Джак Кърли
Един от сто (30)

Двайсет и девета глава

— Какво е ТОВА?

Усмихнах се приветливо, все едно представях един на друг двама мои стари приятели:

— Ейва Даванъл, запознай се е брат ми Джереми.

Тя му подаде ръка:

— Здравейте, Джереми, аз съм прия…

— Какво търси тук ТОВА? — Той скочи от леглото и застана пред мен, като демонстративно се стараеше да не поглежда спътничката ми. — Не може да разговаряме в негово присъствие.

— Ако искаш, доктор Даванъл ще седне в ъгъла и няма да ни пречи.

— И ДУМИЧКА НЯМА ДА КАЖА, докато ТОВА е тук!

Свих рамене.

— Обеща, че ще говорим, после… ЗНАЕШ КАКВО ИСКАМ!

— Нищо не се е променило.

— ТЯ Е ТУК!

— Поканих я и настоявам да остане.

Той затвори очи, скръсти ръце:

— Няма да кажа нито дума.

— Тогава споразумението ни пропада.

Джереми се нахвърли върху Ейва, затрака със зъби, после отскочи назад; виждал бях да го правят маймуните в зоопарка, за да демонстрират, че те са господари на територията си. Тръгнах към него, но Ейва с поглед ме спря. Той я заобиколи — изплезил беше език, издаваше звуци, сякаш сърбаше; после сви пръсти като нокти на граблива птица, замахна към нея, засъска, заръмжа, няколко пъти се изхрачи на пода, престори се, че мастурбира.

Тя се прозина.

Джереми умоляващо извика:

— НЕ ИСКАМ ТОВА ДА Е ТУК! Отпрати я, Карсън. С нетърпение очаквам нашия… ритуал. Трябва да останем насаме, само двамата.

Погледнах часовника си:

— Времето тече.

Той отново скръсти ръце, тупна с крак:

— Няма да ти кажа нищо. Знам, Карсън. Знам кой го е направил.

— Знаеш как да манипулираш хората. Това е единствения ти талант.

Джереми затананика с детински гласец:

— Знам кой е, знам кой е, но няма да ти кажа!

Нямах представа дали лъже, или в изкривеното му съзнание е възникнала идея, която сме пропуснали. Все пак разчитах, че в крайна сметка ще се предаде, защото взаимно си бяхме необходими.

— Тя остава! — отсякох.

Джереми заскърца със зъби, сви се в ъгъла. Задълбочено заразглежда пръстите си, от време на време крадешком поглеждаше Ейва. Започна да лъска ноктите и в ризата и небрежно подхвърли:

— Я кажи, скъпа госпожо, колко взимаш за едно чукане?

— Не съм проститутка — любезно отговори тя.

— Всички жени са курви. ПО РОЖДЕНИЕ! С какво се занимаваш, та твърдиш, че не си курва?

— От професията ми ли се интересувате, господин Брайдуел? Аз съм помощник-патолог в окръжната морга.

Той се приближи до Ейва, отново започна да обикаля около нея. Пристъпих по-близо, за да й се притека на помощ, ако се наложи.

— МИЛИ БОЖЕ! — закрещя той, е юмруци заудря слепоочията си. — ЩЕ ПРЕСТАНАТ ЛИ НЯКОГА ЛИЦЕМЕРНИТЕ ПРЕСТРУВКИ? Как може нежно създание като теб да живее сред мъртъвци? Режеш ли труповете или само гледаш, а НЯКОЙ ПАРИЙ ВЪРШИ ЧЕРНАТА РАБОТА? „Ако обичаш, извади онова червено нещо, което прилича на мазен домат. Пусни го в стъкленица. Това е коледен подарък за един любовник.“ Какво ПРАВИШ е труповете, сладурче?

Ейва се изпречи пред него, той отстъпи встрани, тя пак препречи пътя му. Ни в клин, ни в ръкав ми хрумна, че сякаш танцуват танго. Джереми се вцепени, тя мило му се усмихна:

— Правя най-различни неща, господин Брайдуел. Но най̀ ми харесва да им разпоря коремите, да седна в тях и да се возя като в кану.

Той подскочи, като че ли го удари ток. Изсъска през зъби, седна на леглото и стисна клепачи, все едно се мъчеше да попречи на мислите да проникнат в съзнанието му.

След повече от минута отвори очи, втренчи се в Ейва. Гласът му беше като скреж върху абаносов прозорец, студен като усмивката му:

— Току-що си купи билет за представлението, малката. Дано ти хареса. — Извърна се към мен, протегна ръка: — Носиш ли най-новите фотографии, братко?

Подадох му снимките на Бърлю. При предишното си посещение бях донесъл материалите, свързани с обезглавените трупове. Той поиска информация за всички убийства през последната година, чиито извършители не са били заловени.

Грабна снимките от ръката ми, разпръсна ги върху леглото и започна да ги разглежда; лицето му се озари от усмивка, изпълнена със злост, усмивка на адско изчадие.

* * *

Господин Кътър избърса потта от челото си, остави нивелира на полицата при другите инструменти, доволно огледа работата си. Новата лъскава маса за аутопсии стоеше в центъра на кабината под силната лампа, монтирана на ниския таван. Кражбата на масата се оказа фасулска работа, което му подсказа, че съдбата отново е на негова страна. Най-близкото шосе беше на четири километра, в този пущинак нямаше електрически стълбове, но това не пречеше на господин Кътър. Сам си „произвеждаше“ ток с помощта на акумулатори за кола, които бяха в трюма. Зареждаше ги малък генератор „Хонда“, но рядко го използваше, защото беше доста шумен.

Качи се на мостика, доволно се огледа. Преди години някакъв оптимист бе завлякъл на буксир корабчето до брега и го беше качил на здрави дървени подпори, вероятно за да го ремонтира. По-късно ентусиазмът явно го беше напуснал, малкият плавателен съд беше изоставен. Господин Кътър често си казваше, че и в този случай съдбата е била благосклонна към него — натъкнал се беше на корабчето, докато се спускаше с кану по реката — съдбата му връщаше фигурите, подготвяше шахматната дъска за нова игра.

Той се взираше в мочурището, посребрено от лунната светлина; на около двеста метра вляво проблясваше късият воден ръкав. Самата река не се виждаше заради гъстите храсталаци, сред които се намираше корабчето. След малко се върна в кабината. Време бе да постави на мястото им последните образи. Онези, които щяха да разкажат всичко на мама.

Чрез нейните думи.

* * *

Половин час Джереми разглежда снимките, после посвети още шейсет минути на полицейските рапорти и протоколите. Мърмореше, душеше фотографиите, докосваше ги, сякаш търсеше скрити послания, накрая ги разпиля на пода като конфети.

— Защо не ми каза за патолога, чиито пръсти са били откъснати от бомба? Това променя ВСИЧКО! — Той се престори, че чете през лорнет доклада от разследването във връзка е инцидента е Колифийлд.

— Колифийлд ли? — Погледнах го учудено. — Беше опит за убийство, но не на лекар, а на Мюлер.

— Все още мога да чета, брат ми. Някой е пъхнал гърмяща свещичка в ауспуха на Мюлер, та като се събуди и реши да я извади, да гръмне цялата система. Като гледам какъв живот е водил, находката не е изненадваща. Представям си как се събужда, прозява се, усеща нещо в задника си. Какво ли е този път? Тиквичка или по-интересна вещ? Я да видим? Кой би предположил, че в съня си ще получи инфаркт и ще го пратят в моргата?

— Бомбата не е била предназначена за Колифийлд — отбелязах. — Пострадал е по нещастно стечение на обстоятелствата.

— Постави се на неговото място. Години наред е залягал над учебниците, най-неочаквано са му възложили да извърши първата аутопсия в живота му, а за награда остава без пръсти. Сбогом на кариерата.

— Как така неочаквано? — Издърпах листа от ръцете му.

— Ами така. Написано е черно на бяло. Доктор Пелтиър е трябвало да аутопсира Мюлер, но любезно е отстъпила на Колифийлд правото да бъде главорез. — Той вдигна вежда: — Боже, Боже, това май беше фройдистка забежка.

Прочетох полицейския рапорт. Джереми имаше право. Това бе ново за мен — инцидентът бе разследван от друг екип, затова не знаех подробностите. Той подигравателно се изкиска:

— Предполагам, че в крайна сметка добрият доктор Колифийлд не е останал доволен от оказаната му чест.

— Какво е общото между думите и фразите, написани на гърба на Бърлю, и инцидента е бомбата? Не мога да ги свържа.

— НЕ ЗАПОЧВАЙ С ДУМИТЕ! Не е важно дали означават нещо за ТЕБ!

— Знам, че имат някакво значение, но ми убягва! — възкликнах. Колкото и да си блъсках главата, проблясъкът не идваше.

— Имат значение ли? ИМАТ ЗНАЧЕНИЕ ЛИ? Какво ти разбира главата от тези работи? Знаеше ли какво означава запаленият копринен тампон върху очите на кукличката, която намери в канализацията? Полицейските психиатри твърдяха, че това един вид бягство от действителността, укриване. Аз ти светнах, че е акт на обич. Не ти ли обясних, че Ейдриан обича пламъците повече, отколкото жена може да обича мъж, не те ли посъветвах да търсите престъпника на местата с умишлените палежи? Първата стъпка от плана му беше да набележи жертвите си сред любопитните зяпачи и да ги проследи, докато ЛЮБОВТА ВЪЗТЪРЖЕСТВУВА, нали така?

Никой не би се досетил, че за психаря огънят е олицетворение на душевността, но Джереми бе прозрял истината, предрекъл беше, че убиецът ще присъства на други пожари, за да набележи следващите си четири жертви. Не бях в състояние да проникна в съзнанието на Джоуел Ейдриан — и слава Богу! — но Джереми можеше. Принуден бях да приемам думите му за чиста монета.

— Имаше право — кимнах. — Приносът ти е безспорен.

Ейва се намеси:

— Вероятно си давате сметка, че благодарение на съдействието ви е бил спасен животът на много хора, господин Брайдуел.

Той се обърна към нея, иронично се усмихна:

— За теб е спасяване на живот, вещица такава. Аз пък мисля, че ПРЕДАДОХ ДЖОУЕЛ ЕЙДРИАН!

Тя се стресна, изпусна чантата си, вещите й се изсипаха. Червената запалка се завъртя като пумпал върху белите теракотени плочки.

— Не бързай толкова, сладурче — напевно произнесе Джереми, като се взираше в запалката. — Ще стигнем и до това. — Стана и отново закръстосва стаята. — Още през първия работен ден Колифийлд се е простил е кариерата си. Както вече казах, години на залягане над учебниците са отишли… — Щракна с пръсти и добави: — Ей така, на вятъра. Смятам, че докторчето има зъб на шефката си, задето пръстчетата му са попаднали в миксера. Мисли за труповете като за… пощенски картички, Карсън. Хм, прекрасна аналогия — пощенски картички от ада: „Липсваш ми. Иска ми се да беше тук.“ Така и ще стане, ако плановете на нашето момче се осъществят.

— Защо отсича главите? — намеси се Ейва.

Той рязко извърна глава, жилите на шията му изпъкнаха като въжета:

— Защото НЕЩО трябва да ЛИПСВА, фръцло, но отрязаните пръсти ще посочат него, образно казано. Размърдай си мозъчето, ако изобщо го имаш — възможно ли е дори най-съвършеното тяло да функционира без глава? Не. Възможно ли е най-съвършеният патолог да упражнява професията си, ако е безрък? — Отново се обърна към мен и добави: — Я кажи, мили братко, как са били отсечени главите?

— С прецизност, на каквато е способен хирург.

Джереми скръсти ръце, нетърпеливо заудря с крак:

— Не е ли това почеркът на човек, обучен да реже трупове?

Ейва смръщи чело:

— И двамата грешите. Отстраняването на главите не е било толкова прецизно.

— Май забравяш, че само едната ръка на докторчето е читава, ПАЧАВРА ТАКАВА!

Изведнъж Джереми се озова на пода, пръстите ми се вкопчиха в гърлото му. Той не оказа никаква съпротива. Ейва се спусна към нас, задърпа ме:

— Карсън, престани!

Отпуснах хватката си. Безумецът смаяно се втренчи в жената, която му беше спасила живота.

— Благодаря ти, скъпа — избърбори, стана и ме изгледа на кръв.

— Да предположим, че той наистина ненавижда доктор Пелтиър. — Ейва говореше спокойно, сякаш не се беше случило нищо необичайно. — Тогава защо не…

— Защо не отреже главата й ли? Намислил е нещо, сега полага основите. Ще я накара да му плати с лихва за страданията и проваления живот. — Той лъчезарно се усмихна и се поклони. — Изпълних моята част от договора, умнико. — Обърна се към Ейва и добави: — Къде е запалката, сестро?