Метаданни
Данни
- Серия
- Детектив Спенсър (42)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Wonderland, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Веселин Лаптев, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Ейс Аткинс
Заглавие: Робърт Паркър: Хазарт
Преводач: Веселин Лаптев
Година на превод: 2013
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Мултипринт“ ООД — Костинброд
Излязла от печат: 19.08.2013
Редактор: Радостин Желев
Технически редактор: Людмил Томов
Коректор: Симона Христова
ISBN: 978-954-769-334-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10604
История
- —Добавяне
43
Рано сутринта в обляния ми в слънце офис се появи Вини Морис и без колебание се настани на стола за клиенти. Зи седеше на канапето, а Пърл беше положила глава в скута му. Двамата пиехме кафе и обсъждахме събитията от предишната вечер. Вини не се бе обадил предварително, но визитата му беше очаквана.
— Радвам се да те видя — рекох.
— Здрасти. Веднага ще ти кажа, че си номер едно в черния списък на Джино.
— Със или без куршум?
— Зависи от теб — рече Вини. — Затова съм тук.
Както в повечето случаи Вини беше облечен като често пренебрегвания италиански братовчед на Ралф Лорън: втален син блейзър върху безупречно изгладена жълта риза и розова вратовръзка, лек панталон в цвят графит и жълто-кафяви обувки на дупчици с остър връх. Наскоро подстриганата му коса беше сресана назад с помощта на съвсем мъничко гел, а ноктите му имаха съвършен маникюр. Розовата вратовръзка беше вързана на голям единичен възел „Уиндзор“.
— Съжалявам за племенника на Джино.
— След малко ще се занимаем с този въпрос — спря ме Вини. — Преди всичко искам да знам как, по дяволите, се забърка в тая история с терените за казина?
— Ще повярваш ли, ако ти кажа, че стана случайно?
Вини махна някаква невидима прашинка от обувките си. Ние със Зи бяхме с пропити от пот анцузи. Бях спал зле и по тази причина бях направил няколко тура нагоре-надолу по стъпалата на Харвард Стейдиъм, докато Зи правеше обиколки на пистата. Сега усещах бедрата си меки като желе, но в замяна на това дишах спокойно. Напълно отпуснат. Скръстих ръце, облегнах се в стола си и добавих:
— Едни биячи се опитаха да притиснат Хенри Чимоли.
— Това няма нищо общо с Джино!
— Кой го казва?
— Аз! — отсече Вини.
Погледнах над рамото му. Изтегнал се на канапето, Зи слушаше мълчаливо и отпиваше от чашата с кафе. Тънък слънчев лъч пробяга по пода и освети част от лицето на Вини.
— Джими и Томи не са искали да убият мадамата, а само да я сплашат — рече той.
— Като я отвлекат?
Вини сви рамене.
— Защо?
Вини се изсмя, което в неговия случай означаваше нещо като конско пръхтене. После се облегна назад и погледна към тавана. Аз отново погледнах Зи, който с едната ръка потупа Пърл по главата, а с другата остави чашата с кафе встрани. Само че Зи не познаваше Вини Морис.
— Джино поръча да ти кажа да се оттеглиш — рече Вини. — Аз му казах, че няма смисъл да си хабя приказките. Той обаче настоя. И ето, казах ти го…
— А какво би казал Джино за ликвидирането на Рик Уайнбърг?
— Конникът без глава ли имаш предвид?
Кимнах.
— Не е наша работа — отвърна Вини. — Джино беше сигурен, че ще попиташ. А аз поех ангажимента да ти предам, че нямаме нищо общо.
— Ти ли го казваш или Джино?
— Аз.
Вини се ококори, размърда се в стола и се почеса по бузата.
— А пък аз съм нещо като представител на вдовицата на Рик Уайнбърг — рекох.
— Какво означава „нещо като“, по дяволите?
— Тя ме помоли за помощ, но после взе да се пудри.
— Това се среща на всяка крачка — успокои ме той. — Голямата пара прави хората предпазливи.
— А къде си влага парите Джино?
Вини сви рамене и изви глава към канапето.
— Това ли е оня голям индианец, за когото се говори напоследък?
Кимнах.
— Истински индианец, а?
— Кажи здрасти, Зи — обърнах се към помощника си аз.
— Хау — рече Зи.
— Много смешно — направи гримаса Вини. Да се прави на умник е част от обучението, така ли?
— Не, просто щастлив страничен ефект — отвърнах.
— Разбрахме ли се?
— Не ми каза нищо за племенника на Джино.
Вини стана и подръпна ръкавите на блейзъра си. После откри някакво косъмче на ревера си и побърза да го чукне с нокът.
— Той не го приема лично — рече с въздишка той. — Между нас казано, никога не е харесвал тъпаците. Но от гледна точка на бизнеса е на мнение, че случилото се е нещастно недоразумение.
— Защо Джино преследва Джема Фрейзър?
Вини сви рамене и смени темата.
— Кой стреля пръв? — попита той. — Просто съм любопитен.
— Пищовът не беше мой — отвърнах.
Вини кимна.
— Знаеш, че няма да се откажа.
— Не думай!
— Трябва да се срещна с Джино.
— Вече ти казах, че той не те държи отговорен за случилото се. Но и не иска да разговаря с теб.
— Интересува ме защо някой е решил да ме утрепе.
— Той не знаеше, че си замесен.
— Вече знае — рекох. — А полицията допуска, че е очистил Уайнбърг като послание.
— Нима наистина смяташ, че това е в стила му?
— Честно казано, никога не съм мислил, че Джино има някакъв стил.
Вини пристъпи към вратата и сложи длан върху топката на бравата.
— Казах на Джино, че ако нещо между теб и него се обърка, то си е между теб и него. Аз съм само зрител.
— Оценявам го, Вини.
— И още нещо: ще ми направиш лична услуга, ако не ме поставяш в неудобно положение и наистина се оттеглиш. Трябва да разбереш, че става въпрос за тонове мангизи. Един куп големи играчи искат парче от баницата.
— Виждал ли си някога Рик Уайнбърг?
— Пак ще се видим, Спенсър.
— А Харви Роуз?
Той открехна вратата и сведе поглед към слънчевите лъчи, които се преплитаха на пода.
— Каквото и да направиш, нещата ще се развият по един и същ начин. Дойдох на крака, да ти го кажа специално.
— И не само за това — напомних му аз. — Каза още, че ако престана да си пъхам носа, Джино няма да ме надупчи като швейцарско сирене, защото съм гръмнал любимия му племенник.
Вини се обърна към Зи и се ухили.
— Дръж се плътно за него. Много е бърз в акъла.
После излезе в коридора и внимателно затвори след себе си. Вдигнах крака на бюрото и замислено се облегнах назад. Ръката на Зи се появи обратно изпод възглавницата. Револверът 44-ти калибър легна до бедрото му. Той поклати глава.
— Трябва да си пазиш гърба от тоя.
— О, още не си видял истинските ми врагове отвърнах аз.