Дейвид Гемел
Повелителят на сребърния лък (58)

I

Тази есен и зима в Дардания бяха най-ужасните откак хората се помнеха. Свирепи бури брулеха бреговата линия. Реките преливаха от бреговете си и събаряха мостове. Няколко разположени по-ниско села бяха пометени от наводненията. Хаосът се допълваше от бандитските групи и наемниците без работа, които тормозеха населението.

Хеликаон обикаляше из страната начело на войските си, за да ги излови. Преди средата на зимата проведе три битки. Две от тях не постигнаха желания ефект, защото наемниците избягаха в планините. Третата завърши с разгромяването на една банда от около седемстотин мъже. Царят нареди водачите им да бъдат екзекутирани, а стотината оцелели — продадени в робство.

Пратениците от Троя носеха само лоши новини. Хектор още беше в неизвестност, Въпреки че кратката война между Хетската империя и Египет бе приключила. За последен път бяха видели троянския принц да се изправя срещу невъзможен за надвиване враг и без средства за отстъпление. Хеликаон не вярваше, че Хектор е мъртъв. От него просто бликаше живот. Ако отгоре му паднеше планина, той щеше да си прокопае път навън. Ако морето го залееше, щеше да изскочи него като делфин.

Хектор беше неуязвим.

Но Въпреки това седмиците се изнизваха една след другата и съмненията започнаха да го гризат отвътре.

Ами ако немислимото се бе случило?

Мнозина от синовете на Приам и повечето му последователи го мразеха. Ако той бъдеше свален, щеше да избухне гражданска война. Всички стари договори щяха да се стопят. Конфликтът щеше да обхване всички земи по източния бряг, докато враждуващите синове на царя ковяха нови съюзи. Търговията щеше да пострада, потокът от богатства — да секне. Търговци, земеделци и продавачи на добитък — всички щяха да почувстват удара. А ако за стоките им Нямаше пазар, щяха да освободят работниците си. Все повече и повече хора нямаше да имат средствата да си купуват храна. Това пък щеше да доведе до бунтове и още повече престъпност. Агамемнон и микенците щяха да са във възторг. Плановете им щяха да са толкова по-лесни за осъществяване, ако армиите на Изтока водеха кръвопролитни войни една с друга.

Когато първите студени ветрове на зимата повяха от север, Хеликаон се върна в крепостта Дарданос. Царица Халисия се бе възстановила от телесните си рани, но рядко се появяваше пред хора. Новият цар се опита да я върне в центъра на управлението на страната, но тя отказа.

— Всички знаят какво ми причиниха — каза тя. — Виждам го в очите им.

— Народът те обича, Халисия. И би трябвало. Ти си грижовна царица. Делата на злите хора не могат да променят това.

— Всичко е променено. Слънцето вече не ме огрява.

Тогава той я остави, защото стените на съжалението й бяха непробиваеми за думите му. Следобед дойде Павсаний, за да му съобщи, че от Троя е дошъл микенски посланик.

— Да го отпратя ли? — Старият генерал изглеждаше нервен.

— Защо бих искал такова нещо?

— Може да е научил за атаката над Питрос.

— Сигурен съм, че е така.

— Нима не те е страх от война с микенците?

— Доведи ми го, Павсаний, и остани с нас, но не казвай нищо.

Посланикът беше слаб червенокос мъж, който се представи като Ерекос. Той влезе в мегарона, но не се поклони.

— Поздравявам те, цар Хеликаон. Надявам се, че те намирам в добро здраве.

— Така е, Ерекос. Мога ли да ти помогна по някакъв чин?

— Получихме притеснителни новини от остров Питрос царю. Един кораб спрял там наскоро и открил стотици трупове, всички къщи били празни и оплячкосани, а повечето от жените и децата ги нямало.

— Приеми го като дар от мен за цар Агамемнон.

— Дар? Но остров Питрос е микенска земя.

— Така е и такъв си остава — каза Хеликаон. — Но се беше превърнал и в пиратско убежище, а от заливите му бандитските галери нападаха търговски съдове или крайбрежни поселища. Сигурно си чул, че и моята собствена крепост бе нападната, а брат ми — убит. — Хеликаон спря за момент и погледна мъжа.

Ерекос отклони очи.

— Да, до нас достигнаха новини за това… зверство. Отвратително. Но не ти дава право да водиш свои войски на микенска земя без първо да получиш разрешение от цар Агамемнон.

— Не си прав, Ерекос. Баща ми Анхиз е имал договор с цар Атрей. В него всеки народ обещава да помага на другия срещу пирата и подобни нашествия. Каква по-голяма подкрепа можех да предложа на сина на Атрей от тази да прогоня пиратите от един микенски остров и да направя Великата зеленина по-безопасна за търговските кораби на царството му?

Ерекос не продума, лицето му беше бледо.

— Искаш да предам на моя цар, че си нахлул в нашите земи като подарък към него?

— А какво друго би могло да бъде? — попита Хеликаон. — Двеста мъртви пирата и остров, върнат на микенската власт. — А можеш и да увериш Агамемнон, че напролет флотата ми ще продължи да лови пирати и да ги избива, където и да се намират.

— Няма повече да нападаш микенски острови, царю Хеликаон.

— Микенски острови? — попита Хеликаон, преструвайки се на изненадан. — В името на боговете, нима пиратите са завладели и други ваши земи? Това е тъжна вест.

— Не е имало завладени територии — отвърна Ерекос, а гласът му стана писклив. Той си пое дълбоко дъх, за да се успокои. — Онова, което казвам, царю Хеликаон, е, че микенците ще се разправят с всеки пират, който поиска да се скрие из нашите земи.

— А, разбирам — отвърна Хеликаон и кимна. — Въпрос на войнска гордост. Разбирам го и не искам да причинявам неудобство на цар Агамемнон. И без това му се случва толкова често напоследък. Сигурно го изпълва с жлъч.

— Жлъч? Не разбирам.

— Двама от последователите му станаха пирати. Първо Алектруон, за когото чувам, че е бил любимец на царя. А после и Коланос. А, и почти забравих Аргуриос, за когото разбирам, че бил обявен за предател и престъпник. Сега пък научавам, че пиратите са нахлули на микенски остров… — Хеликаон поклати глава и на лицето му се изписа престорена съпричастност. — Сигурно се чуди какви още катастрофи го очакват. Но можеш да го увериш в моята дружба. Ще останеш ли да вечеряш с нас, Ерекос?

— Не, царю Хеликаон… но, да благодаря за гостоприемството. Трябва да се върна в Троя. Има неща, които трябва да свърша.

Когато посланикът излезе, Павсаний се приближи с широка усмивка на лице.

— Това ми достави огромна наслада, царю. Едва се удържах да не се разсмея с глас.

— Агамемнон няма да се смее, когато го чуе.

— Мислиш ли, че ще ни обяви война?

— Съмнявам се. Как може да воюва с приятел, който му е помогнал?

— Но това бяха неговите пирати!

— Така е. Ние го знаем и той го знае, но другите царе из Великата зеленина не подозират. Ако обяви война на Дардания заради нападение над пирати, ще признае, че е отговорен за техните набези.

— Дано си прав, царю.