Метаданни
Данни
- Серия
- Тайните на Хавана (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Gata encerrada, 2001 (Пълни авторски права)
- Превод отиспански
- Катя Бобева, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и начална корекция
- SilverkaTa(2020)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Epsilon(2020)
Издание:
Автор: Даина Чавиано
Заглавие: Затворена котка
Преводач: Катя Бобева
Година на превод: 2013
Език, от който е преведено: испански
Издание: първо
Издател: Сиела Норма АД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: роман
Националност: кубинска
Отговорен редактор: Наталия Петрова
Редактор: Гриша Атанасов
Коректор: Грета Петрова
ISBN: 978-954-281-276-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2424
История
- —Добавяне
5
Сянката излизаше от летаргията си. Не спеше. За нея не съществуваха състояния като будуване и сън.
„Коя съм?“, се питаше. Нима съм нечий кошмар? Частица от мисъл? Или може би нероден стих, който броди из лабиринтите на нечий ум в очакване на вдъхновяваща искра, за да бъде роден?
Не беше органично създание, природата й бе толкова ефимерна, че никоя биологична цялост не би я разпознала като такава. Съществуването й протичаше в две посоки: активна и летаргична. Диастола и систола[1], сякаш вселената диша. За нея денят и нощта нямаха стойност.
Как да разбера дали всичко, което чувам, виждам и докосвам, е част от действителността?
Говореше в преносен смисъл. Сянката не виждаше, не чуваше, нито докосваше нещо… поне не в пряк смисъл. Можеше да разпознава миризми, форми, цветове; но начинът, по който ги възприемаше, беше различен.
Може би адът съществува и аз съм в него. Но една и съща мисъл я спохождаше всеки път, когато излизаше от летаргията си. Чувствам се много странно.
Не беше мъка — това бе твърде човешка емоция, — а просто объркване. Сянката се движеше в област на мъглява и спокойна сияйност, подобна на утроба. Носеше се в онова неопределено измерение, близо до една вселена, обитавана от безброй създания в милиони различни светове; но се чувстваше привързана само към един от тези светове. Беше живяла там и някой ден щеше да се върне.
Животът беше болезнен и очарователен, ужасен и привлекателен, тя и жадуваше и се боеше да се върне. Страхуваше се най-много от момента на раждането: тази мъгла, в която всички забравят онова състояние на нирвана; този коридор, по който отново трябва да преминат, в посока към тъмнината, сякаш плавайки по тинестата Лета[2]. Защото според легендите Реката на забравата тече в обратната посока. Раждането означаваше забрава на предишните познания. Трябваше да започне отначало. И обратно, при пътуването към онова сияйно място, което бе Смъртта, всичко беше по-ясно… дори спомените.
Ако беше живо създание, би се протегнала като след сън. Сега се ограничи да изследва очертанията на измерението, в което бродеха живите същества. Усети десет хиляди различни психични състояния, но беше привлечена от една същност, която я притегляше неудържимо.