Иван Вазов
Не, не ще се радвам кръвожадно…

Не, не ще се радвам кръвожадно.

Скъпи нам са тез победни лаври.

Всяка радост в мойто сърце страдно

прави ножа повеч да се завре.

 

Колко сълзи всяка песен струва!

Всяк възторг е океан от злоба,

в други гърди що бесней, върлува,

всякой лавър е триумф на гроба.

 

Не, не ще се радувам безумно:

кръвта дето леем, наша кръв е,

не нудете ме да пея шумно —

на плача всегда певецът пръв е.

 

Вас ви смайва шумът на борбите,

славата, юнаците, що светят —

гробовете, майките, сълзите

вижда, чувствува един поетът.

 

Пловдив, декември 1885