Даина Чавиано
Затворена котка (67)

67

От дневника на Мелиса

Защото това беше той: душа с повече ин, отколкото ян, същност, която все още носеше следата от живота, посветен на култа към Богинята; и беше защитавал тази женска част от душата си с упоритостта на магьосник.

Интересно беше обаче, че след като е бил могъщата Бриг, отхвърляше всякакви идеи, свързани с магията. Но всичко това е възможно на място, където реалността всеки момент се разтопява и се превръща в нещо друго. Или може би има причини на духа, които не познаваме.

Нашият ум е ограничен. Отвъд има въпроси, които дори не смея да формулирам, защото Богинята се крие зад недостижима и мистична природа: Аз съм онова, което е било, което е и което ще бъде. И никой смъртен не е булото ми. Също така, покрити с воалите на непроницаемото, жените променяме външния си вид и се плъзгаме по рифовете на цивилизацията. Също като Бастет — египетското божество с котешко лице, предпочитаме радостта пред войната, танците пред смъртта, музиката пред разрушението.

Продължавам пътя, който ми показа сянката — завръщането в Уроборос, — и губя връзка с този свят, който може би не е истинският. Но имам лошо предчувствие. Вървя по път — лепкав като кожата на влечуго. С всеки изминал час затъвам в тиня, от която не мога да избягам. Може би светът се е побъркал. Може би всички се чувстват като мен, без посока, живеейки в собствената си вселена, опитвайки се да се свържат с останалите, които също са изолирани.

Понякога чувам гласове, които не разпознавам. Точно сега не знам дали сънувам, дали пиша в дневника си, или сънувам, че пиша в дневника си. Докосвам времето: единственото измерение, където човешката душа превъзхожда този безплоден и студен Бог, който са ни оставили, защото Той живее увековечен статично, докато смъртните все още можем да се движим чрез Уроборос, за да избягаме в която и да е област на времето.

Тирсо… Бриг… Майко… Протегни ми ръка, покажи ми светлината, избави ме от тази мъртвешка тъмнина, позволи ми да легна в скута ти, излекувай тъгата ми, дай ми балсам за боязънта да се изправя срещу живота, освободи ме от всички страхове. Дай ми знак, за да знам, че не съм толкова сама.