Дженифър Донъли
Революция (82)

82.

Днес е осми юни, 1795 г.

Последният ден от живота на Луи-Шарл.

Все още е много рано. Малко след полунощ. Тъмно е. От реката се стеле мъгла и не виждам звездите.

Намирам се на покрива на църква. Опитвам се да завърша това, което Алекс не е могла. Промъкнах се по време на вечерната литургия и се скрих зад една древна каменна крипта. Изчаках докато свещеникът изгаси свещите и заключи вратата, след което извадих фенерчето от джоба си и се изкачих по спираловидното стълбище до камбанарията.

Сега поглеждам към Храма и знам, че Луи-Шарл лежи вътре и умира. Сам. В мрака. Полудял от болка и страх.

И през цялото време светът продължава да се върти. Хората спят. Сънуват. Хъркат. Изритват котката от леглото. Бият се. Плачат. Молят се. Този свят не спира. Нито сега, в Париж, нито двеста години по-късно в Бруклин. Просто продължава да се върти.

Едва издържам. Искам да пищя. Да вия. Искам да събудя свещеника в неговата стая. Хората в техните къщи. Цялата улица. Този град. Искам да им кажа за Луи-Шарл и Труман. Искам да им кажа за Революцията. Искам да ги накарам да разберат, че нищо не струва живота на едно дете.

А ако го направя? Ако започна да крещя от покрива? Какво тогава?

Тогава стражите ще дойдат и ще ме хвърлят в затвора, а няколко дни по-късно главата ми ще се търкулне в кошницата. Така че не крещя. Бърша очите си и запретвам ръкави. Трябва да направя това, което мога.

Калъфът на китарата ми е тежък. Тази нощ в него няма китара. Само ракети. Дадох на Фовел всичко, което ми бе останало от кутията на Алекс и му казах да ми направи най-красивите фойерверки, които Париж някога бе виждал.

— Две дузини ракети „Луцифер“ — рече той, когато ми ги подаде. — Най-големите и най-добрите.

Луцифер, зорницата^[1]. Ще ги използвам, за да осветя нощното небе. За да превърна нощта в ден.

Ще обсипя града със злато и сребро за теб. Ще раздробя черната нощ на парчета, ще я разкъсам, ще я пробода с милиони звезди. Обърни гръб на мрака, на лудостта, на болката.

Отвори очи. И знай, че съм тук. Че те помня и се надявам.

Отвори очи и виж светлината.