Ейс Аткинс
Робърт Паркър: Хазарт (10)

10

На следващата сутрин подкарах колата към Ривиър и двайсет минути по-късно паркирах на едно свободно място край брега да изчакам бялата тойота на Хенри. Включих спортния канал и на фона на грохота на вълните изслушах интервютата на играчите след дербито с „Янките“. Не бях оптимист за сезона въпреки включването на Ейдриън Гонзалес в последните мачове. Помислих дали да не звънна на Мати Съливан, но тя най-вероятно щеше да отсече, че всичко е било загуба на време.

Изядох два царевични мъфина, които полях с голяма чаша кафе. Въртях копчето и търсех подходяща за храносмилането музика. Не намерих такава и изключих радиото, а миг по-късно колата на Хенри изскочи от подземния паркинг. Смачках хартиения плик и потеглих след тойотата.

Сюзан беше права. Хенри нямаше да одобри присъствието на бавачка. За него нещата бяха приключили. Имаше конфликт, после спречкване, след това победа и край. Но опитът ми показваше, че алчните хора рядко спазват правилата на почтеността. В случая бяха изпратили тройка горили да счупят колената на един прекрасен, но вече застаряващ мъж. Продължих да следвам Хенри, който изчезна в тунела към центъра на града. Карах след него и когато пое към брега, а след това паркирах пред аквариума и изчаках цели десет минути, преди да грабна сака си и да се насоча към входа на фитнес клуб „Харбър“.

— Защо се забави толкова? — попита Хенри, без да отделя очи от пълна жена на средна възраст с лента на главата, която вдигаше тежести.

— Подбирах цветовете на бельото си отвърнах.

— Глупости отсече той. — Видях те на паркинга. Тъпчеше се с поредната поничка.

— Беше царевичен мъфин.

— Колко излапа?

— Един.

— Откога ядеш само по един?

Свих рамене. Жената приключи серията упражнения с активната помощ на Хенри, отдръпна се от уреда, попи потта от лицето си с носна кърпа и го нарече звяр. Аз се ухилих и беззвучно раздвижих устни да повторя думичката.

Изправен зад нея, Хенри забеляза упражнението ми и поклати глава, оформяйки едно също толкова беззвучно „майната ти“.

Обух чифт шорти и тениска, която беше загубила цвета си от употреба. Влязох в боксовата зала и започнах да бинтовам ръцете си, а след това направих няколко финта пред огледалото. Изкарах така цял рунд, после грабнах коженото въженце за скачане и приятно изненадах себе си с няколко добре изпълнени трика. По кожата ми изби пот, чувствах приятна топлина в тялото си. Сложих чифт половинкилограмови ръкавици и започнах да обработвам големия чувал. Хенри се изправи на прага, кръстоса ръце пред гърдите си и започна да ме наблюдава. Направих няколко дълги серии, за да прогоня гнева, а след това му показах комбинации, които едва ли беше виждал. Ей така, за да му се изфукам. Електронният сигнал обяви края на триминутния рунд. Вдигнах ръкавиците над главата си и тръгнах към чешмичката.

Хенри ме последва и натисна бутона вместо мен, тъй като ръкавиците ми пречеха.

— Току-що ми се обадиха по телефона — рече той. — Членовете на жилищния съвет имат право да продават, ако при гласуването се получи мнозинство. Пишело го в общите условия или нещо подобно.

— Лошо.

— Опитах се да събера някаква подкрепа. Все пак живея там повече от десет години. Това нищо ли не означава?

— Имаш всички основания да заведеш дело.

— А колко време ще отнеме това, за бога? Когато подпишат чека, най-вероятно ще съм умрял.

Наведох се да пийна още малко вода и Хенри отново натисна бутона.

— Освен ако не им спретнем нещо по-сериозно — добави той.

— Можеш да ги осъдиш за нападение.

— Това е дребна работа, от която ще се измъкнат с няколко елементарни лъжи. Искам да разбера кои са тези хора и да им го начукам. Най-лесно ще бъде, ако им науча адресите.

— Какво ще кажеш, ако разбереш, че кандидат — купувачите искат да разрушат сградата и на нейно място да построят казино?

— Това вече е друга работа. Колко време смяташе да си траеш, по дяволите?

— Не знам. Все още правя връзката.

— Тези хора ни причиняват много мъка. Трябва да се намери начин да им го изкараме през носа.

— Мислиш, че това ще бъде достатъчно?

— В смисъл че те все пак ще получат каквото искат? — Хенри сви рамене, помълча малко и добави: — Мислех да разширявам фитнес клуба. А с толкова пари лесно бих могъл да си построя още един апартамент. Може би е настъпило времето за промяна. Обикновено мисля за разни неща, когато съм си горе, у дома.

Кимнах. Отлично знаех какво има предвид.

— Сигурна ли е новината за този бизнес с казиното?

— Солидна — рекох. — Но не окончателна.

— Членовете на жилищния съвет ще поискат доста повече пари.

— Все още работя по въпроса. Но трябва да знаеш, че колкото повече ги притискам, толкова по-силен ще бъде техният отпор.

— Добрата новина е, че няколко опасни бандюги са ми задължени — каза Хенри.

— И какво от това?

— Ще стане малко рисковано, докато ми се издължат.

— Аха.

— Къде е Седящия бик?

— Спи.

— Как така спи?

— Цяла нощ е дежурил пред вратата — рекох. — Смених го чак на сутринта.

— Майната ви и на двамата.

— Не плачи, Хенри — рекох. — Ще вземеш да счупиш нещо.

— Майната ви и на двамата! — повтори той.