Джефри Арчър
Внимавай какво си пожелаваш (25)

22.

— Харесвам родителите ти — каза Клайв. — А вуйчо ти Джайлс е направо страхотен. Дори аз бих гласувал за него, макар че родителите ми не биха одобрили.

— Защо не?

— И двамата са заклети тори. Майка ми не би допуснала социалист да стъпи в къщата й.

— Съжалявам, че не дойдоха на изложбата. Толкова щяха да се гордеят с теб.

— Едва ли. Майка ми изобщо не одобряваше, че отивам в художествено училище. Искаше да ида в Оксфорд или Кеймбридж и просто не можеше да приеме, че не съм достатъчно добър.

— Тогава сигурно няма да одобрят и мен.

— Как така да не те одобрят? — възкликна Клайв. — Ти си най-блестящата възпитаничка на „Слейд“ за всички времена и за разлика от мен ти предложиха място в Кралската академия. Баща ти е прочут писател, майка ти е председател на борда на публична компания, а вуйчо ти е в кабинета в сянка. Докато моят баща е председател на борда на компания за рибен пастет и се надява да стане следващият главен шериф на Линкълншър, което е възможно единствено защото дядо ми направил състоянието си от търговия с рибен пастет.

— Но ти поне знаеш кой е дядо ти — каза Джесика и положи глава на рамото му. — Хари и Ема не са истинските ми родители, макар че винаги са се отнасяли към мен като към своя дъщеря, и може би защото с Ема си приличаме, хората приемат, че ми е майка. А Себ е най-добрият брат, който би могло да има едно момиче. Но истината е, че съм сираче и нямам представа кои са истинските ми родители.

— Опитвала ли си се да разбереш?

— Да, но ми казаха, че „Доктор Барнардо“ има стриктна политика да не разкрива никаква информация за биологическите родители без тяхно разрешение.

— Защо не попиташ вуйчо си? Ако някой знае, това би трябвало да е той.

— Защото дори да знае, семейството ми може да има причини да не ми казва.

— Възможно е баща ти да е загинал във войната и да е награден посмъртно след някакво геройство, а майка ти да е умряла от мъка.

— А ти, Клайв Бингам, си един непоправим романтик, който трябва да престане да чете Бигълс и да опита с „На Западния фронт нищо ново“.

— Когато станеш прочута художничка, Джесика Клифтън ли ще се наричаш, или Джесика Бингам?

— Да не би пак да ми правиш предложение, Клайв? Защото е третото ти за тази седмица.

— Забелязала си значи. Да, правя ти предложение и се надявах да дойдеш в Линкълншър за уикенда и да се запознаеш с родителите ми, така че да го направим официално.

— С най-голямо удоволствие — каза Джесика и го прегърна.

— Но имай предвид, че трябва да посетя още някого, преди да дойдеш в Линкълншър — каза Клайв. — Така че не бързай със събирането на багажа.

 

 

— Благодаря, че се съгласихте веднага да се срещнете с мен, сър.

Хари беше впечатлен. Личеше си, че на младежа никак не му е било лесно. Появи се точно навреме, носеше сако и вратовръзка, а обувките му бяха лъснати като за парад. Ясно беше, че е ужасно нервен, така че Хари се опита да го накара да се отпусне.

— В писмото ви пише, че искате да ме видите по важен въпрос, така че трябва да е едно от две неща.

— Всъщност е съвсем просто, сър — каза Клайв. — Моля за разрешението ви да поискам ръката на дъщеря ви.

— Колко сюблимно старомодно.

— Джесика не би очаквала нещо друго от мен.

— Не мислите ли, че и двамата сте малко млади, за да мислите за брак? Може би е по-добре да почакате, поне докато Джесика завърши Кралската академия.

— Моите уважения, сър, но Себастиан ми каза, че съм по-голям от вас, когато сте предложили на мисис Клифтън.

— Така е, но това беше през войната.

— Надявам се да не ми се налага да ходя на война, сър, само за да докажа колко много обичам дъщеря ви.

Хари се разсмя.

— Е, май като бъдещ тъст трябва да питам за перспективите ви. Джесика ми каза, че не са ви предложили място в Кралската академия.

— Сигурен съм, че това не ви е изненадало особено, сър.

Хари се усмихна.

— И с какво се занимавате след завършването на „Слейд“?

— Работя в рекламна агенция „Къртис Бел и Бети“, в дизайнерския им отдел.

— Работата ви добре платена ли е?

— Не, сър. Заплатата ми е четиристотин паунда годишно, но баща ми я допълва с издръжка от още хиляда. Освен това семейството ми нае апартамент в Челси като подарък за двайсет и първия ми рожден ден. Така че ще имаме повече от достатъчно.

— Нали си давате сметка, че рисуването е и винаги ще бъде първата любов на Джесика и тя никога няма да позволи на нищо да попречи на кариерата й, както си даде сметка това семейство в деня, в който тя се появи в живота ни.

— Много добре го разбирам, сър, и ще направя всичко по силите си тя да изпълни амбициите си. Би било лудост да не го направя при този неин талант.

— Радвам се, че смятате така — каза Хари. — Но въпреки огромния й талант, у нея има една несигурност и понякога ще ви се налага да се справяте с нея със съчувствие и разбиране.

— Много добре знам и това, сър, и го правя с радост.

— Мога ли да попитам какво е мнението на родителите ви относно желанието ви да се ожените за дъщеря ми?

— Майка ми е ваша огромна почитателка и освен това се възхищава на съпругата ви.

— Но нали знаят, че ние не сме родители на Джесика?

— О, да, но както казва татко, вината едва ли е нейна.

— Казахте ли им, че искате да се ожените за Джесика?

— Не, сър, но този уикенд ще ходим в Лаут и смятам да го направя тогава, макар че едва ли ще ги изненадам особено.

— В такъв случай ми остава само да ви пожелая да сте щастливи заедно. Ако на този свят има по-мило и любвеобилно момиче, тепърва ми предстои да се срещна с него. Но може би всеки баща смята така.

— Много добре зная, че никога няма да съм достатъчно добър за нея, но се кълна, че няма да я разочаровам.

— Сигурен съм — каза Хари и мина на „ти“. — Но трябва да те предупредя, че монетата си има и друга страна. Джесика е много чувствителна и ако някога изгубиш доверието й, ще изгубиш и самата нея.

— Никога няма да позволя това да стане, повярвайте ми.

— Сигурен съм, че го казваш искрено. Е, можеш да ми звъннеш, ако тя каже да.

— Определено ще го направя, сър — каза Клайв, докато Хари ставаше от креслото си. — Ако не ви се обадя до неделя вечерта, значи е отхвърлила предложението ми. Отново.

— Отново ли? — изненада се Хари.

— Да. Вече й предложих няколко пъти — призна Клайв. — И тя винаги ми отказва. Имам чувството, че се тревожи от нещо, за което не иска да говори. Ако приема, че причината не е в мен, надявах се, че ще можете да ме осветлите.

Хари се поколеба, после каза:

— Утре ще обядвам с Джесика. Така че ти предлагам да поговориш с нея, преди да тръгнете за Линкълншър и определено, преди да скъсате нервите на родителите ти.

— Щом смятате, че е необходимо, разбира се, сър.

— Мисля, че би било разумно при тези обстоятелства — каза Хари.

В този момент влезе Ема и попита:

— Да разбирам ли, че идва ред на поздравленията? — Хари се зачуди дали не е подслушала разговора им. — Ако е така, едва ли бих могла да бъда по-доволна.

— Все още не съвсем, мисис Клифтън. Но да се надяваме, че през уикенда ще стане официално. Ако стане, ще се опитам да бъда достоен за вашата и на мистър Клифтън увереност. — Клайв отново се обърна към Хари. — Много мило от ваша страна, че ме приехте, сър.

Двамата си стиснаха ръцете.

— И карай внимателно — каза Хари, сякаш говореше на собствения си син.

Двамата с Ема отидоха до прозореца и загледаха как Клайв се качва в колата си.

— Значи най-сетне си решил да кажеш на Джесика кой е баща й?

— Клайв всъщност не ми остави избор — отвърна Хари, докато колата се отдалечаваше по алеята към портала на Имението. — Един бог знае как ще реагира, когато научи истината.

— Аз се безпокоя много повече от това как ще реагира Джесика — каза Ема.