Здравко Ненов, Питър Ван Кампен
Сектите и как да ги разпознаваме (8) (Кой в какво вярва по света)

Будизъм

Буда

Буда или „Просветленият“ е роден ок. 560 г. пр. Хр. в североизточна Индия. Истинското му име е Сидхарта Гаутама. Сидхарта бил син на един индийски княз (раджа). Майка му умряла, когато бил на една седмица, и го отгледала сестрата на майка му, която била и втора жена на баща му. Твърди се, че при раждането му един мъдрец изказал предсказание в двореца на баща му, което гласяло, че детето ще стане велик цар, ако остане вкъщи, но ако вземел решение да напусне дома си, щял да стане спасител на човечеството. Това обезпокоило баща му, тъй като той искал синът му да го наследи като цар. Затова той обградил детето с богатства и забавления, за да го задържи в дома си, и държал всякакво страдание и грозота далеч от него. Сидхарта се оженил и имал един син, но все още бил в двореца и бил обвързан със своите забавления. Един ден казал на баща си, че иска да види света. Този излет щял да промени живота му завинаги, тъй като при това пътуване той видял „четирите преходни гледки“. Въпреки че баща му бил заповядал да се изчистят и украсят улиците и всички по-стари и болни хора да останат вкъщи, имало някои, които не били чули това. Първата обезпокоителна гледка, която Сидхарта видял, бил един немощен старец. Когато Сидхарта попитал какво ли се е случило с този човек, му казали, че той бил стар, както и всеки щял да стане стар един ден. По-късно срещнал един болен човек и му казали, че всички хора можели да се разболеят и да чувстват болка като този човек. После той видял едно погребално шествие на път към мястото за изгаряне на мъртъвците и опечалените плачели горчиво. Когато принцът попитал какво означава това, той разбрал, че това е ходът на живота, защото рано или късно и князът, и просякът трябвало да умрат. Най-накрая видял един монах, който просел за храна. Спокойният изглед на лицето на просяка убедил Сидхарта, че този начин на живот бил за него. Той веднага напуснал двореца и семейството си и тръгнал да търси просветлението. Нощта, през която той напуснал дома си, се е прочула като „великото отричане“.

Бившият принц, сега просяк, прекарвал времето си, като обикалял насам-натам, за да търси мъдрост. Истините, които се съдържали в хиндуистките писания, не го задоволявали и той се обезсърчил, но не се отказал от търсенето си. Аскетизмът също не му донесъл мир.

Съдбоносният ден в живота му дошъл веднъж, когато медитирал под едно смокиново дърво. Тогава той достигнал най-висшата степен на богопознание, наречена нирвана. Предполага се, че той е останал в продължение на седем дни под смокинята, наречена дърво на мъдростта. И вече не като Сидхарта Гаутама, а като Буда — Просветленият — той искал да предаде на света истините, които научил там.

Когато Буда се изправил след преживяването си под дървото на мъдростта, той срещнал петте монаси, които били негови спътници. Пред тях той произнесъл първата си проповед. След нея той започнал да разпространява учението си сред народа. Индийският народ, който бил разочарован от хиндуизма, внимателно слушал новото учение. По времето, когато Буда умрял на 80-годишна възраст, неговите учения вече били добили голяма популярност и сила в Индия.

Ученията на будизма

Будисткият мироглед по принцип е монистки, той отрича съществуването на един личен Бог и Творец. Според будизма светът функционира чрез природните сили и закони, а не поради божествена заповед. В будизма няма и такова нещо като грях спрямо по-висше същество.

Будизмът не е построен около поклонението към една личност, била тя бог или човек. Буда не е бог, нито пък изпратен от бога посредник. Той не е спасител на другите хора. Много по-важно от личността на Буда е учението (дхарма).

Същественото в учението на будизма се съдържа в четирите благородни истини и осемкратната пътека.

Първата благородна истина е съществуването на страданието. Раждането е мъчително и смъртта е мъчителна. Да не притежаваш това, което искаш, е мъчително, и да имаш това, което не искаш също е мъчително.

Втората благородна истина е причината за страданието. Тя е страстното желание за сетивни наслади, което търси удовлетворение ту тук, ту там, копнежът за щастие и благоденствие в този и в бъдещия живот.

Третата благородна истина е отменянето на страданието. За да се освободи човек от страданието, той трябва да се откаже именно от това желание, да се отърве от него, да го угаси, така че да не остане никаква страст и копнеж.

Четвъртата благородна истина води до отмахване на всяко страдание чрез осемкратната пътека.

Първата крачка по тази пътека е правилният възглед или познание — трябва да се приемат четирите благородни истини и осемкратната пътека.

Втората крачка е правилното умонастроение — трябва човек да се откаже от сетивните удоволствия. Не бива да се хранят лоши мисли към никого и не бива да се причинява зло на никое живо същество.

Третата крачка е правилното говорене — Не лъжи! Не клевети и не хули никого! Не се впускай в суетни приказки!

Четвъртата крачка е правилното действие — Не унищожавай никое живо същество! Взимай само това, което ти дават! Не пожелавай никакво непозволено сексуално действие!

Петата крачка е правилният живот — Трябва човек така да си изкарва хляба, че да не вреди на никого.

Шестата крачка е правилният стремеж или усилие — трябва човек да бъде твърдо решен и героично да се стреми да попречи на всичките си лоши качества да се надигат и да ги отхвърли. Трябва да се стреми да придобива добри качества и да развива и довежда до съвършенство тези, които притежава.

Седмата крачка е правилното внимание — човек трябва да е буден, старателен, замислен, свободен от страсти и страдания.

Осмата крачка е правилното вглъбяване — когато човек е отхвърлил всички сетивни радости, всички лоши качества, както радостта, така и страданието, трябва да встъпи в четирите етапа на медитацията, които се предизвикват чрез концентрация.

Нирвана

Според будизма човешката личност е илюзия. Буда отхвърля идеята за съществуването на „Аз“. Неразделно свързана с това и ключова за будизма е идеята за нирвана. Това е крайната цел на будиста.

Много трудно е да се обясни какво точно се разбира под това понятие. Самата дума означава нещо като „духване“, „отвяване“. Понятието може да се дефинира само негативно: нирвана е областта, където не е земя, вода, огън и въздух, където не е безкрайността на пространството или на съзнанието, където не е границата на различаване и неразличаване, където не е този свят, нито онзи, където не е слънцето, нито луната. Това не е идване и отиване, не е стоене, не е прехождане, нито възникване, без основа, без продължение, без опора. Това е краят на страданието.

Това означава, че нирвана не е някакво място, където човек попада, а по-скоро една съвършено нова ориентация или състояние на битието, което се осъществява вследствие на угасяването на заслепяващото обвързване. Така нирвана сочи, че съществуването, което е достигнато, е непредставимо с обичайните понятия на този свят.

Истинското спасение в класическия будизъм (Теравада-будизъм) е достъпно само за монасите и поради това повечето хора се стремят да прекарат поне известно време в манастир.

За миряните единствената религиозна задача в настоящето може да бъде увеличаването на запаса им от заслуги. Будизмът предлага четири широки пътя, по които може да стане това:

• Трябва да се спазват петте предписания или поне някои от тях.

Това са следните:

— Да не се убива нищо живо (включително и насекоми).

— Да не се краде.

— Да не се прелюбодейства.

— Да не се лъже.

— Да не се приемат упойващи питиета или наркотици.

Има и други предписания, които обаче се отнасят само до монасите и монахините:

— Яж умерено и само в определеното време!

— Избягвай всичко, което възбужда сетивата!

— Не носи украшения (вкл. и парфюм)!

— Не спи в луксозни легла!

— Не приемай злато или сребро!

В празници или на всеки две седмици и миряните спазват някои от тези допълнителни заповеди.

• Трябва да се оказва почит на „трите съкровища“, а вярата е добродетел, която подобава на главата на семейството. Но тази вяра не изключва вярванията на предците и на браминските религиозни традиции, спазвани в обществото наоколо. Трикратната скъпоценност не е ревнив Бог и не изпитва неодобрение, когато човек почита боговете на страната или на кастата си.

• Трябва човек да бъде щедър, особено спрямо монасите, и да им дава колкото може повече — не само за препитанието им, но и за религиозни сгради, в които никой не живее. В известна степен заслугата зависи от духовните качества на получателя на милостинята.

• Могат да се почитат останките на Буда. Действително отношението на будистите към тези кости и зъби е трудно да се опише в понятия, разбираеми за западния човек. Те явно не могат да се „молят“ на Буда, тъй като него вече го няма, той е в нирвана, т.е. вече не съществува за този свят.

Теравада- и Махаяна- будизъм

Ранният будизъм се е ограничавал преди всичко в Индия и обикновено е бил наричан Теравада-будизъм или Хинаяна, което означава „малко превозно средство“. По-късният будизъм, който широко се разпространява извън Индия (най-вече в Китай и Япония), става известен като Махаяна, т. е. „голямо превозно средство“.

По времето на цар Ашока (236–232 г. пр. Хр.) индийският будизъм вече се е бил разцепил на голям брой групировки, които обикновено се наричат Теравада-школи.

В Теравада-будизма има три групи писания, които се смятат са свещени и са известни под името Трипитака — „трите кошници“. Виняна-Питака — кошницата на дисциплината на ордена — съдържа правила за по-висшата класа будисти; Сута-Питака — кошницата на поученията — съдържа диалозите на Буда, а Абхидхама-Питака — кошницата на метафизиката — съдържа будистката теология. Общият обем на тези три групи писания е около 11 пъти колкото цялата Библия.

Около началото на християнската епоха започва да се развива и Махаяна-будизмът, който се различава от Теравада-будизма главно по идеята за бодхисатва. Според тази представа определени милосърдни същества (бодхисатви) отлагат собственото си разтваряне (изчезване), за да спасят други. Това става, като ги приемат в своето собствено същество. Тъй като будизмът отрича индивидуалната личност, това не е невероятна представа. Чрез това разширение на предложението за спасение Махаяна-будизмът прави спасението достижимо не само за тези, които стават монаси, а и за всички, които положат доверието си на някой бодхисатва.

Дзен-будизъм

Това е клон на Махаяна-будизма, който е много разпространен на Запад. Точният му произход не е ясен. Според легендата той произхожда от Бодхидхарма — пътуващ будистки учител, живял около 600 г. пр. Хр. в Индия. Той смятал, че основните доктрини на будизма не се опират на писанията. Тези учения се предавали пряко от съзнание на съзнание и нямало нужда да се обясняват с думи. Това обобщава нетрадиционното отношение на дзен към неговото учение — той няма свещена литература, която се използва за поучение, а използва всякакви писания, независимо дали са будистки, или не, които смята за подходящи за развитието на религията. Основно упражнение в дзен е специален метод на дзен-медитация, която се практикува всекидневно в определени часове, а периодите на интензивна медитация могат да продължат до една седмица. Целта е постигане на просветление. Упражненията се провеждат под ръководството на учителя.

Основен метод, чрез който учителят помага на ученика да постигне просветление, е задаването на гатанка — т. нар. коан. Решаването на гатанката води ученика към по-голямо себепознание. Най-често използваните от дзен-учителите коани са около 1700 на брой, всеки от които може да има стотици отговори — според конкретните условия на обучението на ученика. Знанието на отговора далеч не е толкова важно, колкото неговото познаване или реализиране.

В дзен внезапното просветление или познание се нарича сатори. Сатори е една опитност, която е отвъд всеки анализ или разказ и която поставя упражняващия се в състояние на зрялост. Опитността на сатори идва рязко и в един миг, тя може да бъде повторена, но не и да бъде предизвикана волево.