Иван Вазов
При царибродския бой

Луча! Свети разкошно през мъглата,

реви, о, лъв от векове замлъкнал,

фърчи, орел, из клетката изфръкнал,

о, дух народен, разпери крилата!

 

Лети, свети и нивга да не гаснеш;

топлй сърца — герои да развъдиш;

пет века трябваха — убит да бъдеш,

а час ти стигна — гигант да пораснеш!

 

Свободо, ти из тъмните гробове

извикваш трупа — херувим да стане;

магеснице, ти в нашите Балкани

сред зимата разцъфваш лаври нови!

 

Цариброд, ноември 1885