Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Уилт (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wilt, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 5гласа)

Информация

Сканиране и начална корекция
dospat13(2020)
Допълнителна корекция и форматиране
Елина15(2020)

Издание:

Автор: Том Шарп

Заглавие: Уилт

Преводач: Светла Христова

Година на превод: 2000

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: Книгоиздателска къща „Труд“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2000

Тип: роман (не е указано)

Националност: английска (не е указано)

Печатница: „Миско принт“ ЕООД

Редактор: Красимир Мирчев

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов

Коректор: Янка Маркова

ISBN: 954-528-194-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13586

История

  1. —Добавяне

14.

Но засега в колежа и дума не можеше да става за радостно посрещане на блудния син. Предстоящото посещение на комисията в петък, което очевидно щеше да съвпадне с изравянето на покойната госпожа Уилт, предизвикваше нещо твърде напомнящо паника. Управителното тяло заседаваше почти непрекъснато и паметните записки се разпространяваха с такава скорост, че преди човек да е прочел едната, пристигаше следващата.

— Не можем ли да отложим посещението? — попита доктор Кокс. — Не виждам как ще обсъждам с тях библиографии в кабинета, докато пред прозореца изравят от земята госпожа Уилт на парчета.

— Помолих полицията да действа колкото може по-незабележимо — каза доктор Мейфийлд.

— Със забележителна липса на успех, поне засега — обади се доктор Борд. — Толкова бият на очи, че няма накъде повече. Ето, вижте, около дупката се въртят поне десет души.

Заместник-директорът внесе по-ведра нотка.

— Навярно ще се зарадвате да чуете, че успяхме да поправим прекъснатия кабел за захранването на столовата — обяви той пред събранието, — така че поне ще получим хубав обед.

— Де да бях в състояние да ям — рече доктор Кокс. Сътресенията през последните няколко дни никак не допринесоха за подобряване на апетита ми, пък и като сетя за горката госпожа Уилт…

— Опитайте се да не се сещате за нея — каза заместник-директорът, но доктор Кокс поклати глава.

— Вие се опитайте да не се сещате за нея, докато онази проклета машина боботи по цял ден под прозореца на кабинета ви.

— Като стана дума за сътресения — обади се доктор Борд, — още не мога да проумея как така машинистът на този механичен тирбушон не беше убит на място, когато преряза електрическия кабел.

— Като се имат предвид проблемите, пред които сме изправени, не мисля, че този въпрос е от съществено значение в настоящия момент — каза доктор Мейфийлд. — Сега е важно да подчертаем пред членовете на комисията, че това е интегриран курс с фундаментална субструктура, основана тематично на едновременното присъствие на културни и социологични фактори, които далеч не са вътрешно несъизмерими, и отличаваща се със солиден дял академично съдържание, предназначено да даде на курсистите интелектуален и церебрален…

— Кръвоизлив? — подсказа доктор Борд.

Доктор Мейфийлд му отправи унищожителен поглед.

— Наистина смятам, че сега не е време за фриволности — гневно рече той. — Или сме предани на идеята за общата диплома за научен профил, или не сме. Освен това разполагаме само с един ден, за да структурираме нашето тактическо настъпление пред комисията. И тъй, какво ще изберем?

— Има ли значение? — попита доктор Борд. — Какво общо има нашата преданост или отсъствието й със структурирането, по липса на по-добра дума, на тъй нареченото тактическо настъпление пред комисията, която всъщност настъпва към нас, тъй като пътува от Лондон към нашия колеж, а не обратното?

— Господин заместник-директор — каза доктор Мейфийлд, — наистина съм принуден да протестирам. Отношението на доктор Борд на този последен етап от играта е съвсем неразбираемо. Ако доктор Борд…

— Можеше да разбере поне една десета от жаргона, който доктор Мейфийлд очевидно смята за английски е език, навярно щеше да успее по-добре да изрази мнението си — прекъсна го доктор Борд. — Прилагателното „неразбираем“ важи за синтаксиса на доктор Мейфийлд, а не за моето отношение. Винаги съм твърдял…

— Господа — каза заместник-директорът, — мисля, че на този етап ще е най-добре да избегнем кавгите и да се заловим за работа.

Настъпи кратка тишина, нарушена от доктор Кокс:

— Не мислите ли, че можем да помолим полицията да постави параван около онази дупка? — попита той.

— Непременно ще им дам тази идея — каза доктор Мейфийлд.

Преминаха към въпроса за банкета.

— Уредил съм да се раздадат много напитки още преди обеда — каза заместник-директорът, — а самият обед ще бъде по-късно, за да имат възможност да изпаднат в подходящо настроение, тъй че следобедните сесии да се посъкратят и да преминат, както се надяваме, по — гладко.

— Стига само от снабдителския отдел да не сервират супа „добра съпруга“ — рече доктор Борд.

Всички се разотидоха в злъчно настроение.

* * *

Така протече и срещата на господин Морис с криминалния репортер на „Сънди поуст“.

— Изобщо не съм казвал, че ръководното ми правило е да наемам на работа маниакални убийци! — кресна той на репортера. — Освен това всичко, което казах, трябваше да си остане строго поверително.

— Но нали действително сте заявили, че според вас Уилт е побъркан и че на доста лектори от катедрата по хуманитарна просвета им хлопа дъската?

Господин Морис го изгледа с омерзение.

— Ако трябва да бъда точен, казах, че някои от тях са…

— Изкукуригали? — подсказа репортерът.

— Нищо подобно! — извика господин Морис. — Просто са, е, да речем, леко неуравновесени.

— От полицията не ми предадоха вашите думи така. Те казаха, цитирам…

— Хич не ме интересува какво са ви предали от полицията. Аз знам какво съм казал и какво не съм и ако намеквате…

— Нищо не намеквам. Вие сте направили изявление, че половината ви преподаватели са смахнати и аз се опитвам да проверя това.

— Да го проверите ли? — изръмжа господин Морис. — Приписвате ми думи, които никога не съм казвал, и наричате това проверка?

— Казахте ли ги, или не? Само това ви питам. Ако изразявате мнение за персонала си…

— Господин Макартър, какво мисля за моя персонал си е лично моя работа. Тя няма нищо общо с вас или с тоя парцал, който представлявате.

— Три милиона души с интерес ще прочетат мнението ви в неделя сутрин — отвърна господин Макартър. — И хич няма да се учудя, ако тоя тип Уилт заведе дели срещу вас, стига да се измъкне от дранголника.

— Да заведе дело ли? Че за какво, по дяволите, би могъл да ме съди?

— Като начало за това, че сте го нарекли маниакален убиец. Заглавието „РЪКОВОДИТЕЛ НА КАТЕДРАТА ПО ХУМАНИТАРНА ПРОСВЕТА НАРИЧА ПРЕПОДАВАТЕЛ МАНИАКАЛЕН УБИЕЦ“ като нищо ще ви струва петдесет хиляди. Много ще се учудя, ако получи по малко.

Господин Морис се видя докаран до просяшка тояга.

— Дори вашият вестник няма да напечата такова нещо — измънка той. — Искам да кажа, че Уилт като нищо ни даде и вас под съд.

— О, ние сме свикнали да ни съдят за клевета. За нас тия дела са като „Отче наш“, пък и не ни одрусват много. Е ако проявите малко повече готовност за сътрудничество…

Той остави намека недоизречен, за да даде възможност на господин Морис да го смели.

— Какво искате да знаете? — попита той с твърде нещастно изражение.

— Имате ли някакви сочни историйки за нас? — попита господин Макартър. — Нали знаете за какво става дума: Оргии по време на лекции и други такива. Това винаги грабва публиката — хлапаци, които са го ударили на секс и разни подобни. Дайте ни една добра историйка и ще ви оставим на мира за Уилт.

— Вън от кабинета ми! — изрева господин Морис.

Господин Макартър се изправи.

— Ще съжалявате — рече той и се упъти към столовата на курсистите, за да изрови някоя мръсотийка за господин Морис.

* * *

— Никакви тестове възмутено — рече Уилт. — Те са измама.

— Така ли мислите? — запита доктор Питман, консултант психиатър към Фенлъндската болница и професор по криминална психология в университета.

Яйцевидният му череп просто се хвърляше на очи.

— Според мен това е очевидно — отвърна Уилт. — Ако ми покажете мастилено петно и аз си помисля, че прилича на баба ми, просната в локва кръв, наистина ли смятате, че ще бъда тъй глупав, та да ви го кажа? Трябва да съм съвсем смахнат, за да направя подобно нещо. Не, ще ви отговоря, че ми прилича на пеперуда, кацнала на мушкато. И всеки път ще е същото. Най-напред ще си помисля на какво ми прилича и после ще кажа нещо съвсем различно. И какво ще разберете от това?

— Все пак и в този случай могат да бъдат направени известни заключения — отвърна доктор Питман.

— Защо тогава са ви нужни мастилени петна? — каза Уилт. Доктор Питман си отбеляза интереса на Уилт към кръвта и петната. — Може да се тръгне от формата на черепа.

Доктор Питман мрачно изтри очилата си. Не обичаше заключенията, направени от формата на черепа.

— Господин Уилт — рече той, — аз съм тук по ваша молба, за да установя вменяемостта ви и най-вече за да изразя мнение дали ви смятам способен да убиете жена си и да се отървете от тялото й по особено жесток и отблъскващ начин. Няма да позволя на нито една ваша дума да повлияе на моето окончателно и обективно решение.

Уилт изглеждаше озадачен.

— Струва ми се, че не си оставихте много възможности за маневри. След като отхвърлихме всички механични средства от рода на тестовете, според мен остават само думите ми, за които можете да се заловите. Освен ако, разбира се, не смятате да се заемете с издатините по черепа ми. Впрочем това не е ли малко отживял метод?

— Господин Уилт — рече доктор Питман, — фактът, че очевидно притежавате садистични наклонности и ви доставя удоволствие да изтъквате физическите недъзи на хората, в никакъв случай не би ме накарал да заключа, че сте способен на убийство…

— Много благородно от ваша страна — каза Уилт, — въпреки че, да си призная честно, според мен всеки е способен на убийство при добри, или по-точно при лоши обстоятелства.

Доктор Питман потисна импулса си да му каже, че е съвършено прав. Вместо това се усмихна с издадената си челюст.

— Определяш ли себе си като рационален човек, Хенри? — попита той.

Уилт се начумери.

— Придържайте се към „господин Уилт“, ако обичате. Това може и да не е платена консултация, но все пак предпочитам известна официалност.

Усмивката на доктор Питман се изпари.

— Не отговорихте на въпроса ми.

— Не, не бих се нарекъл рационален човек — отвърна Уилт.

— Значи ирационален?

— Нито само едното, нито само другото. Просто човек.

— Нима човекът не е или едното, или другото?

— Доктор Питман, това спада към вашата област, а не към моята, но според мен човекът е способен да разсъждава разумно, ала не и да действа в изцяло разумни граници. Човекът е животно, еволюирало животно, макар че, като се замислим, всички животни са еволюирали, ако вярваме на Дарвин. Да речем, човекът е опитомено животно, което е запазило някои черти на дивата природа…

— А какво животно сте вие, господин Уилт? — попита доктор Питман. — Опитомено или диво?

— Ето че пак стигаме дотук. Тези прелестно прости двойствени категории, които сякаш са завладели изцяло съвременния ум. Или — или. Киркегор, като би казала оная кучка Сали Прингсхайм. Не, аз не съм изцяло опитомен. Питайте жена ми. Тя може да изрази мнение по въпроса.

— В какво отношение не сте опитомен?

— Пърдя в леглото, доктор Питман. Обичам да пърдя в леглото. Това е тръбният зов на човекоподобната маймуна в мен, която утвърждава териториалния си императив по единствения възможен за нея начин.

— Единствения възможен за нея начин?

— Вие просто не познавате Ева — каза Уилт. — Когато се запознаете, ще видите, че утвърждаването е нейната силна страна, не моята.

— Да не би да се чувствате потиснат от госпожа Уилт?

— Аз съм потиснат от госпожа Уилт.

— Значи ви тормози? Поема доминираща роля?

— Ева си ѐ, доктор Питман. Тя няма нужда да поема каквото и да било. Тя просто ѐ.

— И какво ѐ, ако мога да знам?

— Тук е въпросът — рече Уилт. — Кой ден сме днес? На това място човек губи представа за времето.

— Четвъртък.

— Е, щом днес е четвъртък, Ева е Бърнард Лийч.

— Бърнард Лийч ли?

— Керамикът, доктор Питман, прочутият керамик — отвърна Уилт. — Утре пък ще е балерината Марго Фонтейн, а в събота, когато играем бридж със семейство Мотръм, ще е Омар Шариф. В неделя обикновено е Елизабет Тейлър или Една О’Брайън, а в неделните следобеди двамата излизаме на разходка с колата и тогава тя е Ева Уилт. Това е кажи-речи единственият момент от седмицата, когато се срещам с Ева Уилт, и то само защото шофирам и тя няма какво да прави, освен да седи мирно и да ми трие сол на главата.

— Започвам да разбирам схемата — каза доктор Питман. — Значи госпожа Уилт е била… е склонна да играе роли. Това е допринесло за изграждането на една нестабилна връзка, при която вие не сте могли да възприемете ясно изразена и утвърдена роля като съпруг…

— Доктор Питман — каза Уилт, — един жироскоп може и всъщност трябва да се върти, но запазвайки на практика неотменима стабилност. Ако разбирате принципа на жироскопа, ще ви стане ясно, че нашият брак не е лишен от стабилност. Може да е дяволски неудобно да се прибираш в дом, където те чака една центробежна сила, но в никакъв случай не е нестабилно.

— Но нали току-що ми казахте, че госпожа Уилт не приема доминираща роля. Сега пък твърдите, че тя е силна личност.

— Ева не е силна. Тя е сила. Има известна разлика. Що се отнася до личността, при нея те са толкова много и тъй разнообразни, че е трудно да ги следиш всичките. Да кажем, че тя се хвърля в образа на личността, която си е избрала, с невинаги уместна настойчивост и упоритост. Спомняте ли си онази поредица от филми на Гарбо, която показаха по телевизията преди няколко години? Е, Ева в продължение на три дни след това беше Дамата с камелиите и в сравнение с нея сцената на смъртта по телевизията беше като светивитово хоро. То не беше скоротечна туберкулоза, не беше чудо.

— Започвам да разбирам как стоят нещата — каза доктор Питман, като си отбеляза, че Уилт е патологичен лъжец със садомазохистични наклонности.

— Радвам се, че поне някой го разбира — рече Уилт. — Инспектор Флинт смята, че съм убил нея и Прингсхаймови, обзет от жажда за кръв, а после съм се отървал от труповете по някакъв невъобразим начин. Спомена за киселина, което си е чиста лудост. Откъде, по дяволите, човек да намери азотна киселина в такова количество, че да разтвори цели три трупа, като единият от тях на всичкото отгоре е с наднормено тегло? Това е просто немислимо!

— Абсолютно немислимо — съгласи се доктор Питман.

— А и приличам ли на убиец? — бодро продължи Уилт. — Разбира се, че не. Виж, ако беше казал, че Ева е очистила онези гадове, а по мое мнение някой е трябвало да свърши това още преди години, тогава бих го взел насериозно. Бог да е на помощ на ония клетници, който се случат да са наблизо, когато Ева си науми, че е Лизи Бордън.

Доктор Питман го изгледа хищно.

— Да не би да намеквате, че семейство Прингсхайм са убити от жена ви? — попита той. — Това ли искате да кажете?

— Не — отвърна Уилт, — съвсем не. Казвам само, че когато Ева се залови за нещо, прави го от сърце и не си поплюва. Когато чисти къщата, така я чисти, та пушек се вдига. Чакайте да ви кажа за харпика. Тя, значи, е обявила война на микробите…

— Господин Уилт — рече доктор Питман припряно, — не ме интересува какво прави госпожа Уилт с харпика. Дошъл съм тук, за да разбера вас. Кажете ми, често ли се съешавате с пластмасова кукла? Това обичайно занимание ли е за вас?

— Обичайно ли? — попита Уилт. Какво точно имате предвид под обичайно — нормално занимание или системно повтарящо се? Вашата представа за нормално занимание може да се различава от моята…

— Искам да кажа, често ли го правите? — прекъсна го доктор Питман.

— Да го правя? — възкликна Уилт. — Изобщо не го правя.

— Но доколкото разбирам, вие специално сте подчертали факта, че онази кукла е имала вагина?

— Кой, аз да съм го подчертал? Никаква нужда нямаше да го подчертавам. Тази мръсотия се виждаше с просто око.

— Значи смятате вагините за мръсотия? — попита доктор Питман, подмамвайки жертвата си в по-добре познатата територия на сексуалните отклонения.

— Да, когато са извън контекста — изплъзна му се Уилт. — А когато са пластмасови, може и да ги оставите в контекста и пак ще ги намирам за мръсотия.

В края на разговора доктор Питман просто не знаеше какво да мисли. Той се изправи изморено и тръгна към вратата.

— Забравихте си шапката, докторе — извика го Уилт и му я подаде. — Прощавайте, че ви питам, но специално за вас ли е изработена?

 

 

— Е? — рече инспектор Флинт, когато доктор Питман влезе в кабинета му. — Каква е присъдата?

— Присъда ли? Този човек трябва да бъде затворен до живот.

— Искате да кажете, че наистина е маниакален убиец?

— Искам да кажа, че независимо как е убил госпожа Уилт, тя сигурно е била благодарна да се отърве. Дванайсет години брак с такъв човек… Мили Боже, не смея и да си го помисля.

— Е, не напреднахме кой знае колко — каза инспекторът, когато психиатърът си тръгна, изразявайки мнението, че макар умът на Уилт да е скоклив като заек, той не би могъл съвсем честно да го обяви за невменяем. — Просто ще изчакаме да видим какво ще излезе на бял свят утре.