Здравко Ненов, Питър Ван Кампен
Сектите и как да ги разпознаваме (4) (Кой в какво вярва по света)

Юдеизъм

Юдеизмът е най-старата от трите големи монотеистични религии. Той е основата както на християнството, така и на исляма. В центъра му стои вярата, че има само един Бог — Творецът и Владетелят на света. Той е невидим и вечен. Той вижда всичко и знае всичко. Той е открил Своя закон (тора) на юдейския народ и го е избрал за светлина и пример на цялото човечество. Това започва, когато Бог казва на Авраам да напусне родния си град Ур и да се пресели в Ханаан. Тогава Бог му обещава, че ще го направи отец на много народи и и ще го направи за благословение на всички земни племена. От потомството на Авраам произлиза еврейският народ. Когато няколко века по-късно Бог ги извежда от египетското робство, Той им казва, че те са избраният народ, който ще играе особена роля сред останалите народи.

Днес юдеите живеят пръснати по целия свят, но в тяхното мислене и вярвания „светата земя“ Ханаан и особено „светият град“ Ерусалим винаги са имали изключително важно значение.

Юдеизмът няма ясно формулирана изповед на вярата. Същественото в тази религия се намира в т. нар. „шема“ (евр. „слушай“):

„Слушай Израилю, Господ, нашият Бог, е един Господ. Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум. И тези думи, които ти заповядвам, да са написани на сърцето ти.“

Вярващият юдеин се стреми да обича Бога с цялото си сърце и тази любов се изразява в практическо послушание спрямо Божия закон в ежедневния живот. Оттам „Законът“ заема изключително важно място в живота на юдеина. Законът се намира в първите пет книги на Библията — Петокнижието на Мойсей (тора). Те разказват за откровението, което Бог дава на Мойсей преди 3000 години. Законът обхваща 613 заповеди и напътствия, които регулират всичко — като се започне от ежедневния живот, през гражданското право и се стигне до личната хигиена и употребата на определени храни. Различните съществуващи юдейски общности по света в различна степен буквално спазват тези заповеди в условията на XX в.

Решаващо значение за запазването и развитието на юдеизма има синагогата. Най-важният елемент на синагогата е ковчежето, което е насочено към Ерусалим. Там се държат свитъците със закона, които се прочитат тържествено на богослужението в събота. В центъра на синагогата има амвон, от който се ръководи събранието и се прочита законът. Събранията обикновено се ръководят от кантор, а задълженията на равина са да поучава събранието във вярата и да изяснява въпроси от юдейския закон. Той може да се нарича равин едва когато достигне висока степен на образование в юдейския закон. Богослуженията се водят по реда на еврейския сборник с молитви (сидур). Посетителите обикновено покриват главите си като израз на уважение към Бога.

Юдейската „църковна година“ се състои от редица празници и пости.

Нова година е първият от тях и се пада през септември или октомври. Този празник припомня за сътворението на света и за Божия съд над него. На този ден в синагогата се свири с рог, който призовава за обръщение към Бога. Следващите 10 дни са дни на покаяние.

Умилостивение (Йом Кипур) се смята за най-светият празник в юдейския календар. С него завършва времето на покаяние, което следва Нова година. Този ден се характеризира с молитва, пости и публична изповед на греховете. Според традицията това е бил денят, в който първосвещеникът е принасял жертва за целия народ и е влизал в Светая светих на храма, или отначало на скинията. Днес няма храм и не се принасят жертви, а умилостивението се търси единствено чрез покаяние. Благочестивият юдеин пости 24 часа, прекарва целия ден в синагогата и носи бяла дреха като символ на чистотата и на гроба. В края на деня той се смята за духовно новороден.

Празникът Разпъване на шатри (Сукот) следва след деня на умилостивението и трае една седмица. Той е един от трите празника на жетвата (наред с Пасхата и Петдесетница). На този празник юдеите си припомнят как Бог ги е снабдявал с всичко необходимо по време на четиридесетгодишното скитане в пустинята. Те строят простички колиби в градините си или при синагогата и в тях приемат храната си и дори понякога спят.

Празникът на закона (Симхат тора) следва след празника Разпъване на шатри. В хода на годината в синагогата се прочита целият закон, петте Мойсееви книги. На този ден се приключва четенето на последната глава от Второзаконие и отново се започва с първите стихове от Битие. Това е радостен празник, на който свитъците на закона се носят с песни и танци из синагогата.

Празникът на светлините (Ханука) съвпада с времето на християнската Коледа. Той е възпоменание за победата на юдеина Макавей над сирийците и повторното освещаване на храма в Ерусалим през 164 г. пр. Хр. Празникът продължава 8 дни, на всеки от които се запалва по една свещ, така че накрая вече горят осем.

Пурим. Този празник се празнува през февруари или март и припомня за историята на Естир. Пурим означава жребий и се отнася до жребия, който Аман е хвърлил, за да реши в кой ден да унищожи всички евреи в персийското царство. В синагогата се чете книгата Естир и колкото пъти се чуе името Аман, юдеите шумят и тропат с крака. Пурим се празнува и вкъщи, като се канят гости и се носи специално облекло.

Пасхата е най-известният юдейски празник. Той приблизително съвпада с християнското Възкресение и припомня освобождението на народа Израел от робството в Египет. Празнува се вкъщи, като се ядат специални древни ястия. Пеят се песни и се разказва историята на освобождението. Най-малкото дете трябва да попита: „Защо тази нощ е по-различна от всички останали нощи?“, а бащата трябва да разкаже всички събития според книгата Изход. Едно място на трапезата се оставя свободно и една чаша в повече се оставя за пророка Илия, който се очаква като предвестник на месианската ера. Всякакъв квас се изхвърля от къщата. Вместо обикновен хляб се яде безквасен и затова празникът Пасха е известен още и като „Празника на безквасните хлябове“. След Пасхата следва седемдневен период на траур, който е свързан с неуспеха на юдейското въстание срещу римските окупатори през II в. сл. Хр. и с многото жертви от чумата по същото време.

Петдесетница се празнува 50 дни след втория ден на Пасхата и припомня за закона, който Бог дава на Мойсей на Синайската планина. В синагогата се прочитат десетте заповеди, а някои юдеи остават будни през цялата нощ, за да пеят за Божия закон. Петдесетница е още и празникът на първите плодове. Затова синагогата се украсява празнично с цветя и се ядат млечни ястия.

Траурен ден (Тишабав). На този ден (деветият ден на деветия еврейски месец Ав, някъде през юли/август) юдеите си припомнят разрушаването на храма от римляните през 70 сл. Хр. Някои свързват същия ден с разрушаването на първия храм от Навуходоносор през 586 г. пр. Хр. Това е ден на траур и пост и всякаква украса се сваля от синагогата.