Джефри Арчър
Внимавай какво си пожелаваш (21)

18.

— Сигурен ли си, че искаш да си лидер на опозицията? — попита Хари.

— Не — отвърна Джайлс. — Искам да съм премиер, но ще трябва да прекарам известно време в опозиция, преди да мога да се надявам да пипна ключовете за Даунинг стрийт десет.

— Ти може и да запази мястото си, но партията ти претърпя съкрушителна загуба на последните общи избори — каза Ема. — Започвам да се питам дали лейбъристите изобщо са в състояние да победят на избори. Имам чувството, че им е писано да са партия на опозицията.

— Знам как изглежда в момента, но съм уверен, че когато дойде време за следващите избори, на гласоподавателите ще им е дошло до гуша от торите и ще решат, че е време за промяна — каза Джайлс.

— А и аферата Профумо^[1] не помогна особено — обади се Грейс.

— Кой решава кой ще е следващият водач на партията?

— Добър въпрос, Себастиан — рече Джайлс. — Единствено избраните ми колеги в Камарата на общините, всичките двеста петдесет и осем.

— Доста мъничък електорат — отбеляза Хари.

— Така е, но повечето ще направят сондажи в избирателните си райони, за да разберат кой според редовите членове следва да ръководи партията, а когато става дума за членовете на трейдюнионите, те ще гласуват за онзи, когото поддържа съюзът им. Така че членовете на всеки пристанищен трейдюнион от райони като Тайнсайд, Белфаст, Глазгоу, Клайдсдейл и Ливърпул би трябвало да ме подкрепят.

— Онзи когото — повтори Ема. — А онази която? Сред двеста петдесет и осем лейбъристи в Парламента няма ли нито една жена, която може да се надява да поведе партията?

— Барбара Касъл може да реши да влезе в списъците, но ако трябва да съм честен, дори снежна топка в ада има по-големи шансове за оцеляване. Нека бъдем честни, Ема. На банките на лейбъристите седят повече жени, отколкото на банките на консерваторите. Така че ако някога жена стигне до Даунинг стрийт, готов съм да се обзаложа, че ще е социалистка.

— Но защо му е на някого да иска да води лейбъристите? Това несъмнено е една от най-неблагодарните работи в страната.

— И в същото време една от най-вълнуващите — отсече Джайлс. — Колко са онези, получили шанс да направят истинска промяна, да подобрят живота на хората и да оставят достойно наследство за следващото поколение? Не забравяй, че съм роден с пословичната сребърна лъжичка в уста, така че може би е време за отплата.

— Е — каза Ема. — Аз бих гласувала за теб.

— Всички ще те подкрепим, разбира се — потвърди Хари. — Но не съм сигурен, че можем да направим кой знае какво, за да повлияем на останалите двеста петдесет и седем депутати, с които никога не сме се срещали и едва ли някога ще се срещнем.

— Не търся този вид подкрепа. Става въпрос за нещо по-лично, защото трябва да предупредя всички, седящи на тази маса, че отново можете да очаквате журналистите да започнат да се ровят в личния ви живот. Може да решите, че ви е дошло до гуша, и не бих могъл да ви виня за това.

— Ако всички сме единодушни и повтаряме само, че сме радостни, че Джайлс се кандидатира за лидер на партията си, понеже знаем, че той е подходящият човек за тази работа и със сигурност ще спечели, на журналистите бързо ще им писне и ще си потърсят нещо по-интересно — предположи Грейс.

— Само докато не започнат да ровят за някаква новина — каза Джайлс. — Така че ако някой иска да направи признание за провинение, по-сериозно от глоба за неправилно паркиране, сега е шансът му.

— Надявам се следващата ми книга да оглави списъка бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ — каза Хари, — така че май трябва да те предупредя, че Уилям Уоруик ще има интимна връзка с жената на началника на полицията. Ако мислиш, че това може да навреди на шансовете ти, Джайлс, винаги мога да оставя публикуването на книгата за след изборите.

Всички се разсмяха.

— Честно казано, скъпи — рече Ема, — Уилям Уоруик би трябвало да има интимна връзка с жената на кмета на Ню Йорк. Така ще имаш много по-голям шанс да стигнеш до първото място в Щатите.

— Идеята не е лоша — отвърна Хари.

— А сега малко по-сериозно — продължи Ема. — Може би сега е моментът да ви кажа, че „Барингтън“ едва си държи главата над водата и нещата няма да станат по-леки през следващите дванайсет месеца.

— Колко зле е положението? — попита Джайлс.

— Строежът на „Бъкингам“ изостава с повече от година от графика и макар че в последно време нямаме сериозни спънки, компанията трябваше да заеме голяма сума от банките. Ако се разбере, че овърдрафтът ни надвишава цената на активите ни, банките могат да си изискат парите и да се стигне дори дотам да потънем. Това е най-лошият възможен сценарий, но не и невъзможен.

— И кога би могло да стане това?

— Не и в обозримо бъдеще — отвърна Ема. — Разбира се, освен ако Фишър не сметне, че може да развее кирливи ризи пред публиката, за да извлече полза.

— Мартинес няма да му го позволи, докато е собственик на такъв голям дял акции — каза Себастиан. — Но това не означава, че просто ще седи със скръстени ръце и ще гледа, ако наистина решиш да излезеш на ринга.

— Така е — съгласи се Грейс. — И той не е единственият, който ще се радва да те види проснат на ринга.

— Кого имаш предвид? — попита Джайлс.

— Като за начало лейди Вирджиния Фенуик. Тази жена с радост ще напомни на всеки депутат, на който попадне, че си разведен и си я изоставил заради друга жена.

— Вирджиния познава единствено тори, а те вече си имат разведен премиер. И не забравяй — добави Джайлс, докато хващаше Гуинет за ръката, — че сега съм щастливо женен за въпросната друга жена.

— Честно казано, бих се притеснявал повече от Мартинес, отколкото от Вирджиния — каза Хари. — Ясно е, че той още търси някакъв повод да навреди на семейството, както откри Себастиан, когато отиде да работи във „Фартингс“. А ти, Джайлс, си много по-голяма плячка от Себ, така че съм сигурен, че Мартинес ще направи всичко по силите си никога да не станеш премиер.

— Ако реша да продължа напред, не мога цял живот да се озъртам през рамо и да се чудя какви ги крои Мартинес — рече Джайлс. — В момента трябва да се съсредоточа върху някои много по-непосредствени противници.

— Кой е най-големият ти противник? — попита Хари.

— Харолд Уилсън е фаворитът сред букмейкърите.

— Мистър Хардкасъл иска той да спечели — каза Себастиан.

— Защо, за бога? — попита Джайлс.

— Изобщо не е свързано с Бог — отвърна Себастиан. — Отново става въпрос за непосредствена близост. И двамата са родени в Хъдърсфийлд.

— Често се случва нищожна дреболия като тази да накара човек да те подкрепи или да се обяви срещу теб — въздъхна Джайлс.

— Може би Харолд Уилсън крие в гардероба си няколко скелета, към които пресата би проявила интерес — каза Ема.

— Аз поне не зная за такива — рече Джайлс. — Освен ако не броиш за скелет спечелването на най-добрата стипендия в Оксфорд и класирането на първо място на изпита по държавна администрация.

— Но пък той не е участвал във войната — каза Хари. — Така че твоят Кръст за храброст може да е предимство.

— Денис Хийли също е награден с Кръст за храброст и може да бъде добър кандидат.

— Той е прекалено умен, за да поиска да оглави лейбъристите — каза Хари.

— Е, в това отношение определено нямаш проблем, Джайлс — успокои го Грейс.

Джайлс се усмихна криво на сестра си и цялото семейство избухна в смях.

— Сещам се за един проблем, с който би могъл да се сблъска Джайлс… — Всички погледнаха Гуинет, която досега си беше мълчала. — Аз съм единственият външен човек в тази стая — продължи тя. — Новодошла съм в семейството и може би заради това виждам нещата от различен ъгъл.

— Което прави мненията ти още по-съществени — каза Ема. — Така че не се чуди, а казвай какво те смущава.

— Боя се, че ако го направя, може да отворя гнояща рана — колебливо рече Гуинет.

— Подобни неща не бива да те спират да ни казваш какво мислиш — рече Джайлс и хвана ръката й.

— Има един член от семейството, който в момента не се намира в тази стая и който според мен е ходеща бомба със закъснител.

Последва дълго мълчание.

— Напълно си права, Гуинет — най-сетне рече Грейс.

— Ако някой журналист случайно се натъкне на факта, че момиченцето, осиновено от Хари и Ема, е сестра на Джайлс и леля на Себастиан и че баща й е бил убит от майка й, след като е откраднал бижутата й и я е зарязал, пресата ще гръмне.

— И да не забравяме, че след това майка й се е самоубила — тихо добави Ема.

— Най-малкото, което можете да направите, е да кажете истината на горкото дете — каза Грейс. — В края на краищата тя вече е в „Слейд“ и живее самостоятелно, така че журналистите лесно могат да я намерят, а ако го направят, преди да сте й казали…

— Не е толкова лесно — каза Хари. — Всички много добре знаем, че Джесика има пристъпи на депресия и въпреки несъмнения й талант често губи вяра в себе си. И тъй като до срочните й изпити остават само няколко седмици, моментът не е от най-подходящите.

Джайлс реши да не напомня на зет си, че ги е предупредил още преди десетилетие, че никога няма да има подходящ момент.

— Аз мога да говоря с нея — предложи Себастиан.

— Не — твърдо заяви Хари. — Ако някой ще го направи, трябва да съм аз.

— И колкото се може по-скоро — обади се Грейс.

— Ще те помоля да ми кажеш, когато го направиш — каза Джайлс. — Има ли други бомби, за които трябва да сме готови? — добави той. Последва дълго мълчание и Джайлс продължи: — В такъв случай ви благодаря за отделеното време. Ще ви съобщя окончателното си решение преди края на седмицата. А сега се налага да ви оставя, защото трябва да се връщам в Камарата. Гласуващите са там. Ако наистина реша да се кандидатирам, няма да ме виждате много през следващите няколко седмици, тъй като ще трябва да се ръкувам, да държа безкрайни речи, да обикалям затънтени избирателни райони и да прекарвам свободните си вечери в черпене на лейбъристи в бар „Ани“.

— Бар „Ани“ ли? — попита Хари.

— Най-популярната пивница в Камарата на общините, посещавана предимно от лейбъристи, поради което сега отивам точно там.

— Успех — каза Хари.

Всички станаха на крака и изпратиха Джайлс с аплодисменти.

 

 

— Има ли някакви шансове да спечели?

— Определено — каза Фишър. — Той е много популярен сред редовите членове, макар че Харолд Уилсън е фаворитът на депутатите, а именно те са онези, които решават.

— Тогава да направим голямо дарение за кампанията на Уилсън. В брой, ако е необходимо.

— Това е последното, което трябва да правим — каза Фишър.

— Защо? — остро попита Диего.

— Защото ще откаже парите.

— Но защо? — попита дон Педро.

— Защото това не е Аржентина и ако пресата научи, че чужденец подкрепя кампанията на Уилсън, той не само ще изгуби, но и ще бъде принуден да се оттегли от състезанието. Всъщност не само ще върне парите, но и публично ще обяви, че го е направил.

— Как е възможно да спечелиш избори, ако нямаш пари?

— Не ти трябват много пари, ако електоратът ти се състои от двеста петдесет и осем депутати, повечето от които прекарват цялото си време в сградата на Парламента. Може да се наложи да купиш малко пощенски марки, да проведеш няколко телефонни разговора, да почерпиш с някое и друго питие в „Ани“ и така ще си установил връзка с всеки свой избирател.

— Но щом не можем да помогнем на Уилсън да спечели, как да се погрижим Барингтън да изгуби? — попита Луис.

— Щом гласоподавателите са двеста петдесет и осем, със сигурност бихме могли да подкупим някои от тях — предложи Диего.

— Не и с пари — каза Фишър. — Единственото, което интересува тези хора, е повишението.

— Повишение ли? — повтори дон Педро. — И какво по-точно означава това?

— Кандидатът може да подшушне на по-младите депутати, че ще бъдат взети предвид за по-важна работа в Парламента, а на по-старите, които ще се оттеглят на следващите избори, да намекне, че техният опит и мъдрост ще бъдат високо оценени в Камарата на лордовете. Колкото до онези, които нямат надежда да запазят местата си, но ще се навъртат наоколо и след изборите, лидерът на партията винаги може да им намери някаква работа. Познавах един депутат, който страшно искаше да стане председател на Комисията по кетъринг към Камарата на общините, защото те избират кои вина да влязат в менюто.

— Добре, щом не можем да дадем на Уилсън пари или да подкупим гласоподавателите, най-малкото, което можем да направим, е да раздухаме цялата известна ни мръсотия около семейство Барингтън — предложи Диего.

— Няма особен смисъл, тъй като пресата с радост ще го направи и без наша помощ — каза Фишър. — Плюс това ще им омръзне само след няколко дни, освен ако не се доберем до нещо свежо, в което да забият зъбите си. Не, трябва да измислим нещо, което със сигурност ще се появи на първите страници и в същото време ще го просне с един удар.

— Явно мислите доста по този въпрос, майоре — каза дон Педро.

— Трябва да призная, че е така — каза Фишър, който изглеждаше доста доволен от себе си. — И мисля, че открих нещо, което в крайна сметка ще съсипе Барингтън.

— Казвайте.

— Има едно нещо, от което политик никога не може да се възстанови. Но ако ще го правя, ще ми трябва екип и синхронът трябва да е съвършен.