Здравко Ненов, Питър Ван Кампен
Сектите и как да ги разпознаваме (12) (Кой в какво вярва по света)

Въведение

Въпросът за сектите и култовете, които напоследък се активизират в Източна Европа, както и в другите части на света, може да се разгледа по много различни начини. Един от най-ползотворните е те да бъдат категоризирани според географския си произход, което често дава и информация и за духовните им характеристики.

Тук ще се опитаме да направим именно такъв кратък преглед.

Най-общо различаваме четири групи секти и култове:

• Групи от Запада

• Групи от Изтока

• Групи от Близкия изток

• Групи с „външен“ произход

Групи от Запада

Всички движения, възникнали на Запад, по един или друг начин произхождат от по-общия фон на западното християнство, от което се отклоняват по редица различни причини. Всички те твърдят, че зачитат Библията, че вярват в Бога и Христос и не са в противоречие с традиционното християнство. На практика обаче те или добавят към Библията нещо, което й е съвършено чуждо, или отнемат от нея съществени учения. Някои от тях дори правят собствени, фалшифицирани преводи на Библията. Всички претендират за абсолютен монопол върху тълкуването на Светото Писание. Вследствие на всичко това техните учения са напълно неприемливи от християнска гледна точка.

В тази категория спадат:

• Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, по-известна като движението на Мормоните. Тя е била основана в САЩ през 1830 г. Освен Библията мормоните имат още три свещени книги, които смятат за по-авторитетни. Те често твърдят, че учението им не противоречи на християнството, но в действителност теологията им е напълно чужда на Светото Писание. Най-същественото вярване на мормоните е това за духовната еволюция — Бог някога е бил човек. „Какъвто той е бил някога, ние сме сега; какъвто е той сега, ние ще бъдем в бъдеще.“

• Свидетелите на Йехова — секта, основана през 70-те години на миналия век в САЩ.

Те отричат, че има вечно наказание за греховете. През последните 120 години са правили множество предсказания за датата на Второто пришествие, които до едно не са се сбъднали. Най-същественото им отклонение от християнството е, че те категорично отричат божествеността на Господ Исус Христос и на Светия Дух. За тях има само един бог, който те често наричат „Бог Йехова“. За тях Исус не е Единородният Божи Син, а по-скоро е идентичен с архангел Михаил. Светият Дух често бива наричан „действащата Божия сила“. Тази система от вярвания показва множество противоречия с ясни и недвусмислени библейски учения.

• Антропософското дружество е официално основано през 1911 г. от един изключително ерудиран и културен човек, наречен Рудолф Щайнер, роден в Австро-унгарската империя. Щайнер е бил ясновидец със силни окултни способности. От една страна, възгледите му са доста близки до тези на Теософското дружество, към което той е принадлежал, преди да основе своята група. Той обаче набляга на това, че идването на „Христос“ на земята е решаващото събитие в световната история и поради това неговата група трябва да се разглежда като „западна“, в смисъл че тя има стремежа да бъде свързана с ценностите на християнския Запад.

На Запад тази група е доста влиятелна, тъй като членовете й често са от висшите слоеве на обществото. Ученията им са изключително сложни, но, общо взето, се свеждат до това, че „духът на Христос“ е слязъл върху „човека Исус“, след което го е напуснал при разпятието. Духът на Христос е космичен дух, който е безсмъртен. Учението на Петър Дънов има известни сходства с това на теософите.

• Обединителната църква на Сан Мюнг Муун действа и под стотици други имена. Тя е придобила особено зловеща слава поради методите, с които набира и задържа нови членове. Западни психолози се изказват крайно отрицателно за тези методи, заробващи хората. Преподобният Муун проповядва една смесица от „християнски“ възгледи, таоистки учения от родната си Корея и собствените си абсурдни идеи, много от които са свързани със секса. Учението му категорично твърди, че Исус не е успял да изпълни своята мисия на земята. Самият Муун се смята за Христос, който втори път е дошъл на земята, за да завърши мисията, в която Исус се е провалил. Тази група е била разследвана от множество институции на Запад.

• Децата на Бога, Семейството на любовта, Семейството, както и множество други имена се използват като димна завеса за замаскиране на тази изключително непопулярна на Запад група, предизвикала сериозна тревога у институциите, занимаващи се с общественото здраве. Членовете на тази група категорично се обявяват за християни, но учението и практиките им са напълно несъвместими с християнството. Те се характеризират най-вече с шокиращите си практики в сексуалната област, най-драстичната от които е наречена „Лов с любов“, което е в действителност религиозна проституция — печелене на хора за групата чрез сексуални контакти.

Групи от Изтока

Повечето групи от Изтока обикновено се коренят в хиндуизма или по-рядко в будизма. Напоследък много широко се разпространяват гуру-движенията. Те като цяло имат „положително отношение“ към Христос, когото обаче смятат за един от множеството просветлени Учители. Всички такива движения учат прераждане, просветление, йога и медитация и т. н. Техният възглед за Бога не е дори „еретично-християнски“, а напълно езически. Те вярват в неличностен бог, който е някаква космическа сила. В някои случаи вярват и в някакъв бог, който е личност, като напр. Кришна, но в никакъв случай не е единствен.

Към тази втора категория спадат:

• Теософското дружество (общество), основано в Ню Йорк през 1875 г. от една рускиня на име Елена Петровна Блавацка и един американец на име Колонел Олкът. Въпреки че е основана на Запад, групата черпи вдъхновението си от източните религии и източната духовност. Тяхното учение за прераждането и кармата и по-специално възгледът им за човека е по принцип хиндуистки. Тази група е изпадала в редовни конфликти с християнските мисионери в Британска Индия. Учението й е дълбоко окултно и има доста общи неща с учението на Петър Дънов.

• Международното общество за Кришна съзнание, или по-известно като движението Харе Кришна, е основано от хиндуисткия учител Бхакиведанта Свами Прабхупада. От 1960 г. се разпространява на Запад. Лесно се разпознава по източните си дрехи и забележителните прически. Теологията им е типично хиндуистка, съсредоточена около бога Кришна. Те също учат прераждане, карма и практически начини за получаване на просветление. Движението Харе Кришна спада към един клон на хиндуизма, в който просветлението се постига чрез любов и преданост към божеството.

• Трансцедентална медитация (ТМ), също наричана Науката за творческия интелект. Нейният основател Махариши Махеш Йоги е хиндуистки гуру, дошъл на Запад през 60-те години. Той се отказва от религиозни претенции и твърди, че неговото учение е „научно“ и поради това неутрално в религиозно отношение. Стреми се към световно господство. В редица съдебни процеси юридическите власти в САЩ са стигнали до заключението, че ТМ в действителност е изцяло хиндуистко отношение към реалността, и поради това са забранили тя да се практикува по училищата и на други обществени места.

• Бхагван Шри Ражниш, също наричан Ошо, основава една група, която напоследък печели голяма популярност сред богатите и добре образовани кръгове на Запад. Той им предлага една невероятна смес от свободни сексуални отношения и духовен напредък и просветление. След неговата смърт (по слухове дължаща се на СПИН) популярността на групата, изглежда, намалява, но тя все още съществува. В Източна Европа вече се появяват книги на Ошо.

• Задължително трябва да се спомене Сатия Сай Баба, най-могъщият индийски гуру, който, изглежда, е навлязъл много по-надълбоко в окултизма от своите колеги. Той е единственият гуру, който, освен че е популярен на Запад, е признат и в родната си Индия. Учението отново включва прераждане, карма, вътрешни духовни сили и пр. Пътят за постигане на просветление е йога и медитация.

Групи от Близкия изток

Тук трябва да бъдат споменати две групи, произхождащи от Средния изток. Те се считат за „еретични“ от повечето мюсюлмани. Това са Суфите и Бахаите, които бяха разгледани във втория раздел за световните религии. И двете имат мистична теология и практика и претендират, че действат за постигането на всеобщ мир и братство.

Групи с „външен“ произход

• НЛО-култовете. Съществуват поразителен брой групи, особено в САЩ, които се занимават с „контакти“ с НЛО — неидентифицирани летящи обекти. Обитателите на тези „летящи чинии“ разказват на своите последователи, че идват от другия край на вселената, както и много други странни истории, които явно трябва да бъдат приемани на вяра.

Тук трябва да се споменат и много зачестилите напоследък случаи на „контакти“ с извънземни, макар те да са по-скоро индивидуални явления и по-рядко прерастват в организирани групи.

• Наукология (Сциентология). Това е една група с подобна „теология и антропология от научно-фантастичен тип“, която предизвиква все по-голямо недоверие и нерядко страх у много хора, а и държавни институции навсякъде на Запад. Те се борят със своите опоненти, без да подбират средствата за това. Сциентологията твърди, че води човека към едно „ясно“ (и много скъпоструващо) състояние на психическо просветление. Тя се счита за нещо като „духовна мафия“, изсмукваща огромни суми от своите все по-безпомощни жертви, голяма част от които не достигат обещаното „прояснение“, но губят душевното си равновесие. След доста случаи на самоубийства зачестяват съдебните процеси срещу движението. Но още по-чести са делата, завеждани от движението срещу отделни личности или организации, включително и срещу американското правителство.

Парламентарни комитети, занимаващи се с култовете, въпреки че дават зелена улица на множество нови религиозни групи, обявяват наукологията за обществено зло, което трябва да бъде забранено. Но в едно демократично общество на практика няма начин за това.