Ейс Аткинс
Робърт Паркър: Хазарт (66)

66

Рано същата сутрин стоях пред двойното огледало редом с Хийли и гледах как Брайън Лундквист разпитва Рейчъл Уайнбърг. Вече два часа не бяхме мърдали от сградата на „Комънуелт“ №1010, а разпитът беше грозен за гледане. Отначало Рейчъл го даваше надменно и достолепно, но много скоро изпадна в сляпа ярост. Хенри остана при Зи в болницата „Мас Дженерал“.

— Какво ще кажеш?

— Радвам се, че съм от правилната страна на огледалото отвърнах.

— Тази е луда.

— Вероятно — свих рамене аз.

— Обвинява Джема Фрейзър, че нарочно е бръкнала в гащите на съпруга и.

— Обвинява я, че е била правилната стръв — поправих го аз.

— Каква е разликата? — сви рамене той.

— Не й е пукало за другите жени, но е умирала от страх, че ще бъде сменена.

— Знаеш ли с колко пари се е разделила? — изгледа ме Хийли.

— А ти знаеш ли колко власт е предала в ръцете на Джема?

В стаичката с огледалото нямаше място за сядане. Беше чиста и абсолютно празна. Едно време тези места бяха претъпкани с фасове и празни чаши от кафе. Но сега чистотата тук ми напомняше за болничен коридор.

— Но не призна — обади се Хийли.

— Не.

— И няма да признае.

— Прав си — съгласих се аз. — Но няма кой знае какъв избор и ще й се наложи да сключи споразумение.

Хийли кимна. Когато отишли да я приберат от „Четири сезона“, Бланчард пожелал да дойде по собствена воля. Още преди разпита на Рейчъл с Хийли и Лундквист проведохме едночасов разговор с него. Държа се доста общително.

— Дали е готов да размени това, което знае, за едно добро споразумение?

— Не виждам пречки.

— Освен тази, че е убил две човешки същества.

— Шибания Джими Главоболието и някакъв кретен с прякор на ангел?

— Джими Аспирина и Ангела на милосърдието — поправих го аз.

— Все тая.

И двамата се изморихме да слушаме еднопосочния разговор, воден предимно от енергичния млад адвокат на Рейчъл с черни очила на носа и горнище на пижама под кашмиреното палто.

— Защо не? — проточи Хийли. — Лично аз няма да плача за тях. Мислиш ли, че съдебните заседатели ще го сторят?

Гледах как Рейчъл се обляга назад в стола и решително клати глава. Беше облечена в лилав спортен екип, без грим лицето й изглеждаше мъртвешки бледо. Пръстите й бяха отрупани със златни пръстени, а от шията й висеше диамантена огърлица.

— Шибано копеле! — изръмжа тя. Мръсно шибано копеле!

— За кого говори? — учуди се Хийли.

— Не знам — свих рамене аз. — Може би за всички ни.

— Как е Зи?

— Пребит и натрошен.

— Веднъж или два пъти съм виждал и теб в това състояние.

— То калява характера.

— Ако прескочиш трапа.

Гледахме как адвокатът на Рейчъл става, вдига ръка и прекратява разпита. Изглеждаше тъпо с накриво закопчаната си пижама под отвореното палто. Рейчъл Уайнбърг беше навела глава и замислено разглеждаше дланите си. Гневът я беше напуснал, заменен от нещо, което приличаше на решителност.

— О, кралице на лилиите — казах на огледалото аз. — Ако можеше да пропееш.

— Какво?

— Била е притисната — обясних. — А сега се опитва да го осъзнае.

— От какво е била притисната?

— От един математически модел.

Напуснах сградата на №1010 и скочих в експлоръра. Подкарах към „Мас Дженерал“, където останах в продължение на десет дни. Сюзан се прибра у дома, а Хенри прие да се грижи за Пърл.