Кристина Лорен
Красив негодник (14)

Четиринайсет

Съзнанието ми започна да се пробужда, но се опитах да задържа съня. Така не ми се искаше да се събуждам! Беше ми топло, удобно, спокойно. Наместих се в ароматното меко одеяло. И странно — и то се намести до мен. Нещо топло се притискаше в тялото ми. Отворих очи и видях познатото до болка гнездо от коса. На няколко сантиметра от мен.

Реалността се удари в размътеното ми съзнание и се разби на хиляди спомени от изминалата нощ. Не сънувах. Истина е било!

Вдигнах леко глава да огледам красивия мъж, притиснал тяло до моето, и сърцето ми подскочи. Главата му бе на гърдите ми, устните му — леко отделени, дъхът му гъделичкаше меката ми кожа. Краката ни бяха сплетени, бе обвил ръце в нежна, но здрава прегръдка.

Не си тръгна!

Той не само остана, беше се залепил за мен. И в мига, в който осъзнах това, дъхът ми спря. Опитах се да дишам и да не изпадам в паника. Усещах всяка точка, в която телата ни се допираха, като малки пожари. Сърцето му биеше до гърдите ми силно и ритмично, бе притиснал пениса си към бедрото ми. Изгарях от желание да заровя пръсти в косата му. Беше прекалено, не можех да понеса толкова невероятни усещания. Той бе прекалено много за мен.

Нещо се бе променило и не знаех дали имам сили да се справя с нещата такива, каквито бяха сега. Не осъзнавах каква по-точно бе промяната, но я имаше. Във всяко наше движение, във всяка наша целувка, дори в съня си бяхме заедно.

Никой досега не бе успял да ме накара да се чувствам така. Никой от предишните ми гаджета не бе дори на светлинни години от него, защото с Бенет се чувствах като повлечена от подводно течение и каквото и да правех, не бях в състояние да променя посоката на движение. Затворих очи и се опитах да преодолея надигащия се страх.

Не съжалявах за случилото се. Както винаги, беше страхотно, най-върховният секс, най-силното изживяване в живота ми. Просто имах нужда от няколко минути да се съвзема, преди да се изправя лице в лице с него.

Сложих едната си ръка върху косата му, а другата върху гърба и успях да се изскубна от прегръдката му. Той се размърда. Застинах от ужас. Притиснах се до него и тихичко се молех да заспи. Той прошепна името ми и после дишането му се успокои. Тогава се измъкнах изпод него.

Гледах го как спи и страхът започна бавно да се топи. Изглеждаше божествено, дори в съня си. Сега чертите му бяха спокойни, отпуснати, изражението му — наивно и някак детинско, толкова различно от това, с което се разхождаше из офиса и… най-вече около мен. Един кичур бе паднал върху челото му, пресегнах се да го прибера. Дълги мигли, перфектни скули, сочни устни, набола брада.

Тръгнах към банята, но улових отражението си в огледалото. Току-що изчукана! Точно така изглеждах. Наведох се напред и видях леки червеникави петънца по врата, раменете и корема, следа от ухапване под едната ми гърда, смучка на другото ми рамо, червени петна от ожулване по вътрешната част на бедрата. Зърната ми се втвърдиха само при спомена за главата му между краката ми, за допира на небръснатото му лице.

Косата ми бе в безпорядък. Спомних си как пръстите му се оплитаха в нея, как ме вдигна към устните си, как ме плъзна по пениса си…

Стига, с това не си помагаш!

— Будна и вече в паника? — чух натежалия му от сън глас.

Обърнах се и отново огледах голото му тяло, миг преди да придърпа завивките и да го скрие. Не, никога нямаше да се отърва от този копнеж — да гледам, да чувствам мускулестите му гърди, силните му ръце, най-добре оформения пенис на света. Но когато погледът ми се плъзна по лицето му, видях сънливата му усмивка и се намръщих.

— Хванах те да ме гледаш — каза сънливо и потърка брадата си.

Не бях сигурна дали да се усмихна, или да се направя на обидена, не знаех какво се прави в такива сутрини. Загубих ориентация. И когато го видях така уязвим, не знаех как да започна деня, а все някак трябваше да се започне.

Така и не бяхме дръпнали пердетата предишната нощ. Кой да мисли за дреболии? Слънчевата светлина се изсипваше във формата на триъгълник върху бялото спално бельо.

Изглеждаше толкова различен. Моят шеф, пълен гадняр и задник, но някак… друг. Като започнем с това, че лежеше в леглото ми, и продължим с изражението му, което ме приканваше към рунд… четвърти или пети. Спрях да ги броя през нощта.

Едва когато погледът му гладно мина по тялото ми, се сетих, че съм чисто гола. Почудих се дали кожата ми няма да се запали под изпепеляващия му поглед. Дали ако ме докоснеше, щях да усетя това, което изпитах последния път преди… няколко часа? Дали се бях наситила? Хм… не.

Опитах се да прикрия желанието си, но продължих мислено да обхождам всеки милиметър от кожата му. Наведох се да вдигна избутания на пода чаршаф. Беше захвърлен под климатика, студен, но почти сух. Когато го приближих до лицето си, усетих влудяващия аромат на тялото му, погледнах го и видях свъсения му като облачно небе поглед. Езикът му се плъзна по сухите устни.

— Ела тук — каза тихо с дрезгав глас.

Тръгнах към леглото с намерение да седна до него, но той ме хвана и ме сложи да седна върху него.

— Кажи ми за какво си мислиш.

Как е възможно да сложиш хиляди мисли в едно изречение? Тоя мъж бе напълно откачил.

Отворих уста да отговоря, но най-неочаквано за мен първото нещо, което съзнанието ми вербализира, беше:

— Каза, че не си бил с никоя, откакто ние… знаеш. — Вперих поглед във врата му, за да не се налага да го гледам в очите. — Така ли е наистина?

Чак тогава го погледнах. Той кимна и спусна ръце към бедрата, а после към кръста ми.

— Защо? — попитах.

Той затвори очи, поклати глава, сякаш се чудеше що за въпрос е това.

— Защото не съм искал никоя друга.

Не бях сигурна как да разбирам това. Дали искаше да каже, че не е срещнал някоя, с която иска да бъде. Или може би се надяваше да срещне такава? Или?

— Моногамен ли си… когато правиш секс с някоя?

Той сви рамене.

— Това ли е общоприетото очакване? — попита и целуна ключицата ми, после докосна с устни шията. Пресегнах се зад него и взех шишето с минерална вода от нощното шкафче. Отпих и му предложих.

— Жаден ли си?

Той изпи останалото количество на няколко глътки.

— Бях жаден, но сега усещам глад.

— Нищо чудно, не сме яли от… — Спрях, по широката му усмивка разбрах за какъв глад става дума. Вместо да се намръщя, каквото бе намерението ми, аз затворих очи и гладно посрещнах целувката му. Беше толкова сладка и нежна.

— Моногамията ли е общоприетото очакване? — попитах.

— След снощи, мисля, че ти трябва да ми кажеш.

Не знаех какво да кажа. Не бях сигурна, че искам да бъда с него. Каква исках да бъда? Моногамна в такава връзка, ако беше връзка? Как и какво щеше да се промени? Зави ми се свят. Дали щяхме да си казваме „Добро утро“, и то наистина да си го пожелаваме, или да го правим от добро възпитание? Дали можехме да бъдем дружелюбни един към друг? Как щеше да ме критикува на работа?

Той разпери пръсти над дупето ми, притегли ме към себе си и ме изкара от блатото на обърканите ми мисли.

— Никога не махай този чаршаф. Пред никого! — каза, а аз отметнах глава, за да целуне шията ми.

— Добре. Ще сляза по чаршаф на презентацията.

Смехът му бе искрен, закачлив.

— Бъди сигурна, че няма да ти позволя да облечеш нищо друго.

— Колко е часът? — попитах и се опитах да видя часовника зад него.

— Изобщо не ме интересува — каза и плъзна пръсти върху чаршафа към гърдите ми. Но докато се опитвах да се изместя встрани, издърпах и чаршафа, с който се бе покрил, и точно над бедрото му… Какво, по дяволите, е това? Татуировка?

— Какво е… това? — едва успях да кажа. Избутах го леко назад и го погледнах в очите. После пак се загледах в индиговото петно. Точно под таза. Думи. На… френски може би. Как, по дяволите, не съм го видяла досега? Започнах да си припомням всички наши срещи. Естествено! Или е трябвало да бързаме като луди, или е било тъмно, или сме били полусъблечени.

— Това е татуировка — каза замислено, погледна към нея и прокара пръсти по пъпа ми.

— Знам, че е татуировка. Попитах какво пише.

Господин Сериозен Бизнесмен имаше татуировка! Още една разрушена представа за човека, когото само си въобразявах, че познавам.

— Пише: Je ne regrette rien.

Очите ми се стрелнаха към неговите, тялото ми пламна. Гласът му се топеше в мекия френски акцент.

— Какво каза?

— Je ne regrette rien^[1] — засмя се той. Произнасяше думите ясно и отчетливо, натъртваше на всяко ударение. Това бе най-възбуждащото нещо, което някога бях чувала. А като се добави татуировката, голото му тяло под мен… щях буквално да излетя в небесата.

— Това не е ли песен?

— Да, песен е — каза и се засмя тихичко. — Може би си мислиш, че съжалявам за оная нощ в Париж; бях се напил като прасе, на хиляди километри от дома, без приятел, съвсем сам в огромен град, когато реших да си направя татуировка. Но не, не съжалявам за нищо.

— Кажи го пак — прошепнах.

Той се наведе към мен, усещах горещия му дъх в ухото си. Прошепна:

— Je ne regrette rien. Разбираш ли?

— Да. Кажи нещо друго.

Гърдите ми се повдигаха тежко, зърната ми опираха и галеха голите му гърди. Той се приведе по-близо и каза: „Je suis toi“^[2]. Гласът му бе напрегнат, дрезгав, нетърпелив; и за да спася и двама ни от нечовешкото очакване, вдигнах таза си нагоре и потънах в него. Той повтаряше една-единствена сричка, пак и пак. Не ме хвана рязко за бедрата, както очаквах, а стисна чаршафа в юмруци.

Всичко между нас бе толкова естествено, лесно, а това засили тревожното ми чувство, което макар и на втори план, не ме напускаше.

Ала вместо да мисля за това, се концентрирах върху жадната му уста, която смучеше зърната ми през чаршафа. Изгубих се някъде между трескавите му длани, настоятелните пръсти, в усещането за близостта му; бедрата му бяха под моите, надигаха се да посрещнат всяко мое движение.

Изведнъж се изправи рязко, разпери длани върху гърдите ми и застина.

— Сърцето ти ще се пръсне. Кажи ми колко ти е хубаво, кажи ми! — Погледнах го. Усмихваше се съблазнително. Дали си мислеше, че е нужно да ми напомня какви бяхме преди ден и половина? Какво беше тогава и какво сега?

— Пак започваш да говориш повече от нужното. Спри.

— Ти обичаш да ти говоря мръснишки, особено при усещането между краката ти — усмихна се той.

— И как създадох това впечатление? Оргазмите ми? Молбите ми? Или си направил задълбочен анализ по въпроса?

Той издърпа крака ми на рамото си и започна да целува вътрешната част на глезена ми.

— Винаги ли си бил такъв? — попитах и се опитах да го накарам да се движи в мен.

Мразех, когато застиваше така, защото ме дразнеше до побъркване и болеше. — Изпитвам истинско съчувствие към жените, чието его и наранено достойнство е било захвърлено като ненужна опаковка в някоя кофа за боклук.

Бенет поклати глава, надигна се и се опря на длани. Започна да се движи. Ханшът му се повдигна нагоре и той потъна дълбоко в мен, докосна онази божествено сладка точка. И после пак.

— Погледни ме — прошепна.

Капки пот бяха избили по челото му, устните му бяха разтворени, гледаше унесено устата ми. Мускулите на раменете му бяха обтегнати, цялото му тяло грееше, обляно в пот. Погледнах надолу и гледах как влиза и излиза от мен. Не знам какво казах, когато изведнъж излезе от мен и ме остави, а аз с бясна скорост се плъзнах по него.

— Ти и само ти, никоя друга, ти ме караш да се чувствам така. Начинът, по който тялото ти реагира, когато съм с теб, това ме кара да се чувствам… като бог. Не го ли виждаш, не го ли разбираш?

Не отговорих, а и той едва ли очакваше отговор.

— Май някой те е хапал тук — каза и прокара палец по червеното петно под гърдата ми. — Хареса ли ти, когато онзи звяр те хапеше така?

— Да — преглътнах едва и се спуснах надолу.

— Лошо момиче!

Прокарах ръце от раменете по гърдите му, надолу по ханша, докоснах с палец татуировката му.

— И това ми харесва.

Започна да се движи много бързо, движенията му изгубиха ритъм, опитваше се да спре, после забързваше.

— По дяволите, Клоуи… Не мога… не знам… няма да издържа дълго.

Желанието ме събори в мига, в който чух отчаянието в гласа му, пълната загуба на контрол, пълния му разпад. Затворих очи и се отдадох на сладкото чувство. Бях близо, толкова близо. На ръба.

Сложих ръката си между нас и докоснах клитора си. Започнах да движа пръст по него. Той погледна надолу, изруга, дишаше на пресекулки, въздухът свистеше между зъбите му.

— Не спирай да го правиш, докосвай се, искам да те гледам. Мамка му, искам да те гледам.

Думите му ме изстреляха. Впих нокти в гърба му, той извика и застина, тялото му се изопна; свърши секунда след мен.

Треперех от разтърсващия оргазъм, от пълно изтощение. Дори и след това все още потръпвах. Бях се вкопчила в него с всичка сила, за да не припадна. После той целуна рамото, шията, устните ми. Очите ни се срещнаха за миг.

— Господи, момиче! — каза тежко, засмя се и се изтърколи настрани. — Ще ме убиеш!

Легнахме, всеки на възглавницата си, но обърнати един към друг. Очите ни се срещнаха. Не исках и не можех да погледна встрани. Загубих всяка надежда, че може би… „след този път няма да е толкова хубаво“ и че с повече секс щяхме да утолим глада си и да се отървем един от друг. Тази нощ без кавги доведе само до едно: две минути разделени и вече исках да се доближа до него, да го притегля към себе си, да прокарам пръсти по наболата му брада. И докато го гледах, разбрах, че когато един ден това свърши, ще боли. Зверски ще боли.

Страхът залази по тялото ми и ме стисна за гушата, всичко от което се бях страхувала преди час, се върна. И тази тягостна тишина между нас още повече усложняваше нещата. Седнах и придърпах чаршафите до брадичката си.

— Мамка му!

Той хвана ръката ми.

— Клоуи… не мога…

— Мисля, че трябва да се подготвим за презентацията — прекъснах го, преди да чуя края на изречението. Усещах, че това ще е началото. Щеше да разбива сърцето ми по хиляди различни начини, както си иска, както му хрумне. — Започва след двайсет минути.

Той изглеждаше ужасно объркан и след малко каза:

— Нямам никакви сухи дрехи тук. Не знам дори къде ми е стаята.

Спомних си колко бързо стана всичко снощи и се опитах да не се изчервявам.

— Добре, ще отида да ти взема дрехи.

Взех бърз душ, увих се в голяма кърпа, след което се сетих, че навън има хавлии, но кой да помисли за такава дреболия! Поех дълбоко въздух и излязох от банята.

Той седеше на леглото някак замислен. Погледна ме.

— Имам нужда от… — казах и посочих куфара си. Той кимна, но не направи никакъв опит да каже нещо. Обикновено не се срамувах от тялото си, но сега, застанала в средата на стаята, само по една кърпа, усещайки погледа му върху себе си, ме обзе… срам. Грабнах няколко неща от куфара и хукнах обратно към банята. Облякох се за секунди. Никога не бях предполагала, че мога да се обличам като войник. Реших да си вържа косата и да се дооправя после. Взех ключовете от плота в банята, където ги бяхме захвърлили предишната вечер, и се върнах в спалнята.

Не бе помръднал. Седеше на ръба на леглото с лакти, опрени на коленете си, отпуснал глава в дланите си. Изглеждаше изгубен в собствените си мисли. Какво ли си мислеше? Цяла сутрин се тресях от нерви, мислите ми тичаха от една крайност към друга, а той изглеждаше толкова спокоен. Толкова уверен! Но в какво бе толкова сигурен, какво му даваше тази увереност? Какво бе решил?

— Имаш ли някакви предпочитания? Какво искаш да ти донеса?

Когато вдигна глава, изглеждаше изненадан, сякаш бе забравил, че трябва да се облича. Сякаш изобщо не бе мислил по въпроса.

— Ами… нали имам някакви срещи следобед? — Кимнах. — Каквото и да е, избери нещо.

За няколко секунди намерих стаята му, защото се оказа до моята. Супер! И как щях да спя после с мисълта, че ни дели само една стена?

Куфарите му бяха прилежно подредени до вратата. Спрях и се поколебах. Как така ще ровя из багажа му? После обаче вдигнах големия куфар, сложих го на леглото и го отворих. Ароматът му ме удари като ток. Усетих непоносима болка. Нима може желанието да боли?

Започнах да разглеждам прилежно подредените му дрехи. Беше толкова подреден. Запитах се как ли изглежда домът му. Никога не се бях замисляла, не че не ми е минавало през ума, но сега се питах дали някога ще имам възможността да видя неговото „у дома“, леглото му. И странното е, че исках, а не бях сигурна дали някога ще ме покани.

После се сетих за какво бях дошла и продължих да ровя из дрехите му, докато намерих черен костюм на „Хелмут“, взех бяла официална риза, боксерки и чорапи. Прибрах обратно всичко в куфара, събрах дрехите си и тръгнах към моята стая.

Не успях да спра напушилия ме нервен смях, защото положението бе наистина абсурдно. Когато обаче отворих вратата, замръзнах на място.

Той стоеше пред отворения прозорец, слънчевата светлина струеше върху изваяното му тяло, около таза му висеше небрежно преметната кърпа, едва покриваше татуировката му.

— Хареса ли си нещо? — каза и се обърна бавно към мен. Неохотно откъснах поглед от тялото му и го погледнах в очите.

— Аз… — Погледнах отново ханша му, сякаш някой бе монтирал там магнит за очите ми.

— Попитах дали си хареса нещо? — рече и тръгна към мен.

— Чух те — казах ядно. — Не, не съм си харесала нищо, просто се бях замислила.

— За? — попита настоятелно, протегна ръка и прибра един мокър кичур зад ухото ми.

Едно-единствено движение, един малък жест и стомахът ми се сви на топка.

— Мислех си, че имаме програма и закъсняваме.

Той направи още една крачка към мен.

— Защо ли не ти вярвам?

— Защото си егоцентрик — казах и го погледнах в очите. Той вдигна въпросително вежди, задържа погледа си върху мен и бавно пое дрехите от ръцете ми. Постави ги на леглото и преди да се обърна, махна хавлията от кръста си и я метна настрани. Господи, ако има по-красив мъжки екземпляр на този свят, бих платила добри пари да го видя и да се уверя, че наистина съществува. Взе боксерките си и преди да ги обуе, се обърна и каза:

— Нали току-що ме уведоми, че закъсняваме и че имаме програма? Освен ако не си си харесала нещо от изложеното тук?

Кучи син!

Присвих очи и се обърнах, мушнах се в банята и се залових да си оправя грима и косата. Докато си сушах косата, не можех да се отърва от притеснителното чувство, че с тази постановка искаше да каже много повече от „погледни красивото ми изкусително тяло“. Защо ли се опитвах да анализирам неговите чувства, след като доникъде не бях стигнала с анализа на моите. Дали се притеснявах, че ще си тръгне? Или че няма да си тръгне?

Когато се върнах в спалнята, той бе готов и гледаше през огромния прозорец. Обърна се, приближи се до мен, сложи длани около лицето ми и каза:

— Искам да ме чуеш добре.

— Да? — преглътнах.

— Не искам да изляза от тази врата и да загубя онова, което намерихме тук тази нощ.

Колко простички думи. И как успя да ме смаже с едно изречение. Не беше декларация, не ми обещаваше нищо, но каза точно това, което исках да чуя. Може би и двамата не знаехме какво се случва между нас, но със сигурност не искахме да го загубим и да го оставим недовършено.

Поех въздух, сложих длани на гърдите му и с треперещ глас казах:

— И аз не искам това да се случи. Но не искам кариерата ти да бъде за сметка на моята.

— И с това съм съгласен.

Успях само да кимна, думите ми потънаха в обърканите ми мисли.

— Добре тогава — каза той. — Да вървим.