Том Шарп
Уилт (3)

3.

Ева Уилт слезе по стълбите и без особена охота потърси сладкото хуйче. Първо, изобщо не й се искаше да го намери, второ, хич не й се щеше да му смуче зърната, и трето, знаеше, че сбърка, като похарчи седемдесет лири за шлифер и плажен костюм, които можеше да купи за трийсет в „Блоудънс“. Изобщо нямаше нужда от тях, пък и не се виждаше да тръгне по „Парквю авеню“, пременена като Великия Гетсби. В добавка леко й се гадеше.

Все пак Хенри бе оставил котлона включен, значи сигурно беше някъде из къщата. Не беше в негов стил да излезе, без да изключи котлона. Тя надникна в салона за гости. Той всъщност си беше всекидневна, преди Ева да бе чула Сали да нарича своята всекидневна „салон за гости“. После го потърси в трапезарията, в антрето, накрая дори в градината, но Хенри бе изчезнал, отнасяйки и колата, и Евините надежди, че смученето на зърната ще внесе нов смисъл в брака им и ще сложи край на недостига на телесен контакт. Най-сетне се отказа да го търси, направи си цяла кана хубав чай и седна в кухнята, чудейки се какво, по дяволите, я бе подвело да се омъжи за свински мъжки шовинист като Хенри Уилт, който изобщо не може да разпознае едно добро чукане, ако ще на тепсия да му го поднесат, а идеята му за изискана вечер се свеждаше до обезкостено пиле в „Ню Делхи“ и постановка на „Крал Лир“ в „Гилдхол“. Ех, защо не можа да се омъжи за човек като Гаскел Прингсхайм, който кани шведски професори в „Ма тант“ и разбира значението на клиторалната стимулация като необходим не-знам-какъв-си елемент на едно истински задоволително интерперсонално проникване! Ето, имаше хора, които все още я намираха за привлекателна. Например Патрик Мотръм или Джон Фрост, който й преподаваше в курса по грънчарство, а и самата Сали й бе казала, че е прелестна. Ева седеше, взираше се в пространството между решетката за отцеждане на чинии и миксера, подарен й от Хенри за Коледа, и си мислеше за Сали и за онзи особен поглед, с който бе наблюдавала как Ева изпробваше лимонения си костюм. Застанала на вратата на спалнята в дома на Прингсхаймови, Сали пушеше пура и следеше движенията й с чувствена преценка, която накара Ева да се изчерви.

— Скъпа, имаш толкова прелестно тяло — бе казала тя, когато Ева бързо се обърна и припряно навлече панталоните, за да прикрие една дупка в бельото си. — Не бива да допуснеш да се похаби току-тъй.

— Мислиш ли, че ми отиват?

Сали обаче не откъсваше поглед от бюста й.

— Какво си ми цицоресто сладурче — промълви тя.

Гърдите на Ева Уилт си бяха възголеми и Хенри в един от многобройните си лоши мигове бе говорил за подрусващо се виме. Сали се изказа далеч по-ласкаво и настоя Ева да си свали сутиена и да го изгори. Двете отидоха в кухнята, където най-напред пиха текила, после сложиха сутиена на един поднос заедно с клонче зеленика, Сали го поля с бренди и го запали. Наложи се да изнесат подноса в градината, защото се разсмърдя ужасно и се вдигна страшен пушек, а те двете, легнали на тревата, се заливаха от смях, докато го гледаха как тлее. Припомняйки си този епизод, Ева се разкайваше за действията си. Беше си много хубав сутиен с двойни банели, предназначени да дадат на жената нужната сигурност, както се казваше в телевизионните реклами. Сали обаче бе казала, че е длъжна да го направи заради самата себе си като свободна жена, а Ева, вече обърнала две питиета, нямаше настроение да спори.

— Трябва да се чувстваш свободна — бе заявила Сади. — Свободна да бъдеш. Да, свободна да бъдеш.

— Свободна да бъда какво? — запита Ева.

— Самата себе си, скъпа — прошепна Сали, — да проявиш скритата си същност — и я докосна нежно на едно такова местенце, че ако беше по-трезва и не чак толкова въодушевена, Ева Уилт твърдо щеше да отрече, че там се крие същността й.

После се върнаха в къщата, за да обядват. Обедът бе смес от още текила, салата и прясно сирене — доста незадоволително според Ева, която имаше отличен апетит и по отношение на храната проявяваше почти същата всеядност, с която се отличаваше и ентусиазмът й за нови преживявания. Тя направи известни намеци в тази насока, но Сали се изказа доста пренебрежително за теорията, че човек трябва да се храни солидно три пъти дневно.

— От калорийна гледна точка не е добре да поглъщаш прекалено много скорбяла — рече тя, пък и важното е не колко поемаш, а какво. Сексът и храната, миличка, твърде много си приличат. И при двете качеството е по-важно от количеството.

Тя наля на Ева още една текила, накара я да хапне резенче лимон, преди да я гаврътне, а после й помогна да се качи на горния етаж, в голямата спалня с голямото легло и голямото огледало на тавана.

— А сега е време за ТеЧеДе — обяви тя, пускайки жалузите.

— Тичане ли? — сънливо промърмори Ева. — Веднага след обеда…

— Терапия-чрез-докосване, скъпа — рече Сали, като нежно я побутна по гръб на леглото.

Ева Уилт вдигна очи към отражението си в огледалото на тавана; една едра жена, две едри жени в жълт плажен костюм, полегнали на огромно легло — огромно пурпурно легло; две едри жени без жълт плажен костюм на огромно пурпурно легло; четири голи жени на огромно пурпурно легло.

— О, Сали, недей, Сали.

— Скъпа — рече Сали, заглушавайки протестите й орално.

Това бе поразително ново преживяване, макар че Ева си го спомняше само отчасти. Бе заспала още преди терапията-чрез-докосване да достигне разгара си, и когато се събуди след един час, Сали стоеше до леглото, вече напълно облечена и с чаша черно кафе в ръка.

— Ох, колко зле се чувствам — рече Ева, имайки предвид както моралното, така и физическото си състояние.

— Изпий това и ще ти стане по-добре.

Ева изпи кафето и се облече, докато Сали й обясняваше, че пост контактната инхибиторна депресия е съвършено нормална реакция, която отначало всички изпитват към терапията-чрез-докосване.

— Ще видиш колко естествено ще ти се стори след първите няколко сеанса. Вероятно отначало ще изпаднеш в криза и ще плачеш и ще крещиш, а после ще се почувстваш изключително освободена и облекчена.

— Наистина ли мислиш така? Аз просто не зная.

После Сали я закара у дома.

— Двамата с Хенри трябва да дойдете на нашето барбекю в четвъртък вечер — каза тя. — Знам, че сладурчето Джи ще иска да се запознае с теб. Сигурно ще го харесаш. Много си пада по цици, сладурчето. Направо ще полудее по теб.

* * *

— Абе разправям ти, че беше пияна като кирка — рече Уилт, седнал в кухнята на семейство Брейнтри, докато Питър му отваряше бутилка бира. — Натряскана и накипрена в някаква кошмарна жълта пижама, че на това отгоре пушеше и с адски дълго цигаре.

— А какво ти каза?

— Е, ако толкова държиш да знаеш, каза ми „Я ела тук…“ Не, това е вече прекалено! Прекарвам отвратителен ден в колежа. Морис ми казва, че пак няма да ме повишат. Уилямс пак е болен, тъй че си пропускам свободния час заради него. После един дангалак от „Печатари трета“ ме фрасва по лицето и накрая се прибирам при жена си, която е пияна и ме нарича „сладкото ми хуйче“!

— Как те нарече? — попита Брейнтри ококорен.

— Много добре ме чу.

— Ева те е нарекла „сладкото ми хуйче“? Не вярвам.

— Ами иди тогава у нас, пък да видим теб как ще нарече — злъчно рече Уилт, — но не се сърди на мен, ако се хвърли да ти смуче зърната, щото тъй и тъй се е наканила.

— Мили Боже! С това ли те заплаши?

— С това, че и по-лошо — отвърна Уилт.

— Хич не ми звучи в стила на Ева.

— Какъв ти стил, ти да я беше видял на какво прилича! Навлечена с жълт плажен костюм. Не, просто трябваше да видиш този цвят! Пред него лютичетата ще ти се сторят сиви. Наплескала си устата с някакво ужасно цикламено червило, а на това отгоре и пушеше… Изобщо не е пушила от шест години и сега изведнъж ми сервира цялата тая работа за сладкото хуйче и зърната, че и орално!

Питър Брейнтри поклати глава.

— Това е мръсна дума — рече той.

— Това изобщо си е мръсна работа, ако питаш мен — каза Уилт.

— Е, наистина звучи много странно рече Брейнтри.

— Един Бог знае какво бих направил аз, ако Сюзън вземе да ме дърпа, за да ми смуче зърната.

— Ами направи като мен. Моментално изчезни от къщата — каза Уилт. — Дявол да го вземе, че ние сме женени вече цели дванайсет години! Малко е късничко за тия орални дивотии. Там е работата, че се е побъркала по сексуалното освобождение. Ей на, снощи си идва от курса по икебана на Мейвис Мотръм и взе да ми плямпа нещо за клиторална стимулация и свободен сексуален избор.

— Свободен какво?

— Сексуален избор. Е, може да не съм го запомнил съвсем точно. Абе по едно време взе да дърдори за сексуалния избор. Ама аз тогава бях почти заспал.

— Откъде, по дяволите, е научила всичко това? — попита Брейнтри.

— От някаква проклета американка на име Сали Прингсхайм — каза Уилт. — Нали си я знаеш Ева. От километри подушва такива щуротии и тича да кацне на тях като торен бръмбар на клоака. Представа си нямаш с колко „най-нови идеи“ ми се е налагало да се примирявам. Е, повечето мога да преглътна. Просто я пускам да прави каквото си ще, стига да ме оставя на мира, но да иска от мен орални изпълнения, докато ми бръщолеви за освобождението на жените. А, не, благодаря. Без мен!

— Абе едно не мога да разбера в тая теория за сексуалната свобода и освобождението на жените. Защо трябва да се вдетиняваме, за да бъдем освободени — рече Брейнтри. — Май се опитват да ни пробутат налудничавата идея, че човек трябва постоянно да е страстно влюбен.

— Маймуните — мрачно рече Уилт.

— Маймуните ли? Че какво общо имат маймуните?

— Ами всичко е от животинския модел. Щом животните го правят, значи и с хората трябва да е така. Териториалният императив и голата маймуна. Обръщаш всичко с главата надолу и вместо да се извисяваш, гледаш да се върнеш милион години назад. Стремиш се да догониш орангутана. Изравняваш се с най-ниския общ знаменател.

— Не ми е съвсем ясно какво общо има това със секса — каза Брейнтри.

— И на мен не ми е ясно — рече Уилт.

После двамата отидоха в кръчмата „Котка в чувал“ и се напиха.

Уилт се прибра след полунощ. Ева бе заспала. Той се пъхна крадешком в леглото и се замисли в мрака за хапчета с високо съдържание на естроген.

* * *

На „Роситър гроув“ семейство Прингсхайм се прибра от „Ма тант“ изморено и отегчено.

— Големи досадници са тия шведи — рече Сали, докато се събличаше.

Гаскел седна и се загледа в обувките си.

— Унгстрьом си го бива, но жена му току-що го е напуснала заради някакъв физик от Кеймбридж. Иначе обикновено не е така потиснат.

— Можеше ти да ме забавляваш. А като стана дума за съпруги, запознах се с най-неосвободената жена, която си виждал. Казва се Ева Уилт. Има цици като пъпеши.

— Недей — простена доктор Прингсхайм, последното, от което се нуждая в момента, са неосвободени съпруги с цици.

Той си легна и си свали очилата.

— Днес бях с нея тук.

— Беше с нея?

— Гаскел, миличък, имаш такова гадно съзнание — рече Сали с усмивка.

Гаскел Прингсхайм се усмихна късогледо на отражението си в огледалото на тавана. Той се гордееше със съзнанието си.

— Просто те познавам, любима — рече той, — познавам твоите странни малки капризи. И докато сме на темата за капризите, каква е онази камара кутии в хола? Нали не си харчила пак? Знаеш, че този месец ще трябва да посвием бюджета…

Сали се хвърли на леглото.

— Бюджета на парчета! — рече тя. — Утре ще ги върна всичките в магазина.

— Всичките ли?

— Е, не съвсем, но повечето. Трябваше някак да слисам цицорестото сладурче.

— Не е било нужно да изкупиш половината магазин само за да…

— Гаскел, миличък, ако ме оставиш да довърша — каза Сали, — тя е маниачка, прелестна, красива маниачка с тежка натрапчива невроза. Просто не може да седи спокойно и половин минута, без да разтребва, да мие, да чисти и да лъска.

— Само това ни липсваше, маниачка с натрапчива невроза да фучи из къщата през цялото време. Кой може да издържи две смахнати жени?

— Две ли? Аз не съм маниачка.

— За мен си достатъчно луда — каза Гаскел.

— Но тя има цици, сладурче, цици! Пък и бездруго вече я поканих с мъжа й на барбекюто в четвъртък.

— Защо, дявол да го вземе?

— Е, щом като не искаш да ми купиш миячната машина, за която съм те молила поне сто пъти, аз сама ще си набавя. Хубавичка маниакално-невротична миячна машина с цици.

— Божичко — въздъхна Гаскел, — ама че кучка!

* * *

— Хенри Уилт, ти си гадняр — каза Ева на следващата сутрин.

Уилт седна в леглото. Чувстваше се ужасно. Носът го болеше още повече, главата го цепеше здраво и бе прекарал по-голямата част от нощта в отмиване на харпика от тоалетната чиния. Тъкмо в този миг хич не беше в настроение да го събуждат и да му викат гадняр. Той хвърли поглед към часовника. Вече беше осем, а в девет му предстоеше час със „Зидари втора“. Уилт се измъкна от леглото и се потътри към банята.

— Чу ли какво ти казах? — попита Ева и също стана от леглото.

— Чух — отвърна Уилт и тогава видя, че е гола.

Ева Уилт, гола в осем часа сутринта, бе почти толкова стряскаща гледка, колкото Ева Уилт, пияна, с цигара и лимонено жълт плажен костюм в шест часа вечерта. И още по-малко съблазнителна.

— За какъв дявол се размотаваш из къщата в този вид?

— Ами какво е станало с твоя нос? Сигурно си се напил и си паднал някъде. Изглежда толкова зачервен и подут!

— Не изглежда, а е зачервен и подут. И за твое сведение изобщо не съм падал. А сега, за Бога, махни ми се от пътя. Имам урок в девет.

Той мина покрай нея, влезе в банята и погледна носа си. Изглеждаше ужасно. Ева влезе след него.

— Какво ти се е случило, щом не си паднал?

Уилт изстиска пяна от една тубичка и предпазливо я размаза по брадичката си.

— Е? — рече Ева.

Уилт взе бръснача си и го пъхна под крана на горещата вода.

— Имах инцидент — измънка той.

— С някой уличен стълб, предполагам. Знаех си, че пак си се натряскал.

— С един печатар — неясно отвърна Уилт и започна да се бръсне.

— С печатар ли?

— Ако трябва да бъда точен, бях ударен по лицето от особено войнствен чирак печатар.

Ева се взря в отражението му в огледалото.

— Искаш да кажеш, че някой от курсистите ти те е ударил в класната стая?

Уилт кимна.

— Надявам се, че и ти си го ударил.

Уилт се поряза.

— Не, мамка му! — каза той, потривайки брадичката си с пръст. — Виж сега какво направих заради теб.

Ева пренебрегна тази жалба.

— Е, не трябваше да му оставаш длъжен. Ама ти не си никакъв мъж. Трябваше и ти да го удариш!

Уилт остави бръснача.

— Да, и после да ме уволнят, че и да се влача по съдилищата за нападение над курсист. Блестяща идея, няма що.

Той взе гъбата и изми пяната от лицето си.

Ева се оттегли в спалнята доволна. Сега вече нямаше опасност да спомене жълтия й костюм. Бе успяла да отвлече мислите му от нейното малко разточителство и да го накара да се почувства жертва на неправда нещо, което щеше да го занимава поне известно време. Когато тя най-сетне се облече, Уилт вече бе изял порция овесени ядки, изпил половин чаша кафе и заседнал в едно задръстване на околовръстното. Ева слезе в кухнята, закуси и подхвана всекидневната въртележка — да разтребва и да мие, и да чисти банята, и…

* * *

— Ангажираността с интегрирания подход — рече доктор Мейфийлд — е извънредно важен елемент от…

Заседаваше общата комисия за по-нататъшно развитие на хуманитарната просвета. Уилт се въртеше на стола си и страшно му се искаше заседанието най-сетне да приключи. Докладът на доктор Мейфийлд със заглавие „Церебралното съдържание и неакадемичният конспект“ изобщо не го интересуваше, освен това бе написан с такива засукани изречения и четен с такова монотонно усърдие, че Уилт трябваше да полага големи усилия, за да не заспи. Той гледаше през прозореца към машините, които пробиваха дупки за строежа на новия административен блок. В работата, кипяща там, имаше някаква реалност, която бе в ярък контраст с непрактичните теории на доктор Мейфийлд. Ако този човек наистина си въобразяваше, че би успял да влее церебрално съдържание каквото и да означаваше това в „Газопроводчици трета“, явно нямаше акъл. Уилт се огледа. Всички фракции присъстваха — новите леви, левите, старите леви, независимият център, културните десни и реакционните десни.

Уилт се числеше към независимите. Навремето принадлежеше към левите в политическо отношение, а към десните — в културно. С други думи бе против атомната бомба, за абортите и премахването на частните училища и против смъртното наказание, като по този начин донякъде успя да си спечели име на радикал, застъпвайки се същевременно за връщане към занаятите на коларя, ковача и тъкача на ръчен стан, с което значително подкопа усилията на техническия персонал да вдъхне у курсистите възхищение от възможностите, предоставяни от модерните технологии. Ала времето и безкомпромисната грубост на мазачите бяха променили всичко това. Идеалите на Уилт се стопиха, отстъпвайки място на убеждението, че човекът, вярващ в превъзходството на перото над меча, трябва най-напред да се опита да почете „Воденицата на река Флос“ пред „Автомонтьори трета“, пък после да си отваря голямата уста. Според Уилт мечът бе далеч по-надежден.

Докато доктор Мейфийлд каканижеше, а опонентите му излагаха идеологическите си аргументи, Уилт изучаваше дупките за колоните, които щяха да поддържат новата сграда. Изглеждаха идеално хранилище за труп, пък и би било безкрайно удовлетворяващо да знае, че върху Ева, тъй непоносима приживе, в смъртта й тегне многоетажна бетонна сграда. В добавка това силно би намалило шанса тялото й някога да бъде открито, а идентификацията би била направо немислима. Дори Ева, която се славеше със силна снага и още по-силна воля, не би могла да запази някаква идентичност на дъното на такава дупка. Проблемът беше как да я вкара там. Изглеждаше разумно да си послужи с приспивателни, но Ева се отличаваше със здрав сън и се отнасяше скептично към всякакви хапчета от този род. „Да се чудиш защо мрачно — мислеше Уилт, — след като с такава охота се нахвърля на почти всичко останало“.

Унесът му бе прекъснат от господин Морис, който обяви края на заседанието.

— Преди да се разотидете — рече той, — бих искал да спомена още една тема. Ръководителят на катедрата по инженерни науки ни помоли да проведем серия от едночасови лекции пред новобранци пожарникари. Тазгодишната тема ще бъде „Проблемите на съвременното общество“. Тук съм нахвърлял списък на различните въпроси и на лекторите, които ще се занимаят с тях.

Господин Морис раздаде въпросите напосоки. Майор Милфийлд получи „Медиите, комуникациите и демокрацията“ тема, за която не знаеше съвършено нищо, а интересът му към нея бе по-малък и от знанията. Питър Брейнтри взе „Новата бруталност в архитектурата, нейният произход и социални атрибути“, а на Уилт се падна „Насилието и разпадът на семейството“. В общи линии темата му се стори подходяща, съвпадаше с настоящите му грижи. Господин Морис очевидно бе на същото мнение.

— Помислих си, че не би имал нищо против да се пробваш в тази тема след вчерашния малък епизод с „Печатари трета“ — каза той на излизане.

Уилт се усмихна измъчено и пое към „Шлосери и стругари втора“. Даде им да четат „Шейн“^[1] и прекара часа в нахвърляне на бележки за лекцията. Отвън долиташе шумът от машините, които пробиваха дупките. Уилт си представяше как Ева лежи на дъното на една такава дупка, а отгоре й се излива бетонът. И то с оная лимонено жълта пижама. Представата бе приятна и доста го вдъхнови за бележките. Той написа заглавието „Престъпления в семейството“, с подзаглавие „Убийство на брачен партньор — престъпление, силно намаляло след въвеждането на развода“.

Да, за това би могъл да говори пред новобранците пожарникари.