Здравко Ненов, Питър Ван Кампен
Сектите и как да ги разпознаваме (13) (Кой в какво вярва по света)

Мормони

„Църквата на светиите на Исус Христос от последните дни“, или по-известна като Мормоните, е най-силната секта в съвременния западен свят, що се отнася до членска маса и организация. В България е официално регистрирана като вероизповедание. Те са изключително мисионерски ориентирани и не пестят усилия и разходи за набиране на нови членове — хиляди мисионери работят по целия свят, като голяма част от тях са млади момчета и момичета, които биват изпращани за двугодишно мисионерско служение на собствени разноски или пък биват поддържани от семействата си. Твърди се, че само от работата на тези мисионери се печелят около 180 000 нови членове всяка година! В момента членската маса на движението се преценява на повече от 4 милиона по целия свят.

На Запад мормоните строят във важни градове и области луксозни и скъпи храмове, които функционират като почивни, културни и религиозни центрове. Те насърчават активното участие на своите членове в образователния, социалния и семейния живот. Особено много наблягат на образованието и разполагат с множество „църковни училища“, „семинарии“ и университети. Освен това те насърчават членовете си да живеят абсолютно здравословно и да поддържат тялото си в добра форма, като спортуват и се въздържат от употребата на тютюн, алкохол и дори кафе, чай и кока-кола. Те организират активен социален и културен живот в църквите си — фестивали, танцови забави, самодейни театри, различни курсове и други занимания за свободното време. Организацията на мормоните се грижи за своите по-бедни членове, като с това прави излишни държавните социални помощи и помощи за безработни.

Членове на мормонската църква имат голямо влияние в социалния и политическия живот, главно в Съединените Щати.

Вероятно всички вие сте виждали тези млади мъже по улиците, а може би някои от вас са били посетени и в домовете си. Те ясно се отличават с изрядните си костюми, бели ризи и вратовръзки и закачена на ревера табелка с името, придружено от духовния сан. Винаги са чисти и спретнати, държат се учтиво. Работата им е подкрепена с привлекателна и качествена литература. Но въпреки приличното им облекло тяхната настойчивост граничи с нахалство и надхвърля рамките на доброто възпитание. Ако веднъж ги пуснете вкъщи, после изключително трудно ще се отървете от тях. Те ще ви донесат видеофилми, литература, ще ви канят на лекции и семинари, докато не спечелят някого от семейството ви. Обикновено под атака са подложени хора, които прекарват целия ден сами вкъщи.

История

Основател на движението е Джоузеф Смит, роден през 1805 г. като четвъртото от десет деца. Семейството му, и особено неговият баща, се увличало по мистицизъм и търсене на скрити съкровища. Като дете той бил объркан от многобройните християнски църкви, в чиито различни учения не можел да се оправи. През 1820 г., когато бил в гората и там се молел за мъдрост, Смит внезапно бил обзет от дълбока тъмнина и видял един стълб от светлина да се спуска над него. В стълба видял две бляскави фигури, едната от които посочила другата и казала: „Този е моят възлюбен син, него слушай!“ Според Смит това били Бог Отец и Неговият Син Исус Христос. На въпроса към кое християнско общество да се присъедини той получил категоричния отговор да не се присъединява към никое, тъй като всички до едно били изпаднали в дълбоко заблуждение. В резултат на видението петнадесетгодишният Смит почувствал, че Бог го призовава да бъде Неговият специален пророк за света.

Три години по-късно той имал още по-впечатляващо видение, в което един ангел на име Морони му разказал за една книга, написана с древноегипетски, асирийски и арабски йероглифи на златни плочи, която съдържала разкази за старата американска история, започваща от вавилонската кула, както и едно по-пълно откровение на Евангелието и насоки за основаване на Църквата, които Исус бил дал на нефитите след Своето възкресение. (За нефитите ще стане дума по-късно.) Книгата била скрита под хълма Кумора. Въпреки че Смит искал веднага да види плочите, в друго явяване на Морони му било казано, че ще трябва да чака четири години, преди да ги получи. Точно след четири години той се върнал на въпросното място и получил плочите заедно с т. нар. „пророчески очила“ — два кристала, които той нарекъл Урим и Тумим, с помощта на които можел да чете древните йероглифи. Тъй като Смит не знаел нито един от чуждите езици, на които била написана книгата, той могъл да я преведе на английски само в резултат на чудо от Бога. През 1830 г. книгата била публикувана под името „Книгата на Мормон“, а легендарните златни плочи били „загубени“.

През 1830 г. Смит и още пет души основали Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни във Файет, щата Ню Йорк. Чрез божествено откровение Смит бил определен за пророк, преводач, апостол на Исус Христос и старейшина на църквата. Той изключително внимателно следял никой друг да не се издига в йерархията.

Движението растяло, но било подлагано на значителен присмех и преследване. Поради това, както и поради проблеми с държавните власти, Смит бил принуден да се мести от място на място, включително Къртланд, Охайо и Мисури, където той твърдял, че е била Едемската градина и новият Сион — мястото, където Исус Христос ще се завърне на земята. Впоследствие Смит основал града Науво в щата Илинойс и станал негов кмет и главнокомандващ на собствената му армия и полиция. Там Смит въвел практиката на полигамията като редовна религиозна институция, след като през 1943 г. получил божествено откровение. Когато тази практика била разобличена в местния вестник, Смит заповядал на свои последователи да нападнат редакцията. Това, както и други обвинения за неморалност и измама, довело до задържането му под арест и през 1844 г. Смит и неговият брат били застреляни от една тълпа, която нападнала затвора.

Веднага след смъртта си той бил превърнат в герой, а църквата продължила да процъфтява. Наследникът на Смит, Брайъм Йънг, завел мормоните в щата Юта, където през 1847 г. основали Солт Лейк Сити. Йънг имал 25 жени и 56 деца и по времето на неговото ръководство полигамията била още по-широко практикувана. Едва през 1896 г. мормоните, макар и неохотно, се отказали от многоженството, за да получат от федералните власти статут на отделен щат. Понастоящем щатът Юта е населен от 70% мормони.

Но не всички последователи на Смит поддържали Йънг. Една група от тях настоявала, че синът на Смит трябвало да наследи ръководството на организацията, и се отцепила, като се нарекла „Реорганизираната църква на Исус Христос на светиите от последните дни“ и установила главната си квартира в Мисури. Поне пет различни групи се отцепили от основното течение на мормоните и повечето от тях са активни и до днес. Но най-силна е тази партия, която тогава последвала Йънг, и тук ще разгледаме тяхното учение.

Свещени книги

Учението на мормоните се основава главно на Книгата Мормон, която претендира да е източник на откровение от най-висш ранг. Твърди се, че нейният автор е пророкът Мормон, последният свят пророк на древна Америка. Той бил израилтянин от манасиевото племе, което през 600 г. пр. Хр. се изселило в Америка. След време то се разцепило на нефити и ламанити, но в последната битка между тях около 400 г. сл. Хр. нефитите били напълно изтребени от ламанитите. Мормон бил последният водач на нефитите. Преди своята смърт той поверил своята пророческа книга на сина си Морони, който впоследствие се превърнал в ангел и бил същият, който съхранявал ръкописа на хълма Кумора и се явил на Джоузеф Смит.

Според мормоните книгата Мормон е най-точната книга на земята, преводът й е бил контролиран от един ангел, който петнадесет пъти слизал до земята специално с тази цел, а накрая „гласът на Господа“ потвърдил правилността на превода. Многобройните грешки, открити впоследствие, са били неизменно приписвани например на печатаря. Признава се също, че Смит и неговите приятели са могли да допуснат някои грешки поради недобро познаване на граматиката и правописа. Без коментар ще споменем факта, че за около 150 години в книгата Мормон са нанесени между 5 и 6 хиляди корекции.

Историята за нефитите и ламанитите не се потвърждава от никакви исторически данни. Имената Нефи, Даман, Лехи и други, за които книгата Мормон твърди, че са били добре известни граждани на Ерусалим, не се откриват в нито едно израелско родословие. Нито археологическите изследвания, нито пък легенди или обичаи, нито каквито и да било други данни не подкрепят историческите твърдения на книгата Мормон. Освен това в нея има редица направо неверни твърдения, като напр. това, че Исус се е родил в Ерусалим (Алма 7:10), а не във Витлеем, или пък, че още в 147 г. пр. Хр. е съществувала Христовата църква (Мория 18:14–17). Твърденията на книгата Мормон, че американските индианци са потомци на преселените евреи, е изключително невероятно от културна, етнографска, езиковедска и историческа гледна точка и не е потвърдено от никакви други източници.

Освен книгата Мормон Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни почита още няколко други книги, също написани от Смит и негови приближени последователи по откровение. Повечето от тези откровения са събрани в книгата „Учение и завети“, която също се смята за свещена. Подобна е и книгата „Бисерът с голяма стойност“.

Към тези три свещени книги най-накрая се добавя и Библията. Мормоните имат схващане, че Библията в днешния й вид е била променена до неузнаваемост от отстъпилата християнска църква. Тъй като Библията не е достатъчна, ние се нуждаем от нови откровения, които също така ще изяснят противоречията между християнските църкви. Излишно е да се уточнява, че тези модерни, окончателни откровения са получени от Джоузеф Смит.

Вярвания

Като цяло учението на мормоните за Бога е следното:

Бог Отец е върховният бог. Освен Него има и много други богове. Той не е съвършен и се променя, което е следствие на закона за развитието, който управлява вселената и хода на света. Бог е бил смъртен човек като нас, с плът и кости. Като основание за това се взима библейското твърдение, че Бог е създал човека „по Свой образ и подобие“. Бог е умрял и после е възкръснал в плът, но без кръв, което го е направило способен да създава и други духовни същества. За тях той създал света, в който те да живеят като хора. Синът, Исус Христос, също е от плът и кости. Единствено Светият Дух е духовно същество, но той не е личност, а една маса, която се състои от материални атоми, или нещо като космическа сила или енергия, чрез която Бог може да действа. Често в мормонската литература Светият Дух се нарича „то“ — в среден род. Поради това, че има тяло, бог е ограничен, той не е всеприсъстващ и всемогъщ. Той има тези качества единствено чрез своя дух и чрез посредничеството на своите ангели. Бог не е вечен, тъй като вечна е само материята, от която се развива всичко.

Бог не е създал нещо от нищото. Той е бил само, така да се каже, организаторът, който е създал духовете на хората. По същия начин той е създал и Йехова, което е едно и също с Христос — той е бил представен като дух, като всички останали хора. Тук има известно несъответствие между учението на Смит и други мормонски ръководители, като например Орсън Прат, когото самият Смит нарича пророк и божи апостол. Според Прат в небето има много богове, всеки от които си има собствена жена или жени и многобройни семейства със синове и дъщери. Бог е родил духа на Исус с една жена на небето, а тялото му — с една жена на земята. Брайъм Йънг също подкрепя това схващане. Според него Бог е имал много жени, което е основание и за полигамията на земята. Исус е бил син на бога Адам и Мария, а дяволът е негов брат. Самият Исус е бил женен за Марта и Мария от Витания и за Мария Магдалена.

Всички тези неща ясно и категорично противоречат на Библията. Според нея има само един Бог: „Йехова, Той е Бог и няма друг освен Него“ (Второзак. 4:35). Той е Дух, а не материално същество (Йоан 4:24; 1. Тим. 2:5) и никога не се изменя (Малахия 3:6).

Мормоните разглеждат човека като бог в зародиш. Известна мормонска фраза е: „Какъвто е сега човекът, бог е бил някога, какъвто е сега бог, човекът може някога да бъде.“ Мормоните обосновават това учение съвсем директно с обещанието на дявола, което той дава на Ева в райската градина: „ще бъдете като Бога“. Те обаче смятат, че на практика човекът не може да достигне бога, тъй като поради закона за развитието бог винаги ще го изпреварва. Бог вече е преминал всичките етапи на развитие, които сега преминава човекът.

За разлика от това Библията казва, че човек е бил създаден от Бога по Негов образ и подобие (Бит. 1:26, 5:1, 9:6). Това означава „сянка“ и „прилика“. Тъй като Бог е Дух, приликата не е физическа, а духовна (Ефес. 4:24, Кол. 2:10). Като творение на Бога човекът е различен от Него и никога не може да стане бог (Рим. 9:19–21). Това би било все едно глината да се превърне в грънчар!

По-горе споменахме доста неща, които мормоните учат по отношение на Исус Христос — че Той е син на Адам и Мария, брат на дявола и че е бил женен за най-малко три жени. Нито Неговото раждане, нито естеството на Неговия живот са свръхестествени и с нещо по-особени от тези на останалите хора. Неговото възкресение също не е с нищо уникално и няма никакво отношение към нашето оправдание. Те твърдят, че след възкресението си Господ е посетил Америка през 34 г. сл. Хр.

Тъй като мормоните считат човека за добър по принцип и бога за просто възвисен човек, те не виждат особен проблем в постигането на спасение. Така отпада и въобще необходимостта от уникален Спасител на човечеството. Не е било необходимо Христос да удовлетворява Божията справедливост заради нас и Неговата смърт е била само за греховете на Адам и няма сила да спасява и нас. Подчинението на мормонските закони и ритуали като напр. кръщението е съществено за спасението.

Но Библията казва, че Исус Христос е съществувал винаги като второто Лице на Божеството (Йоан 1:1, 14). Той е наречен Единородният Божи Син (Йоан 1:18), който е дошъл на света, за да плати за греховете на хората със Собствената Си кръв и така да ги спаси (Евр. 9:22; Йоан 1:29; 1. Петр. 2:24; Евр. 10:12).

Мормоните учат, че християнската църква в хода на вековете е обезобразила първоначалното учение на Библията и първоначалното устройство на църквата. Бог се погрижил за възстановяването на своята църква, въздигайки пророка Смит. Той и неговият приятел Оливър Каудъри се кръстили взаимно и получили от Йоан Кръстител свещенството по аароновия чин. После те взаимно си положили ръце и получили от Петър, Яков и Йоан свещенството по мелхиседековия чин. Това свещенство осигурява посредничеството между Бога и човека. То е предпоставка за продължаващите откровения в църквата и за потока от духовни дарби и благословения. Чрез които вярващите могат да изпълняват законите на Евангелието. А тези закони са: Вярата — твърдото доверие и увереност в съществуванието и божиите намерения. Вярата в Христос е необходима за постигане на блаженството и трябва да бъде съпроводена с послушание. Покаянието е божествена скръб за греха, както и твърдото решение за отказване от него. При определени обстоятелства покаянието е възможно и в отвъдния живот. На това се основава и практиката на „кръщение за мъртвите“, която се подкрепя с 1. Кор. 15:29. Чрез това кръщение хората имат шанс да се спасят даже и след смъртта. Кръщението вместо мъртвите от всички минали времена, които не са имали възможността да откликнат на мормонското евангелие, е задължително за всички членове.

От Библията е абсолютно ясно, че свещенството според аароновия чин се отнася единствено до израелските свещеници, а свещенството според мелхиседековия чин се отнася единствено лично до Исус Христос.

Никоя християнска църква не практикува „кръщение за мъртвите“. Тази практика е абсолютно чужда на цялостното християнско учение. В 1. Кор. 15 Св. апостол Павел говори за възкресението от мъртвите, а не за кръщение. От въпросния стих не може да се извади заключението, че кръщението за мъртвите е било практикувано от Коринтската църква или пък, че е било признато от тях като християнски обичай.