Здравко Ненов, Питър Ван Кампен
Сектите и как да ги разпознаваме (22) (Кой в какво вярва по света)

Защо не е така в нормалната християнска църква?

Под „нормална християнска църква“ в тази книга разбираме което и да било от традиционните християнски изповедания — православно, католическо и протестантско, които се придържат към библейското учение.

Библията ясно и недвусмислено ни учи, че човекът е личност и че Бог зачита и уважава тази личност. Той е създал човека като същество със свободна воля и никога не насилва тази воля. Всичко в християнството е основано на свободния избор. Един християнин не се срамува от своята вяра и не крие принадлежността си към своята църква. Неговата цел е да представи на хората около себе си Божието предложение за спасение, за да могат те сами да решат дали го искат, или не. Това решение е абсолютно доброволно и никой не може да бъде принуден към него посредством манипулация на съзнанието. Същото важи и за избора на църква. Християнството казва: „Ела при Исус Христос“, а не „Ела при нас“! Християните могат да имат различни мнения по определени въпроси и въпреки това да живеят в мир и да са членове на една църква. Единственият непоклатим и абсолютен авторитет в християнската църква е Библията, а глава на църквата е Исус Христос.

Никоя християнска църква не се стреми към унищожаване на индивидуалността на човека, не го откъсва от семейството му, от професията и обществения живот. Християнинът е напълно нормален човек, който води напълно нормален живот. Християнството не налага система от закони и правила, които ТРЯБВА да се спазват. В Библията пише: „където е Господният Дух, там е свобода“ (2. Кор. 3:17). Разбира се, християнският морал има определени норми и всеки, който желае да се нарича християнин, трябва да се съобразява с тях. Впрочем именно тези норми са залегнали дълбоко в това, което съвременният цивилизован човек смята за естествен човешки морал.

Християнството не създава на човека комплекс за вина, а точно обратното — освобождава го от неговата вина пред Бога. Същността на посланието на Евангелието е, че Исус Христос умря на кръста, за да изкупи греховете на хората, и всеки, който повярва в Него, бива опростен и получава вечен живот, който не може да му бъде отнет по никакъв начин. Тази чудесна сигурност може да създаде на човека стабилна основа в живота и да му даде силата да се справи с всички проблеми. Затова християнството не може да депресира човека и да го докара до самоубийство, а напротив — дава му психическа устойчивост и воля да живее. Всъщност самоубийството се смята за много тежък грях, тъй като на човека не е дадено да разполага с живота — нито с чуждия, нито със своя собствен.

Бог не очаква от човека да бъде безгрешен и не поставя неговото спасение в зависимост от това. Библията съвсем ясно казва, че това е невъзможно. „Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас. Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“ (1. Йоан. 1:8–9). Християнинът винаги може да разчита на Божията прошка, ако е готов да се покае за греха си и да го остави. Естествено, той се стреми да не греши, но мотивът за това не е страх, а любов към Бога и към неговите ближни. Християнинът винаги живее със съзнанието, че е простен грешник, и не приписва на себе си заслугите за добрия си живот. Той не смята, че е по-висше същество от останалите хора или че единствено той има достъп до божествената истина.