Здравко Ненов, Питър Ван Кампен
Сектите и как да ги разпознаваме (14) (Кой в какво вярва по света)

Свидетели на Йехова

История

Основател на това религиозно движение е Чарлз Тейз Ръсел (1852–1916), роден в Алегени, Пенсилвания. Ръсел е американски търговец, притежавал е магазин за дрехи заедно е баща си в Бруклин.

През 1870 г. влиза в контакт със Съботянската църква и повярва в боговдъхновеността на Библията, която заедно с още пет души започва интензивно да изучава. Тогава той приема съботянското твърдение за идването на Господ Исус Христос през 1874 година. Но отхвърля пришествието в плът и приема, че това е само духовно събитие.

През 1877 г. излиза книгата му „Три свята или планът за спасение“. Тази книга съдържа вече учението, че невидимото присъствие на Господ Исус е започнало през 1874 година и след едно съдно време от 40 години Той ще установи видимото си царство — следователно това е 1914 година. През 1879 година излиза за първи път списанието „Стражева кула“.

През 1879 година се основава дружеството „Стражева кула“.

Най-голямото произведение на Ръсел е поредицата в шест тома „Ключ към Библията“.

През 1914 г. не настъпва видимото установяване на божието царство и затова се определя нова дата — 1918 г.

През 1916 г. Ръсел умира и негов продължител става Джоузеф Франклин Ръдърфорд. Той произхожда от баптистко семейство и е много начетен и авторитетен човек — работил е като адвокат, прокурор и съдия. Дистанцира се все повече и повече от учението на своя предшественик и го замества със собствените си идеи. От свободното движение се създава строго организирана религиозна система. „Обществото на стражевата кула“ със седалище Ню Йорк се превръща в проводник на божия глас и претендира за абсолютен авторитет на писанията си. Само то може правилно и истинно да тълкува Светото Писание. То изисква пълно подчинение на своя авторитет. Божиите заповеди могат да се приемат само от президиума и той ги предава на обикновените членове, които са слепи роби на Йехова и следва да се подчиняват сляпо на президиума. Само пророчествата от президиумът са истински, а всичко друго е лъжеучение. Всяко действие против организацията се разглежда като враждебност против Бога и навлича върху себе си Божието проклятие. Движението се обявява за единствения представител на видимия Бог на земята и носител на неговите обещания. Единствено в тази организация и чрез нейното посредничество човек може да има връзка с Бога. Отхвърлят се всички останали християнски църкви и по този начин движението придобива характерните черти на секта.

От 1918 г. Свидетелите на Йехова не разглеждат себе си като религиозно общество, а като една нова нация. От 1919 г. те отхвърлят библейската теза, че държавната власт е установена от Бога. Това довежда до непрекъснати конфликти с властите. Членовете на движението отказват държавни служби, особено военна служба.

Ръдърфорд променя тълкуванието на „1914 година“: през тази година Исус е дошъл невидим. Променя се срокът за видимото установяване на божието царство — 1925 г. Но и тогава не се случва нищо подобно.

Ръдърфорд умира през 1924 г. Негов наследник става Нейтън Хоумър Кнор. Той е роден през 1905 г. в Бетлехем, Пенсилвания. От 18-годишна възраст започва да работи на постоянна работа в Бруклин при Свидетелите на Йехова. За разлика от своя предшественик той не обича публичните изяви. Прави се нов превод на Библията, така променен, че да подкрепя учението на движението. Той е известен като „Превод Нов Свят“. Преводачите са анонимни.

За последен път Свидетелите на Йехова пророкуват установяването на 1000-годишното царство за 1975 г. Това отново не се случва.

Предсказването на точното време на Второто пришествие е характерно явление за много секти. Периодично някоя от тях обявява настъпващия край на света, като нерядко се твърди, че това било писано в Библията. Библията обаче не оставя никакво съмнение, че точното време на идването на Господ Исус Христос не е открито и няма да бъде открито на никой човек. „Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в собствената Си власт“ (Деян. 1:7; сравни Мат. 24:24). Също така ясно е казано, че Христовото пришествие няма да стане тайно, а ще бъде видимо и разтърсващо целия свят събитие (Мат. 24:27–30).

Нейтън Хоумър Кнор умира през 1977 г.

Последният президент на Свидетелите на Йехова е Фредерик Франц.

Вярвания

Според Свидетелите на Йехова християнската църква е изопачила първоначалното библейско послание. Това отстъпление се виждало най-ясно във въвеждането на езически идеи за трима богове, така наречената „Троица“. Те решително отхвърлят учението за триединството на Бога и смятат, че Исус Христос е „един Бог“, но не е истинният Бог. Той не е богоравен, а стои на по-ниско стъпало от Бог Отец! Исус Христос е първото творение на Бога, преди всичко останало. Исус Христос не е Йехова от Стария Завет. На земята Исус Христос е бил само съвършен човек, а не същевременно и Бог. Исус Христос не е възкръснал в плът. Той е бил възкресен като духовно същество и оттогава вече няма дял в човешката природа. Исус Христос е архангел Михаил!

Свидетелите на Йехова също така отхвърлят божествеността на Светия Дух. Според тях това е някаква безлична сила, невидимата „действаща Божия мощ“.

В християнството учението за Триединството на Бога е една от най-основните доктрини. Абсолютно всички християнски църкви, течения и общества я изповядват независимо от различията си по други въпроси. Понятията Троица и Триединство не се срещат пряко в Библията, но цялостното библейско учение ясно и недвусмислено говори, че Бог е един и въпреки това се разкрива в три лица — Бог Отец, Бог Син и Свети Дух. Божествеността на Исус Христос е централното учение на християнството, без което цялото християнство е немислимо. „Знаем още, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум, за да познаваме истинния Бог: и ние сме в Истинния, сиреч в Сина Му, Исуса Христа. Това е истинският Бог и вечен живот“ (1. Йоан. 5:20). Евангелието от Йоан започва е думите: „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.“ Тези думи ясно и недвусмислено се отнасят за Христос. Светото Писание показва, че на земята Исус Христос е бил напълно Бог и напълно Човек (Исая 9:6; Йоан 1:1–3, 14; 1. Йоан. 4:2–3).

Също толкова основно и важно е и християнското учение за физическото възкресение на Христос, което Свидетелите на Йехова отричат (виж Йоан 2:19–22; Деян. 2:24–32; Лука 24:37–43; Йоан 20:27; Филип. 3:20–21; 1. Кор. 15:40–44 (20–23).

За всеки християнин твърдението, че Исус Христос е архангел Михаил, е направо смешно. Библията ясно казва, че Исус Христос е възвисен над всички ангели (Евр. 1:4–8).

Също така всички християнски църкви са единни за това, че Светият Дух е личност и е наравно с Бог Отец и Исус Христос. Той притежава разум, воля и чувства (1. Кор. 2:11; Ефес. 4:30) и е Заместникът на Христос на земята (Йоан. 14:16–18, 26).

По отношение на човека Свидетелите на Йехова твърдят, че с неговата физическа смърт изчезва всяко съзнание и от човека не остава духовна субстанция от какъвто и да било вид, която да продължава да живее. Мъртвите спят в земята без съзнание до възкресението.

Тук се касае за типичния начин на действие на много секти — изолиране на един или два стиха от техния контекст (в случая това е Еклисиаст 9:5, 10) и пълно игнориране на всички останали и на цялостното учение на Библията. По този въпрос Библията недвусмислено учи, че човешката душа е безсмъртна и че за човека има два възможни пътя след смъртта — да отиде при Бога или да бъде завинаги отделен от Него.

Свидетелите на Йехова разделят вярващите на две класи: класата на помазаните (144 000-те) и класата на овцете (всички останали членове на организацията). 144 000-те „подпечатани“ са единствените хора в цялата световна история, които със сигурност ще бъдат спасени, ще бъдат възкресени от Исус като духовни същества и ще владеят с Него на небето. Те знаят това, понеже Божият Дух събужда и подхранва у тях надеждата за вечен живот. През 1931 г. броят на тези 144 000 избрани се е попълнил, като в момента са живи около 7000 от тях. Само те имат дял в небесната слава, само те са Божии деца, имат Светия Дух и за тях важат Божиите обещания и духовни благословения. Само те могат да участват в Господната трапеза, а останалите могат само да присъстват като зрители. Смята се, че това присъствие допринася за тяхното евентуално спасение.

Всички останали свидетели на Йехова, които не принадлежат към „помазаните“, не могат да бъдат сигурни, че ще бъдат спасени. В предстоящата „Армагедонска битка“ между „добрите“ и „лошите“ държави ще бъдат унищожени всички сили, които се противопоставят на Бога, включително и християнската църква. Единствените, които ще останат живи, са свидетелите на Йехова. Така те ще достигнат до хилядолетното царство и едва в края на тези хиляда години ще се разбере дали ще бъдат спасени, тоест ще получат вечен живот в рая на земята, или не.

Между другото, въпросната Армагедонска битка е била предсказана от Свидетелите на Йехова за 1975 г. и като подготовка за нея са били организирани масови предупредителни кампании.

И така, редовият свидетел на Йехова съзнателно се изключва от повечето духовни благословения, обещани в Библията. Той смята, че Христовата изкупителна жертва му дава само теоретичната възможност да придобие спасението си чрез вярност към организацията и усърдна мисионерска дейност.

Както знаем, пътят за спасение, който сочи християнството, е съвсем друг. Библията никъде не разделя вярващите на две категории — „помазани“ и „овце“. Тя обещава спасение въз основа на съвършеното спасително дело на Исус Христос на всеки вярващ, и по никакъв начин не свързва това спасение с Армагедонската битка или заслуги през хилядолетното царство. От Откр. 7:3–8 ясно се вижда че 144 000-те „подпечатани“ са от еврейския народ — по 12 000 от всяко израелско племе.

Едно от най-драстичните учения на Свидетелите на Йехова или поне с най-сериозни социални последици е това за кръвопреливането. Въз основа на текстове като Левит 17:10 и Деян. 15:20, 29, в които се забранява яденето на месо с кръвта, Свидетелите на Йехова категорично отказват кръвопреливане при каквито и да било обстоятелства. Това учение на Свидетелите на Йехова е коствало много човешки животи. В много страни членове на сектата са били съдени за убийство, защото са забранили преливане на кръв на близки и особено на деца при операция. Два от най-скорошните случаи, завършили фатално, са през лятото на 1993 година в градовете Линц и Кернтен в Австрия.

Това учение на Свидетелите на Йехова отново е типичен пример за откъсване на библейски цитати от техния контекст и изопачаването им. Старият Завет забранява на евреите да ядат кръв. В Новия Завет на християните се препоръчва „да се въздържат от кръв, удушено и удавено“ с явната цел да не скандализират повярвалите в Христос евреи, с които са съжителствали в църквата. Недвусмислено библейско учение е, че християнинът е длъжен да пази, а не да разрушава както чуждия, така и собствения си живот.

Защо името „Свидетели на Йехова“?

Организацията приема своето име на международна конференция в Охайо през 1931 г. въз основа на цитата от Исая 43:10 „Вие сте Мои свидетели, казва Господ“. Свидетелите на Йехова фанатично твърдят, че Йехова е единственото име, под което трябва да се почита Бог.

Собственото име на Бога, открито в Стария Завет, е записано в оригиналните ръкописи на Библията с четирите букви ЙХВХ. Тъй като тези текстове са били писани без гласните, правилното произнасяне на това име с времето се е загубило. За най-вероятна форма се смята Яхве, но това не е положително установено. Със сигурност обаче то не се е произнасяло като Йехова.

Нещо повече — в Новия Завет това име не се среща на нито едно място и съвършено ясно се казва, че името Исус Христос е това, под което Бог се изявява на хората в сегашното време (Деян. 4:12). Християните са призовани да бъдат свидетели на Исус Христос, а не на Йехова (Лука 24:48).

За да подкрепят своята теза, Свидетелите на Йехова издават фалшифициран превод на Библията (преводът „Нов свят“), в който, наред с много други промени, на 238 места думата Господ е заменена с Йехова.

Как се става свидетел на Йехова

За редовите свидетели на Йехова печеленето на нови членове на организацията е изключително важно, тъй като от това пряко зависят техните изгледи за спасение. Поради това те са изключително активни в мисионерската дейност. Пътят, по който те се опитват да вкарат човек в своето учение, общо взето, е следният:

• Посещение: На кандидата се обещават щастие, радост и свобода в един земен рай. Ако се интересува, следва:

• Посещение с една къса проповед за Армагедон и обръщане на внимание, че само в организацията на Свидетелите на Йехова човек има евентуално възможността за спасение.

• Домашен час за изучаване на Библията (превод Нов Свят). Тук се представят основните учения на организацията.

• Общо обучение в групи — задълбочаване на познанията.

• Покана за „Царската зала“ (така се наричат църквите на Свидетелите на Йехова): Тук на кандидата се казва, че вече не е навън, но все още е „чужденец отсам вратата“. Оттук нататък неговото спасение зависи от това дали той ще остане в тясна връзка с организацията и ще мисли и действа според нейните изисквания.

• Сбирки за служение: Мисионерско обучение.

• Придружаване на един изпробван и верен свидетел при мисионерска работа — посещения на домове, продажба на литература.

• Занимания. За да няма човек време да размисли, той бива непрекъснато занимаван е курсове, семинари, четива и разговори.

• Кръщение. То е обричане на пълно и сляпо подчинение на Йехова и организацията. Кръстените членове биват определени за проповедническа служба.

• Следва по-нататъшно обучение за проповядване, библейски курсове, курсове „Стражева кула“ и т. н.

Колко трудно е да излезе човек от тази спирала!