Здравко Ненов
Ой, коледо (3)

Рожденикът

Много интересно, че по тези празници не говорим чак толкова много за Иисус Христос. Коледа е мил семеен празник, трябва да отидем при възрастните си родители, да се събере цялото семейство. Подаръци трябва да се купят, картички да се напишат. Трябва да се напазарува като за едномесечна обсада. Има си традиция какво трябва да се сготви за Бъдни вечер. Е, не я спазваме чак толкова точно, но пък оттогава нататък следва истински маратон от готвене, ядене и пиене. Интересно и какво късметче ще ни се падне от баницата. В цялата тази суетня няма много време за замисляне.

Напоследък вече повече хора знаят какво всъщност се празнува на Коледа — рожденият ден на Иисус Христос. Даже вече започна и да се казва „Рождество Христово“, което доскоро не можеше да се чуе. Започна и да се вижда тук-там заимствана от Запада украса с идилични сценки на светото семейство в обора с две-три овчици или кравички наоколо.

Но въпреки това рядко се замисляме кой всъщност е бил този човек, че цял свят да празнува рождения му ден. Моя рожден ден го празнуват само най-близките ми хора. На по-великите хора рождените дни се празнуват по-масово. Интересно, ако излезете на улицата и започнете да питате хората кога е роден Васил Левски, колко от тях ще се сетят от раз. Или пък Ботев — макар че тези герои ги знаят всички българи. А ако разпитате подробно кой е Иисус Христос, най-много 20% от хората ще могат въобще да ви кажат кой е той и какво е направил. А точно защо го е направил, сигурно ще ви отговорят не повече от 0,2%. И въпреки това всички празнуват Коледа.

Защо целият свят празнува рождения ден на Иисус от Назарет? За точната дата има спорове и май не се знае кога всъщност се е родил, но хората са си определили една дата за негов рожден ден и вече 2000 години упорито го празнуват. На всичкото отгоре са сменили и летоброенето си и вече отчитат годините от момента на неговото раждане! Това наистина е забележително.

За да разберем повече за Рожденика, нека се обърнем към оригиналния разказ за неговото раждане. Той се намира в Евангелието от Лука, втора глава. Има и други разкази, но този е много подробен и точен. Човекът, който го е писал, свети евангелист Лука, е бил лекар по професия. Той е проучил обстоятелствата около раждането на Христос много подробно и е записал в разказа си само добре проверени факти. Ето какво гласи този исторически документ.

„В онези дни излезе заповед от император Август да се направи преброяване на целия свят. Това беше първото преброяване, откакто Квириний управляваше Сирия.“ Тук виждаме прецизното посочване на времето. „И всички отиваха да се записват, всеки в своя град. Тръгна и Йосиф от Галилея, от град Назарет, за да отиде в Юдея, в града на Давид, който се нарича Витлеем, защото беше от дома и рода на Давид, и да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше бременна. И когато бяха там, се навършиха дните й да роди. И роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли, защото в гостилницата нямаше място за тях.“

На пръв поглед нищо особено. Разбира се, ако човек е чел предишната глава, ще знае, че раждането на това бебе е било пророкувано от един ангел, той му е дал името още преди да бъде заченато. А името му, Иисус, означава „Бог спасява“. И така, Божият пратеник, Спасителят на света, се явява като бебе. Щеше може би да е по-добре, ако се беше явил като пламтяща светкавица в центъра на София. Да беше ударил с един жезъл, да беше свалил огън от небето. Да беше обявил на всички: „Аз съм Спасителят на света!“ Но той се ражда като бебе, като нещо мъничко, безпомощно, като че ли незначително. То дори няма обикновените гънки по ръцете и краката, защото още не е живяло достатъчно на света. Като че ли Бог иска да ни покаже, че това е животът. Повечето жени, които са раждали дете, знаят, че това е нещо изключително. Това е самият живот. Никой не знае как точно става живо едно същество в корема на майка си. Как от генетичната програма изниква истински човек и заживява със своите мисли, чувства, характер, всичко, което съставлява човека. Как в майчината утроба се дава духът на човека. Най-обикновените неща, тези, които срещаме всеки ден, са истински чудеса. Бебета се раждат, порастват. Отначало имат в себе си някаква изключителна чистота, направо съвършенство. И всяко си е различно, има си своя характер, своите черти. Съвсем наивни, но живи, истински живи, с всички чувства, с всичко, което може едно човешко същество да има в душата си. С това сигурно Господ е искал да ни покаже, че животът е нещо много важно, нещо изключително. Този живот е между самите нас. Ние също сме живи — чувстваме, мислим, действаме. И Божият Месия се е появил точно така, за да ни обърне внимание на най-обикновените човешки неща. Хората, според мен, често забравят тези най-обикновени човешки неща. Обръщат им гръб. Като че ли не им се радват, не ги ценят толкова много. Или така са свикнали с тях, че дори започват да се дразнят и пропускат прекрасното, уникалното, което се съдържа в тези толкова обикновени неща. Връщаш се от работа изморен и започваш да се дразниш от всичко наоколо. Дразниш се от жена си — все има нещо, което не е направила както трябва. Дразниш се от децата си — вдигат шум, като ти имаш нужда най-после от малко тишина. Накрая кресваш, натирваш ги в детската им стая, изръмжаваш на жена си и се тръшваш в креслото пред телевизора. И след един час, когато вече на теб ти е минало, се чудиш защо в къщата цари тежка атмосфера и всички се мусят. Ние рядко ценим живота в простичките му, ежедневни проявления.

А Господ е решил да дойде на земята като най-обикновено бебе. Нека видим как се оповестява неговото раждане на света.

„А на същото място имаше овчари, които живееха в полето и стояха на нощна стража около стадото си. И Господен ангел застана пред тях и Господната слава ги осия; и те се изплашиха много. Но ангелът им каза: Не се бойте, защото, ето, аз ви благовестявам голяма радост, която ще бъде за целия народ. Защото днес ви се роди в града на Давид Спасител, който е Христос Господ. И това ще ви бъде знакът — ще намерите един Младенец, повит и лежащ в ясли. И внезапно заедно с ангела се появи едно многобройно небесно войнство, което хвалеше Бога, като казваше: Слава на Бога във висините и на земята мир между хората, в които е Неговото благоволение.“

На някого от вас някога да му се е явявал ангел? Едва ли са много хората, които са виждали ангели. Аз не съм виждал. Насън са ми се явявали разни същества. Но дали са ангели… И тези най-обикновени овчари, които спели на полето, за да си пазят стадото, доста се изплашили, като видели ангела. И освен него видели и цял ангелски хор, който пеел величествен химн. Човек може само да мечтае за такова зрелище. А и самата новина, която им съобщил ангелът, толкова ги развълнувала, че те зарязали стадото и начаса хукнали към Витлеем.

 

„Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си казаха един на друг: Нека отидем сега във Витлеем, за да видим това, което е станало, което Господ ни изяви. И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф и Младенеца, който лежеше в яслите. И като видяха, разказаха онова, което им беше известено за това Дете. И всички, които чуха, се учудиха на това, което овчарите им казаха.“

Интересно, не се казва за тълпи възторжени почитатели, които хукнали също да гледат новородения Христос. Хората просто се учудили, но явно не счели разказа на овчарите за някакво потресаващо събитие. Ние често приемаме учудващите неща с голямо хладнокръвие и веднага се опитваме да си ги обясним по някакъв естествен начин, сякаш са нещо съвсем обикновено. А и да не можем, просто се опитваме да ги игнорираме и да ги забравим. Има случки в живота ни, които ясно ни говорят, че Господ съществува. Някое просто стечение на обстоятелствата, някоя елементарна случка. Господ казва: „Опитайте ме и ще видите, че съм благ.“ Понякога ми се случва да си кажа: „Господи, сега много ми се иска това нещо да стане.“ И то вземе, че стане. А пък аз се зарадвам и си продължавам нататък, като че ли това си е било в реда на нещата. И забравям, че съм си го поискал от Господа. Ние сме така устроени, че възприемаме доброто, като че ли ни се полага, като че ли се разбира от само себе си. И бързо го забравяме. И така, овчарите разказали на хората какво са чули от ангелите и какво са видели с очите си. А хората се поучудили и продължили да си живеят обикновения живот. Имаме обаче и обратния пример:

„А Мария спазваше всички тези думи и размишляваше за тях в сърцето си.“

Мария е била в доста тежка ситуация. Представете си, младо момиче с прекрасен годеник, предстои сватбата и изведнъж й се явява ангел и й казва: „Ще забременееш без мъж и ще родиш Божия Спасител.“ И тя отива и казва на своя бъдещ мъж: „Ами, виж сега, аз такова, аз малко така, малко нещо съм бременна. Ама не е от тебе, а е свръхестествено, един ангел ми го каза.“ Какво мислите, че би казал годеникът й? „О, много интересно. Много интересно. Ами тогава, взимай си торбата и си заминавай при твоя ангел!“ Нали? Някакво си ангелче! И годеницата му забременяла просто ей така! Какво е преживял Йосиф и какво е преживяла Мария. Какво доверие е имал той в нея и какво доверие е имала тя в него, че да му каже това, а не да побегне още в самото начало и да се хвърли от някоя скала. Но преди всичко и двамата са имали доверие в Бога и Бог се е погрижил неговият Син да се роди в добро семейство. И на всичкото отгоре, като наближава времето да се ражда бебето, трябва да се помъкнат на другия край на страната, за да участват в преброяването. Тръгват с всичките пелени и други бебешки такъми и накрая вместо в Хилтън се озовават в обора при кравите. Имало е много за какво да размишляват.

Разни такива неща, които ни изглеждат на пръв поглед парадоксални, се оказват твърде значителни, ако си отделим време да поразмишляваме над тях. Аз затова повярвах в Господ, защото започнах да размишлявам в сърцето си за нещата, които бяха станали с мене и които продължаваха да ми се случват. Не повярвах, защото така съм научен от малък или защото жена ми ми е наляла с фуния вярата в главата. Не. Аз лично започнах да размишлявам за това и да го проверявам. Това може всеки и никой няма извинение, ако не го направи.

„И когато се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детето, Му дадоха името Иисус (Спасител), както беше наречено от ангела, преди да беше заченато в утробата. А след като се навършиха и дните на очистването им според закона на Мойсей, Го занесоха в Ерусалим, за да Го представят пред Господа, както е писано в Господния закон, че всяко първородно дете от мъжки пол ще бъде посветено на Господа, и да принесат в жертва «две гургулици и две гълъбчета», според казаното в Господния закон. А в Ерусалим имаше един човек на име Симеон. Този човек беше праведен и благочестив и чакаше Утехата на Израил, и Светият Дух беше на него. На него му беше открито от Светия Дух, че няма да види смърт, докато не види Господния Христос (Господния Помазаник, Спасителя). И по внушение на Духа той дойде в храма. И когато родителите внесоха Детето Иисус, за да направят за Него според обичая на закона, той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза: Сега, Владетелю, Ти пускаш слугата Си да си отиде в мир, според думата Си. Защото видяха очите ми спасението, което си приготвил пред лицето на всички народи; светлина, която да просвещава езичниците, и за слава на Твоя народ Израил.“

Един човек, който е доживял дълбока старост — „сит на дни“, както се казва на друго място в Библията. И през целия си живот е очаквал спасението. Бог му открил, че няма да умре, преди да види Спасителя. Как ли си го е представял? Като могъщ военачалник, който прогонва омразните окупатори-езичници и се възцарява в слава? Но годините минавали и този Спасител така и не идвал. Каква вяра е имал този човек — да не се отчае и да се откаже от надеждата си, а да продължава до дълбока старост тихо и упорито да чака. И накрая Спасителят се явява, но не като велик цар, яхнал бял жребец, а като безпомощно бебе на няколко дни! Човек би могъл да си помисли, че това е отчайващо. Ти си вече грохнал старец, а Спасителят току-що се е родил — значи явно че няма да доживееш да се наслаждаваш на това спасение, то ще е за следващите поколения. Но учудващо, от думите на този човек, Симеон, лъха мир и тържество. Той е знаел, че спасението, което Бог е обещал, не е политическо — освобождение на страната от римляните или нещо подобно. Спасението е личното отношение с Бога, непомрачено от грях, вина или бунт. С това спасение човек може спокойно да си отиде от този свят, а и близките му могат да го изпратят с надежда. Това спасение отнема ужаса на смъртта. И Симеон казва в молитвата си, че Господ е изпълнил обещанието си и сега го пуска да си отиде в мир. Но той описва спасението по един много интересен начин — просвещение за езичниците и слава на Божия народ Израел. Какво означава това?

Когато в Библията се използва думата „езичници“, тя означава всички народи освен еврейския. Цялото човечество се дели на евреи и езичници. Защо е това деление и не е ли малко несправедливо?

Преди хилядолетия Бог избрал един човек, Авраам, който повярвал в него и бил готов да го слуша с доверие. Така да се каже, бил приятел на Бога. Потомството на този човек Бог умножил, така че станал цял народ. Нарекъл го Израел. За разлика от племената наоколо, потомците на Авраам продължавали да вярват в Господ. Чрез тях Бог се изявявал и на езичниците. През вековете имало много езичници, които повярвали в Бога на Израел и се спасявали. Затова евреите се наричат „избран народ“, защото са избрани да носят тази огромна отговорност, да разпространяват знанието за истинския Бог, който е жив и иска да общува с човека, а не е идол, изработен от човешки ръце. Разбира се, и самите евреи не били безгрешни и също така се нуждаели от Спасител — затова и за Симеон се казва, че чакал „Утехата на Израил“. Но на този народ Бог поверил и писменото послание към цялото човечество. Евреите са съхранили свещените писания и са ги предали безпогрешно на следващите поколения през вековете. Тези писания сега са събрани в Библията. Това не е философска или религиозна книга, а книга за отношенията на Бога с обикновени хора като нас. И в този народ се е родил Спасителят. Затова Симеон казва, че бебето, което взима на ръце, ще бъде за слава на Божия народ Израел. От този народ фактически идва спасението за цялото човечество. Друг е въпросът, че голяма част от евреите не са повярвали в Иисус и са го отхвърлили. Те все още продължават да чакат своя Месия. Но сред тях е имало и сега има много такива като Симеон, които са разпознали Спасителя и са намерили мир и спасение.

Ние обаче сме от езичниците, въпреки че България е „християнска“ страна. И за жалост наистина сме езичници — не само понеже не сме евреи. Сред нашия народ се ширят доста ужасни езически обичаи и суеверия, врачките са на голяма почит и пр. Но това езичество обхваща вече и цяла Европа. За нас значи раждането на Месията означава „просвещение“, както казва Симеон.

Просвещение идва от светлина и означава нещо като осветяване на тъмно място. Веднъж Иисус е казал, че който ходи в тъмнина, не знае от какво се спъва. Доста е страшно да не знаеш защо живееш. Носят те някакви течения, и ти сам си поставяш цели, но изведнъж нещата се объркват, случва се нещастие или някой близък човек те предава и всичко рухва. Или дори всичко да изглежда привидно добре, отвътре те мъчи чувство на празнота и неудовлетвореност. Накрая се превръщаш в мърморещ озлобен старец, на когото му е крив целият свят. А пък колко е хубаво, когато в този житейски мрак проблесне светлинка! Когато видиш нещо красиво и се спреш да му се насладиш. Когато някой ти се усмихне, каже ти две добри думи. Когато не си сам, когато има някой, който те обича. Но ако зад всички тези хубави неща успеем да видим техния Автор — Бог, от когото идва всяко добро на този свят — тогава нещата се променят генерално. Тогава преставаш да се луташ в тъмнината на разни нелепи случайности. Нещата придобиват смисъл. Тези дни видях в географското списание снимка на един червей, който има отгоре на главата си две големи черни точки, като огромни очи. И като го види някой, на когото му се ядат червеи, например някоя гарга, вижда тези големи очи и си казва: Ауу, змия, давай да бягам! Е, в географското списание това забележително приспособление беше приписано на Природата. Представете си колко е била умна тази „Природа“, че да нарисува на червея очите, за да плаши гаргите! Такива неща изобилстват около нас и свидетелстват, че Бог е Творецът, той е Конструкторът на тази вселена. Ние сме конструирани. Ние сме направени по невероятен, чуден начин. Бог се открива на хората и чрез света наоколо, но истинската светлина идва чрез Спасителя Иисус Христос. За него се казва, че той е „истинската светлина, която идва на света и осветлява всеки човек“.

Господ търси лично отношение с всяко човешко същество. И ако не си много сигурен, че е така, можеш да пробваш. Кажи: „Господи, аз не съм много сигурен, че теб те има и че се интересуваш от мен. Но ако е така, моля те, покажи ми го. Моля те, открий ми се.“ Ако кажеш това искрено и си готов да приемеш последствията, е напълно сигурно, че Бог ще ти се открие. А какви са последствията?

Последствията са като от излизане на светлина. От една страна това е прекрасно. От друга страна обаче на светлина се виждат всичките ни недостатъци. Едно е да си живеем, като се сравняваме със съседа и успокояваме съвестта си, че сме все пак по-добри от него. Друго е изведнъж целият ни живот и характер да лъсне в светлината на Божия стандарт — абсолютната, пълна и постоянна святост. Иисус е светлината на света, защото той наистина е живял така. Той е единственият човек на тази земя, който не е имал нито един-единствен грях. И неговите проповеди пред народа утвърждават този съвършен морален стандарт. Затова и много хора го отхвърлят. В Евангелието от Йоан се казва: „Светлината дойде на света, но хората обикнаха тъмнината повече от светлината, понеже делата им бяха зли — понеже всеки, който върши зло, мрази светлината и не отива към светлината, за да не би да се открият делата му.“

Но криенето е глупава тактика. От Бога не можем да се скрием, това би трябвало да е ясно. Рано или късно всичко излиза наяве. Така че е много по-разумно, вместо да се опитваме да се крием, още сега да излезем на светлина. Да си признаем греховете и да поискаме прошка за тях. Тъй като Христос, Божият Агнец, е бил принесен в жертва заради нашите грехове, той може да ни даде пълна прошка и изцеление на всичко, което сме счупили и объркали в живота си. Не всичко може да се поправи, но душата ни може да бъде изцелена. И тогава неговата светлина вече няма да бъде заплашителна, а за нас ще изгрее „слънцето на правдата с изцеление в крилете си“, както се казва на едно друго място в Библията. И в тази светлина можем спокойно и смело да изживеем живота си, без да се страхуваме от мрака. Светлината, която представлява Иисус, не угасва в края на този живот. Напротив, казано е, че „пътеката на праведните е като светлата зора, която свети все по-ярко, докато стане съвършен ден.“

И така, запознахме се с Рожденика, когото би трябвало да почетем на този празник. Заслужава си да отделим поне малко време в тези изпълнени с ядене и пиене, подаръци, елхички, посрещане и ходене на гости дни, за да размислим за него. Неговото идване на земята има пряко значение за всеки отделен човек — и лично за теб също.

Нека завършим с един от най-величествените пасажи в Библията:

„Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот. Понеже Бог не изпрати Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него, не е осъден, който не вярва, е вече осъден, защото не е повярвал в Името на Единородния Божи Син. Но това е осъждането, че светлината дойде на света, но хората обикнаха тъмнината повече от светлината, понеже делата им бяха зли. Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината и не отива към светлината, за да не би да се открият делата му, а който постъпва според истината, отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени в Бога.“

Приятно празнуване!