Хорас Маккой
Саванът няма джобове (17)

X

Къли, майсторът на производственото отделение, доста се колебаеше дали да пусне още един тираж на „Космополит“. Да, знаел какво се е случило с броевете предната вечер и ако питали него, това било възмутително, но той си имал график и по него сега трябвало да се отпечата и подвърже месечното списание на онази застрахователна фирма, а това щяло да отнеме почти целия ден. Наруши ли се графикът, ще има закъснения, работниците ще трябва да останат след края на смяната и тогава Лорънс щял да побеснее.

— Аз ще поема цялата отговорност — увери го Долан.

— Знам, Майк, но все пак искам да получа съгласието на мистър Лорънс.

— Казах ти, че Лорънс не си е у дома. Отговориха ми, че е тръгнал към печатницата.

— Вече трябваше да е тук…

— Знам, че трябваше, но го няма… и може да не дойде още цял час. Не искам да губим повече време. Виж, Къли, целият набор е още на формите, нали?

— Да, на формите е.

— Тогава на работа! Качвай ги на машините и започвай. Какъв беше тиражът вчера?

— Две хиляди двеста и нещо отгоре…

— Сега пусни три хиляди и петстотин.

— Ще си наруша графика…

— Ако се наложи да останете след края на смяната заради другото списание, аз ще платя за извънредния труд. Хайде сега, започвай, моля ти се.

— Добре, Майк, но ако Лорънс нещо…

— Това е моя работа. Ти действай…

— Здрасти, Къли.

— Здрасти, Ед…

— Какво става? — обърна се Бишъп към Долан.

— Всичко е наред. Давай да излезем оттук и да оставим Къли да си гледа работата. — Двамата излязоха в коридора пред машинното отделение. — Видя ли се с Бъд?

— Да. Виж. — Бишъп показа значка за заместник-шериф. — Прилича на тенекиена. Бъд има една с диамант, подарена му е от някаква организация. Ако бях останал още десетина минути, щеше да ми я даде.

— А пистолет даде ли ти?

— Само временно. Полицейски, калибър трийсет и осем. Твърди, че го е взел от Флойд Хубавеца, когато го спипал навремето, но според мен послъгва.

— Бъд обича да се перчи, че си е имал работа с известни гангстери.

— Знам. И все пак е хубав човек…

Влязоха в редакцията.

— Даде ли ти? — попита го и Майра.

Бишъп кимна и повдигна пеша на сакото си, за да се види пистолетът в задния му джоб.

— Даде ми всичко: и значка, и кобур. Познай къде положих клетва…

— Къде? — полюбопитства Долан.

— В тоалетната на бръснарницата срещу управлението. — Бъд каза, че трябвало да внимава. Представи си — в клозета! Показателно, нали? — засмя се Бишъп.

— Ти какво уреди с Къли? — обърна се Майра към Долан.

В същия миг се разнесе глухият грохот на печатарската преса.

— „Космополит“ ли върви?

— Да.

— Разкошно! Прекрасно! Ще му дадем да разбере на този мръсник!

— А какво ще предприемем за вестникарските будки? След като е употребил сила веднъж, Карлайл няма да се спре и сега.

— Мислиш ли? — Долан отиде до задния прозорец и ги повика. — Я погледнете…

Седем-осем мъже се навъртаха под навеса, на паркинга зад печатницата, където прибираха камионите на Лорънс.

— Главорези — обясни Долан. — Безскрупулни типове. Говорят на един и същ език с Карлайл. Знаеш ли откъде ги намерих? От картотеката на полицията. Емет ги събра, за да ми услужи.

— Кога свари да се обадиш на Емет? — изненада се Бишъп.

— Тази сутрин. В шест часа. Отидох у тях. Разказах му какво се случи, обясних му, че имам нужда от помощ и… ето ти ги. Ха сега да видя кой ще се опита да излезе със сила срещу тия юнаци.

— Ха така, а пък аз, глупакът, си мислех, че ще чакаш помощ от шефа на полицията. — Бишъп потупа Долан по гърба. — Това кога го измисли?

— Снощи, когато излязох с колата, а вие двамата не ме пускахте. И още нещо измислих…

Двамата го попитаха в един глас:

— Какво?

— Още не е сигурно, но ако се осъществи, край на проблемите.

— Пари ли намери? — попита Бишъп. — Това е. Къде?

— От Фрайд.

— Охо, ето къде си ходил снощи — обади се Майра. — И какво стана?

— Стига си ме засичала. — Долан се обърна към Бишъп и взе да му обяснява: — Снощи обикалях с колата и разсъждавах за какво ли не, а накрая се намерих у Лилиан. Не знам защо отидох там, нито как стана. Когато тръгвах, нямах намерение да ходя при нея, но — бам! — изтърсих се.

— А тя сигурно веднага се е хвърлила в прегръдките ти… — не се стърпя Майра.

— Затваряй си устата — процеди Долан през рамо. — Та в крайна сметка тя каза, че се оженила за мен само защото й било забавно и че не ме обичала…

— Баща й я е обработил, за да го каже…

— Разбира се. Той беше там, докато разговаряхме. Извика я, за да ми я представи като веществено доказателство номер едно, с което да ме убеди, че трябва да се съглася с анулирането на брака. На нея всичко й се стори страхотна шега.

— Трябва да е било много забавно — рече Бишъп. — Карай нататък…

— Това е всичко. Казах: добре, ще анулираме брака. Само че… искам петдесет хиляди долара, за да се съглася…

— Боже мой! — подсвирна Бишъп. — Петдесет хиляди! Той обеща ли да ги даде?

— Спазарих се за трийсет и пет. Тази сутрин ще се срещна с Фрайд в кантората на неговия адвокат и ще подпиша документите…

— Ехей, ама ти си направо магьосник — възхити му се Бишъп и заклати глава. — С тези трийсет и пет хиляди и четирите хиляди, които внесе на името на Майра, можем да издадем купища списания. Сигурно и аз ще мога да получа две стотачки аванс, нали знаеш, детето е болно…

— Разбира се, Ед, слушай. Цяла нощ ми беше чоглаво.

— За какво бе, човек? Ти вече нямаш проблеми. За какво ще ти е чоглаво…

— За тези пари, които Фрайд обеща. Чувствах се като мръсник…

— Чуваш ли го какво говори? — обърна се Бишъп към Майра. — Слушай, Майк. Ти имаш пълното право на тези пари. Кога най-сетне ще проумееш, че в днешно време имаш ли скрупули, загубен си. И освен всичко друго парите ще се използват с благородна цел…

— Имаш предвид списанието. Разбира се, точно затова си позволих да му предложа сделката. Ти какво ще кажеш, Майра? — Долан отиде до бюрото, където Майра стоеше права и дъвчеше края на един молив.

— Мисля, че си извадил страхотен късмет, той можеше и да ти извие врата.

— Аха, значи според теб аз съм мръсник — каза тихо Долан. — Сега трябва да ти зашия един, за, да не би да си помислиш, че съм се засегнал!

— Много добре ти е известно защо се наежи така изведнъж, нали? — отговори Майра също без да повишава тон. — Прекрасно го знаеш.

— Трябва да те цапна, хем за да ми върви, хем за да избия поне малко от тоя твой сарказъм…

— Я спирайте и двамата — извика Бишъп и застана между тях. — За пръв път виждам такова нещо. Ами ако някой ден се случи да ме няма тук, когато започнете да се заяждате, тогава? Я спирайте…

Долан изръмжа нещо, но не се разбра какво казва, а Бишъп се отмести и застана до прозореца към улицата.

— Майк — извика му той съвсем тихо…

Долан долови тревожна нотка в гласа му, отиде бързо при него и погледна навън над рамото му.

Един мъж току-що бе излязъл от канцеларията и пресичаше улицата. Беше дребен на ръст и в гръб не правеше впечатление с нищо. Останаха да го наблюдават: той пресече улицата и застана на спирката на трамвая. Когато се обърна с лице към печатницата, и Бишъп, и Долан бързо се отместиха встрани от прозореца, за да не ги види.

— Странно, не дойде при нас — отбеляза Долан.

— Няма нищо странно. Не сме достатъчно важни за него…

— Кой беше този? — попита ги Майра.

— Джак Карлайл. — Долан хапеше устни.

Майра бързо отиде до прозореца, за да погледне.

— Да не те забележи, че надничаш — предупреди я Долан.

— Няма. — Майра прилепи глава до стената встрани от прозореца и надзърна. — Не гледа насам… Значи това е местният диктатор! — Тя се отдръпна от прозореца. — След като го видях, мога сама да си отговоря на някои въпроси, които ме озадачаваха…

Глухият шум от печатарската преса, който бе звучал като фон на разговора им, изведнъж спря.

Долан и Бишъп се спогледаха.

— Ела.

Долан се спусна по стълбите, Бишъп го последва и двамата нахлуха в кабинета на Лорънс, без да чукат. Лорънс тъкмо сваляше шлифера си.

— Ти ли спря пресата? — попита го Долан.

— Да… и ще я спирам всеки път, когато някой я пусне без мое разрешение — заяви Лорънс и пристъпи напред към бюрото си. — С какво право се разпореждаш тук?

— Опитах се да се свържа с теб, но не успях… а бързах да изкараме втори тираж на списанието. Какво има? Какво лошо има в това?

— Знаеш много добре, че по график днес трябва да печатаме списанието на застрахователната компания. Толкова отдавна имаме договор с тях, че не можем да го нарушаваме.

— Не това е причината — каза Бишъп.

— Чакай малко, Ед — продължи Долан. — Посещението на Джак Карлайл няма нищо общо със спирането на пресата, така ли?

— Карлайл… Карлайл…

— Не увъртай. Току-що го видях да пресича улицата…

— Мистър Карлайл идва при мен — призна Лорънс. — Той намекна, че може да е…

— Нищо не е намеквал. Наредил ти е. И какво? Ще му позволиш ли да те сплаши?

— Не става въпрос за сплашване… не искам да се забърквам в съдебен процес за клевета. Казах ти, че когато прочетох статията, си помислих…

— Отговори ми на един въпрос — ще отпечаташ ли списанието, или не?

— Ами, Долан, виж как стоят нещата…

— Нали ти казах, че е шубе — обади се Бишъп. — Казах ти, че ще клекне…

— Добре — рече Долан. — Ще го отпечатам на друго място. Ще взема каквото е изкарано досега и набора и ще го отпечатам на друго място. Нямаш нищо против, нали?

— Разбира се, че не. — На Лорънс явно му олекна.

— Ето, в това е бедата у нас — наведе се над бюрото му Бишъп, — навъдили са се едни нищожества като теб и гащите им треперят пред…

— Остави го — рече Долан.

Двамата отидоха в машинното отделение. Пред книговезкия нож имаше куп отпечатани листове, а на масата беше сложен втори куп и работничките сгъваха и подвързваха списанието. Къли се запъти към тях явно без настроение и каза:

— Това е.

— Изнасяме се — уведоми го Долан. — След малко ще изпратя камион, за да вземем каквото е отпечатано досега, а също и набора.

— Съжалявам, че стана така, Майк. Не е лесна работа да се пребориш с Джак Карлайл…

— Така изглежда. Събери, моля те, каквото имаме за вземане, за да може да се изнесе… и извикай ония типове, които чакат в задния двор…

— Разбира се.

— Благодаря ти за всичко, Къли.

Долан и Бишъп се върнаха на горния етаж. Майра опразваше чекмеджетата на бюрото и редеше всичко на купчинки отгоре. Долан й каза:

— Изнасяме се.

— Така си и помислих, когато замлъкна пресата…

Долан взе мушамата си и предупреди Бишъп:

— Недей да излизаш оттук, докато не се върна. Трябва да се срещна с онзи адвокат, а после ще намеря камион.

— Къде ще се пренесем?

— Ако не ми дадат парите, никъде няма да се пренасяме — свършено е със списанието. Ако ги взема… Ти недей да излизаш. Ще поговоря с ония типове в задния двор. Как мислиш, да им кажа ли да се качат горе?

— Защо?

— За всеки случай.

— Само ще ни пречат. Майра, моя милост и Флойд Хубавеца ще овладеем положението — увери го Бишъп и се потупа по задния джоб.

— Току-що се обади Томас — сепна се Майра.

Долан се запъти към вратата.

— Няма ли да ме остави на мира?

— Майк — извика му Майра, — внимавай…

— Добре…

 

 

С ръце в джобовете, адвокат Опънхаймър сновеше бавно напред-назад в кабинета си и ту поглеждаше към Долан, ту към прозореца.

— Дъждът почти спря — отбеляза той. — От север започна да се прояснява. Ако излезе и вятър, до утре всичко ще е изсъхнало и дори ще може да се играе голф. Играете ли голф, Долан?

— Не, така и не стигнах до него…

— А голфът е чудесен спорт.

— И други са ми го казвали.

Опънхаймър спря пред Долан и го изгледа отвисоко.

— Според мен не постъпихте много умно, Долан. Сенаторът не е от тия хора, които можете да обиждате. Познавам го. Много се раздразни.

— И аз се раздразних…

— Трябваше да приемете чека. Вие направо го обидихте с отказа си.

— Вижте какво, мистър Опънхаймър, дойдох да подпиша декларация, че се отказвам от правата си, и ще я подпиша, щом той се върне с парите в брой. Отказах да приема чека просто защото не мога да поема риска той да спре плащането…

— Точно това го обиди. Можехте направо да му кажете, че му нямате доверие — ефектът щеше да е същият. Сенаторът е почтен човек.

— Знам, знам. Знам всичко за него. Забравяте, че няколко години съм работил като журналист…

Вратата се отвори.

— Ето ви и вас, влезте, сенаторе — покани го Опънхаймър.

— На. — Сенаторът тръсна куп банкноти върху коленете на Долан. — Седемдесет банкноти по петстотин долара. А сега, дяволите да те вземат, подписвай декларацията, че ми иде да те изхвърля през прозореца със собствените си ръце…

— Благодаря — рече Долан, стана и отиде до бюрото. — Къде трябва да се подпиша, мистър Опънхаймър?

— Ето тук… тук.

Долан се подписа и се изправи.

— Благодаря — повтори той, прибра парите във вътрешния си джоб и излезе.