Джак Кърли
Един от сто (9)

Осма глава

— СОППЛ ли работи по този случай или не? — попитах на другата сутрин лейтенант Том Мейсън, когато дойде на работа в седем и половина. — Вече имаме два обезглавени трупа. Чакаме психотерапевтът на убиеца да ни позвъни и да каже: „Имате право, Кътър е абсолютна откачалка. Искрено ваш: доктор Айгор Хасенпфефър“, така ли? — Тръснах се зад бюрото, чашата с моливи се преобърна.

— Хасенпфефър? Наистина ли има човек с такова име? — попита Том и се наведе да събере моливите, които се бяха разпилели на пода. Том е шеф на отдел „Престъпления срещу личността“ и е нашият защитен вал срещу големите клечки. Кльощав е като скелет, лицето му е като муцуна на печална хрътка и е най-наивният и незлоблив човек, когото познавам. Ядът от снощния сблъсък със Скуил още не ми беше минал, та си го изкарах на горкия Том. Две секунди след него се появи и Хари — предстоеше му да свидетелства в съда, затова се беше издокарал с резедав костюм.

— Чуйте това. — Грабнах преработеното издание на Наръчника за вътрешните правила и разпалено зачетох правата и задълженията на членовете на СОППЛ, все едно бях адвокат, пледиращ пред съда.

Том кимна:

— И аз го четох тази сутрин.

— Какво е според теб отрядът — мероприятие за замазване на очите или истински екип?

Хари се настани зад бюрото, отпи от кафето си, снизходително ме изгледа. Мейсън се обърна към него:

— Помниш ли онова старо корито, което използваха момчетата от речния патрул?

Отне му повече от минута да изрече кратката фраза. Роден беше във ферма в дълбоката провинция, където хората говореха със скоростта, с която растяха дините в градините им; понякога си казвах, че ако приказва още по-бавно, ще говори отзад напред.

Хари кимна:

— Как да не си го спомням? Не стига, че беше пробито, ами и помпата не работеше.

Том качи крак на стола, подпря се на коляното си:

— Ще ти разкажа една история, Карсън. През деветдесет и девета полицията получи като дарение чисто нова лодка с мотор от сто и петдесет коня. Стабилна като кадилак от гранит. Имаше даже спасителни жилетки.

Стиснах зъби и търпеливо зачаках да премине към същността. Както вече споменах, необходими са му около пет минути да ти каже „Наздраве“, като кихнеш.

— Ето че дойде денят да се кръсти онази ми ти моторница. Устроиха голямо джамборе. Поканени бяха разни там политици и новинари от вестниците. Забравили бяха да повикат само свещеника. Оркестърът свиреше, важните персони се деряха на подиума. Обаче кръщавката не се състоя…

Хари забеляза, че започвам да се разсейвам, смушка ме и посочи Том, все едно казваше: „Слушай внимателно!“

— На другата нощ някакви наркопласьори претърпяха корабокрушение на север от пристанището; паднала беше гъста мъгла, валеше като из ведро, а вълните бяха колкото къщи, обаче трябваше да извадим от водата балите със „стоката“, преди приливът да ги отнесе навътре в океана. Знаеш ли с коя лодка отидоха момчетата?

Хари отново ме смушка и каза:

— Взеха старото разсъхнато корито, Карсън, защото новата моторница не беше осветена. Не им се щеше да си рискуват задниците без благословията на Оня, дето е на небето. Същата работа е и със СОППЛ — има го, но е съвършено нов. Никой няма да му се довери, докато не е бил осветен.

— Кога ще разберем, че сме получили благословия свише? — озъбих се.

— Май ще да е много скоро. — Том чукна с пръст кварцовия си часовник. — Шефът свиква оперативка след двайсет минути.

* * *

Помислех ли за началника на полицията Хайръм, на ум ми идваха две думи — служебна йерархия. Ако се задавех от дъвката си, а той стоеше до мен, щеше да отиде в кабинета си и да се обади на заместника си. Въпросният заместник щеше да уведоми майора, оглавяващ отдел „Криминални деяния“, който пък щеше да се свърже с капитана, ръководещ разследването. Капитанът щеше да позвъни на лейтенанта, който бе шеф на „Престъпления срещу личността“, а той щеше да изпрати сержант да приложи метода на Хаймлик на вече изстиналия ми труп.

Бюрокрацията беше неговият щит срещу действителността. Или поне срещу необходимостта да взима решения. Принуден бе да заеме високия пост преди три години, когато предшественикът му получи лек инфаркт и се пенсионира. Той се опита да направи известни промени в структурата на полицейските служби и макар усилията му да бяха добронамерени, завършиха с провал, който му навлече куп неприятности, а общественото мнение побърза да го заклейми като неудачник. Поговорката „Парен каша духа“ с пълна сила важеше за началника Хайръм — след злополучния опит за реформи той фанатично се придържаше към правилника и утъпканите пътища. Подхождаше към всяко нововъведение като например СОППЛ с предпазливостта на слепец, който се приближава към непознат механизъм, издаващ странни звуци.

С Хари отидохме малко по-рано в залата за съвещания. Налях си от термоканата чаша кафе, напълних още една, седнах и загледах как помещението постепенно се изпълва. Беше невероятно сборище на полицейски служители с всякакви чинове. На върха, разбира се, беше началник Хайръм. На по-долното стъпало от служебната йерархия бяха Белвидере и Плакет. Тъй като Белвидере присъстваше, Плакет също бе сметнал за необходимо да почете съвещанието. На следващото стъпало бяха Бласингейм от Трето управление, Кантуел от Второ и Том Мейсън. Следваха детективите от полицейските участъци на районите, в които бяха извършени престъпленията — Роуз Бланкъншип и Сами Уолтърс.

Началникът и капитан Скуил се появиха заедно — разговаряха оживено и кимаха, накрая капитанът го потупа по рамото. Хайръм беше петдесет и три годишен, висок около метър и осемдесет и макар да имаше шкембенце, изглеждаше в доста добра форма. Разговорите стихнаха, когато той седна и един след друг заоглежда подчинените си. Погледът му спря върху мен:

— Научих, че снощи сте проявили неподчинение, детектив Райдър. Ще бъдете ли така добър да ни разкажете какво се случи? Сега е моментът да представите събитията от ваша гледна точка.

Стомахът ми се сви:

— Какво да обясня, сър?

Скуил се прокашля:

— Сър, понякога се допускат грешки, за които виновникът трябва да се извини.

— Имате право, капитан Скуил — кимна началникът.

Всички присъстващи се втренчиха в мен. Почувствах се като главен герой в пиеса, която е била свалена от репертоара, преди да я гледам. Ясно като бял ден беше, че Скуил ме е наклепал по повод на снощния инцидент. Очевидно от мен се очакваше да му поднеса извиненията си.

— Да му се не види, какво става? — възкликнах.

Хайръм промърмори:

— Да сложим кръст на неприятния случай, детектив. В интерес на всички е да забравим грешките и…

Ударих с длан по масата. Кафето се изплиска от чашите.

— Не, мамка му! Настоявам да разбера как са ви предали събитията от снощи!

Хари изпъшка толкова тихо, че само аз го чух. Хайръм престана да попива разлятото кафе и намръщено ме изгледа:

— Капитанът ме уведоми, че с детектив Нотилъс сте се справяли отлично със задълженията си като членове на СОППЛ, той поел командването според стандартната процедура, което довело до известни недоразумения.

Партньорът ми отново изпъшка. Хайръм продължи:

Капитанът ми каза още, че…

— Дълбоко съжалявам за грешката си — намеси се Скуил. Говореше мазно като собственик на погребално бюро. — Уверявам всички присъстващи и най-вече детектив Райдър, че впоследствие препрочетох новия правилник, и то два пъти. Не, три пъти.

Самобичуването му предизвика смях. Посипваше си главата с пепел, а на мен отреждаше ролята на кръгъл глупак. Какъвто всъщност бях — очаквах да излъже за случилото се снощи, но той ме надхитри, като каза истината.

— След като недоразумението се изясни, може ли да преминем по същество, детектив Райдър? — подигравателно попита Хайръм.

Нямах избор, освен да кимна. Погледнах крадешком към Скуил — поглаждаше брадичката си и усмихнато се взираше през прозореца. Началникът се обърна към Хари:

— Били сте и на двете местопрестъпления, Нотилъс. Какво е впечатлението ви?

— И двата пъти бях зает с разпити на свидетелите, сър, затова е най-добре да отправите въпроса към детектив Райдър.

Верният ми партньор ми помагаше, образно казано, отново да възседна коня. Давах си сметка, че сега не е моментът допълнително да възбуждам гнева на шефа, затова, без да се заяждам, само изредих фактите.

— Този тип е адски хладнокръвен — отбеляза Роуз Бланкъншип. — Имаш ли някакво предположение за посланията?

Набързо нахвърлях теориите, върху които с Хари си бяхме блъскали главите — анаграми, астрологически символи, елементарни буквени кодове; всички ми се струваха далеч от целта, но едно бе сигурно — убиецът се е чувствал в безопасност и е владеел положението.

— Предлагам да „сглобите“ събитията, които според вас са довели до извършване на престъпленията, детектив Райдър — каза Хайръм.

Кимнах и заговорих, като се стараех да се изглеждам уверен и спокоен като водещ на новинарските емисии по телевизията:

— Извършителят е дошъл в осем сутринта, сигурен съм, че срещата е била уговорена по телефона. Нахвърлил се е върху Дюшам и го е убил. Засега не се знае по какъв начин е причинил смъртта му. С помощта на много остър инструмент е обезглавил жертвата — криминалистите ме увериха, че „операцията“ може да бъде извършена за по-малко от шейсет секунди. Преди това обаче е посветил около десет минути на изписване на посланието…

— Преди обезглавяването ли? — прекъсна ме Скуил, прилагайки любимата си тактика да подхвърля въпроси, които изваждат от равновесие. Разбира се, никога не я пускаше в действие, когато говореше с някой началник — в подобни случаи си мълчеше и попиваше всяка дума.

Отговорих, като се стараех да не издам раздразнението си:

— Установи се, че на няколко места писецът е засегнал капилярите. Липсата на кръвоизливи доказва, че сърцето е било спряло.

— Казахте, че са му били необходими около десет минути за изписване на посланието. Как стигнахте до това заключение? Или го научихте от криминалистите.

— Не, сър. Проведох независим експеримент…

Скуил победоносно кимна, сякаш ме беше хванал в нагла лъжа. Хари отново страдалчески изпъшка.

— Детектив Райдър, вярно е, че засега се налага да налучкваме, но държа при определянето на времето за извършване на определено деяние да се осланяме на авторитетното мнение на хората от криминологията.

— Смятам, че експериментът може да се приеме като доказателство — заявих. Искрено съжалявах, че късам нервите на моя партньор, но преди съвещанието нямах време да го осведомя какво съм сторил.

Хайръм се намръщи:

— За какво говорите, детектив Райдър? Обяснете, ако обичате.

Изправих се и смъкнах панталона си.

Този път Хари изстена, все едно го сви стомахът.