Даина Чавиано
Затворена котка (50)

50

От дневника на Мелиса

Последните дни бяха странни, сякаш махалото на душата ми се намира в постоянно колебание. За първи път не си спомням образите от регресията. Всеки опит да се съсредоточа ги замъглява още повече.

Възможно е отчаяното ми желание да избягам и физическата невъзможност да го осъществя да са улеснили тези скокове във времето. Или може би съм полудяла, както казва Тирсо. Ами ако регресиите ми не са нищо друго, освен опити за бягство?

Но не бива да се съмнявам в себе си. Аз съм единствената си опора. Освен това тази вечер бих се осмелила да заложа на здравия си разум. Може би защото е пълнолуние и съм на път да прокървя.

Тази магическа струя, която изтича от вагината ми, изостря интуицията ми. С нея се чувствам способна да се затворя в седефена капсула и да заблестя с уникалния блясък, който извира от най-тайното кътче на душата ми. Силата му ме свързва с Майката, която поражда светове и ни говори с лунни песни. Инстинктът ми става източник на власт, когато дестилирам тази тъмна и тайнствена течност. Затова ще продължа да търся. Истината трябва да е някъде там, недалеч от мястото, където сърцето ми сочи.

Знам, че съм сама, но крия лапи с остри нокти под копринените си длани. С тях ще се отдам на любовта. Пак с тях ще си проправя път за бягство, дори в ада, ако някой се опита да застане на пътя ми. Ще намеря отговора, колкото и да е болезнен. Няма да продам душата си, дори на най-високата цена.