любимите филми — казах.

— Знам. Първия ден разиграваше сцена от него. Не знаеше, че съм зад теб.

— Всъщност тогава цитирах епизод от втората част — поясних и го погледнах изненадана. — Чакай малко! Как така помниш това?

— Разбира се, че помня. Звучеше като гей и приличаше на фотомодел. Такова нещо не може да се забрави.

— Бих дала всичко на света да разбера какво си помислил тогава.

— Мислех си: Много яка стажантка за чукане. По окопите, всички по окопите. Повтарям, заеми позиция!

Засмях се и облегнах глава на рамото му.

— Господи, онзи ден беше пълна катастрофа — казах. Но той не отговори, а продължи да масажира дланта ми. Мислех, че ако сега поиска орален секс и да прави същото с език между краката ми, ще му откажа, защото и така беше хубаво.

Това е пълна лъжа. Никога не бих отказала да видя тази уста между краката си. За нищо на света!

— Как искаш да бъде, Клоуи? — попита изневиделица.

— Кое?

— Когато се върнем в Чикаго.

Гледах го с празен поглед, усещах как вените ми пулсират, сякаш сърцето ми изтласкваше литри кръв повече.

— Говоря за нас — отвърна. Бе привидно спокоен, но знаех, че не е. — Ти и аз, Клоуи и Бенет. Обикновен мъж и умна жена с пристъпи на ярост. Знам, че не е лесно да решиш…

— Със сигурност знам, че не искам непрекъснато да се караме — отвърнах и го плеснах закачливо по рамото. — Макар че понякога и това не е толкова лошо.

Бенет се засмя, но смехът му не бе на щастлив човек.

— Но тогава ще ни остава много време. Къде искаш да бъдеш тогава?

Искам да сме заедно, да бъда твоята приятелка, да видя дома ти, да оставам там понякога. Но когато понечих да му отговоря, думите се изпариха.

— Може би трябва да помислим доколко е възможно да бъдем нещо… друго.

Той пусна ръката ми и потърка лицето си с длани. Филмът започна и двамата замълчахме. Това бе може би най-неловкото мълчание, най-голямата бездна между нас, откакто го познавах. След малко той взе ръката ми и я целуна.

— Добре, бебчо, мисля, че съм съгласен да не се караме непрекъснато — каза.

Гледах пръстите му, вплетени в моите. Минаваха минути, а аз се опитвах да кажа нещо.

— Съжалявам — продумах. — Това е съвсем ново за мен.

— И за мен е ново — припомни ми той.

Замълчахме отново и продължихме да гледаме филма. В един момент се оказах върху него. Скришом погледнах часовника на стената и бързо пресметнах колко часа ни остават. Четиринайсет.

Само четиринайсет часа в една божествена реалност, където можех да го имам, когато пожелая, и не се налагаше да се крием. Не беше нужно гневът да е любовната ни игра.

— Кой е любимият ти филм? — попита той, обърна ме по гръб и легна върху мен. Кожата му бе гореща; исках да съблека блузата си, но не исках да се отделяме и за секунда.

— Обичам комедии. Като „Продавачи“… такива неща, но мисля, че най-любимият ми филм е „Задният прозорец“.

— Заради Джими Стюарт или заради Грейс Кели? — попита и ме целуна по врата.

— Заради двамата, но може би по-скоро заради Грейс.

— Ясно. Доста си приличате — добави и нежно прибра кичур от опашката ми. — Чувал съм, че и тя имала мръсна уста.

— Но ти харесваш мръсната ми уста.

— Така е. Но я харесвам повече, когато е пълна и не говори — каза и се засмя многозначително.

— Ако можеше понякога да мълчиш, цена нямаше да имаш.

— Щях да съм просто мълчалив унищожител на бикини — по-страшно от ядосан шеф, който понякога ти къса бикините.

Изкикотих се, а той мушна пръсти между ребрата ми и започна да ме гъделичка.

— Знам, че обичаш да късам бикините ти.

— Бенет, какво всъщност ги правиш? — попитах, уж нехайно.

— Пазя ги на тайно място — каза и ме погледна с потъмнели очи.

— Може ли да го видя?

— Не.

— Защо? — попитах сърдито.

— Защото ще ми ги вземеш.

— За какво са ми? Та те са съсипани!

Той се усмихна, но не отговори.

— Защо все пак го правиш?

Погледна ме, явно обмисляше какво да каже. Подпря се на лакът и приближи лице до моето.

— Защото и на теб ти харесва — отвърна и ме поведе към спалнята.