Джефри Арчър
Внимавай какво си пожелаваш (9)

6.

Ема влезе в заседателната зала и не се изненада, че повечето от колегите й директори вече са тук. Само смъртта можеше да е приемливо извинение за отсъствие за това конкретно заседание в тази петъчна утрин.

Председателят бъбреше с контраадмирал Съмърс. Клайв Анскот, както и можеше да се очаква, разговаряше оживено с партньора си по голф Джим Нолс, който вече беше казал на Ема, че и двамата ще подкрепят председателя при гласуването. Ема отиде при Анди Добс и Дейвид Диксън, които ясно й бяха дали да разбере, че ще застанат на нейна страна.

Секретарят на компанията Филип Уебстър и финансовият директор Майкъл Карик разглеждаха архитектурните планове на предложения луксозен лайнер, които лежаха на заседателната маса заедно с нещо, което Ема не бе виждала досега — макет на „Бъкингам“. Трябваше да признае, че изглежда доста съблазнителен… а момчетата обичаха играчки.

— Гласуването ще бъде много оспорвано — тъкмо казваше Анди Добс на Ема, когато вратата на залата се отвори и на прага се появи десетият директор, Алекс Фишър.

Спря до вратата. Изглеждаше малко нервен, като нов ученик, който се чуди дали някое от другите момчета ще го заговори. Председателят незабавно тръгна към него да го посрещне. Ема гледаше как Рос се ръкува с майора — официално, а не като с уважаван колега. Станеше ли въпрос за Фишър, мненията на Ема и на Бюканан съвпадаха.

Щом големият часовник в ъгъла започна да отброява десет, разговорите незабавно престанаха и директорите заеха отредените им места около голямата маса. Подобно на дама без кавалер, Фишър остана прав, докато не остана само едно свободно място, сякаш събралите се играеха някаква детска игра. Накрая се настани на стола срещу Ема, но не погледна към нея.

— Добро утро — каза председателят, след като всички се настаниха. — Мога ли да открия заседанието, като поздравя майор Фишър с добре дошъл отново сред директорите?

Чу се само едно приглушено „добре дошъл“, но човекът, който се обади, не беше в борда предишния път, когато Фишър беше директор.

— Разбира се, това е второто участие на майора в борда, така че той е запознат с начина ни на работа и с лоялността, която се очаква от всеки член, когато представлява тази велика компания.

— Благодаря, господин председател — отвърна Фишър. — Бих искал да кажа колко съм радостен да се върна тук. Уверявам ви, че винаги ще правя онова, което смятам за най-изгодно за „Барингтън Шипинг“.

— Радвам се да го чуя — каза председателят. — Длъжен съм обаче да ви напомня, както правя с всеки нов член на борда, че е противозаконно един директор да купува или продава акции на компанията, без първо да информира стоковата борса, както и секретаря на компанията.

Дори Фишър да беше усетил назъбената стрела, насочена към него, тя явно не бе улучила целта си, защото той просто кимна и се усмихна, въпреки че мистър Уебстър прилежно внесе думите на председателя в протокола. Ема поне беше доволна, че всичко ще бъде записано.

След като протоколите от миналото заседание бяха прочетени и одобрени, председателят взе думата.

— Членовете на борда едва ли са пропуснали да забележат, че за днешното заседание остана само една точка от дневния ред. Както всички знаете, смятам, че е дошло време да вземем решение, което — и съм на мнение, че не преувеличавам — ще реши бъдещето на „Барингтън“ и може би на един-двама от нас, които служим в момента на компанията.

Веднага си пролича, че някои директори са изненадани от встъпителните думи на Бюканан — започнаха да си шепнат. Рос беше хвърлил ръчна граната насред заседателната маса с ясния намек, че смята да се оттегли от поста си, ако не спечели гласуването.

Проблемът на Ема бе, че не разполагаше с ръчна граната, която да хвърли в отговор. Не можеше да заплаши с оттегляне поради няколко причини, една от които бе, че никой член на семейството нямаше желание да заеме мястото й в борда. Себастиан вече беше изразил мнение, че при загуба на вота тя може да се оттегли от борда и двамата с Джайлс да продадат акциите си, което щеше да им донесе двойна изгода — много добри доходи и в същото време щяха да надхитрят Мартинес.

Ема погледна портрета на сър Уолтър Барингтън. Почти чу думите на дядо си: „Не прави нищо, за което някога можеш да съжаляваш, дете“.

— И тъй, призовавам да проведем откровена и открита дискусия — продължи Рос Бюканан. — Дискусия, на която се надявам, че всеки от директорите ще изрази мнението си без никакъв страх и предпочитания. — И след това метна втората си граната. — С оглед на това предлагам мисис Клифтън да открие дебата, тъй като освен че мнението й е противно на моето, не бива да забравяме, че тя представлява двайсет и два процента от акциите и че видният й прародител сър Джошуа Барингтън е човекът, който е основал тази компания преди повече от сто години.

Ема предпочиташе да е сред последните в дискусията, тъй като много добре си даваше сметка, че председателят ще обобщи и думите й могат да изгубят част от въздействието си, когато дойде неговият ред да говори. Въпреки това бе твърдо решена да изложи аргументите си по възможно най-убедителния начин.

— Благодаря, господин председател — започна тя и направи справка с бележките си. — Позволете първо да кажа, че независимо от изхода от днешната дискусия зная, че всички се надяваме, че ще продължите да водите тази компания още дълги години.

Заявлението й бе посрещнато с високи одобрителни възгласи и Ема се почувства така, сякаш бе успяла да обезвреди една от гранатите.

— Както ни напомни председателят, моят прадядо е основал тази компания преди повече от сто години. Той бил човек с необичайната дарба да забелязва открилите се възможности и в същото време умело да избягва капаните. Мога само да мечтая за усета на сър Джошуа, защото тогава щях да мога да ви кажа дали това — тя посочи плановете — е възможност или капан. Сериозните ми резерви относно този проект са свързани с това, че слагаме всичките си яйца в една кошница. Инвестирането на такъв голям дял от резервите на компанията в едно-единствено начинание може да се окаже решение, за което всички да съжаляваме. В края на краищата самото бъдеще на бизнеса с луксозни лайнери изглежда несигурно. Две големи корабни компании вече декларираха загуби тази година, като посочиха бума на пътническите авиолинии като основна причина за трудностите им. И не е случайно съвпадение, че рязкото намаляване на броя на нашите трансатлантически пътници отговаря почти напълно на увеличаването на пътуващите със самолети за същия период. Фактите са прости. Бизнесмените искат да стигнат за срещите си колкото се може по-бързо и след това незабавно да се приберат у дома. Това е напълно разбираемо. Тази промяна в нагласата на обществото може и да ни харесва, но би било глупаво да игнорираме дългосрочните последствия от нея. Смятам, че следва да се придържаме към бизнеса, който с право е изградил световната репутация на „Барингтън Шипинг“ — превозването на въглища, автомобили, тежки машини, стомана, храна и други стоки, и да оставим другите да зависят от пътници. Уверена съм, че ако продължим с основния си бизнес с товарни кораби, имащи каюти за не повече от десетина пътници, компанията ще оцелее през тези смутни времена и ще обявява добри печалби всяка година, осигурявайки на акционерите отлична възвръщаемост на инвестициите им. Не искам да залагам всички пари, които компанията е скътала така грижовно през годините, заради прищевките на капризната публика.

„Време е за моята ръчна граната“, помисли Ема и обърна страницата.

— Баща ми, сър Хюго Барингтън — няма да намерите на стената негов портрет, който да ни напомня за управлението му, — успя само за няколко години да постави компанията на колене и бяха нужни всички значителни умения и талант на Рос Бюканан, за да се изправи тя отново на крака, за което трябва да му бъдем вечно благодарни. За мен обаче последното предложение е твърде голяма крачка напред в несигурността и затова се надявам бордът да го отхвърли и да се съсредоточим върху основния си бизнес, който ни е служил така добре в миналото. Ето защо приканвам борда да гласува против решението.

Със задоволство видя, че един-двама от по-старите членове на борда, които преди се колебаеха, сега кимат одобрително. Бюканан покани останалите директори да допринесат за дискусията и час по-късно всички бяха изказали мнението си. Единственото изключение бе Фишър, който не бе казал нито дума.

— Майоре, след като чухте становищата на колегите си, бихте ли споделили вашите мисли с борда?

— Господин председател — каза Фишър, — през последния месец внимателно се запознах с подробните протоколи от предишните заседания на борда по този въпрос и съм сигурен в едно — не можем да си позволим да отлагаме повече и трябва да вземем решение в една или друга посока.

Изчака одобрителните възгласи да утихнат и продължи:

— Изслушах с интерес останалите директори и особено мисис Клифтън, която според мен представи разумна и добре обоснована теза със значителна страст, като ни припомни дългата връзка на семейството й с компанията. Но преди да реша как да гласувам, бих искал да чуя защо председателят смята, че трябва да продължим с построяването на „Бъкингам“ точно сега, тъй като все още не съм убеден, че рискът си струва и не е прекалено голяма крачка напред, както се изрази мисис Клифтън.

— Мъдър човек — обади се адмиралът.

Ема за момент се запита дали не е преценила Фишър погрешно и дали той наистина не желае само доброто на компанията. После си спомни думите на Себастиан за вълка и козината му.

— Благодаря, майоре — каза Бюканан.

Ема не се съмняваше, че въпреки добре обмислените и добре казаните си думи Фишър вече знае как ще гласува и ще изпълни дословно инструкциите на Мартинес. Все още не знаеше обаче какви са тези инструкции.

— Членовете на борда са много добре запознати с твърдото ми становище по този въпрос — започна председателят и хвърли поглед към няколкото точки върху единствения лист пред него. — Смятам, че решението, което ще вземем днес, е очевидно. Дали компанията е склонна да направи крачка напред, или да се задоволим с познатите води? Едва ли е нужно да ви напомням, че „Кюнард“ неотдавна пуснаха два нови пътнически кораба, „П & О“ строят „Канбера“ в Белфаст, „Юниън-Касъл“ добавя към южноафриканския си флот „Уиндзор Касъл“ и „Трансваал Касъл“, а ние си седим и гледаме как нашите съперници, подобно на мародерстващи пирати, установяват господството си в открито море. Никога няма да има по-добро време за „Барингтън“ да влезе в пътническия бизнес, трансатлантически през лятото и круизен през зимата. Мисис Клифтън посочва, че броят на пътниците ни намалява. И е съвсем права. Но това се дължи само на факта, че нашият флот е стар и вече не предлагаме услуги, които клиентите ни не могат да намерят другаде на по-конкурентни цени. Ако днес решим да не правим нищо и просто да чакаме подходящия момент, както предлага мисис Клифтън, другите със сигурност ще се възползват от отсъствието ни и ще ни оставят на кея като някакви махащи зрители. Разбира се, както посочи майор Фишър, ще поемем риск, но великите предприемачи като сър Джошуа Барингтън винаги са готови да рискуват. И позволете да ви напомня, че този проект не представлява такъв голям финансов риск, за какъвто го представя мисис Клифтън — добави той и посочи модела на лайнера в средата на масата. — Можем да покрием голяма част от разходите по построяването на този великолепен съд от сегашните си резерви и няма да е нужно да заемаме големи суми от банките за финансирането на проекта. Имам чувството, че Джошуа Барингтън би одобрил подобно нещо. — Бюканан направи пауза и изгледа насядалите около масата директори. — Смятам, че днес сме изправени пред суров избор — да не правим нищо и да се задоволим да тъпчем на едно място или да прегърнем бъдещето и да дадем на тази компания шанс да продължи да заема водещо място в корабния бизнес, както го е правила през последния век. Затова призовавам борда да подкрепи предложението ми и да инвестира в това бъдеще.

Въпреки силните думи на председателя Ема още не беше сигурна как ще мине гласуването. И точно в този момент Бюканан реши да хвърли третата си граната.

— Сега ще призова секретаря на компанията да покани всеки директор да заяви дали е за, или против предложението.

Ема бе смятала, че гласуването ще е тайно, каквато бе обичайната процедура в компанията: така щеше да си осигури повече шансове за мнозинство. Сега обаче осъзна, че ако възрази на този етап, реакцията й ще бъде изтълкувана като признак на слабост, а това щеше да е добре дошло за Бюканан.

Мистър Уебстър извади лист от папката пред себе си и зачете:

— Членовете на борда се приканват да гласуват резолюция, предложена от председателя и потвърдена от изпълнителния директор, а именно компанията да започне строежа на новия луксозен лайнер „Бъкингам“ още сега.

Ема бе поискала в резолюцията да се добавят последните две думи, тъй като се надяваше, че те ще убедят някои от по-консервативните членове на борда да не прибързват.

Секретарят на компанията отвори протоколната книга и зачете поред имената на директорите.

— Мистър Бюканан.

— За предложението — без колебание отвърна председателят.

— Мистър Нолс.

— За.

— Мистър Диксън.

— Против.

— Мистър Анскот.

— За.

Ема поставяше чавка или кръст срещу всяко от имената в своя списък. Дотук нямаше изненади.

— Адмирал Съмърс.

— Против — твърдо заяви той.

Ема не можеше да повярва на ушите си. Адмиралът беше размислил, което означаваше, че ако всички други се придържат към позициите си, тя няма как да изгуби.

— Мисис Клифтън.

— Против.

— Мистър Добс.

— Против.

— Мистър Карик.

Финансовият директор се поколеба. Беше казал на Ема, че е против цялата идея, тъй като бе сигурен, че разходите ще се увеличат спирално и че въпреки уверенията на Бюканан компанията в крайна сметка ще бъде принудена да заеме големи суми от банката.

— За — прошепна мистър Карик.

Ема изруга под нос. Постави кръстче срещу името на Карик и отново погледна списъка. Пет на пет. Всички обърнаха глави към най-новия член на борда, от когото сега зависеше всичко.

Ема и Рос Бюканан щяха да разберат как ще гласува дон Педро Мартинес, но не и защо.