Ейс Аткинс
Робърт Паркър: Хазарт (29)

29

Прибрах се у дома. Взех душ, обръснах се и включих кафе машината. После разходих Пърл и напълних паничките й с храна и вода. Зареден с нова доза кофеин и афтършейв с аромат на ром, подкарах колата към „Парамаунт“.

Зи ме чакаше отпред. Влязохме, поръчахме си закуска и заехме една висока маса в дъното на тесния салон. Аз си избрах яйца на очи с тортила и салца, а Зи се задоволи с чаша черно кафе.

— Как е жена му? — попита той.

— В шок, но се държи — отвърнах. — Помолиха ме за помощ.

— Не можем, защото работим за Хенри.

— Границите отдавна са размити — рекох. Сега всичко е едно и също.

— За мен не е така — отсече Зи. — Тези хора са боклуци.

— Може би, но се нуждаят от помощ. А ако не им помогнем, Хенри може да изпусне сделката.

— Откога си започнал да мислиш за пари?

— Хубаво е, когато ангажиментите се покриват с някакъв чек отвърнах. — Това ми помага да не гася лампите.

Зи отпи глътка кафе. Аз набучих на вилицата си парченце яйце.

— Ти харесваше Уайнбърг — отбеляза Зи.

— Да. Въпреки всичко.

— Мислиш ли, че беше честен?

— Не, но държеше на думата си.

— Което ние ценим.

— Без него се превръщаме в животни.

— Хемингуей? — вдигна вежди Зи.

— Холдън — отвърнах. — „Дивата банда“.

— Не съм го гледал.

— Може би защото е уестърн.

— Уестърните не бяха много популярни в резервата — отбеляза Зи. — Добрите никога не побеждават.

— Зависи от гледната точка.

— Която винаги трябва да е правилната — натърти той.

Беше необичайно спокойно за този час на деня. За пръв път от доста време насам не се чувствахме притиснати да освободим масата си.

— Значи сделката се отменя, така ли? — попита Зи. — Заради смъртта на Уайнбърг?

— Жена му твърди, че бизнесът продължава. Но компанията им ще бъде подложена на силен натиск и по тази причина им трябва бързо решение.

Зи кимна.

— Бодигардът предложи сам да си назова тарифата.

— Добро предложение рече той. — Значи работата около Джема ще продължи.

— Ще имаш ли нещо против да я наблюдаваш още известно време?

По устните му пробяга лека усмивка.

— Вече е заподозряна, така ли?

— Мисля, че ченгетата биха я нарекли „оперативно интересно лице“.

— А ти как би я нарекъл?

— Заподозряна.

Зи кимна. Появи се една келнерка, която ни наля още кафе.

— Може би са убили и нея.

— Мина ми през ум.

— Но ти я харесваш именно затова, нали?

— Може би знае повече, отколкото казва въздъхнах аз. — Какво мислиш за Бланчард?

— Умник — отвърна Зи. — Твърд като скала. Но аз не съм губил клиент дори когато съм бил пиян. Включително и когато не ми харесваше това, с което се занимава.

— Може би шефът му е наредил да се махне.

— Добрият бодигард остава при клиента си, независимо от обстоятелствата — отвърна Зи. — Защото, ако се случи нещо, репутацията му ще се срине.

— Говориш от опит, а?

Той кимна.

— Но как е възможно Бланчард да изпусне шумен и енергичен мъж като Рик Уайнбърг? — попитах. — Той прави представление дори от отиването си до тоалетната.

Зърнах новината в долния край на екрана на телевизора насреща ми. Местният канал предаваше: „Заклаха един от големите собственици на казина“. Проверих телефона си. От сутринта Уейн Косгроув ме беше търсил тринайсет пъти.

— Кога е напуснала хотела Джема Фрейзър? — попита Зи.

— Снощи.

— Къде е колата й?

Свих рамене.

— Може би на летището?

— Полицията не я откри в списъците на излетелите пътници. А моят човек във Вегас е проверил дома й, който се оказал празен.

— Кредитни карти?

— С тях се занимава щатската полиция.

— Ще ни кажат ли, ако открият нещо?

— Вероятно не.

— Тогава и ние няма да им кажем, ако открием нещо.

— Те няма да ни пречат на работата, но няма и да ни помагат.

Зи отново кимна. От мястото си можеше да вижда Чарлс стрийт и ресторант „Тоска“.

— Май пак ще вали — каза той.

— Сигурно доста си потанцувал снощи.

Той кимна, помълча малко, а след това попита:

— Кой ще вземе да му отреже главата? Трябва да е някой болен мозък.

Свих рамене.

— А сега какво? — попита той.

— Мога да се оправя и сам.

— След като ходя, значи мога и да работя.

— А как ти е главата?

— Корава — усмихна се той.

Отвърнах на усмивката му.

— Хенри твърди, че само един човек те познавал по-добре от самия теб.

— Да — кимна Зи. — Твоят конкурент.