Том Шарп
Уилт (6)

6.

Сали лежеше гола на палубата на моторния катер с щръкнали към небето стегнати гърди и разтворени крака. До нея Ева бе легнала по корем и гледаше надолу към реката.

— Господи, колко божествено — измърка Сали. — О, как дълбоко усещам природата!

— Ти и други работи усещаш дълбоко — каза Гаскел, насочвайки разсеяно катера към един шлюз. Беше си сложил капитанска фуражка и слънчеви очила.

— Бъди по-оригинален, сладурче — отвърна Сали.

— Приближаваме до някакъв шлюз разтревожено каза Ева. — Виждат се мъже.

— Мъже ли? Забрави за мъжете, скъпа. Тук сме само ти и аз, и Джи, а Джи изобщо не е мъж, нали, сладурчето ми?

— Е, и аз си имам някои силни моменти — рече Гаскел.

— Но редки, извънредно редки — каза Сали. — Какво значение има? Прекарваме си идилично и се носим по реката в доброто старо лято.

— Не трябваше ли да разчистим къщата, преди да тръгнем? — попита Ева.

— Тайната на добрите купони е не да метеш след тях, а сам да се ометеш. Можем да свършим всичко това и след като се върнем.

Ева стана и слезе в кабината. Вече бяха доста близо до шлюза и на нея хич не й се искаше двамата старци, седнали на пейката до него, да я зяпат гола.

— Божичко, Сали, не можеш ли да направиш нещо с твоята сродна душа? Започва да ми лази по нервите — каза Гаскел.

— О, Джи, сладурчето ми, недей така. Ако прекалено ти дотегне, просто направи като Чешърския котарак.

— Какво да направя?

— Изчезни с усмивка, миличък, най-добре в ембрионална поза. Тя определено е колосално утробен тип.

— Тя определено е колосална досадница.

— Търпение, злато мое, търпение. „Подчертай освобождението, премахни отрицанието и мистър Трета страна не търси.“^[1]

— Мисис Трета страна не търси. Паролата е „мисис“ — каза Гаскел, насочвайки катера към шлюза.

— Но точно това е смисълът.

— Кое? — попита Гаскел.

— Да потърсиш мисис Трета страна. Искам да кажа, така стоят нещата между нас и Ева. Тя е тук, за да ни шета. През това време сладурчето Гаскел може да си играе на капитан на кораб и да се любува на цици, а сладураната Сали да пуска минотаври в лабиринта на нейния ум.

— Ум ли? — рече Гаскел. — Че какъв ум има тя? Впрочем, щом стана дума за кретени, какво е положението с мистър Трета страна?

— Той си има Джуди. В момента сигурно я чука, а утре вечер ще седне пред телевизора да гледа „Коджак“ с нея. Кой знае, може дори да я прати на курс по икебана при контрапутковата Мейвис Мотръм. Искам да кажа, че те някак си пасват един с друг. Не можеш да отречеш, че снощи тя здраво го беше заклещила.

— Как ли не — отвърна Гаскел и затвори вратите на шлюза.

Когато катерът се понесе надолу по реката, двамата старци, седнали на пейката, изгледаха Сали. Тя си свали слънчевите очила и дръзко се вторачи в тях.

— Не си напрягайте простатата, възрастни граждани — грубо рече тя. — Не сте ли виждали путка?

— На мен ли говориш? — попита единият от мъжете.

— Ами не на себе си.

— Тогава ще ти кажа — рече мъжът, — виждал съм веднъж една точно като твоята.

— Е, и веднъж не е зле — каза Сали. — А къде?

— На една дърта крава, тъкмо се беше отелила — отвърна той и се изплю в близката леха със здравец.

Долу в кабината Ева се чудеше за какво ли си говорят. Заслушана в плисъка на водата и боботенето на мотора, тя си мислеше за Хенри. Толкова нетипична бе за него такава постъпка. Наистина съвсем нетипична. А и пред толкова много хора! Навярно е бил пиян до козирката. Всичко беше толкова унизително. Е добре, нека страда. Според Сали мъжете трябва да бъдат карани да страдат. Това бе част от процеса на освобождаване от тяхната власт. Трябваше да им покажеш, че не се нуждаеш от тях, а мъжката психика единствено от насилие разбира. Затова Сали се отнасяше толкова рязко с Гаскел. Мъжете са като животните. Трябва да им покажеш кой е господарят.

Ева отиде в камбуза и идеално излъска мивката от неръждаема стомана. Щом усетеше липсата й, Хенри най-сетне щеше да проумее колко важна е тя за него — да го видим как ще шета из къщи и ще си готви сам! А като се върне, тя хубавичко ще го накастри за онази кукла. Та това си е направо противоестествено! Хенри определено се нуждае от преглед при психиатър. А Сали сподели, че и на нея направил най-отвратително предложение. Види се, човек не можеше да има доверие на никого! Най-малко от Хенри бе очаквала това. Никога не би й минало през ум, че може да му хрумнат такива неща. Но Сали беше толкова мила и отзивчива. Тя прекрасно разбираше как се чувстват жените и дори не се сърдеше на Хенри.

— Това просто показва, че си е сфинктерно сладурче — заяви тя. — Симптоматично е за цялото общество, номинирано от свински мъжки шовинисти. Никога не съм срещала някой СМШ, който да казва „Да ти го начукам отзад“, без да го има предвид.

— И Хенри винаги казва „Да ти го начукам отзад“ — призна Ева. — Кога за едно, кога за друго.

— Ето, виждаш ли, сладурчето ми? Какво ти разправям аз? Това е анална семантична деградация.

— Просто отвратително — отвърна Ева и точно така си беше.

Тя продължи да мие и да чисти, докато не се отдалечиха от шлюза надолу по реката. Качи се на палубата и седна да се полюбува на пустия равнинен пейзаж, огрян от залязващото слънце. Всичко бе тъй романтично и вълнуващо, тъй различно от нещата, с които бе свикнала. Точно за такъв живот винаги си бе мечтала — богат, радостен и удовлетворяващ. Ева Уилт въздъхна. Въпреки всички премеждия се чувстваше в мир с околния свят.

* * *

На паркинга зад колежа Хенри Уилт не се чувстваше в мир с нищо. Точно обратното, в този миг той водеше същинска война с двойничката на Ева. Докато се препъваше около колата с неуверени пиянски движенията и се бореше с Джуди, осъзна, че дори една надуваемата кукла проявява характер, докато се опитваш да я измъкнеш от малък автомобил. Ръцете и краката на Джуди непрекъснато се закачаха и заклещваха в разни неща. Ако и Ева се държеше по същия начин в нощта на ликвидирането й, щеше да види голям зор. Навярно трябваше да я овърже в спретнат вързоп. Да, така щеше да е най-добре. Най-сетне, дърпайки куклата за краката с всички сили, той успя да я извлече навън и я хвърли на земята. После влезе пак в колата, за да потърси перуката й. Намери я под седалката и след като оправи полата на Джуди така, че да не разкрива прекалено прелестите й, нахлупи на главата й перуката. После внимателно огледа паркинга, хвърли поглед и към главната сграда, но наоколо не се виждаше жива душа. Теренът беше чист. Той взе куклата и я помъкна под мишница към мястото на строежа. По средата на пътя осъзна, че не върши нещата както трябва. Натъпканата с приспивателни и отпусната Ева би била прекалено тежка, за да я носи под мишница. Трябваше да си послужи с друг метод. Уилт спря и метна куклата на гръб, сетне тръгна отново, като лъкатушеше и залиташе под мнимата й тежест — отчасти поради джина и отчасти защото това придаваше правдоподобност на мероприятието. С Ева на рамо несъмнено щеше поне мъничко да залита. Той стигна до оградата и прехвърли куклата през нея. Перуката й отново падна. Уилт затърси пипнешком в калта и скоро я намери. После се върна при вратата. Оказа се заключена. Нищо чудно. Трябваше да запомни това, подробностите бяха много важни. Той се опита да се покатери през оградата, но не можа. Имаше нужда от нещо, на което да стъпи. Колело например. До главния вход обикновено стояха паркирани велосипеди. Уилт натика перуката в джоба си и тръгна край ниските постройки и столовата. Кога ги прекосяваше тревната площ до сградата на езиковата катедра, от мрака изникна една фигура и светна с фенерче в лицето му. Това бе нощният пазач.

— Хей, къде си тръгнал? — попита той.

Уилт се спря.

— Аз… аз просто се върнах да си взема едни бележки от стаята на персонала.

— О, вие ли сте, господин Уилт — каза пазачът. — Нали знаете, че не може да се влиза тук нощно време. Затваряме в девет и половина.

— О, съжалявам, забравил съм — отвърна Уилт.

Плачът въздъхна.

— Е щом е за вас и само за този път… — каза той и отключи вратата на сградата — Ще трябва да се качите пеш по стълбите. По това време асансьорите не работят. Аз ще ви изчакам тук.

Уилт бавно запъпли по стълбите към петия етаж. Когато отиде в стаята, извади от своя шкаф куп записки и един екземпляр от „Студеният дом“, който от няколко месеца се канеше да занесе вкъщи и все го забравяше. Напъха записките в джоба си и напипа перуката. Щом и без друго беше тук, можеше поне да вземе лепенки, за да закрепи перуката на главата на Джуди. Намери рулото в една кутия в чекмеджето на бюрото, натика записките в другия си джоб и слезе долу.

— Много ви благодаря — каза той на пазача. — Съжалявам, че ви обезпокоих.

После пое с леко залитане към навеса с велосипедите.

— Ама как се е наквасил — измърмори пазачът и се върна в стаята си.

Уилт го погледа известно време, докато човекът си палеше лулата, а после насочи вниманието си към колелата. Всичките бяха заключени, мамка му. Налагаше се на ръце да пренесе едно. Той пъхна „Студеният дом“ в коша отзад, вдигна колелото и го пренесе чак до оградата. После се прехвърли през нея и пипнешком затърси в мрака куклата. Най-сетне я намери и цели пет минути гласи перуката на главата й, за да я залепи. Тя обаче все се свличаше.

— Е поне този проблем няма да имам с Ева — промърмори той, когато успя да закрепи перуката.

След като се увери, че няма да падне, пое предпазливо към обекта, заобикаляйки купчини чакъл, машини, торби цимент и рула арматурно желязо, но изведнъж осъзна, че съществува значителна опасност самият той да изчезне в някоя от дупките. Остави куклата на земята, порови в джоба си за фенерчето и го включи. На няколко метра пред себе си видя голямо правоъгълно парче дебел шперплат. Отиде до него и го повдигна. Отдолу се показа чупката — хубава, голяма. Размерът бе просто идеален, пасваше съвсем точно. Той освети дъното с фенерчето. Сигурно бе дълбоко десет метра Уилт бутна шперплата настрана и се върна да вземе куклата. Перуката й пак беше паднала.

— Мамка му — рече Уилт и бръкна в джоба си за лепенките.

Пет минути по-късно перуката на Джуди бе здрави закрепена с четири ивици скоч, прокарани под брадичката. Това вече би трябвало да свърши работа. Оставаше да довлече копието на Ева до дупката и да се увери, че ще може да го напъха в нея. В този миг Уилт се поколеба. Бе започнал да се съмнява в надеждността на плана. Изникваха твърде много непредвидени обстоятелства и това никак не му се нравеше. От друга страна, чувстваше някаква особена тръпка от това, че се намираше сам на строежа посред нощ. Дали не е по — добре да се прибере у дома? Не, не, трябваше да доведе нещата докрай. Ще пъхне куклата в дупката, за да се увери, че минава. После ще изпусне въздуха от нея, ще се прибере и ще повтаря целия процес, докато с помощта на това пособие се научи да убива достатъчно добре. Ще държи куклата в багажника на колата. Ева никога не поглежда там. Следващите пъти ще я напомпва едва когато стигне до паркинга. Така Ева изобщо няма да разбере какво става. Разбира се! Уилт се усмихна, доволен от простотата на плана си. После вдигна Джуди и я навря в дупката с краката напред. Когато се понаведе, тя с лекота се плъзна вътре. Идеално! В този миг кракът му се подхлъзна на калната земя. С отчаяно усилие, изпускайки куклата, той се хвърли встрани и се вкопчи в шперплата. После предпазливо се изпрани на крака и изруга. Панталоните му бяха покрити с кал, ръцете му трепереха.

— За малко да се проваля и аз вътре — измърмори той и се огледа за Джуди.

Нямаше я. Уилт извади фенерчето и светна в дупката. Куклата се бе заклещила приблизително на половината разстояние до дъното, перуката като никога си седеше на главата й. Уилт отчаяно се облещи, чудейки се, какво по дяволите, може да направи. Тя — или то — се намираше на поне шест метра дълбочина. Или на четири и половина. Както и да е, при всички случаи прекалено далеч, за да може да я стигне. Но пък бе достатъчно близо до повърхността, за да я забележат работниците, като дойдат сутринта. Уилт угаси фенерчето и покри дупката с парчето шперплат. Така поне нямаше опасност той самият да се присъедини към куклата. После се изправи и се опита да измисли как може да я измъкне.

Може би с въже с кука накрая? Нямаше под ръка нито въже нито кука. Въже сигурно можеше да се намери, но куката беше друго нещо. А ако вържеше въжето за нещо и се спуснеше по него в дупката, за да извади куклата? Определено не. Достатъчно опасно би било да се спусне по въжето с две ръце, а да се изкатери обратно само с една ръка, стискайки в другата куклата, вече си си беше чисто безумие. Неминуемо щеше да се озове на дъното на дупката, а поне в едно бе сигурен — нямаше никакво желание да го намерят на дъното на десетметрова дупка в понеделник сутринта, стиснал в ръце надуваема кукла с путка, облечена в дрехите на жена му. Уилт ясно си представи как стои в кабинета на директора и се опитва да обясни как се е стигнало дотам, че… Пък и бе напълно възможно да не го намерят или да не чуят виковете му. Тези проклети бетоновози вдигаха адски шум и той за нищо на света нямаше да рискува да бъде погребан под… Мамка му. Не, единственото, което можеше да направи, бе някак да натика шибаната кукла до дъното на дупката и да се надява с всички сили, че никой няма да я забележи, преди да излеят бетона отгоре. Е, поне щеше да разбере дали това е разумен начин да се отърве от Ева. Всяко зло за…

Уилт се отдалечи от дупката, за да потърси нещо, с което да натика Джуди до дъното. Най-напред опита с шепа чакъл, но тя само се позаклати и си остана заклещена. Трябваше нещо по-тежичко. Той загреба известно количество пясък в найлонова торбичка и го изсипа в дупката, но освен че подсили зловещия реализъм на перуката на мисис Уилт, друго не постигна. Трябваше да хвърли поне тухла отгоре й. Уилт се огледа за тухли и накрая намери голяма буца пръст. Да, щеше да му свърши работа. Той я пусна в дупката. Чу се глухо тупване, шумолене на чакъл и още едно тупване. Уилт освети дупката с фенерчето. Джуди бе стигнала до дъното и бе заела гротескна поза с вдигнати нагоре колене, а едната й ръка бе протегната към него, сякаш го умоляваше за милост. Уилт грабна още една буца пръст и я хвърли. Този път перуката се килна встрани и главата й увисна. Уилт се предаде. Повече нищо не можеше да се направи. Той примъкна шперплатовия капак върху дупката и отиде до оградата.

Тук се натъкна на нови затруднения. Колелото бе от другата страна. Той взе една талпа, облегна я на оградата и се покатери по нея. Сега трябваше да пренесе колелото обратно при навеса. О, мамка му на колелото, тук да си седи! Вече му бе дошло до гуша от цялата работа. Не можеше да се отърве както трябва дори от една пластмасова кукла. Излизаше, че е напълно невъзможно да планира, да подготви и да извърши истинско убийство с поне малка надежда за успех. Трябва да е бил луд, за да си въобрази подобно нещо. Всичко се дължеше на проклетия джин.

— Хайде де, сега пък джинът ти е виновен — тихо си каза Уилт, докато се тътреше към колата си. — Че нали от месеци мислиш за това.

Той влезе в колата и остана известно време в тъмното, чудейки се какво, за Бога, го бе прихванало, та бе почнал да си фантазира как убива Ева. Това беше безумие съвършено безумие, също както и мисълта, че с известни тренировки може да се превърне в хладнокръвен убиец. Как се бе родила тази идея? Какво всъщност се криеше в нея? Не ще и дума, Ева си беше тъпа крава, която му тровеше живота с постоянните си натяквания, и се втурваше в източния мистицизъм с такова бурно въодушевление, което би докарало до умопомрачение и най-трезво мислещият съпруг, но как той стигна до натрапчивата мисъл за убийство? Откъде изобщо му хрумна това? И на паркинга Хенри Уилт внезапно изтрезнял и с избистрен ум осъзна какво удивително въздействие бяха оказали върху него десетте години, прекарани като преподавател по хуманитарна просвета. В продължение на цели десет години „Зидари втора“ и „Месо първа“ се бяха пропивали с култура под формата на Уилт и „Повелителят на мухите“, но през това време и Уилт се бе пропивал с варварството и непоколебимата готовност за насилие на „Зидари втора“ и „Месо първа“. Ето как се бе зародило всичко, това бе истинската причина. Това и цялата нереалност на литературата, която бе принуден да поглъща. Десет години Уилт бе играл ролята на проводник, на канал, по който се движеха въображаеми създания — Ностромо, Джак и Прасчо, Шейн. И през цялото време се виждаше отразен в техните очи — бездеен неудачник, пасивна личност, откликваща единствено на повелята на обстоятелствата. Уилт поклати глава. От всичко това и от травмите, понесени през изминалите два дни, се бе родил тази acte gratuin^[2], това престъпление наужким — символичното убийство на Ева Уилт.

Той запали двигателя и излезе от паркинга. Канеше се да отиде у семейство Брейнтри. Сигурно още не си бяха легнали и щяха да се зарадват да го видят, а освен това имаше нужда просто да поговори с някого. На обекта зад него останаха бележките му за насилието и разпадането на семейството, които нощният вятър поде и разпиля в калта.