Ейс Аткинс
Робърт Паркър: Хазарт (42)

42

— Искаш ли да вляза с теб? — попита Зи.

Поклатих глава. Стояхме пред стъпалата на дома ми. Над Марлборо стрийт подухваше топъл ветрец. Тротоарът беше ограден с полицейска лента. Домакинът вече беше успял да замени счупеното стъкло на вратата с голямо парче шперплат. Все още беше тъмно. Бях оставил Джема горе в компанията на Пърл.

— Мога да остана при теб до разсъмване.

— Не е необходимо — поклатих глава аз.

— Ще дойдат за теб — предупреди ме Зи.

— Не и преди да проведа един разговор. Ще изчакам обаждането на Вини, който ще ми уреди среща с Джино. А той при всички случаи ще пожелае една среща, преди да предприеме каквото и да било.

— В смисъл да те убие?

— Когато някой от лошите иска да се покаже като добро момче, това е свързано с определени ритуали.

— Не е ли по-лесно да те застреля?

— По-лесно е — отвърнах. — Но не толкова елегантно.

— При всички случаи оставам — обяви Зи и тръгна към колата си.

По Марлборо стрийт имаше достатъчно тъмни кътчета, далече от железните улични лампи. Качих се горе. Седнала на пода с кръстосани крака, Джема чешеше корема на Пърл, която изобщо не ми обърна внимание.

Езикът висеше от устата й, а очите й бяха извърнати нагоре.

— Ще сменя чаршафите — рекох.

— Мога да спя и тук, на канапето — отвърна Джема.

— Това е против правилата.

— Чии правила?

— Моите.

— Разбирам — каза тя, изправи се и тръгна към кухнята. — Но преди това бих искала едно питие.

Предложих й съдържанието на скромния си бар. Няколко различни вида бира и половин бутилка ризлинг, която пазех за Сюзан. Тя се присъедини към избора ми на два пръста неразреден „Блантънс“. Аз отпих половината наведнъж и се залових с чаршафите в спалнята. Не пропуснах да сменя и калъфките на възглавниците. Оставих включена само старата настолна лампа от потъмнял месинг; която излъчваше мека и уютна светлина.

Надникнах през прозореца. Мустангът на Зи все още беше до тротоара.

— В банята има достатъчно сапуни и кърпи.

— Направо умирам за един душ отвърна тя и си сипа още малко бърбън. След това се покатери на високото столче пред бара. Аз останах прав.

По-късно отидох да си взема възглавница и завивки от гардероба. От банята долиташе плисък на вода. Пуснах телевизора, за да проверя дали неотдавнашната стрелба е намерила място в новините. Споделянето на канапето с Пърл съвсем не беше лесна работа. Това куче адски обичаше да се протяга. Освен това ме уморяваше с дълбокото си дишане и тихото проскимтяване насън. Адреналинът в организма ми най-после започна да спада. Изключих телевизора и изгасих лампата.

Чух как душът спира.

Лежах със затворени очи. В ушите ми още кънтяха из стрелите. После долових тихите й стъпки и отворих очи. Такъв си бях, вечно бдителният Спенсър. Тя се насочи към кухнята да си сипе още едно питие. Беше се увила в тъмносиня хавлия. Тялото й беше стегнато и много пропорционално, както вече бяхме коментирали двамата със Зи. Мократа й коса беше сресана назад и падаше свободно към гърба. Тя отпи глътка алкохол с отметната глава и затворени очи. Видях как преглъща. Тя усети погледа ми и тръгна към мен. Без грим изглеждаше доста по-млада. Меката извивка на гърдите й се виждаше ясно под хавлията, която прикрепяше с една ръка. В другата държеше чашата.

— Спенсър?

— Да?

— Не бива да спиш на канапето.

— Благодаря — рекох. — Но Пърл ще се почувства самотна.

— Леглото е достатъчно широко за двама ни — каза тя и седна на малката масичка. — В това няма нищо лошо. Обещавам да не те притеснявам.

— Няма как да не се поддадеш на могъщия ми ирландски магнетизъм — отвърнах. — Освен това хъркам.

Тя отпи още една глътка и избърса уста. Миришеше на хубавите шампоани на Сюзан. Единствената светлина в стаята идваше от открехнатата врата на спалнята. Пърл изсумтя и се обърна в съня си. Джема прикрепяше хавлията все по-небрежно. Гърдите и раменете й бяха покрити с лунички. Мускулестите й крака бяха абсолютно гладки.

— Не мога да понеса мисълта, че мъж с твоите габарити ще спи на това тук — рече тя.

— Спал съм и на по-неудобни места.

Тя замълча. По „Марлборо“ се плъзнаха няколко коли. Долових далечния вой на сирена. Някакви хора минаваха под прозорците ми и приглушено се смееха. Тя докосна ръката ми.

— Продължавам да мисля за това, което се случи тази вечер — прошепна. — За кръвта на онзи мъж, която изтичаше направо на улицата.

— Пийни още едно и ще забравиш да мислиш за каквото и да било.

— Много съм уплашена.

— Можеш да ми разкажеш какво се случи с Рик — отворих очи аз. — Какво все още не знам?

Джема се замисли за момент и поклати глава.

— Много е сложно.

— Убеден съм, че ще съумея да разбера.

Тя остави чашата и подпря глава с длани. Хавлията се смъкна още повече. Опитах се да си спомня имената на всички бейзболисти на „Ред Сокс“ от 1969 г.

Тя се пресегна и стисна пръстите ми.

— Рик измами едни много влиятелни хора.

— Разбирам.

— Той ми даваше голяма свобода за работа, но едновременно с това ме държеше на тъмно по куп важни въпроси.

Мълчах и чаках. Не ми се щеше да си хабя патроните напразно с въпроси, на които явно нямаше да получа отговор.

— Завърза приятелства сред местните политици — добави Джема, после стана и зашляпа обратно към кухнята, където си наля поредната порция бърбън.

Ще се наложи да заредя бара, рекох си аз. Още утре сутринта, след като я изстържа от пода.

— Законът за хазарта мина благодарение на един от тях, но не му знам името — поясни тя. — А подробностите трябваше да обсъдим с местната мафия.

— За тяхната лепта?

— По-скоро процент.

— Кой знаеше името на този политик?

— Единствено Рик.

Подложих длани под главата си и заковах поглед в тавана. Джема се върна и седна на предишното си място. Едната й гърда изскочи изпод хавлията. Вероятно не я забеляза, а може би не й пукаше.

— Лични документи, компютърни файлове, кореспонденция? — попитах. — Какво знае Рейчъл?

— Тези неща бяха достъпни само за Рик — поклати глава Джема, опря лакът на коляното си и отпи поредната глътка. — Моля те, ела в леглото.

— Уви, сърцето ми принадлежи на друга — издекламирах аз.

— Не ти искам сърцето — отвърна тя. Акцентът изведнъж започна да й изневерява.

Карлтън Фиск, Карл Ястремски, Спарки Лайл.

— Мислиш ли, че са го убили заради въпросния политик?

— Мили боже! — въздъхна тя. — Не може ли да го обсъдим по-късно?

Надигнах се от канапето, стъпих с боси крака на пода и започнах да разтривам слепоочията си. Пърл дори не помръдна.

— Чувала ли си го да споменава Джино Фиш?

— Не — бързо отвърна тя. — Без съмнение бих запомнила подобно име.

— А ще ми помогнеш ли да открия въпросния политик?

Тя сви рамене, изгледа ме продължително и се усмихна. После прибра мократа коса зад ушите си и се изправи. Изгледа ме от горе до долу и се приготви да ми се изсмее, но в същия момент се спъна в ниската табуретка край масичката и тупна глухо върху древния ми килим. Хавлията полетя встрани и разкри голото й тяло в цялото му великолепие. Направих каквото мога да я покрия с влажната кърпа, а след това я завлякох в спалнята. Изключих настолната лампа и се върнах на канапето.

Тони Кониляро, Рико Петрочели, Реджи Смит.