Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Revolution, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Емил Минчев, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и начална корекция
- Silverkata(2020)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Epsilon(2020)
Издание:
Автор: Дженифър Донъли
Заглавие: Революция
Преводач: Емил Минчев
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо (не е указано)
Издател: Артлайн Студиос
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: американска (не е указана)
Редактор: Мартина Попова
ISBN: 978-954-2908-85-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13321
История
- —Добавяне
Бележка за източниците
„Революция“ е исторически роман. В него има както истински, така и измислени хора, а действието му се развива както в настоящето (Бруклин, където живея), така и в миналото (Франция от осемнадесети век, където не съм стъпвала).
Пресъздаването на изгубения Париж от дневника на Алекс бе свързано с дълги часове четене и проучване. Искам да изредя творбите, които ми бяха от особена помощ.
За разбирането на причините, основните действащи лица и главните събития на Френската революция, аз разчитах най-вече на „Френската революция: Една история“ от Томас Карлайл и „Граждани: Хроника на Френската революция“ от Саймън Шама.
„Изгубеният принц на Франция: Революция, отмъщение и издирването на Луи ХУН“ от Дебора Кадбъри беше важен източник за живота и смъртта на Луи XVII, както и за процеса на ДНК тестовете, проведени за идентифицирането на сърцето му. Цитатът от доктор Пиер Десо в книгата е взет от страница 160 на книгата на Кадбъри. Филип Делорме, автор на няколко книги, посветени на Луи XVII, е истинският историк, който е провел ДНК тестовете на сърцето на Луи XVII. Неговият сайт, www.louisl7.chez.com, ми предостави много информация за процеса на тестването.
Когато Анди пристига в къщата на Джи, тя чете писма от затворници, осъдени на смърт по време на Терора. Откъсите, които използвам, са от истински писма, взети от книгата на Оливие Блан „Последни писма: Затвори и затворници на Френската революция, 1793–1794 г“.
„Божествената комедия“ на Данте Алигиери, едно от любимите ми произведения, е главното вдъхновение за „Революция“. За да помогна на Анди да напише дипломната си работа, аз прочетох „Всичко останало е просто шум: Да слушаш двадесетия век“ на Алекс Рос и много интернет статии, включително „Моето Radiohead приключение“ на Пол Лански на www.silvertone.princeton.edu/paul/radiohead.ml.html, „Акордът Тристан“ на www.wikipedia.org, „Помести се, Месаен“ на www.gatheringevidence.com, „Има нещо във Вагнер“ от Стивън Петит на www.entertainment.timesonline.co.uk, „Музиката на дявола“ от Финло Рорер на www.news.bbc.co.uk и „Най-великата. Музика. На света“, статия, написана от Бърнард Шазел и публикувана на www.tinyrevolution.com.