Ейс Аткинс
Робърт Паркър: Хазарт (7)

7

Общо взето, нямах отношение към компютрите. Използвах ги само когато се налагаше да напиша някой доклад, да изчисля мизерните си приходи или като импровизиран джубокс. Не пишех имейли, не сърфирах в интернет, не ползвах Фейсбук. Електронните съобщения се архивираха автоматично, но аз предпочитах да обсъждам личните неща на четири очи или по телефона. Имаше случаи, в които телефонното обаждане бе по-бързо и вършеше по-добра работа и от компютъра. И тъй, още преди да допия първата си чаша кафе, вече разполагах със сведения за беемвето на Джей Фрейзър, което се оказа собственост на някаква корпорация в Масачузетс, наречена „Енволв Дивелъпмънт“. Две обаждания бяха достатъчни.

— Аха — казах.

— Открил си следа ли? — попита Зи.

Беше се настанил на канапето в компанията на Пърл.

— Нещо по-добро — отвърнах. — Улика.

— Знаем кой притиска Хенри, така ли?

— Нещо такова.

— И тогава какво правим?

— Трябва още малко да помисля.

Станах и отидох да си взема якето и бейзболната шапка. После подхвърлих якето на Зи и свалих каишката на Пърл от закачалката.

— Когато зациклиш, изведи кучето си на разходка.

— Под кой номер е този съвет за борба с престъпността?

— Да речем, трийсет и седми.

Поехме нагоре по „Бойлстън“ в посока „Арлингтън“. Вървяхме по тротоара, който стигаше до портала от ковано желязо на градската градина. Оранжевите и кървавочервени чашки на лалетата бяха натежали от лениви дъждовни капчици. Вятърът клатеше голите клони на върбите, патици плуваха безцелно в лагуната и под моста. Пъхнах едната си ръка в джоба на якето, а с другата придърпах козирката на бейзболната си шапка. Пърл зърна някаква катерица и дръпна силно каишката. Но животинчето не й обърна никакво внимание, заето със случайно изтървана пуканка.

— Пускаш ли я някога без каишка? — попита Зи.

— Не, защото това означава да настъпи хаос.

Закрачихме по алеите на изток. Небостъргачите на Финансовия квартал се издигаха далече над парка и Тремънт стрийт. Прекосихме реката и навлязохме в парка. Златното кубе на кметството блестеше на върха на Бийкън Хил, а светлините на града около „Бойлстън“ изглеждаха леко размазани от дъжда.

— И тъй, Джей Фрейзър работи за компания на име „Енволв“ започнах аз. — Сега трябва да разберем защо въпросната компания проявява толкова голям интерес към закупуването на сградата.

— Аз съм готов да насоча цялото си внимание към проучването на госпожица Фрейзър — обяви Зи.

— Нима вече забравихме, че тя изпрати три горили да пребият милия Хенри Чимоли?

— Не сме — поклати глава Зи. — Откога Хенри стана „мил“?

— Още от хиляда деветстотин седемдесет и четвърта година — отвърнах аз. — Някой би трябвало да напише стихотворение за него.

— Искаш ли да поровя в полицейските доклади?

— Не, ще се ограничиш с госпожица Фрейзър. Докладите ще поема аз. Разделяй и владей.

— А ако забележи, че я следя?

— Ти си индианец — отвърнах. — Ще бъдеш тих и ще се прокрадваш незабележимо.

— Ще гледам да го запомня.

— Не е зле да разбереш в каква компания се движи — добавих аз. — А за Хенри бъди спокоен. Онези мутри са достатъчно обезкуражени, за да продължат да го безпокоят.

Може би ще изпратят други, по-добри.

— Не могат да бъдат по-добри от нас.

— Какво ще кажеш за Хоук и Вини?

— Разбира се — казах. — Но те са в нашия отбор.

— Това звучи успокоително — рече с лека въздишка Зи. — Не бих искал да се изправя срещу Хоук.

— Веднъж го сторих — признах си аз. — Беше много отдавна, но още помня последствията.

— Какво ще направим, след като разберем защо тази компания иска сградата, в която живее Хенри?

— Ще попитаме него. Той трябва да реши какъв да бъде следващият ход. Но според мен той не иска да продава, а само да го оставят на мира.

— Можем да бъдем буфер.

— Аха.

— Мислиш ли, че нежеланието му да продава е свързано с жената, с която е живял?

— Да.

— Пред мен никога не я е споменавал.

Кимнах. Пърл напрегнато пъхтеше и драскаше с нокти по асфалта. Наблизо се разхождаха гълъби. Отпуснах й повода. Тя направи няколко крачки и се закова в перфектна ловна стойка.

— Какво куче! — гордо се усмихнах аз.

После направих пистолет с палеца и показалеца си, изчаках да привлека вниманието й и казах: „Бум!“.