Даина Чавиано
Затворена котка (21)

21

От дневника на Мелиса

Винаги съм била различна, още от малка, но не защото бях хубава или умна. Смятам се за ужасно посредствена, въпреки че учителите ми и близките ми твърдят обратното. Имам само едно качество, което може погрешно да са взели за интелигентност: аз съм патологично любопитна. Интересува ли ме нещо, светът може да се руши, но вниманието ми си остава насочено към каквото ме е пленило, независимо дали е човек, книга, идея, която се върти в главата ми, или нещо, случващо се наблизо. Обичам да премислям всичко, с което се сблъсквам… това също така е ахилесовата ми пета. Възрастните непрекъснато ми се караха, защото все „витаех в облаците“; и наистина, когато се задълбоча в някой проблем, паметта ми никога не регистрира друга задача или въпрос. Това състояние на ума може да е причината за Ясновидството ми.

Още си спомням разходките си из гората на Хавана и тайните игри с едни създания, които мислех за джуджетата на Снежанка. Непрекъснато се криеха от мен, докато се опитвах да ги уловя. Често виждах само частици от техните неуловими тела: ръчичка, която изчезваше във вътрешността на някой дънер, гънките на червен плат, блясъкът на очите им иззад храстите… Понякога чувах гръмките им смехове, но никога не ми позволиха да ги приближа.

Когато й разказах това Сибила каза само: „Не са били фантазии, Мелиса. Родила си се с Дар да виждаш“. Тя смята, че децата имат повече възможности да виждат обитателите на Средната земя. Възрастните са научени да блокират сигнала, който иначе биха приемали по естествен път. Въпреки това умът е способен да запази този дар и да го съживи в подходящ момент.

„Когато човек променя рутината, подсъзнанието отваря вратите си“, каза Сибила.

Тя мисли, че в предишен живот съм била гадателка или вещица, и може би е права. Не помня кога за първи път почувствах желание да си правя лунни бани и да вдишвам аромата й… защото луната ухае на старо сребро, окъпано от дъждовен порой. Според Сибила тази практика ме свързва с неолитните племена, които са виждали и обожавали Богинята на лунния диск, и твърди, че това е знак за връзката ми с Уика, най-древната религия.

Все още не разбирам много неща, но не изпитвам страх, защото съм гледала ритуалите с минерали, цветя и други плодове на земята, заредени с пречистваща сила. При всички положения не знам откъде учителката ми черпи толкова търпение да се бори с мен. Видях я ядосана само веднъж — когато я попитах дали практикува черна или бяла магия.

„Все едно да питаш дали някой християнин е добър или лош — ми отговори ядно, макар че после поясни: — Магьосникът трябва да се подчинява на закон, който уважава всичко живо. И ако някой използва силите си, за да върши зло, рано или късно ще си плати за това. Запомни: каквото и да правиш, добро или зло, ще се върне при теб тройно умножено“.

Вчера ме увери, че скоро ще тръгнем по друг път… Тя е такава. Говори с притчи като Христос и ме оставя да се питам дълго време. Въпреки че накрая чакането винаги си струва.